Вървя по тротоара на градска улица, с ръце прибрани в джобовете. А вятъра флиртува с косите ми ...и лицето ми милва...усещам топла есенна целувка по челото. Вдигам глава и се оглеждам, не мога да го видя ... само го усещам.....близо до мен ."Вселената си знае работата" ,казах аз и продължих да вървя. Бях доволна, усмихнах се -извадих ръцете от джобовете си, направих две крачки встрани и се завъртях около дървото с кестени, усмихната, волна и щастлива. Покрай мен мина старец с бели коси, погледна ме с възхищение в очите и продължи по пътя си-по неговия си път. Да-този старец беше разочарованието, самотата и гнева. Обърнах му гръб и продължих да вървя със същата усмивка на лицето. Срещу мен се задаваше слаба, изпита и бледа жена с черна рокля.....секунди преди да се разминем я погледнах право в очите, усетих, че беше смутена, сведе поглед и изчезна в далечината- това беше омразата и глупостта.
В дясно от мен имаше малка градинка с цветя и зелена трева с с няколко попадали есенни листа.....загледах се в една дама - глупаво облечена с няколко кученца, които подскачаха край нея......приближих се до тях, погледнах ги , разгърнах връхната си дреха и оправих косата си....."кученцата" спряха да играят и се скриха зад зле облечената госпожа......това бяха клюките....обърнах им гръб и продължих да вървя, неспирайки да се усмихвам. Не след дълго минах покрай една витрина на хубав магазин с много светлини...спрях, направих две крачки назад и се огледах в отражението от витрината ... и видях Любовта !
03.12.2012. (Диана Димитрова)
"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"
