"Според обобщените критерии за диагностика на антисоциалното личностово разстройство, трябва да има клинични данни за трайно антисоциално поведение и жизнени проблеми във всяка от следните жизнени сфери – семейство, училище, закон и приятели, които да са започнали преди 15 – годишна възраст.
При хората с такова разстройство закономерно се наблюдава поведение на насилие и криминалност, невъзможност за емпатия, манипулативност, липса на съчувствие. Тези симптоми често се проявяват още в ранна възраст с криминални и антисоциални прояви – измъчване на животни, палежи, чести сбивания, конфликтност и други.
Около 60% деца и подрастващи с такива прояви развиват антисоциално личностово разстройство когато пораснат. Епидемиологичните изследвания показват, че над 80% от лицата с антисоциално личностово разстройство имат проблеми с психоактивните вещества. Почти винаги са налице клинични критерии за зависимост и в повечето случаи се употребяват няколко вещества.
От диагностична и терапевтична гледна точка е нужно да се отбележи разликата между антисоциалното личностово разстройство и антисоциалното поведение. Много хора демонстрират определени антисоциални черти в поведението си, но това съвсем не означава, че те страдат от антисоциално личностово разстройство. Данните показват, че в цялата популация на клиенти с антисоциални поведенчески прояви, само 11-12% имат антисоциално личностово разстройство.
Истинското антисоциално личностово разстройство / в по-старите класификации е определено като психопатия/ е биологично състояние. При тези пациенти има установими нарушения във функционирането на мозъка, докато при пациенти с антисоциално поведение такива биологични разстройства не се откриват и тяхното поведение преди всичко е продукт на патологично и дисфункционално социално обучение.
Тази дефиниция е много важна, защото лечебните резултати при двете групи пациенти се различават съществено. За съжаление данните от контролирани изследвания върху ефективността на много терапевтични стратегии за лечение на пациенти с антисоциално личностово разстройство не са много оптимистични. Същевременно, редица терапевтични модели, най-вече дългосрочни програми за поведенческа модификация са ефективни за пациенти със заучено антисоциално поведение."
Източик : Център за Психология и Психотерапия
Няма коментари:
Публикуване на коментар