География на блаженството

Не! Само заглавието е същото, поглеждам ябълките на корицата, но някак са ми неподходящи, прекалено захаросани са ми, губи се истинското сякаш в тях.
Затова смятам да напиша собствената си история...извинявай - Ни история, колкото и да е дълга тя като време.
Корицата ще бъде синя на бели черти с твоя и моя аромат.
Снощи, прибрах се вкъщи, не след дълго си легнах, облечена в теб...цяла нощ те усещах до себе си...хареса ми много, всъщност не зная дали това е правилното определение, но нека да остане то.
Кои са най-щастливите места за теб?
Кога за последно си се връщал там?
Кога за последно си позволи да бъдеш себе си, свободен, щастлив и небрежен, чаровен, шантав?
Върнах се в стаята, до прозореца със спуснатите щори, ти беше зад мен от другата страна на леглото, говореше ми някакви глупости, а аз се смеех като дете. Толкова ми хареса, безценни моменти...дълго чакани...
Хмм, леката извива в края на устните ти точно в този момент предполагам означава, че и на теб ти е харесало.
Не се прави, че не помниш...още тогава ти хареса, дори го разбра на третата секунда след смеха ми.
Обичам да говориш глупости, тази твоя естественост адски много ме привлича...искам да го запомниш това.
Привлича ме... и ме обрича...

Без край

Остави чашата с мартини на плота върху червените жартиери с черна дантела...погледна ме...блажена, гола, любима...любена...отново и отново...и отново.
Колко е хубаво да намериш човек, с когото да можеш да мълчиш, да усещаш, променяш ...усмихваш...разговори без думи.
Познах те...с всеки изминал ден разбирам колко много си приличаме, улавяш всяка моя емоция- също като мен, може би затова не са ни нужди думи...те са за хората, които нямат друго.

Легна под завивките до мен, толкова нежен, толкова красив...допуснал ме до себе си...толкова много спокойствие ми даваш, сила, когато съм адски слаба...такава сигурност в очите ти.
Попивах от аромата ти, топлината и емоцията ти...нашите мигове...оставихме следи, които ще стават все по-ярки...и по-дълбоки...
Целуваше ме нежно, дълбоко...истински...търсеше ме, себе си - също, някъде в онзи миг, разделящ минало и бъдеще.
Проникна дълбоко в мен, съвършен момент...до болка истински...изтръпвах при всеки тласък, всеки допир, всеки поглед...усещаш ли как ще потънеме , питам те...усещаш ли?
В онези моменти, които нямат време, нямат правила...нямат власт...
Пред себе си имаме още врати, които трябва да отворим...заедно...искам да дам максимума от себе си, да подаря същността си ...на теб...и твоите ръце, които така нежно ме милват...такава сигурност ми дават...разтапяш ме... не знаеш колко...
Искам отново да се чувствам жива, емоционална, истинска, нежна...искам...
крехка в ръцете ти, без страх, че можеш да ме счупиш, защото ще зная, че не би го направил умишлено.
Дори и да се случи, ще бъде просто преход, защото аз пак ще живея чрез онези кафяви очи, които така ме поглъщат...усмихвам се, точно в този момент...толкова е хубаво да не усещаш страх...толкова е хубаво...искам да ти дам от това чувство, за да усетиш и ти истинската наслада от това да рискуваш, ходейки по ръба...тръгнеш ли да падаш, аз ще бъда твоя баланс...

.....