Студен ден, влязох през една врата с идеята да се стопля и да опитам от онова капучино, което придава носталгичен привкус на деня. Крача уверено, спокойна и усмихната и точно в този миг един поглед издигна стена пред мен. Ударих се със всичка сила в нея, мислите ми рикушираха в отвъдното, светлините се сляха, хората изчезнаха,з вуците също..... някъде там в далечината. Не можех да помръдна, сякаш бях скована от лед.......а душата ли, душата беше цялата в огън. Стихийно прониза гърдите ми... не зная още как спрях сълзите си....нямах думи, нямах въздух....нямах сили.....просто времето спря, а казват,че не спира никога.....
07.12.2012г (Диана Димитрова)
07.12.2012г (Диана Димитрова)
"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"
Няма коментари:
Публикуване на коментар