http://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/4004-ako-maykata-kara-svoya-sin-da-se-chuvstva-vinoven-za-neynata-samota-tya-uprazhnyava-emotsionalno-nasilie.html

Навярно едно от най-главните условия за достойно общуване е уважението към различията в хората. Към нееднаквостта, към другите вкусове, навици, интереси, възгледи...Ние не умеем да го правим добре. Освен това по някаква неволна презастраховка в нас преобладава стремежът да нагодим другия към своя мниер, да му натрапим своите стереотипи. Това натрапване е почти задължителен атрибут на ниската култура. Ние не разбираме, че именно различията придават ценност на това, в което има общност...Ние лишаваме отношенията от необходимото пространство на степените на свободата.

Владимир Леви

На 40 годишна възраст ноктите на орела стават прекалено гъвкави и дълги – и той не може да хваща с тях плячка. Неговият клюн става твърде извит и дълъг – и не му позволява да се храни. Перата на крилете и гърдите му стават прекалено тежки и гъсти – и му пречат да лети. При това положение орелът е изправен пред избор: или смъртта, или дълъг и болезнен период на промени, продължаващи 150 дни.
Той долита до гнездото си, намиращо се на върха на планината, и там започва дълго да удря с клюна си в една скала, докато клюнът не се разбие. Тогава орелът чака, докато му израсне нов клюн, с който изкълвава ноктите си. Когато му израснат нови нокти, орелът изскубва с тях твърде тежкото оперение на крилете и гърдите.
И тогава, след 5 дълги месеца на болки и мъки, с нов клюн, нокти и пера, орелът отново се възражда и може да живее още 30 години спокойно.
Много често, за да продължим да живеем, трябва да се променяме. Понякога тази промяна се придружава от страхове, болка, съмнения. Ние се избавяме от спомени, навици и остатъци от миналото. Само освобождаването от товара на миналото ще ни позволи да живеем и се наслаждаваме на настоящето и да се подготвим за бъдещето.

Правен уебсайт представя един интересен тест на Зигмунд Фройд

Крием се зад четири стени и стискаме палци, молим се и чакаме – щастието. Чакаме „по-доброто”, което няма да дойде. Чакаме „след време” да сме добре. „След време” всичко да бъде наред. Но няма. Нито щастието ще дойде, нито след време нещо ще бъде по-добре.
Цялата истина е, че сме безкрайно страхливи да признаем колко сме разбити, колко дупки има в душите ни и се крием зад маски. Крием се и лъжем толкова дълго, че забравяме кои сме наистина.
Всички ни учат... Да чакаме, за да дойде това по-добро време. Но истината е, че това щастие и това по-добро време е СЕГА. Няма после. Всичко е сега. И изтърваме моменти, изплъзва ни се щастие, губим себе си. Защото не правим нищо. Защото стоим като странични наблюдатели в собствения си живот.
И с времето е станало навик, постоянно всички да се правят на силни и всички говорят каква слабост са чувствата. Истината е, че трябва да си един безкрайно смел и силен човек, за да чувстваш и да показваш тези чувства. Изисква се кураж да оставиш маската вкъщи, дори да я изхвърлиш и да излезеш навън по душа. Да почувстваш всичко, което трябва и което е писано за теб... Човек ще усети щастието в мига, в който започне да бъде истинския себе си.
Няма утре. Всичко е сега. Точно в този миг. И ако сами не се борим за това, което искаме... Никога няма да бъдем щастливи.

''..Не можеш да спасиш един мъж, момиче. Колкото и да го обичаш, не можеш. Той сам трябва да пожелае да се спаси заради теб. Демоните са си негови. Само той може да ги победи. Ако не избере да се предаде пред тях. Тъмната му страна е само под негов контрол. Ти може да си ангелът му, но свободната воля му принадлежи. Не можеш да решаваш вместо него. Можеш да му покажеш нещо по-добро от това, което има. Можеш да го накараш да изживее нещо различно. И да го почувства. Можеш да му изброиш милион причини и да му дадеш хиляди възможности. Но не можеш да го спасиш. Той сам може да спаси себе си. Ако поиска...''

Искам

И така, докато си наливах вино в чашата осъзнах как минава живота ми...минава неусетно, а аз седя и просто го изчаквам да изтече между пръстите ми...без капка съпротива.
Толкова много хора живеят по този начин...чакайки...
Чакайки живота просто да свърши, превъртайки го на бързи обороти, сякаш нямат търпение да се отърват от него...
Седнах на леглото, отпих глътка от виното и си зададох въпроса: Къде по дяволите се намирам аз в него и защо така търпеливо и смирено го изчаквам да отмине?... Защо?
Чрез болката човек израства, а през какво трябва да преминем, за да се усетим живи, пълноценни и щастливи....да усетим истинският му вкус...и защо толкова много се страхуваме да отпием от него?...
Чувствам се адски уморена...изхабена...разпиляна
...толкова уморена...
нямам сили да ритам срещу всичко, най-вече срещу себе си...не мога повече...не искам...

Не искам да чакам...искам просто да живея...истинска, открита и себе си...

Тревожни разстройства

Тревожните разстройства са разпространена форма на психично заболяване, които често причиняват съществени страдания и увреждания, водещи до намаляване качеството на живот.

Тревожни разстройства - преглед

Тревожността е нормална реакция при стрес, безпокойство или заплаха, но когато е тежка, продължителна или не съответства на обстоятелствата се превръща в тревожно разстройство.

Има няколко различни вида тревожни разстройства: например, генерализирано тревожно разстройство, социално тревожно разстройство (социална фобия), паническо разстройство и обсесивно-компулсивно разстройство. Засягайки човешкото настроение, мисли и поведение, тревожното разстройство може да затрудни справянето с ежедневните дейности в къщи, на работа или в училище, както и общуването.

Точният причинител на тревожните разстройства не е известен. Все пак, доказано е че, определени изменения във функциите на мозъка предполагат различни тревожни разстройства. В допълнение, социалните условия и стреса могат да допринесат за риска от развитие на тревожно разстройство.

Симптоми

Въпреки че се различават при отделните хора, типичните симптоми на тревожно разстройство включват страх, вътрешна напрегнатост, раздразнителност и слаба концентрация, а също и физически симптоми като сухота в устата, замаяност, напрегнатост в мускулите, изпотяване и сърцебиене – всички те затрудняват ежедневните дейности. Човек може да страда едновременно от повече от едно тревожно разстройство, а понякога и в комбинация с други разстройства на настроението като депресията (т.нар. „съпътстващи заболявания”). Едновременното възникване на тревожно разстройство и депресия е много често.

Генерализираното тревожно разстройство (ГТР) включва необяснима тревожност, че може да се случи нещо лошо. Типичните симптоми са прекомерно и неконтролирано безпокойство, тревожност и напрегнатост, заедно с физически симптоми като сухота в устата, лепкави ръце, изпотяване и виене на свят.

Социалното тревожно разстройство (СТР) кара хората да се страхуват или избягват обществени изяви. Човек се страхува, че той или тя ще се представят по начин, който може да бъде унизителен или объркващ.
Паническото разстройство се характеризира с внезапен пристъп на паника, свързана със значителен страх или нервност. Паническото разстройство може също да включва физически симптоми като изпотяване, болки, главоболие, гадене, силно сърцебиене или сухота в устата.
Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) причинява повтарящи се, натрапчиви и нежелани мисли, които водят до безпричинни страхове (натрапливости), свързани с хигиената, телесните секрети или здравето, например. Като отговор на тези страхове пациентите извършват специални ритуали (непреодолими импулси), включващи непрекъснато пране, чистене, къпане, непрекъснато проверяване и пре-проверяване или спазването на строга диета.
Статистика

Установено е, че тревожните разстройства засягат между 5 и 7 % от цялото население и че до 29 % от хората страдат от тревожно разстройство поне веднъж в живота си.1 През 2004 година над 28 милиона души по света са имали обсесивно-компулсивно разстройство и над 30 милиона са преживели паническо разстройство.2

Диагноза и лечение

Налични са много форми на лечение за ефективно справяне с тревожните разстройства, като на всеки етап от лечението подкрепата на семейството и приятелите е много важна.

Тревожното разстройство се диагностицира от лекар, като по време на прегледа той задава въпроси за симптомите, ежедневието и фамилната обремененост на пациента. Може да има и преглед на физическото състояние, за да се изключи друго заболяване. Ако се потвърди диагнозата тревожно разстройство се обмислят възможностите за лечение, включваща медикаменти, консултации, социална подкрепа, упражнения, техники за релаксация и самопомощ.

Във всички случай е важно да се потърси професионален съвет.

Референции

1. Baldwin, D.S. and Hirschfeld, R. M. A. (2005). Fast Facts: Depression, 2nd edn. Health Press, Oxford, UK.
2. World Health Organization (2004). Prevalence for Selected Causes in WHO Regions, 2004. http://www.who.int/healthinfo/global_burden_disease/PREV6%202004.xls. Accessed 16/09/11.
3. World Health Organization (2004). The Global Burden of Disease. 2004 Update. www.who.int/healthinfo/global_burden_disease/2004_report_update/en/index.html. Accessed 16/09/11.

МАНДАЛАТА, КОЯТО ИЗБЕРЕШ, ТИ НОСИ ОТГОВОРА, ОТ КОЙТО СЕ НУЖДАЕШ...

Мандалите съществуват от древни времена. Почетени са в Будизма, Християнството, Таоизма и Хиндуизма. На Санскрит думата "Мандала" има две значения - Кръг и Център. Кръгът представлява видимият външен свят, a Центъра - вътрешният свят на тялото и душата. 

Затворете очи. Опитайте се да успокоите съзнанието си. Почувствайте дишането си. Отворете очи и погледнете мандалите. Коя ви привлича най-силно? Посочeте я... 

А сега вижте какво послание ви носи тя:

1. ХАРМОНИЯ
Водещ елемент – духът.
Носи в себе си енергията на лебеда с неговата грациозност и сила.
Мандалата символизира перфектния баланс между мъжката и женската енергия, ин и ян. В нея са вплетени четирите посоки – изток и запад, „танцуващи”, фриволни, и север, и юг, стабилната ос, около която се върти животът. Напомня ни за това колко е важен балансът.
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да насочите вниманието си към постигането на хармония между тялото, ума и душата си. Започнете да отделяте време за почивка. Време, в което да се вслушате във вътрешния си глас. Време, в което да пренаредите приоритетите си, да презаредите батериите си. Време само за вас.

2. ИЗЦЕЛЕНИЕ 
Водещ елемент – духът.
Носи в себе си енергията на жабата, която се свързва с пречистващата сила на дъжда, на водата.
При тази мандала всичко е съсредоточено в центъра, в сърцето. Там е източникът на изцелението. За да можем да излекуваме болката си, преди това трябва да се освободим на всички нива – физическо, емоционално и духовно.
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да смените фокуса си. Спрете да хабите енергията си в съжаление за това, което е било и я насочете към това, което Е сега. Вникнете в ситуацията, открийте урока, който се крие в нея. Тогава ще намерите и изцелението.

3. ИНТУИЦИЯ 
Водещ елемент – духът.
Носи в себе си енергията на бухала, който вижда в тъмнината.
Мандалата изобразява интуицията като „изригваща” от същността ни, подобно на вулкан. Интуиция, която ни свързва с вселената. Извън нас. И вътре в нас. Символизира способността да „виждаме в тъмното”, да откриваме скритите послания, да намираме истинския смисъл на нещата.
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да се вслушвате повече в шестото си чувство. Да бъдете отворени. Да виждате и чувате. Но най-вече да усещате. Приемете посланията на вселената, вижте знаците. Така ще можете да разкриете потенциала си и да живеете живота, който искате и заслужавате.

4. ВИЗИЯ 
Водещ елемент – духът.
Носи в себе си енергията на белия тигър - прецизен, фокусиран, с будно съзнание.
Тази мандала изобразява способност да визуализираш, да съ-преживееш мечтата си, преди тя да се е материализирала. Тя символизира също хармоничната връзка между амбицията и практичността, способността да мечтаеш и в същото време да си здраво стъпил на земята.
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да визуализирате бъдещето си. В каква посока искате да се развивате? За какво копнее душата ви? Поставете си ясни цели, вижте пътя към тях и не се отклонявайте от него. И не забравяйте – живейте така, сякаш вече сте постигнали желаното. Така то наистина ще стане част от живота ви. 

5. ПРОШКА 
Водещ елемент – водата.
Носи в себе си енергията на кучето - най-добрия приятел на човека, символ на безусловната привързаност и любов.
Мандалата изразява разнопосочните ни емоции и чувства, които обаче винаги рефлектират върху едно – нашето настояще. Върху нашия живот точно сега, точно в този момент. За да бъдем в мир със себе си, трябва да смирим емоциите си, да се помирим с миналото си, с другите и със себе си.
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да отворите сърцето си за прошката. Помислете за другите хора в живота си и каква е била тяхната роля за начина, по който се чувствате в момента. А след това им простете. Простете и на себе си.

6. КОМУНИКАЦИЯ 
Водещ елемент – водата.
Носи в себе си енергията на кита - пазител на тайните на океана, разказвач на неговите истории... 
Тази мандала демонстрира силата на комуникацията помежду ни – всеки кръг е различен от другите и спомага за цялостната хармония. Такива сме и ние, такива са и начините, чрез които общуваме помежду си – вербално и невербално. Мандалата напомня, че трябва да се свържем със своя център и винаги, когато общуваме, да изразяваме своето истинско аз.
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да насочите вниманието си не само към това, което казват хората до вас, но и към това, което НЕ казват. Насочете вниманието си и към посланията, които ВИЕ им изпращате. Уверете се, че те са позитивни – както за вас, така и за останалите. Говорете със сърцето си и се научете да чувате сърцата на другите.

7. ВЪОБРАЖЕНИЕ 
Водещ елемент – водата.
Носи в себе си енергията на водното конче - пълно с енергия, обичащо светлината и движещо се над повърхността.
Въображението е насочено отвътре навън, от нашето днес към нашето утре. Мандалата показва и друго – способността да твориш. Показва чудото на самото създаване. От една малка клетка се ражда голямото. От една малка мисъл се ражда реалността.
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да спрете с тревогите и притесненията и да освободите въображението си. Може би отдавна не сте го правили... Може би сте забравили как... Помнете: всички отговори са вътре във вас. Просто погледнете в себе си...

8. ЛЮБОВ 
Водещ елемент – водата.
Носи в себе си енергията на морското конче, което се свързва завинаги със своя партньор.
При тази мандала стрелките, насочени навътре, към центъра, към сърцето, символизират любовта, която получаваме от света около себе си. Стрелките отвътре навън, от своя страна, изобразяват необходимостта на любовта да излиза извън нас и да достига до сърцата на другите.
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да се съсредоточите върху любовта. Отделете внимание за нещата, които обичате да правите. Отделете време за себе си. И ще видите как ще започнете да привличате все повече положителни хора и случки в живота си. Ще започнете да привличате любовта.

9. СЪСТРАДАНИЕ 
Водещ елемент – въздуха.
Носи енергията на слона, който се свързва със стабилността, с устоите и в същото време с доброто сърце и състраданието.
Мандалата изобразява хармонията, вписването, връзката между нас и другите, между нашите мисли и техните, между нашите емоции и техните. Символизира способността ни да съ-преживяваме с другите, да им съ-чувстваме.
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да се вгледате навътре към себе си и да се запитате дали проявявате достатъчно разбиране и състрадание към хората около себе си. Запитайте се дали не сте станали твърде осъждащи и неотстъпчиви с тях. И със себе си. Отворете сърцето си за нежността и чувствителността. Тя ни прави раними. Но и тя ни прави хора.

10. СИЛА
Водещ елемент – въздуха.
Носи енергията на орела – проницателен, извисен над всички, стремителен.
Тази мандала символизира вътрешната ни сила, която чака да бъде пробудена. Силата, която ще ни даде криле да постигнем целите си, да реализираме мечтите си.
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да се опитате да се издигнете над ситуацията, в която се намирате. Погледнете отвисоко. Фокусирайте се. А след стремглаво се спуснете и вземетe това, което искате.

11. ВДЪХНОВЕНИЕ 
Водещ елемент – въздуха.
Носи енергията на пауна – въплъщение на красотата, на присъствието, което се забелязва, на увереността...
Центърът на мандалата наподобява пера. Носи усещане за въздушност. Това е символ на творческото начало, на оригиналността, на различността. Да се изправиш гордо пред света и да покажеш истинската си красота – това значи да живееш вдъхновен живот.
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да намерите повече смелост в себе си и да дадете израз на талантите си. Нека те бъдат пътеводна светлина в живота ви. Използвайте ги, за да вдъхновявате себе си и хората около себе си. Използвайте ги, за да осъществите призванието си. За да сбъднете мечтите си.

12. ЗАЩИТА 
Водещ елемент – въздуха.
Носи енергията на мечката–защитник.
Сърцето на мандалата е добре защитено. Сякаш около него бдят верни стражи. А в центъра е светлината, която излиза отвътре навън. От вътрешния свят към външния.
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да насочите усилията си към това да опазите себе си, нещата, в които вярвате, сърцето си. Не се поддавайте на външни влияния. Не се пречупвайте. Не изменяйте на себе си и на природата си. Бъдете най-верния си закрилник. Най-верния си последовател. 

13. УВЕРЕНОСТ 
Водещ елемент – огъня.
Носи енергията на лъва – царят, предводителят, доминантът.
Мандалата изобразява израстването, извисяването, трансформирането в по-волево, по-силно аз. Тя символизира способността да се превърнеш в лидер в собствения си живот. Да не се поддаваш на обстоятелствата, а да ги ръководиш. Да не следваш, а да водиш.
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да се фокусирате върху това да вземете в ръце живота си. Помнете, че без значение колко трудно изглежда предизвикателството пред вас, съдбата е решила да ви изправи пред него,... защото можете да се справите! Просто се доверете на вродените си качества на водач!

14. МОТИВАЦИЯ 
Водещ елемент – огъня.
Носи енергията на коня – символ на енергията и свободата.
В сърцето на мандалата е пламъкът – този, който пали искрата в нас, който ни движи напред, който поддържа енергията ни жива. Пламъкът, който ни кара да вярваме, че няма нищо невъзможно. Стига да сме мотивирани, устремени, фокусирани. Освободени.
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да се отърсите от ограниченията, страховете и предразсъдъците си. Почувствайте опиянението от това да бъдете себе си. Да изградите живота, който искате. Да се борите за това, в което вярвате. И да не се предавате, докато не го постигнете. Дайте поле за изява на амбицията си. Дайте свобода на мечтите си.

15. ТРАНСФОРМАЦИЯ 
Водещ елемент – огъня.
Носи енергията на змията и способността й да сменя старата си кожа с нова.
Центърът на мандалата изобразява движението, което започва отвътре, от сърцето, за да се роди промяната – на Аз-а, на мирогледа, на живота. Само така е възможно израстването.
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да отворите съзнанието и сърцето си за промяната. Пред вас е нещо голямо. Пред вас е новият ви живот. Осмелете се да пристъпите в него. Осмелете се да го изживеете. Но най-вече – осмелете се да се пуснете от старото. Загърбете го.

16. ВЪЗМОЖНОСТ 
Водещ елемент – огъня.
Носи енергията на кълвача – целенасочен и търсещ.
Сърцето на мандалата води към много посоки – така, както ние търсим пътя си. Това са опитите, които правим, за да намерим най-доброто за себе си. Чукаме на различни врати, докато не се отвори тази, която ще ни разкрие нещо наистина прекрасно – любов, мечтана работа, истински приятел...
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да потърсите нови възможности пред себе си. Дори да не ги виждате, те са там. Само трябва да почукате. И да бъдете достатъчно настойчиви и търпеливи. Рано или късно, правилната врата за вас ще се отвори. Стига да не се откажете, преди това...

17. СЪЗДАВАНЕ
Водещ елемент – земята.
Носи енергията на орангутана – символ на способността да си здраво стъпил на земята и в същото време да създаваш, да твориш.
Творческата енергия е изобразена като стрелки, излизащи от центъра на мандалата. Всичко започва с мисълта и след това се материализира в реалност. Материализира се в света, който сами създаваме.

Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да се свържете с творческото начало в себе си. Открийте творческия си импулс. Дайте му възможност да се изяви. Дайте възможност на духа ви да твори. Няма значение какво ще правите – дали ще танцувате, ще пишете, ще рисувате, ще пеете... Важното е да си позволите да твоите... и да живеете!

18. БЛАГОДАРНОСТ 
Водещ елемент – земята.
Носи енергията на бизона и неговата любов и връзка със земята, която така добре познава.
Пълният лунен цикъл, изобразен в мандалата, напомня за кръговрата на живота, но и за връзката между луната и земята. За хармонията във вселената.
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да се запитате за какво последно благодарихте. Кога за последно се почувствахте в хармония с вселената, със света около себе си. Няма значение в какъв стрес живеете, няма значение какви разочарования изживявате. Хармонията на вселената е около вас. Във вас. Стига да отворите сърцето си за нея. Стига да отворите сърцето си за благодарността.

19. ИНСТИНКТ 
Водещ елемент – земята.
Носи енергията на акулата – тя знае как да изчаква подходящия момент, знае кога да се покаже на повърхността, знае кога да атакува и кога да се оттегли.
Мандалата наподобява мишена. Цел, върху която са фокусирани мисли, внимание, усилия. Концентрация в хаоса. Но преди всичко – способност да се довериш на вътрешния си глас, да се вслушаш в инстинктите си. Да се подготвиш. Да прецениш правилно кога да действаш.
Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да потърсите отново фокуса си. Заглушете шума отвън. Не позволявайте на странични влияния да ви разсейват. Следвайте инстинкта си. Той ще ви насочи по пътя ви. Той ще ви покаже правилните решения. Не се колебайте. Действате, без да се обръщате назад. Защото дълбоко в себе си знаете кое е най-правилното за вас. Време е да си го вземете.

20. ВРЪЗКА
Водещ елемент – земята.
Носи енергията на вълка – неговата мъдрост и способност да се свързва с другите, да създава общност.
Мандалата пресъздава идеята за корените, от които всички черпим мъдростта си. Същите тези корени са източникът на живота. Връзката ни с нас самите. И с другите.

Ако сте избрали именно тази мандала, трябва да се обърнете към истинската си природа. Чуйте мъдростта, която идва от сърцето ви. Усетете връзката си с хората до себе си. Усетете връзката си със самия живот. Осъзнайте своята уникалност. Но заедно с това приемете себе си като част от цялото, от всеобщата енергия, от магията, наречена Живот.

Източник: bgnow.eu

За основите на аналитичната психология - К. Г. Юнг

Юнг започва да изследва тайните на душевните заболявания.

Опитите му довеждат до неочаквани резултати с огромно значение.

Сред най-значителните от тях бе откриването на автономната природа на несъзнаваното.

Чрез прецизното разработване на асоциативния експеримент, Юнг потвърждава хипотезата, че има душевна дейност извън съзнанието, а с установяването на чувствените комплекси той доказва теорията на Фройд за потискането.

Констатацията му, че душата и тялото реагират като едно цяло, прави Юнг първия клиницист, осъзнал значението на психологическите явления, придружаващи емоциите, познати днес на всички като психосоматични феномени.

Юнг прави разграничение между афект и чувства. Открива метод за измерване на емоции, респективно от физиологическа гледна точка, и това е психо-галваничният експеримент.

Той се основава на факта, че електрическото съпротивление на кожата се понижава под влияние на емоциите.

При наличие на чувство то не се понижава.

Друго негово твърдение касае маниакално-депресивното разстройство.

В подобен случай може да се установи, че в маниакалната фаза доминира една функция, а в депресивната-друга. Тези хора, които в маниакалната фаза са жизнени, сангвинични, мили и любезни и не мислят много, в депресивно състояние могат изведнъж да бъдат изпълнени от множество мисли; после имат натрапливи мисли - и обратно.

В депресивната фаза имат натрапливи чувства, биват завладявани от ужасни настроения- настроения, а не мисли.

В своята книга също така разгръща  темата за сънищата.

Той твърди, че сънищата са реакции на нашата осъзната нагласа подобно на тялото, което реагира, когато се храним твърде обилно и недостатъчно или се грижим зле за него в някакво отношение. Сънищата са естествена реакция на саморегулиращата се психична система. Тази формулировка се приближава най-много към онова, което може да каже теоретически за структурата и функцията на съня.

В една от лекциите побрани в книгата говори и за преноса.

Психологическият процес на пренасянето е специфична форма на по-общия процес на проецирането. Важно е да поставим тези понятия едно до друго, за да бъдем наясно, че пренасянето е частен случай на проецирането.

Проецирането е общ психологически механизъм, по който се пренасят субективни съдържания от какъвто и да било вид върху определен обект.

Механизмът на проециране, чрез който субективни съдържания  биват пренасяни върху обекта и изглеждат като присъщи му, никога не се базира на волеви акт, и пренасянето като специфична форма на проециране не прави изключение от това. Човек не може осъзнато и преднамерено да проецира, защото тогава всъщност винаги би знаел, че проецира свои собствени субективни съдържания; обаче в този случай не може да ги вложи в обекта, защото знае, че те принадлежат на самия него.

Проецирането винаги е един несъзнаван процес и затова той бива нарушаван от съзнанието или чрез осъзнато прозрение.

От емоциите не можеш да се освободиш както от мислите и идеите, защото те са идентични с дадени физиологични процеси, и поради това се коренят дълбоко в материята на тялото ни. Затова свързаните с проецираните съдържания емоции винаги образуват една връзка, един вид динамично отношение между субект и обект, и това е пренасянето.

Изхождайки от опита си, Юнг смята, че не е вярно, че се проецират предимно еротични съдържания или преживявания от детството. В нещо може да бъде проецирано всичко, всяко нещо, а еротичното пренасяне е само една от многото форми. В човешкото несъзнавано има много други съдържания, които също са с висока емоционална наситеност, и те могат да бъдат проецирани също така успешно, както и сексуалността. Всички активирани съдържания на несъзнаваното биха могли да се появят като проекции. Дори е правило, че едно констелирано несъзнавано съдържание се появява първо в проекция.

Всеки активиран архетип може да се появи като проекция или във външна ситуация, или в човек, или пък в обстоятелства и ситуации- накратко казано, във всякакъв вид обекти. Има пренасяния дори върху животни и предмети.

Последната тема, която разгръща е темата за неврозата.

Неврозата е дисоциация на личността, причина за която е съществуването на комплекси. Да имаш комплекси само по себе си е нормално, обаче когато те станат взаимноизключващи се, онази част от личността, която до голяма степен  се противопоставя на осъзнаваната част, се отцепва. Ако отцепването достигне органичната структура, дисоциацията се превръща в психоза, в шизофренно състояние, както се вижда от названието.

Тогава всеки комплекс има свой собствен живот и вече няма личност, която да ги обединява.

Всяка несъвместимост в характера може да предизвика дисоциация; например едно прекалено силно разцепване между функциите мислене и чувстване вече е лека невроза.

Всеки пациент поставя пред лекаря нови проблеми и може да бъде излекуван от своята невроза само ако му се помогне да намери  свой собствен път за разрешаването на своите конфликти.

Със своя принос, Юнг възстанови за нас усещането за ценностите, представата за човешка свобода в психологическото мислене, даде ни нови разбирания , които за мнозина от нас имат незаменима стойност, и преди всичко това, че изследването на човешката душа не свършва там, където се изчерпват средствата на естествените науки.

Конспект  - За основите на аналитичната психология - К. Г. Юнг
Изготвил : Диана Димитрова
Югозападен университет  "Неофит Рилски" - Благоевград 2017

Шест невротични мотива за сключване на брак

Шест невротични мотива за сключване на брак

Някои мъже и жени, обременени от личностни проблеми,  пристъпват към брака единствено с надеждата, че промяната в личния им живот ще ги направи щастливи. В резултат ги очаква силно разочарование, та нали своето щастие в семейството всеки носи със себе си – колкото си донесъл, толкова и ще имаш. Но мнозина мислят, че създаването на семейство е начин за решаване на личните проблеми. С какви точно проблеми се опитват да се справят някои, пристъпвайки към брака?

1. Отделяне от родителите. Целта е да се докаже на родителите: „Аз съм възрастен, защото мога да създам свое семейство”. Тази мотивация сама по себе си е показател за незрялост на личността, за емоционална зависимост от родителите. Правилната последователност на събитията е: „… ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат (двамата) една плът” (Бит. 2:24), а не обратното. Съпружеството, разбира се, променя формалния статус на „детето”, но не помага в борбата за емоционална независимост от „предците” и не спасява от необходимостта да се изграждат зрели отношения с родителите. Тук има и още един подводен камък: ако съпрузите най-сетне почувстват, че властта на родителите върху тях е започнала да намалява, този мотив престава да действа и целта, заради която са встъпили в брачен съюз, е постигната. Внезапно може да се окаже, че вече нищо, освен стремежа да се откъснат от родителското гнездо, не свързва мъжа и жената…

2. Намиране на „добър родител” и запълване на дефицита от внимание, грижа, сигурност и топлина. Или пък израз на желанието самият аз да стана за някого „добрият вълшебник”, да заменя „лошите” родители и да направя другия щастлив. Това е класически пример, когато отговорността за своето емоционално състояние се прехвърля върху партньора или, напротив, неговата отговорност се стоварва върху мен. И в единия, и в другия случай опитът е обречен на неуспех. „Дребосъче, ще ми станеш ли като родна майка?” – пита Карлсон своя приятел. Възрастните мъже и жени често молят за същото своя партньор. „Бих искала да ме носят на ръце” – е мечтата на много девойки. „За мен е важно тя да отгатва моите желания” – с тези думи описват своя идеал за жена много момчета, но и зрели мъже. Те, разбира се, ще намерят човека, който да въплъти тяхната мечта в живота, но след известно време, когато се „сгреят” и укрепнат, ще открият, че вече са надраснали детско-родителските отношения и са готови за партньорски. А съпругът невинаги е готов за такива промени.

По същия начин и онези, които са мечтали да ощастливят бъдещия съпруг, заемайки родителска позиция, могат да осъзнаят, че им е омръзнало да „коткат”, да спасяват, да носят на ръце, да “разбират без думи”, да хранят с лъжичка, а им се иска и за тях да се грижат, да им оказват подкрепа, да ги разбират. Съпружеските отношения се различават принципно, качествено от отношенията между родителите и децата, където родителите дават, а децата получават. Бракът е съюз между две равностойни зрели личности, основан върху любов и взаимност: взаимно уважение, взаимопомощ и взаимно разбиране. Това е „улица с двупосочно движение”. При това за удовлетворяването на основните лични емоционални и физически потребности, за своето настроение, за усещането за щастие и пълнота на живота всеки отговаря сам. Да, някога ще се наложи да признаем това.

3. Преодоляване на лична, професионална или духовна криза: смърт на близък, загуба на смисъл в живота, невъзможност да се реализираш в работата и др. В тези случаи човек е движен от илюзията, че сключването на брак ще утоли болката, ще даде нов смисъл. За известно време е възможно той да се разсее, да почувства облекчение и дори прилив на нови сили – все пак това е нов живот. Но рано или късно на пътя ще изникнат същите неразрешени въпроси, с които отново ще се наложи да се справя, и тогава ще бъде сложно да се избегнат претенциите и гнева, генериран към партньора, “несправил” се с възложената му мисия да стане „светлина в края на тунела”. Бракът като средство за изход от кризата може да не оправдае възложените върху него очаквания, тъй като встъпването в брак също е криза, която изисква големи емоционални и физически разходи. За да не погинем в разцвета на годините си под отломките на рухналите надежди, си струва да си изясним ситуацията в собствения си живот, като не очакваме, че някой ще направи това вместо нас.

4. Самоутвърждаване/компенсиране на чувството за непълноценност, вписване в социалните стандарти: да бъда „като всички нормални хора, които имат семейство”. Проблемът е в това, че поставяйки „отметка” срещу една точка от списъка с предявяваните от обществото очаквания, човек се оказва изправен пред следващите: може ли да има нормално семейство без дете (едно, две, три…), без голям апартамент, без кола, без къща извън града и т.н. Да удовлетвориш всички изисквания, все едно, няма да се получи – и не защото те са твърде много. Просто сред тях се срещат и някои взаимноизключващи се. Да работиш много и успешно, да градиш кариера, да бъдеш безупречна домакиня, идеална съпруга, прекрасна майка и грижовна дъщеря – съчетаването едновременно на всичко това не е по силите на никого. Битката с чувството за собствена непълноценност в подобна гонка за нормата или за идеала е предварително загубена – усещането, че „с мен нещо не е наред, аз не съм като другите” само ще нараства. Дори ако за известно време успеем да създадем правилната „фасада”, за нейното създаване и поддържане ще са необходими толкова много сили, че те вече няма да ни стигнат да изпитаме чувство на удовлетворение и радост. След няколко месеца/години (за колкото ни стигнат силите), ще открием, че „имаме” много, но не чувстваме нищо друго, освен умора и, най-страшното, изгубили сме себе си.

5. Отмъщение. Представете си, че момче се е разделило с момиче, което те двамата преживяват тежко.  BulkaТвърде скоро всеки от тях или единият от тях влиза в нови отношения, сключва брак, но не по любов, а за да облекчи душевните страдания, да преодолее болката от раздялата или за да докаже нещо на другия, да отмъсти. „Виждаш ли, омъжвам се. Значи, аз съм оценена, аз съм обичана. Сега ще разбереш кого си загубил!” Това са отзвуци от детската фантазия: „Ето, ще умра (ще погреба себе си в брака без любов), и тогава ще плачете, но вече ще бъде късно”. В случая с омъжването/женитбата подобна постъпка най-често води до това, че плаче именно „отмъстителят”. Да се живее в брак, изграден върху гняв и отмъщение, е тежко, особено след признаването на собствената отговорност за съгласието на такъв брак.

6. Проявяване на благородство, отблагодаряване, чувство на жалост. Благи намерения, водещи до печални последствия. Така ни се иска да припомним баналната фраза: „Искали го като по-доброто, а се получило както винаги”. На човек му се струва, че е движен от най-прекрасни подбуди, той иска да постъпи благородно: „След нощта, прекарана заедно, аз, като честен човек, бях длъжен да се оженя за нея. Обичах друга, но се наложи да пожертвам любовта заради честта”. Има жени, които се омъжват от съжаление, за да помогнат, да спасят: „Той никак не ми харесваше, изобщо не е по моя вкус, но беше сирак, сам в чуждия град, провали се в института, нямаше къде да живее, никому ненужен се скиташе по далечни роднини, започна да изпада в депресия, стана ми жал за него”. Още фрази от същата тоналност: „Не мога да го оставя, въпреки че не го обичам. Ако го изоставя, ще се пропие”.

А някои хора се женят от благодарност, за да се отплатят „за доброто с добро”: „Тя ми помогна толкова много, от такава пропаст ме изтръгна… Виждах, че ме обича, и не можах да призная, че самият аз не изпитвам към нея нищо, освен благодарност”. Но защо всички тези благородни пориви не могат да заменят любовта? Защото осъзнавайки, че с него живеят не по любов, а от някакви други, макар и най-благородни съображения, някой ден партньорът ще се почувства унизен и излъган.

Всички изброени по-горе мотиви за сключване на брак носят очевидно невротичен характер.
Най-надежден от психологична и духовна гледна точка е бракът по любов – дейна, зряла, изпълнена с приятелство и влечение, отговорна и радостна. За съжаление, делът на зрелите отношения, изградени върху любовта, е доста малък. Точно определение за „истинска любов” не съществува, има само различни описания на нейните черти и проявления. По-добре е описана и изучена зависимостта, която мнозина погрешно приемат за любов.

„Мъжът и жената: от АЗ до НИЕ. Как да изградим семейно щастие”
Андрей Лоргус
Олга Красникова