"Добре, да продължаваме да живеем за другите, да правим това, което другите мислят или очакват от нас.
Да приемаме превъзходството на Другия над нашето Аз, като се правим на правилни, социоконформни, добрички.
В края на жизнения си път, когато погледнем назад в огледалото за обратно виждане, може би ще си дадем сметка, че не си е струвало.
И може би с последния си останал дъх ще прокълнем нашето малодушие.
Колко ми е омръзнало да срещам ежедневно хора, "живеещи за другите".
Хора, които ми казват "Не смея", "какво ще си помислят за мен", "страхувам се да покажа това, което чувствам".
Хора, които превръщат света и живота в едно воняща бунище. Хора, които са готови да плюят срещу всички, които мислят различно.
Какво ще кажете за един хубави от честност, най-малкото, за да изминем от гърба си водната на фалшивия морал?
За да премахнем безсмислените връзки, нарушаващи равновесието на нашето Аз, да убием кутрето, за да станем истински?
Владо Бернаскони
Няма коментари:
Публикуване на коментар