Взаимодействието на природата със същността ни

Посрещнах изгрева точно там, на този бряг на 3000 км от България.
Беше изключително преживяване, сливане на природата  с моята същност.
Отидох на брега на морето към три часа през нощта с ясното съзнание, че трябва да изчакам около три часа  до изгрева.
Седнах на хавлията на 5 метра от водата, мислите ми бяха противоречиви.
Станах и се запътих към водата, изпитах страх от тъмнината, от неизвестното. Години наред изпитвах подобен страх, но тогава исках да навляза по-надълбоко в дебрите на същността си и да разбера защо.
Взаимодействието ми с водата, пясъка, тъмнината-даровете на природата щяха да ми помогнат да разбера повече за себе си.
Знаех го на теория, но там имах желанието да го приложа и на практика. Не зная дали е поради факта, че бях  далеч или просто по случайност бях предразположена към това.
Обичам да се ровя в дебрите на съзнаниено и душата си, да дълбая, да търся отговори, но защо, когато навлизах във вода нощем изпитвах страх.
Коя част от душата ми не разбирам? И защо?
Защо не смея просто да нахлуя през онази врата?
Принципно не ме е страх да го правя...
Въпреки всичко влязох тогава, потопих се до кръста, исках да видя какво ще изпитам като чувства...те разбира се не закъсняха...
Пулса ми се ускори, усетих задух в гърдите си, но исках да продължа...мислих си, че ако остана оке малко там, щях да преборя страха си.
Точно в този момент усетих парене на лявото си бедро. Това беше ключов момент. Вместо да игнорирам случилото се, подскочих и за секунди излязох от водата.
Първия опит беше неуспешен, но следващия път ще  се справя.
Природата е в непрекъснато взаимодействие с нас, ние с нея-също.
Едно цяло сме.
Може да ни даде куп отговори, стига да успеем да отворим сетивата си за нея.

В онзи смисъл...

Снега затрупваше скоростно улиците...само уличните лампи осветяваха малка част  около тях.
Паркирах колата на паркинга и се качих в неговата...хижата беше доста нависоко , бяхме се настроили да пътуваме поне час до там.
При него беше топло, слушаше от онези компилации релаксиращи пиано мелодии, които толкова обичах...знаеше го...той също ги харесваше...
Тръгнахме...имахме три  дни пред нас, в които щяхме да бъдем заедно...погледнах го...не спирах да се усмихвам...беше ми толкова хубаво...толкова...
Тази заедност беше специфична за нашите си моменти, отвъд платоническата нотка...
Беше рано вечерта, бяхме взели със себе си всичко необходимо за уикенд в планината - от топли дрехи до продукти за вкусни неща за хапване...и вино също...червено...
Почти бяхме на мястото...не превишихме предвиденото време за пътуване...движехме се по тясна пътека нагоре в гората, от двете ни страни се извисяваха внушителни борове, покрити с дебела снежна покривка....беше приказно...
След няколко минути се озовахме пред хижата...прекрасна уютна, бутикова хижа, изцяло построена от масивно дърво.
Ние бяхме единствените й обитатели...извадих ключа от чантата си и отключих външната врата, натиснах ключа за осветлението и двата й етажа се осветиха с мека, топла, приглушена светлина...Беше неповторимо...сублимен момент...застана зад мен, прегърна ме и усетих устните му по врата си...
Настанихме се, приготвихме си вкусна топла вечеря, две чаши червено вино и огъня в камината...беше красиво, топло и уютно...бях облечена само по неговия пуловер...последваха безброй прекрасни мигове на любене, интимност, споделеност...екстаз...бяхме това, което винаги ще бъдем...едно цяло...в онзи смисъл...извисеният...

25.11.2017г
Д.Д.

За избора

Тя бе от онези жени, които минават покрай живота ти като ураган и оставят белези, за които никога не намираш смелост да говориш...
Никой не остава...никога...защото тя плаши и опредено трябва да платиш...с душата си.
Тихо застават срещу теб...привличайки те с поглед, подканвайки те доброволно да се подариш...
След това за миг изтрезняваш и побягваш в обратната посока...толкова уплашен...толкова слаб...толкова неуверен...
Толкова те е страх, защото в нея си видял всичко онова, за което си си позволявал да мечтаеш само късно вечер под завивките, защото само там е било сигурно, че никой няма да разбере за човешките ти копнежи...за онази свята и ранима част от същността ти...
А в нейните очи си видял себе си...онзи, който така яростно криеш от света...видял си нежността, любовта, страстта, копнежа...видял си истинския смисъл на живота...чистата по детски душа, отворения ум и истинската нежност....затова и бягаш...
Та това е цяла Вселена...необятна и непредвидима...с лекота се губиш в нея...
Не можеш да си го позволиш, защото тогава ще трябва да изгубиш онази илюзорна действителност, която си градил толкова дълго, а това боли...за да пречистиш душата си и  усетиш истинското щастие, първо трябва да я почистиш и пуснеш през центрофугата на истинската реалност...
За да прогледнеш, първо трябва да направиш разрези на клепачите си....не всеки е готов да езпита онази болка, равна на раждането на нов живот....
Дали ще бъдеш истински щастлив или ще останеш в онази пропаст зависи  единствено от теб самия...
А тя...тя ще бъде някъде там.....
Колко далечна зависи от избора, който ще трябва да направиш преди това...

Честит рожден ден на мен!

23.11.2017г
Dianne

И вече не само във Вторник

"Тя ме харесваше. Никога не поиска повече от това, което можех да й дам. Вечер беше моя. Не много рядко, не твърде често. Най-вече във вторник. Имах я, а после се отпускаше на гърдите ми и се заслушваше в ударите на сърцето ми. А когато заспивах, тя си тръгваше. Незабележимо. На пръсти. И временно. До следващия вторник. Не оставяше и косъм на възглавницата. Нищо, което да напомня, че е била тук. Беше влюбена. Показа ми го много пъти. Но не поиска връзка. Знаеше, че не съм готов да й отдам душата си. Аз не бях влюбен. Просто исках да я имам. Без чувства. Без обещания. Без лъжливото "завинаги". Исках я за малко. И за по-интересно. Целуваше ме. Целуваше ме много. Другите не правеха така. Отиваха си веднага щом се облекат. Искаха да се видим пак. Оставяха ми нещо за спомен. Тя си тръгваше без да каже нито дума. Без да иска нищо. Без да дава нищо. Без да се обажда пак. Започнах да се влюбвам. В парфюма й. В погледа. В усмивката. В смс-ите без отговор. И когато бях сигурен, че съм влюбен, нея вече я нямаше. Тръгна си внезапно. Никак временно. Завинаги. С нов номер. А аз все още я чакам. И вече не само във вторник ..."
Чарлз Буковски

"Според последните открития за емоционалната интелигентност най-голямата грешка на защитниците на „отс­тъпчивите" родители е била, че неволно са направили „доб­рите емоции" герои на нашата душа, а „лошите емоции" -злодеи. От гледна точка на еволюцията всяка човешка емо­ция има определена цел и да се изключат негативните емо­ции от разбирането ни за развитието на децата е все едно да се отстрани основен цвят от палитрата на един художник -така се загубва не само един цвят, а и милиони допълнител­ни нюанси."

Лекция за аутизма

https://m.youtube.com/watch?v=HYj3V0V5su0&feature=youtu.be

Онази дълбоката жена

Защо повечето мъже не могат да се справят с жени с дълбока душевност

"Колкото по-дълбока душевност притежаваш, толкова по-трудно е да намериш мъж, който може и знае как да изгради връзка с теб. Мъж, който не се страхува от дълбочината на чувствата ти. Мъж, който не се страхува от силата на емоциите ти...
1. Жената с дълбока душевност задава дълбоки въпроси.
Тя ще влезе в живота ти, но не просто като украшение към него. Тя ще започне да ти задава въпроси, на които може би няма да си подготвен да отговориш. Дори на първите ви срещи – тя няма да иска да си говорите за общи неща, а за истинските неща от живота. Защото тя самата е истинска.
2. Жената с дълбока душевност е честна.
Понякога дори прекалено честна. Тя вярва в това, че не трябва да залъгва себе си, нито човека до себе си. Ако я попиташ нещо, тя ще ти каже това, което мисли. Бъди готов за честността й. И бъди готов да й отвърнеш със същото.
3. Жената с дълбока душевност знае какво иска.
Или кого иска. Тя знае, че сърцето й бие само за истинската любов и не иска да се примирява с посредствени връзки. И посредствени хора.
4. Жената с дълбока душевност не иска повърхностни взаимоотношения.
Тя иска дълги разговори, в които да си говорите за живота, иска да чуе истории от твоето минало и да ти разкаже тези от своето, иска да чуе мечтите ти за бъдещето и да ти сподели своите. Иска откритост и дълбочина. Иска нещо повече от това да живеете заедно под един покрив.
5. Жената с дълбока душевност не се страхува да разкрие чувствата си.
Не се страхува от близостта и от това, че може да бъде наранена. Тя не мисли, че ако разкрие чувствата си, ще стане по-уязвима или ще изгуби свободата си. И търси същото и в човека срещу себе си.
6. Жената с дълбока душевност вижда през теб.
Знае кой си наистина и какво те прави уязвим. И не го прикрива. Не се страхува да ти покаже слабите ти места и да ти помогне да ги промениш. Не бяга от истинската ти същност. Но и не се примирява със слабостите, защото знае, че мисията на всички ни е да се развиваме. Стига и ти да си готов.
7. Жената с дълбока душевност се уморява от непостоянството.
Тя иска до себе си мъж, на когото може да разчита. Мъж, който не променя настроенията си без причина. Мъж, който не се цупи като малко дете. Мъж, с когото знае, че може да създаде стабилни основи за своя бъдещ живот. Мъж, който е мъж.
8. Жената с дълбока душевност преживява всичко дълбоко.
Емоциите й са дълбоки. Дълбоки са и мислите й. С каквото и да се занимава, каквото и да изпитва, тя се потапя цялата в него. Никога не остава безразлична – към никого и към нищо.
9. Жената с дълбока душевност може единствено да обича дълбоко.
Затова не може да приеме да бъде обичана по друг начин. За нея връзка заради връзката не е опция. Тя не иска просто някой, с когото да запълва времето и самотата си. Иска някой, който да е в синхрон с дълбочината на чувствата й. Тя знае кога мъжът до нея не може или не иска да отговори на чувствата й и постепенно ще се отдалечи от него, за да намери човека, който иска също толкова дълбока любов.
10. Жената с дълбока душевност няма да те чака цял живот.
Тя няма да те чака цял живот да се промениш и да решиш, че вече я искаш. Защото е изпълнена със страст, емоция и любов и иска да ги изживее. Ако не с теб, тогава с някой друг, който изпитва същите страст, емоция и любов. Някой, който ще я направи щастлива.

НАЛУДНО РАЗСТРОЙСТВО МКБ F22.0

"Налудно разстройство е състояние, което се характеризира с развитието на единична налудност или на множествено взаимно свързани налудности, които обикновено са трайни и понякога пожизнени. Към налудните разстройства се причисляват параноя, параноидна психоза, параноидно състояние и парафрения.
От клинична гледна точка налудно разстройство се характеризира с разнообразно съдържание на налудността (ревностово, реформаторско, мегаломанно и други). Интермитентно, в хода на налудното разстройство могат да се появят и симптоми от други сфери - депресивни симптоми, халюцинации. Началото на налудното разстройство е обикновено в средна или по-късна възраст. Понякога, в случаите с налудност на телесен дефект, разстройството може да дебютира в млада възраст. Често началото на налудността е свързано с промяна в житейската ситуация на болните. Извън налудната система действията, нагласите, афекта, речта и поведението на болните са нормални.
Параноя
Терминът е въведен от Калбаум през 1863 година за психични разстройства със съчетана психогенна и ендогенна етиология и клинична картина с монотематични и систематизирани налудни идеи. Съчетава клинични картини на биполярно афективно разстройство/ шизоафективно разстройство (мегаломанни и параноидни налудни идеи) и психогенните разстройства (свръхценностови интерпретативни идеи). Развиват се на терена на личностно разстройство с мегаломанни нагласи, инфантилни защити и търсене на зачитане и лидерство. Ходът е непрекъснат. Монотематичните идеи са от мегаломанния и параноидния кръг - за особени възможности и борба срещу завистниците. Тези идеи определят и основните видове параноя: erevnatoria (ревностова - с ревностови идеи), grandioza (грандиозна - за свръхвъзможности), persecutoria (персекуторна/параноидна - за преследване, често в инволюция), querulatoria (кверулантна - за ангажиране на институции в своя защита), invertoria (откривателска - за откривателство), reformatoria (реформаторска - за реформаторства), somatica (сомато-хипохондрична - за уникални симптоми и болести).
Персекуторна парафрения
Касае се за мегаломанно-параноидна система, която се разширява и добива нелепофантастен (експанзивен) характер. Съчетава клиничните картини на параноидната параноя (мегаломанно-параноидни идеи за преследване поради завист за способностите) и шизофренията (парафренни фантастни налудности за преследване или въздействие от неземни сили). Често се срещат и тематично свързани персистиращи вербални халюцинации (халюциноза). Налудната система е "капсулирана" и извън нея има задоволителна социална вградимост. За разлика от персистиращите налудни системи като персекуторната парафрения, при късните стадии на шизофрения с непрекъснат ход и персистиращи парафренни идеи има личностов дефицит с негативна симптоматика (социална отчужденост, враждебност и емоционално-волево нивелиране). При персекуторната парафрения ходът е непрекъснат, но са възможни съчетания с остри психотични разстройства с налудна витална застрашеност, психични автоматизми, дезадаптивно поведение.
Параноидна психоза представлява състояние, което се характеризира със скъсване с реалността и включва екстремни страх и тревожност. Параноята е обща черта на много заблуди, особено в случаи на персекуторна заблуда, където хората са убедени, че те са атакувани или някой иска да ги отведе.
Лечението на налудно разстройство може да представлява голямо предизвикателство, тъй като много често, лекуващият няма да получи съдействие от болния. Терапевтичния подход към тези болни е комбиниран и включва лекарствена терапия, психотерапия и когнитивни-поведенческа терапия."

При възникнало съмнение за здравословен проблем или нужда от лечение, моля винаги се обръщайте за медицинска консултация към квалифициран и правоспособен лекар или фармацевт. В никакъв случай не възприемайте дадената Ви чрез сайта информация като абсолютно достоверна и правилна, дори и същата да се окаже такава.
Български Фармацевтичен съюз
Изпълнителна агенция по лекарствата
Комисия за защита на потребителите
Права и задължения

© 2007 - 2017 Аптеки Фрамар. Всички права запазени!
Изработка на интернет портал от Valival
Здраво тяло

Mia

Човек, който те разбира, помага ти, насочва те, без да те допълва, поправя, моделира...това е точния човек. Не сродна душа, не перфектната половинка, просто това е точния човек (Свобода).
Този, който не те спира, не те връща(свобода), не те задушава(свобода)...изисква от теб до момента, в който се усеща, а този момент настъпва мигновено ( свобода ) и спира...
До момента, в който установява значението на думата Mia ......собственост (не) ....моя (да)....притежание(не)......истинското значение е Свобода(свобода)!!!

Достигнем ли до този извод, достигнем ли до сродността и силата на близостта , друго няма да ни трябва...

(by Anonimous)

Психопатология на рационалното познание(мислене, реч и интелект)

👓 Натрапливости- мисли, които изникват извън волята и желанието на субекта и той не може да се освободи от тях, дори напротив-колкото повече се бори, те толкова повече персистират.
Носители са на неадекватна информация и субекта осъзнава това. По правило имат контрол над поведението.
Съпътстват се от много отрицателни преживявания и много силен душивен дискомфорт.

👓 Свръхценности- логически обусловани убеждения, тясно свързани с особеностите на личността, базирани на реална ситуация и емоционално много силно заредени.
Хипохондризъм- дапочват да доминират много в духовния живот на човека и да предопределят изцяло дейността му.
Води до социална дезадаптация.

Интрапсихична защита на личността

"Копинг-механизмите не са единствените психични средства, чрез които се регулира взаимодействието на човека с травмиращите ситуации. Значим принос в това отношение, както и за цялостната саморегулация на личността, имат и вторият вид механизми, определяни като защитни.
У личността не винаги се развива вътрешна готовност за справяне със заплахи чрез прилагане на съзнателни усилия, т.е. на копинг-стратегии за овладяване на субективно сложна ситуация.
Напълно е възможно индивидът да не реагира при подобни ситуации с целенасочени, предварително обмислени, осигуряващи адаптация реакции.
Той може да осъществи друг тип реакции, определени като защитни.
Тяхната основна разлика в сравнение с копинг-стратегиите се състоят в следното.
Те се активизират несъзнателно. Това означава, защитните механизми(тайно от човека) осигуряват обграждане на съзнанието от неприятни заплахи, изключват пораждане на отрицателни оценки чрез неразвиване на негативни емоции, съхраняват емоционалното равновесие, хармоничността, себеуважителността.
Заплахата, съдържаща се в субективно-сложната ситуация, се подлага на изолиране от съзнанието или на нейното обезценяване и тя се забравя или се тълкува в благоприятна светлина.
По този начин се ликвидира вътрешният дискомфорт от породилата се заплаха и личността продължава своето съществуване-без тревога, страх, срам, ревност.
Защитните механизми позволяват на човека да се адаптира към средата не чрез нейното реално изменение, а чрез осъществяване на вътрешни промени- и по-конкретно промени в начина на възприемане на средата и на самия себе си.
Защитните мерки се включват в сресогенни, фрустриращи, конфликтни ситуации и чрез своите потенциали ги трансформират в защитни ситуации.
Тъкмо при протичането на втория вид ситуации се осъществява защитата на личността, като източниците на заплахи за нейната ценност и психична цялост не се възприемат и забравят.
Ефектите, които се проявяват при активизиране на защитните механизми могат да се очертаят по-ярко при анализа на техните характеристики."

За него

Днес ми се иска да пия за онзи мъж,
който ме направи различна…
който предизвика яростта и кроткостта ми
и който, всяка вечер ме завива с облаци.
Ще пия за онзи мъж,
който пропука нощта ми,
разкъса звездите и ми подари Луната,
и който превърна сълзите ми във маргаритки…
Онзи мъж,
който дойде с дъжда и направи дъгата,
който ме нахрани с думи
и ме утоли със страстни устни,
и който разбърка живота ми в калейдоскоп.
Днес ще пия за Него,
Мъжът, горчив като тръпчиво вино,
страстен като демон, изгорил душа,
горещ като кафе, разливащо по вените
нежен като ангел, гушнал те в крила.
Наздраве!
Даниела Тодорова- Кабала