Юнг започва да изследва тайните на душевните заболявания.
Опитите му довеждат до неочаквани резултати с огромно значение.
Сред най-значителните от тях бе откриването на автономната природа на несъзнаваното.
Чрез прецизното разработване на асоциативния експеримент, Юнг потвърждава хипотезата, че има душевна дейност извън съзнанието, а с установяването на чувствените комплекси той доказва теорията на Фройд за потискането.
Констатацията му, че душата и тялото реагират като едно цяло, прави Юнг първия клиницист, осъзнал значението на психологическите явления, придружаващи емоциите, познати днес на всички като психосоматични феномени.
Юнг прави разграничение между афект и чувства. Открива метод за измерване на емоции, респективно от физиологическа гледна точка, и това е психо-галваничният експеримент.
Той се основава на факта, че електрическото съпротивление на кожата се понижава под влияние на емоциите.
При наличие на чувство то не се понижава.
Друго негово твърдение касае маниакално-депресивното разстройство.
В подобен случай може да се установи, че в маниакалната фаза доминира една функция, а в депресивната-друга. Тези хора, които в маниакалната фаза са жизнени, сангвинични, мили и любезни и не мислят много, в депресивно състояние могат изведнъж да бъдат изпълнени от множество мисли; после имат натрапливи мисли - и обратно.
В депресивната фаза имат натрапливи чувства, биват завладявани от ужасни настроения- настроения, а не мисли.
В своята книга също така разгръща темата за сънищата.
Той твърди, че сънищата са реакции на нашата осъзната нагласа подобно на тялото, което реагира, когато се храним твърде обилно и недостатъчно или се грижим зле за него в някакво отношение. Сънищата са естествена реакция на саморегулиращата се психична система. Тази формулировка се приближава най-много към онова, което може да каже теоретически за структурата и функцията на съня.
В една от лекциите побрани в книгата говори и за преноса.
Психологическият процес на пренасянето е специфична форма на по-общия процес на проецирането. Важно е да поставим тези понятия едно до друго, за да бъдем наясно, че пренасянето е частен случай на проецирането.
Проецирането е общ психологически механизъм, по който се пренасят субективни съдържания от какъвто и да било вид върху определен обект.
Механизмът на проециране, чрез който субективни съдържания биват пренасяни върху обекта и изглеждат като присъщи му, никога не се базира на волеви акт, и пренасянето като специфична форма на проециране не прави изключение от това. Човек не може осъзнато и преднамерено да проецира, защото тогава всъщност винаги би знаел, че проецира свои собствени субективни съдържания; обаче в този случай не може да ги вложи в обекта, защото знае, че те принадлежат на самия него.
Проецирането винаги е един несъзнаван процес и затова той бива нарушаван от съзнанието или чрез осъзнато прозрение.
От емоциите не можеш да се освободиш както от мислите и идеите, защото те са идентични с дадени физиологични процеси, и поради това се коренят дълбоко в материята на тялото ни. Затова свързаните с проецираните съдържания емоции винаги образуват една връзка, един вид динамично отношение между субект и обект, и това е пренасянето.
Изхождайки от опита си, Юнг смята, че не е вярно, че се проецират предимно еротични съдържания или преживявания от детството. В нещо може да бъде проецирано всичко, всяко нещо, а еротичното пренасяне е само една от многото форми. В човешкото несъзнавано има много други съдържания, които също са с висока емоционална наситеност, и те могат да бъдат проецирани също така успешно, както и сексуалността. Всички активирани съдържания на несъзнаваното биха могли да се появят като проекции. Дори е правило, че едно констелирано несъзнавано съдържание се появява първо в проекция.
Всеки активиран архетип може да се появи като проекция или във външна ситуация, или в човек, или пък в обстоятелства и ситуации- накратко казано, във всякакъв вид обекти. Има пренасяния дори върху животни и предмети.
Последната тема, която разгръща е темата за неврозата.
Неврозата е дисоциация на личността, причина за която е съществуването на комплекси. Да имаш комплекси само по себе си е нормално, обаче когато те станат взаимноизключващи се, онази част от личността, която до голяма степен се противопоставя на осъзнаваната част, се отцепва. Ако отцепването достигне органичната структура, дисоциацията се превръща в психоза, в шизофренно състояние, както се вижда от названието.
Тогава всеки комплекс има свой собствен живот и вече няма личност, която да ги обединява.
Всяка несъвместимост в характера може да предизвика дисоциация; например едно прекалено силно разцепване между функциите мислене и чувстване вече е лека невроза.
Всеки пациент поставя пред лекаря нови проблеми и може да бъде излекуван от своята невроза само ако му се помогне да намери свой собствен път за разрешаването на своите конфликти.
Със своя принос, Юнг възстанови за нас усещането за ценностите, представата за човешка свобода в психологическото мислене, даде ни нови разбирания , които за мнозина от нас имат незаменима стойност, и преди всичко това, че изследването на човешката душа не свършва там, където се изчерпват средствата на естествените науки.
Конспект - За основите на аналитичната психология - К. Г. Юнг
Изготвил : Диана Димитрова
Югозападен университет "Неофит Рилски" - Благоевград 2017
Няма коментари:
Публикуване на коментар