Дистимия

Състояние, при което болестно се засилват астеничните емоции - тъга, мъка.
Типична е за депресивния синдром. Може а се включи и страхов компонент, възбудени.
Дистимията обикновено се съчетава с налудности за вина и малоценност, с хипохондрични налудности и др.
Понякога дистимията в съчетание с налудности за вина, води пациентите с тежко депресивно разстройство до преживяване н "мозъчна безчувственост".
Болните се упрекват, че не ммогат да изпитват никакви положителни чувства към близките си /семейство, деца/, че дори са "изпразнени" от всякакви чувства към тях, "изстинали са".
Трябва да се помни, че това е само преживяване и не съответства на нагласите, потребностите и поведението на болния.

Еуфория

При нея има съчетание на веселост с глуповатост/ поради снижение на интелекта/. За разлика от хипертимията, еуфорията винаги сигнализира за органично разстройство на мозъка - травматично, възпалително, интоксикационно /напр. алкохолно опиване/ и т.н.
Като вариант на еуфорията се описва мория - весело, шеговито настроение със склонност към плосък хумор в съчетание със снижение на инициативността и критичността. Характерна е за мозъчните патологични процеси с челна локализация.

Хипертимия

Това е болестно преобладаване на стенични емоции - силна радост, веселост или гняв. Типична е за манийния синдром.  Има различна степен на изразеноост. В леките и средни степени веселостта е заразителна за околните.  Пациентите са духовити, занимателни, свръхобщителни. При по-тежките степени веселостта и свръхактивността на болните са вече очебийно свръхмерни за околните.
Засилва се търсенето на еротични връзки. Радостта може да се замества с гняв.
Освен при манийно болните , хипертимията може да се срещне и при шизофренни пациенти под формата на т.нар. "студена хипертимия". При нея веселостта не е заразителна за околните и става "чужда" и несъпреживяна. Тази веселост е обикновено функция на налудно разстройство в комбинация с аутизъм.