Стъпало нагоре

Самотата носи изцеление, болката - пречистваща сила.

Страх ли те е?

От новото, от началото, от неизвестното?

Не бива да те е страх...

Израстването е нужно, за да спасим душите си...

То е познание, скок нагоре, колкото повече се отваряш за промяната, толкова по- светъл ставаш. Огъня в теб е огромен и гори силно, позволи му да изиграе своята роля. 

Огъня пречиства, топли, дава светлина. 

Когато се изгубиш, затвори очи и се фокусирай върху пламъка в теб -  на два сантиметра навътре - третото око или на мястото на слънчевия сплит, или на дланите и стъпалата. Зависи от това къде е фокусирана твоята енергия. Разгърни потенциала си и си позволи да изкараш онази огромна сила скрита под огромните купчини от страх, болка, гняв... така ще намериш твоя път...онзи правилния, бе ограничения и  правила.

Разчупи оковите и закостенялото мислене, носещо само ограничения.

Във Вселената има много канали, имаш ли смелостта да попаднеш в някой от тях, получаваш подаръци... отговори... изкачваш  се на по-високо ниво...

Всеки път  разгръщаш повече и повече от себе си...изключително мощен процес.

Колкото повече си го позволяваш, толкова повече го опознаваш и владееш. Тогава страха от тази сила изчезва, защото тя става  част от теб. Добротата и Любовта запълват цялото ти същество, горят с пълна сила и огряват душата ти...

И ти вече знаеш отговорите и поемаш по правилния път...

Правилния път... към себе си...

30.03.2020г   Dianne Dimitroff

Матрицата

Ще ме намериш на дъното на чашата с кафето си.

Ще ме обичаш по спомени, от картини, снимки и текстове...

Ще бъда твоята малка частица надежда, която ще дава сила за задвижване.

Животът знае най-добре. Когато имаш нужда от нещо, Вселената ти изпраща необходимото под различни форми и събития. Ти го виждаш и  получаваш, но изведнъж страха и навика стават толкова големи, така те завладяват, че отхвърляш нужното за теб и бягаш далеч. 

И когато прекалено много си ритал срешу това, Вселената си взима обратно този дар. И никога повече не ти го предоставя същия.

А, ти като резултат получаваш Карма.

 И започваш да се учиш да живееш с нея. Зоната ти на комфорт неусетно се превръща в нещо съвсем различно. Всъщност, то винаги е било различно, сега обаче виждаш истинското лице на ситуацията, благодарение на промените, подаръка, който бе за теб и последващата карма при отказ. 

Вселената няма чувства, тя не е водена от емоциите. Всеки получава това, следствие от неговите избори.

Матрица със строго определени правила, посока и последващи събития.

Там е кодирана цялата информация.

Въпроса  е до какво ниво на осъзнаване сме достигнали, за да я четем и тълкуваме правилно.

15.03.2020

Dianne

Защо аз?

"Когато един ден ме погледнеш с уморените си очи ,отпуснати под натежали от времето клепачи, и ме попиташ: "Защо аз?"

Тогава ще ти разкажа. Ще ти разкажа , как бях изтъкана от опит и мъдрост, как умът ми работеше като часовник и беше се приучил да анализира и подрежда хармонично всяка моя стъпка . Ще ти разкажа как страхът ми от провал често ме сковаваше в леглото преди сън , а жаждата ми за щастие винаги беше замъглена от житейски факти .

Ще ти разкажа за стотиците пъти ,в които се съмнявах в теб и не вярвах в чистите ти чувства . Ще ти разкажа за моментите в които се кълнях, че те мразя за това ,че ме болиш. За всичките пъти в които на ум си тръгвах и те изтривах с хиляди разумни аргументи.

Ще ти разкажа колко мислещ и внимателен човек бях.

И страхлив.

Ще ти разкажа ,че те избрах не аз. Избра те нещо дълбоко в мен. Нещо, което ако знаех ,къде се намира сигурно щях да потърся хирург.

Но не знаех. Понякога беше по кожата ми, понякога в гърдите, понякога в стомаха...В стъпалата и ръцете ми.. То ме накара да чувствам повече ,отколкото да мисля.

Оголваше ме до чувства. Водеше успешно всички мои вътрешни войни .Срещу логиката и страхът ми . Срещу неизвестното...

Когато един ден ме попиташ, защо избрах теб , сигурно няма да имам точен отговор.

Избрах те заради толкова неща, които думите не побират.

Избрах те, защото избрах да чувствам.

Избрах те, защото ти можеше да чувстваш...мен.

И също ме избра..

Защо?"

Автор: Ariadna

За изборите

Аз бях твоята обич, твоето спокойствие, твоята вяра и твоята болка. И двамата преминахме през своите катарзиси, необходими за израстването ни. Така времето минаваше неусетно. Също толкова неусетно успя да ме приемеш за даденост и това беше грешка...твоята грешка.

Аз също грешах...не заявих ясно истинските си потребности, защото ме беше страх да не те изгубя.

Да, беше...минало време.

Прекалено много време в агония  страх, сълзи, болка и душевно непримирие.

Ти замиташе удивително успешно всичко това под килима, подтискаше емоциите си, защото страха бе по-силен от всичко.

Но и това си има цена. Много е важно да си дадем ясна сметка още в началото дали можем да платим цената на това замитане, пренебрежение и емоционално подтискане. 

Във времето, в което беше зает със това само как се чувстваш ти и твоето "спокойствие", пропусна да забележиш един малък детайл. Влязох в живота ти и се свързах с детето в теб, намерих го и му дадох любов, разбиране, приемане...обикнах го така, както ти не бе през всичките тези години.

Затова и толкова много се страхуваше от мен и чувствата, които събуждах у теб. Затова толкова бягаше и риташе срещу мен. 

Умишлено си внушаваше колко си щастлив вкъщи, защото, ако не бяха тези убеждения  нямаше да можеш да издържиш в онзи затвор.

Да, това е правилното определение за твоята "зона на комфорт".

Вкарах хаос и в същото време толкова обич. Имаше възможност да ме оставиш без последствия, на няколко пъти при това. Защо не го правеше? Защо избираше емоцията с мен? 

Любовта е смисъла. А тя никога не бива да бъде приета за даденост, защото това убива. Тя се поддържа с благодарност и грижа.  Избора е твой. 

08.03.2020г

Dianne Dimitroff