Започнах да слушам музика все по-често, да пия вино и да се наслаждавам на живота.
Все по-често не намирам смисъл да натривам носа на егоизма си, защото него почти го няма.
Изчезна толкова неусетно, колкото аз, когато най-много трябвах на онзи, който просто искаше да задоволи потребностите си.
Някак ми се отдава да оценявам малките моменти и хората в него, онези, които стоят в сянката на мечтите си и рисуват настояще.
Морето винаги ме е привличало с онази негова неповторимост, магията на залезите и шоколадовия тен.
Може би съм създадена за него.
Може би съм създадена за истинските, съкровени усещания в душата на човек, защото само тогава се чувствам у дома си.
Не намирам смисъл в безсмислените разговори, глупавите изхабени отношения и кофти вечери, които освен да ограбват всичко свято у теб, те научават да живееш неемоционално.
И ти се примиряваш с това, сякаш някой друг има правото да поема контрола над собствения ти живот.
Жалко за изборите, които правим и които не правим.
Жалко за пропиляното време и липсата на осъзнатост.
И тъй като осъзнах колко е кратък живота, ще продължа да пия сутрешното си кафе... с любов...
06.07.2017
Dianne
Няма коментари:
Публикуване на коментар