Хомосексуализъм при мъжете

" Хомосексуалист е този, който предпочита полови контакти с представители на собствения си пол(млад мъж или момче). Това предпочитание може  да е пълно:мъжът е в състояние да контактува полово само с други мъже(или момчета). При това положение жената изобщо не съществува за него.
   Хомосексуализмът може да бъде относителен:в такъв случай има някаква склонност,  тласкаща го към другите мъже; той може и да се ожени, да има деца и на пръв поглед да води нормален полов живот. Но при всяко положение в поведението му винаги се проявява някаква хомосексуална наклонност.
Съществуват две основни форми на хомосексуализъм:
   1. Биологичен хомосексуализъм. Погледнат външно, мъжът притежава всички белези, характерни за пола му. Въпреки това физически той е по-близо до жената, отколкото до мъжа. Реагира като жена, мисли като жена, има подчeртано женски вкусове и т.н. Следователно този вид хомосексуализъм е нормален,ако разглеждаме физическите фактори, които го обуславят. Единствената възможност е евентуална хирургическа намеса, която би могла да даде на този човек пола, към който той действително принадлежи.
   2. Психологичен хомосексуализъм. Той е най-разпространен. Често пъти се състои в спиране на половото и психическото развитие. Коя е причината, способна да накара някой мъж да се насочи полово към друг мъж вместо към другия пол? Най-общо отговорът  може да бъде следният:хомосексуализмът е разстройство на цялата личност(като всяко друго полово смущение). Хомосексуализмът е само определена изява на липсата на психическо развитие. Най-често срещаните причини са: чувство за малоценност, омраза към жените(породена от някои обстоятелства или от възпитанието); всичко, което може да накара момчето  да се страхува от жените; всичко, което може да феминизира момчето(доминиране, авторитарност, потискане, чувство за малоценност и т.н.)
    Хомосексуализмът е форма на полова импотентност. За мнозинството от хомосексуалистите партньорът  мъж представлява жена... с предимството, че не е жена; тоест създание, което той смята, че ненавижда. Някои хомосексуалисти приемат аномалията си без външни страдания. А други, какъвто бе случаят  с Андре Жид, се превръщат в нейни защитници.
   Но много често хомосексуалистът е истински обсебен. Той страда от склонностите си, срещу които моралът и волята му са почти безсилни.
Съществуват книги, понякога сърцераздирателни, показващи, че някои хомосексуалисти изживяват вътрешни драми с неподозирана сила. А чувството, че са презирани и отхвърлени, само засилва терзанията им.
   Извън това съществуват и "случайни" хомосексуалисти.Подобни прояви се срещат често, когато дълго време са лишени от жени (казарма, изоравителни домове, затвор и т.н.). Този вид крие опасност: да се превърне в навик, особено ако субектът е млад и предразположен към невроза.
   И накрая, хомосексуализмът се проявява при сноби, които преследват "редки усещания", при епилептиците, при наркоманите и т.н.
   Истинският хомосексуализъм често води до сантиментални усложнения при партньорите:жестока ревност, често срещана и маниакална  в някои случаи, водеща до насилия, дори до убийства."


Източник:" Фантастичните победи на модерната психология" - Пиер Дако