"Според Жан Пиаже децата навлизат в стадия на конкретните операции към осмата година. Най-важното за този стадий е използвано на гъвкави и обратими умствени действия. Преодоляват се типичният за предишния стадий егоцентризъм на мисленето и със сравнителна лекота се преминава към чужда гледна точка в мисленето, което прави възможно заемането на обективна, а не на субективна позиция. Пиаже нарича този процес децентрация – едновременно задържане в обсега на вниманието на няколко обекта, а също и на връзките и отношенията между тях. Голяма известност придобива един от експериментите на Пиаже за изследване на децентрацията и съхраняването. На детето се показват два еднакви съда, които съдържат еднакво количество течност. След това течността от единия съд се прелива в друг, който е по-висок, но по-тесен. Разбира се, нивото на течността в по-тесния съд се оказва по-високо. На детето се задава въпроса в кой съд течността е повече. Децата, които се намират на дооперационен стадий обикновено посочват този, в който нивото на течността е по-високо. Децата, които са преминали на стадия на конкретните операции, обаче, разбират, че количеството течност е останало същото, т.е. че промяната на единия параметър – нивото на течността, се компенсира с промяна в другия – формата на съда. Децата усвояват и други важни логически принципи, например принципа на еквивалентността, според който ако А=В и В=С, то А=С. Интелектуалният скок в развитието на детето се изразява преди всичко в разбирането за това, че не е необходимо непременно да се правят измервания за да бъде установен фактът на горното равенство. Друга важна характеристика на периода, наречена от Пиаже сериация, се изразява във способността да се ранжират обектите по някакъв измеряем параметър, например дължина или тегло. Това е свързано с овладяването на друг важен логически принцип – транзитивността. Детето открива, че много термини се отнасят не до качествата на предметите и явленията, а до взаимоотношенията между тях – относителност в мисленето. Класификацията е друга характеристика на мисленето на детето през този период, т.е. йерархически построен ред, в който една категория включва в себе си друга, а самата тя се включва в по-широка от нея. Въпреки тези реални достижения в мисленето, децата на етапа на конкретните операции все още не са в състояние да разсъждават на базата на абстрактни понятия, хипотетични или въображаеми събития. Според Адлер, Бърн, Щайнер, т.е. според индивидуалната психология и транзакционния анализ, до края на периода детето полусъзнателно е открило сценария на своя живот, определило е бъдещия си жизнен път овладяло е основните инструменти за осъществяването му и устремено е поело по него. На следващия стадий този процес или се задълбочава, или в него се внася известни корекции на базата на развитието самосъзнанието и целенасочено самовъзпитание. Понякога освен сценарий детето има да изпълнява антисценарий. Той може да бъде „програмиран” от другия родител, но единият на съзнавано ниво, а другият – на несъзнавано."
Източник // http://simpleidea.org/%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F/
