Прекрачвам тихо прага на твоето доверие...взимам със себе си само любов. Искам да знаеш, че твоя съм докрая, ако дадеш ми само...само свобода. Тогава клетка няма да ти трябва....твоя ще бъда...и само твоя...отвъд края на света.
Ще бъдеш ли моята крепост, когато в душата ми се процеди студ и тъмнина?
Ще бъдеш ли моята опора, когато целия свят стои срещу мен? Ще бъдеш ли дима от цигарата, която догаря сама?
Ще бъдеш ли уискито по моите устни?...ще бъдеш ли всичко, за което мечтала съм някога...
Сядам на камъка студен с реещ се поглед и зная, че няма да бъдеш...защото ти вече си...
27.05.2016 /Dianne Dimitroff/
