техника на „падащата стрела” – намиране на базисните убеждения.

 
 
"Представи си пред себе си една стрела от светлина, която започва във въображението пред очите ти и завършва надолу. В началото на стрелата, горе, стоят автоматичните мисли, за които говорихме! Към мислите се прилагат въпросите (В): „Какво ще стане ако (мисълта)?” или „Какво значи за мен (мисълта)?”. Въпросите се задават на подсъзнанието, на дълбокия ти емоционален живот. Когато тази техника бъде научена, за мигове стигаш до дълбоките програми в подсъзнанието си. Имайки достъп до тях, получаваш възможността да работиш с тях и да ги неутрализираш.

Примери:
Мисъл: „полудявам” -> В (въпроси) -> ще се изложа -> В -> хората ще ме погледнат лошо - > В -> отхвърлят ме -> В -> провалям се ->В -> оставам сама ->В -> глупава, слаба и излишна съм - трябва да се напрегна максимално никой да не разбере, че имам паник атаки и да се впиша на всяка цена ....

Мисъл: получавам инфаркт -> В-> ще умра-> В-> не вярвам на живота си, не вярвам на тялото си, не си вярвам и трябва постоянно да съм нашрек и да контролирам всичко, за да се защитя...

Тази техника прилича на прекопаване на психичната ти градина. Падащата стрела се спуска в психичната ти почва и вади на бял свят вредните програми. Така те могат да бъдат неутрализирани с помощта на здравия разум, връзката с реалността, оптимизма.

- Вторична полза –
Понякога, когато в етиологията на паническо разстройство имаме силна намеса на психогенни фактори, се наблюдава т.н. вторична полза от случващото се! Например:
* При агорафобията – често имаме силно желание за грижата и подкрепата на другия, за получаване на внимание. Имаме едно изкривено здоволяване на нуждата от социално включване чрез изискване и получаване на внимание от близките, но отбягване от реално професионално и социално вплитане, риск и т.н.

* П.Р. може да служи за чудесно извинение при непоемането на отговорност
* Имайки П.Р., често можем да извиним липсата си на инициативност
* Можем да позволим емоционално да бъдем като малки деца, получаващи грижи от близките си. В друг вариант (имаме различни типове личности при преживяващите П.Р.) можем да тръбим прекалено наоколо на всеки за паник атаките си, ангажирайки нападателно вниманието им с проблемите си.
Горните възможности са само няколко от многото възможни. Запитай се какво би станало, ако в един хубав ден се събудиш и никога повече нямаш П.А. Би ли могъл активно да поемеш отговорност за живота си, да получаваш по-малко внимание и да имаш повече грижи и задачи, другите да разчитат на теб, вместо ти на тях.
В практиката си съм забялязъл, че ако вторичната полза не бъде анализирана, осъзната, осмислена и ако в човека не се появи силното желание за промяна, когато реално започне да се освобождава от паниката, той напуска терапията. Защото П.Р. всъщност задовлява нещо в него."

Източник: Интернет