Път без посока или посока без път?
Кое е за предпочитане?
Да пътуваш сам с разпилените, тъжни мисли в главата си или с онзи човек, в чийто очи виждаш всичките си чувства?
Лесни въпроси и трудни отговори.
Всеки ден милиони хора се лутат между трябва и искам и често притъпявайки желанията си умират...бавно и неусетно...и безвъзвратно...не спрат ли навреме.
Капките се стичат по прозореца, сякаш за последен път...тъжен, носталгичен поглед...търся те в тях, а намирам те в себе си.
Освободих се от оковите, чувствам се лека, свободна и щастлива.
Смисъл винаги има, дава ли ти пълнота.
Сетивата ти оживяват, мислите приемат правилна форма, а сърцето започва да бие по-силно.
През живота си спирах няколко пъти на няколко бензиностанции и винаги в дъждовно време, със стичащите се по стъклото капки, след дълго съзерцание изваждах празните опаковки, някога пълни с доверие и обич и ги изхвърлях в коша на миналото.
Хубаво е да умеем да изхвърляме навреме празните опаковки, за да се изчистим от ненужното им присъствие и да освободим място за други, пълни с нежност...пълни със смисъл.
Ще ги познаем от пръв поглед, защото на опаковката ще пише любими...
Четейки "Да се обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай, си задавам въпроса някога обичана ли съм така...и каква е разликата между "Обичам с отворени очи' и "Широко затворени очи".
Май зная отговора - разделя ги една тънка граница...доверието.
Едно нещо научих със сигурност в моя живот .... заслужава ли си, трябва да се изживее, най-малко, защото същото се среща изключително рядко и се усеща с душата.
Мигове, за които си струва да рискуваш...
16.04.2017г
Dianne
Няма коментари:
Публикуване на коментар