" Интензивното фокусиране върху дадена задача може действително да направи хората слепи дори за стимули, които нормално привличат вниманието. Най-внушителна демонстрация на това дават Кристофър Чабрис и Даниъл Саймънс в книгата си " Невидимата горила". Те заснемат два отбора, които си подават баскетболна топка. Единият отбор е облечен с бели фланелки, другият с черни.
Зрителите на филма имат за задача да преброят колко паса ще направи белият отбор, като оставят без внимание черните играчи.
Тази задача е трудна и напълно те поглъща. По средата на видеото жена, облечна като горила, прекосява игрището, удря се по гърдите и изчезва. Горилата се вижда в продължение на 9 секунди.
Много хиляди души са гледали видеото и около половината от тях наистина не забелязват нищо необичайно.
Задачата по преброяването- и особено инструкцията да не обръщат внимание на единия отбор, - е причина за тази слепота. Никой, който гледа видеото, без да му е възложена подобна задача, не пропуска да види горилата. Гледането и ориентирането са автоматични функции на Система 1 , но те зависят от отдаването на известно внимание на съответния стимул.
Авторит отбелязват, че най-забележителното откритие в тяхното изследване е, че хората намират неговите резултати за много изненадващи. Действително зрителите, които не успяват да видят горилата, в началото са уверени, че нея я е нямало-те не могат да си предстявят да пропуснат толкова удивително събитие. Изследването с горилата илюстрира два важни факта относно вашите умове: ние можм да бъдем слепи за очевидното, а и слепи за слепотата си."
Източник: "Мисленето"- Даниъл Канеман
Няма коментари:
Публикуване на коментар