Постави я бавно на мекото легло...обожаваше да я гледа...гола...красива...невинна...негова...косите покриваха лицето й...беше гореща...нямаше търпение да проникне в нея...беше ненаситна...жадуваше го във всеки един момент...да, тя беше любовница, която оставяше белези...от тези, които остават завинаги...не откъсваше очи от нея...беше го страх...страх от утрото....и от кафето, което ще изпие сам, защото такива жени никога не остават......тръгват си преди изгрева.......и болят......
28.12.2014г. /Dianne Dimitroff/
28.12.2014г. /Dianne Dimitroff/
"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"
Няма коментари:
Публикуване на коментар