Студен вятър пронизваше всяка част от тялото ми,но не спирах да вървя.Усмивката беше на лицето ми,както и моето Чувство беше до мен...........сняг,лифт,пуканки, минерална вода и чифт топли ръкавици........зимна приказка. Страх, емоция, вълнение, примесени с много смях и завършващ с миг на възбуда и говорещи погледи.Чувството за несигурност, породено от клатушкането на лифта изчезна в мига, в който той ме придърпа до себе си, силно прегръщайки ме...моменти на истинска наслада ..........Температурата горе беше доста по-ниска, малки дечица с алено червени бузки щъкаха навсякъде по снега.
Натъкнахме се на едно уютно и топло място; качих се по стълбите на втория етаж, масата в ъгъла ми изглеждаше най-подходяща.......нямаше как да пропусна капучиното, не подминах и цеденото мляко с боровинки....мммммммм.....дълъг разговор, топли погледи.....целувки.
Без особено значение бяха и двойката на съседната маса, леко пийнали с особено извратено чувство за романтичен следобед......просто част от интериора.....друго беше важно, друго беше истинско, съществено и значимо.Толкова беше хубаво, че не исках да тръгвам .....всъщност не съжалявам.....ако не бях си тръгнала от там , нямаше да изпитам оргазма във въздуха малко по-късно и нямаше да съм причина за усмивката му ,докато ме гледа. Обожавам моментите на истинска наслада.............. .
Честит Вторник.............
29.01.2013г. (Dianne Dimitroff)
"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"
Няма коментари:
Публикуване на коментар