"Здравей,

Как си? Добре? Щастлива съм да го чуя.

Аз ли? Аз ще бъда добре.

Ще ми коства милион вдишвания, за да не заплача. Но ще дишам.

Усещал ли си някога как лежиш в леглото си и изведнъж все едно падаш? Аз падам. Не в леглото си, а в сърцето си. Разпада се на малки съставни части, чупи се и се разпилява. Надявам се да го събера. Знам че ще го събера, но до тогава ще боли. Зверски ще боли. Ще искам да спра болката, но болка като тази няма лек. Клише.

Ще излизам. Ще ти търся заместител – навсякъде и във всичко. Ще се опитвам да запълня празнотата с други. Ще им позволя да ме целуват. Ще ме прегръщат. Ще ги влюбя в себе си, ще им дам всичко, което съм искала да дам на теб. И ще си тръгна. Защото тези мъже няма да са ти.

Обещавам ти да те преживея. Обещавам ти да дам всичко от себе си, за да те забравя. Ще забравя как съм гледала в очите ти и съм виждала щастието си в тях. Ще забравя сигурността, която усещах в прегръдката ти. Ще забравя, че не исках да те пускам никога. Ще забравя уюта. Ще забравя усмивката си, когато се събуждах и те виждах до себе си. Ще забравя нетърпението си, когато знаех че ще се срещнем. Ще забравя, че те исках в живота си. Ще забравя как не приемах поканите ти за срещи през цялото това време, защото знаех как ще приключи това. И въпреки това ти повярвах. Повярвах, че искаш да си с мен и само с мен. Повярвах, че съм единственна. Имаш голямо сърце, любов. Не бях достатъчна, за да го запълня.

През всичките тези години знаех, че това между нас ще приключи с трясък. Силен тътен, като след атомна бомба. Уж бях подготвена. Уж бях силна, а сега съм слаба. Безумна слаба.

Ще ми липсваш. Винаги ще ми липсваш.

И въпреки, че искам да ти пожелая да усетиш всичко това, което аз изпитвам сега, но в пъти повече – няма да го направя. Пожелавам ти да бъдеш щастлив.

Аз също ще бъда. След песните, след водките, след безсънните нощи, след болката.

Не ме забравяй. Имаме красивата история."

Автор:SilviÁmica
Силвия Крумова