Не! Само заглавието е същото, поглеждам ябълките на корицата, но някак са ми неподходящи, прекалено захаросани са ми, губи се истинското сякаш в тях.
Затова смятам да напиша собствената си история...извинявай - Ни история, колкото и да е дълга тя като време.
Корицата ще бъде синя на бели черти с твоя и моя аромат.
Снощи, прибрах се вкъщи, не след дълго си легнах, облечена в теб...цяла нощ те усещах до себе си...хареса ми много, всъщност не зная дали това е правилното определение, но нека да остане то.
Кои са най-щастливите места за теб?
Кога за последно си се връщал там?
Кога за последно си позволи да бъдеш себе си, свободен, щастлив и небрежен, чаровен, шантав?
Върнах се в стаята, до прозореца със спуснатите щори, ти беше зад мен от другата страна на леглото, говореше ми някакви глупости, а аз се смеех като дете. Толкова ми хареса, безценни моменти...дълго чакани...
Хмм, леката извива в края на устните ти точно в този момент предполагам означава, че и на теб ти е харесало.
Не се прави, че не помниш...още тогава ти хареса, дори го разбра на третата секунда след смеха ми.
Обичам да говориш глупости, тази твоя естественост адски много ме привлича...искам да го запомниш това.
Привлича ме... и ме обрича...
Няма коментари:
Публикуване на коментар