"Избяга от простотата на живота, замествайки естествените движения с представлението на мисълта.
За да бъдеш "отгоре" /в системата/ , ето те: тичаш запъхтян и задъхан, червен като рак по мръсните улици/наричаш го jogging и казваш, че било полезно за здравето/, измъчваш тялото си върху все по-малко зелените тенис кортове/за да можеш на директорските събрания да демонстрираш зд аве и добра физическа кондиция!/, излагаш на показ в смърдящите спортни зали своите наблъскани с анаболи мускули/Защото, казваш ти, на жените им харесват мъже като Шварценегер... За да заспиш обаче след това жалък пред телевизора и да откриеш, че единственият мускул, който толкова интересува женския пол, се е оказал в крайна сметка напълно непропорционален на останалата маса и подло те предава, когато трябва да оправдаеш холивудския параден костюм от мускули!/.
Гониш времето, пътувайки по света срещу времевите пояси/Защото, който "значи", трябва да отегчава "приятелите" си със страховете диапозитиви от рода: Аз-и-Ниагарския-водопад, "Аз-и-Айфеловата-кула, "Аз-и-слоновете-в-саваната"/.
Никой обаче не трябва да разбира за твоя страх от летене, страх от падане!
О, истински герой на прахосаното време, на глупостта, на безсмислието!
После, ако сърцето ти засече и клетките полудея, голяма работа.
Стрес: манната на века или нещото, което да показваме като ловен трофей!
И придворните ще те аплодират:" Горкичкият", "стресираният".
Но никой, освен един вътрешен глас, няма да ти изкрещи:"Глупако, ще издъхнеш върху безславния олтар на чумавите само защото не поиска да чувстваш и задуши живото същество в себе си!"
"Човекът в чекмеджета"-Валдо Бернаскони
