"Разликата между неврозата на характера и симптомните неврози е само тази, че при последните невротичният характер е продуцирал също и симптоми, и така да се каже, се е концентрирал в тях.
Ако признаем факта, че основата на симптомната невроза винаги е невротичният характер, то е ясно, че при всеки анализ ще имаме работа с характерово-невротични съпротиви; отделните анализи ще се различават само по различното значение като трябва да се придаде на анализа на характера в отделния случай .
От гледна точка на анализа на характера разликата между хроничните неврози, тоест тези, които възникват още в детството и острите неврози, които се появяват късно, няма никакво значение , защото дали симптомите са се появили рано или късно не е толкова важно, колкото това, че невротичният характер , реактивната база за симптомната невроза, се е формирал, най-малкото в главните си черти, още със завършването на Едиповата фаза.
Макар да не е абсолютно надежден критерий, липсващото съзнание за болест е съществен признак за неврозата на характера.
Невротичният симптом се усеща като чуждо тяло и създава чувство за болест.
Напротив, невротичната черта на характера, подобно на прекомерното чувство за ред при натрапливия характер или тревожната плахост при хистеричния характер е органично вградена в личността.
Някой може би се оплаква, че е плах, но от това не се чувства болен.
Едва когато характерологичната плахост се засили до болестно изчервяване или натрапливо-невротичното чувство за ред- до натраплив церемониал, тоест когато невротичният характер симптоматично се обостри, той се чувства болен.
И така - теоретично - от всеки симптом може да се развие характерологичната реактивна база.
Симптомът непосредствено се обуславя само от ограничен брой несъзнавани нагласи; например хистеричното повръщане има в основата си изтласкано желание за фелацио и орално желание за дете.
И двете се отразяват и върху характера, първото в известен инфантилизъм, второто в майчинска нагласа, но хистеричният характер, който обуславя хистеричния симптом ,се основава на множество - в голямата си част антагонистични - стремежи и най-често се изразява в специфична нагласа или характер."
Източник: Анализ на характера - Вилхелм Райх
Ако признаем факта, че основата на симптомната невроза винаги е невротичният характер, то е ясно, че при всеки анализ ще имаме работа с характерово-невротични съпротиви; отделните анализи ще се различават само по различното значение като трябва да се придаде на анализа на характера в отделния случай .
От гледна точка на анализа на характера разликата между хроничните неврози, тоест тези, които възникват още в детството и острите неврози, които се появяват късно, няма никакво значение , защото дали симптомите са се появили рано или късно не е толкова важно, колкото това, че невротичният характер , реактивната база за симптомната невроза, се е формирал, най-малкото в главните си черти, още със завършването на Едиповата фаза.
Макар да не е абсолютно надежден критерий, липсващото съзнание за болест е съществен признак за неврозата на характера.
Невротичният симптом се усеща като чуждо тяло и създава чувство за болест.
Напротив, невротичната черта на характера, подобно на прекомерното чувство за ред при натрапливия характер или тревожната плахост при хистеричния характер е органично вградена в личността.
Някой може би се оплаква, че е плах, но от това не се чувства болен.
Едва когато характерологичната плахост се засили до болестно изчервяване или натрапливо-невротичното чувство за ред- до натраплив церемониал, тоест когато невротичният характер симптоматично се обостри, той се чувства болен.
И така - теоретично - от всеки симптом може да се развие характерологичната реактивна база.
Симптомът непосредствено се обуславя само от ограничен брой несъзнавани нагласи; например хистеричното повръщане има в основата си изтласкано желание за фелацио и орално желание за дете.
И двете се отразяват и върху характера, първото в известен инфантилизъм, второто в майчинска нагласа, но хистеричният характер, който обуславя хистеричния симптом ,се основава на множество - в голямата си част антагонистични - стремежи и най-често се изразява в специфична нагласа или характер."
Източник: Анализ на характера - Вилхелм Райх
Няма коментари:
Публикуване на коментар