"Изпълнението на наказанието лишаване от свобода поражда както затормозеност от едни, така и прикрита повишена агресивност сред други осъдени. Понякога тези два феномена са присъщи на конкретен лишен от свобода и се проявяват с оглед спецификата на определена ситуация от неговия пенитенциарен или постпенитенциарен период.
Според когнитивните разбирания "...съзнанието се активизира според нуждите и приоритетите на момента, т.е. от ситуационните изисквания..."
Тази когнитина постановка ни задължава да анализираме противоречивите и разнообразни въздействия, на които е подложено съзнанието на лишения от свобода, особено, когато той се намира в ситуацията на пренаселеност, при изостряне на материалните дефицити или ожесточаване на междуличностните отношения в затворническите групи и общности. От особено важно значение за консултативната и корекционната работа в пенитенциарните заведения е "...откриване на причини за грешки впознанието и поведението... и създаване на поле от алтернативи, между които да се прави избор".
Тези възлови компоненти на когнитивната парадигма поднасят цялостно разбиране за механизмите на ресоциализационния процес в условията на изтърпяване на наказание.
Той включва рефлексия на грешките в хода на познанието и реализирането на конкретни поведенчески актове, както и постепенното изграждане на развити умения за осъществяване на избор на правомерна алтернатива от наличните възможности.
" Последствията от наказанията в значителна степен зависят от нивото на тяхната строгост. Много строгото наказание обикновено води до временен ефект. В по-далечна перспектива по-строгото наказание даже поражда обратн резултат. За разбиране на това явление трябва да приложим теорията на когнитивния дисонанс, съгласно която , ако в психиката на личността възникне противоречие, дисонанс между две твърдения за едно и също явление, то веднага възниква тенденция за отстраняване на това неприятно състояние. Такава вътрешна мотивация предизвиква различни когнитивни и поведенчески процеси, с помощта на които личността често подсъзнателно се стреми да се освободи от дисонанса."
Механизмът на когнитивния дисонанс позволява да се обясни типичното сред затворниците самооправдание и редуциране на преживяванията за вина.
Изразеността на тези тенденции кореспондира с броя на предишните осъждания, продължителността на последната присъда и реалната тежест на извършените деяния.
Колкото повече криминален опит има конкретен правонарушител, толкова по-голямо е неговото самооправдание. В случая са налице две взаимно противоречиви твърдения.
Едното лансира тезата, че извършителят е виновен за деянието,а то може да бъде осъществено само от лош, недостоен човек. Според другото "Аз съм добър човек, поради което съм несправедливо и неправилно обвинен".
Фактически се отхвърля посегателството върху самооценката, самоуважението и се възстановява психологическия баланс, като се игнорира напълно твърдението, свързано с приписването на вина за извършеното.
Отмъщението, омразата и етикирането са важни компоненти на затворническите интеракции и субкултура, без чието разбиране трудно може да се осъществи намаляване на вредните им ефекти и проявления в пенитенциарни условия.
Когнитивната парадигма дава своя принос за регулирането им при изпълнение на наказанието лишаване от свобода."
Използвана литература: "ПЕнитенциарна психология" - Емил Маджаров
Издателство: Албатрос
Няма коментари:
Публикуване на коментар