Интимността на дъждовното време

Валеше...беше тъмно...написа ми, че идваш след минута.
Бях навън и те чаках на тротоара, близо до университета...
Фаровете ме осветиха...познах те, спря и ми отвори вратата...сгънах бързо червения чадър и се качих...усмихваше ми се...бях с високи черни токчета, мрежести чорапи и черен шлифер, под който бях само по черно, дантелено бельо...целуна ме и потеглихме.
Чакаше ни час път...наслаждавах ти се...ти на мен също...стискаше ръката ми и ми говореше някакви неща.
Не след дълго вече бяхме извън града, шофираше бавно, защото искаше да се насладиш на всеки миг...
Докато обсъждахме моментите от деня леко плъзнах ръка и разкопчах колана и копчетата на дънките ти...пръстите ми бяха студени, а погледа ми влажен...бях възбудена, но знаеше, че не можеш да спреш.
Увеличи скоростта...а аз не спирах...нито да те гледам, нито да...
Наслаждавах ти се...исках те...предизвиквах те...обожавам да те предизвиквам...знаех, че ще си го получа в големи дози...
Държах те в онова състояние ...на предела...границата между контрола и кулминацията.
Наближихме хижата, намери място за паркиране и изгаси двигателя.
Не спираше да вали, затичахме се към входа и влязохме бързо вътре...уникална, малка, бутикова, уютна хижа...приглушената светлина и топлата атмосфера придаваха чувство на еротика и интимност...аромата на канела и ванилия отваряше сетивата ни.
Качихме се на третия етаж, отключи стаята и влязохме вътре...спокойно и красиво...прегърна ме и ме погледна...обичам да се вдигам на пръсти, за да те прегръщам...
Отвърза ми колана и шлифера падна на земята, бутна ме на леглото и легна върху мен, усещах ти тежестта, силата, закрилата, любовта, страстта...милваше ме,целуваше ме...и...усетих те в себе си...адски твърд, пулсиращ...искащ ме до болка...люби ме цяла нощ.
Рано сутринта заспахме изтощени и спокойни...следващия ден беше пред нас и за нас, обещавайки същото...
Целувам...

26.05.2017
Диана

Атин

https://youtu.be/Ld5MnqHglKQ

Щастие, его, реалност

Какво е нужно на човек, за да бъде щастлив?
Да се будиш до любим човек, на когото му е трудно ставането, колкото и на теб. Да изключва алармата на телефона ти, а ти неговата.
В почивни дни детски гласчета гръмогласно да настояват, че е време за ставане, защото искат палачинки, скачайки върху теб.
А вечер, след работния ден, отбивайки се през супермаркета, бързайки  да се прибереш, за да сготвиш вкусна вечеря на твоите си хора. И когато всичко това от мечта се превърне в реалност, знай, че си щастлив.
И ще го усещаш най-силно, когато късно вечер всички заспят, момента преди и ти да заспиш в прегръдките на любимия човек.
Тогава ще разбираш, че всяка една тревога през деня губи значението си, защото знаеш, че ти е по-важно да има на кого да направиш кафе и палачинки сутрин.
И заспиваш...
И не сънуваш, а създаваш реалност...
Разхвърляни мисли, също толкова, колкото е разхвърляно и щастието...свобода, воля, лекота в отношенията и това лесно може да стане  начин на живот, стига да успееш да изхвърлиш егото си в кошчето за боклук на улицата и да се прибереш вкъщи по-лек...за вечеря...

24.05.2017г
Диана

Очи пълни с теб

Недей да очакваш от мен да показвам пред другите колко съм щастлива, не искам и знаеш ли защо?
Защото, когато го правех намираха начин максимално да ме ограбят, да ме погубят, да ми го вземат.
Ще го показвам само пред теб...сутрин, когато прекрачвам прага, усещайки аромата на току що направено кафе...когато оставям ключовете на масата, а ти бързаш да ме придърпаш към себе си...когато ме чакаш в леглото...ще се сгушвам в теб, усещайки топлината, грижата, любовта ти...тогава ще разбираш всичко...за мен ..за теб...за нас...
Искам да има нас...точно там, където спираме времето...там, където няма правила...има чувства...има любов...нашите съкровени моменти.
Ще ти разкажа..утре сутрин...как се научих да съхранявам чувствата си и защо понякога ти задавам от нищото мега тъпи въпроси...
Така във времето постепенно всичко ще придобие логика и смисъл.
Вчера...бях там...отидох рано сутринта, направих си кафе, смених чаршафите и успях да си пусна музика през колонката.
Навън заваля...вдигнах щорите, за да мога да насладя максимално...усещах те, сякаш беше до мен...беше ми носталгично и в същото време спокойно и щастливо...вперила поглед в дъжда бавно отпивах от горещото кафе.
В този момент си мислех дали всъщност въобще си наясно колко си прекрасен...като мъж, като човек..дали осъзнаваш каква следа оставяш у хората, но само в тези, които са пълни със смисъл.
Успял си да съхраниш най-ценното...чувствителност, сетивност...нежност.
И двамата сме дълбоки...нужно е да навлизаме постепенно един в друг единствено, за да можем максимално да се насладим на всяко едно нещо.
Единствения, който ме пожела слаба...и единствения, който ще получи най-доброто от мен...
Понякога ще  ми триеш размазаната от сълзи спирала, понякога размазаната от оргазми такава, но с очи, пълни с любов...очи, пълни с теб...

22.05.2017
Dianne

Мемоарите на една гейша

https://onlain-filmi.net/memoarite-na-edna-geisha-2005/

Чат

ЧАТ

Питаш как съм.
Добре съм.
Не спирам да мисля за теб.
Искам да се кача на колата и да дойда да те видя.
Да карам бързо, за да имаме повече време,
да ме чакаш усмихната на прага на вратата ти,
да те целуна,
да те прегърна,
да изслушам какво си правила днес,
да си сготвим,
да ти разкажа история, която не съм разказвал на никого,
да задремя в ръцете ти, докато ме гледаш и не казваш нищо,
да ти направя чай, да разбъркам меда и да махна лъжицата,
да ме научиш на някоя нова игра, която никога не съм играл,
да наглася лаптопа и да пусна сериала,
да си говорим толкова много, че да загубим представа за времето,
да стане твърде късно, че да си ходя и да не ме пуснеш да си тръгна,
да ме пръскаш с вода, докато си мием зъбите,
да си легнем един до друг,
да правим любов,
да си лежим и просто да се гледаме,
да не ми даваш да заспя, за да си поговорим само още малко,
да се наместваш пет минути, за да ни е удобно и на двамата, но на мен да не ми е,
да не помръдна доста дълго, въпреки това,
да те притискам до себе си, сякаш съм дошъл за последно,
да преплетеш пръстите си силно в моите и да не знам къде свършва моята и къде започва твоята ръка,
да ти призная, че съм влюбен, без да се скрия зад шега,
да се събудя до теб.

Стоп.
Изтривам всичко.

Питаш как съм.
Добре съм.
Ти как си?

Автор: Димитър Калбуров

Ако може лудостта да е в повече, за един щастлив живот

Неутралност

"Едно от качествата, които дефинират отношението на аналитика в лечението.
Аналитикът трябва да бъде неутрален към религиозни, морални и социални ценности, т.е. да не насочва лечението според някакъв идеал и да се въздържа от каквито и да било съвети; трябва да бъде неутрален по отношение на проявите на преноса, което обикновено се изразява чрез формулировката "да не влизаш в играта на пациента";  неутрален към думите на анализирания, т.е. да не се надценява a priori, съгласно предварителни теории, даден фрагмент или даден тип симптом."

Речник на психоанализата

Остатъци от деня

" В психоаналитичната теория на съня:елементи на будното състояние от предишния ден, срещащи се в разказа за съня и в свободните асоциации на сънуващия.
Те имат повече или пи-малко далечна връзка с несъзнаваното желание, осъществяващо се в съня.
Срещат се всякакви междинни варианти между два крайни случая: този, в който наличието на такъв остатък от деня изглежда-поне при повърхностен анализ- мотивирано от грижи или от желания, появили се в будния живот; и случая, в който привидно незначителни дневни елементи биват избрани поради асоциативната им връзка с желанието в съня. "

Речник на психоанализата

...

За смисъла

Смисъла на човешкото съществуване.
Да създадеш поколение, да го възпиташ правилно и в същото време да успееш да израстнеш духовно, интелектуално, балансирайки между твоята уникалност, която те откроява от масата заблудени хора и в същото време  се налага да приявиш комформизъм, за да те приемат в обществото или групата.
Изключително труден баланс, непосилен за повечето хора.
Провалят се някъде по пътя, в повечето случай още в началото, защото именно то е най-трудната част.
И така, този кръговрат те помита с такава сила, че губиш представа за реалност, за време и накрая те изплюва, оставил след себе си само жалка  купчинка разбита на парчета душа.
Дори си уморен да си зададеш въпроса къде си сбъркал.
Надяваш се времето да оправи нещата.
Да, ама не! Времето не оправя нищо, само калява счупените ти парчета така, че дори и да се намери сплавта, която ще ги залепи, ще е необходимо доста време, за да се изпилят парчетата до първоначалният им вид и готови за спояване.
Иронията на живота  е в това, че той е твърде кратък за подобни интервенции.
Единствено може да предотвратите това, ако още в началото не си позволите лукса да чакате. Жонглирайте с парчетата, така няма да се калят, а и ще създадете наистина нещо красиво...като вашия собствен, уникален живот...ВАШИЯ...с вашите правила.

20.05.2017
Д.Д.

Pole dance

https://m.youtube.com/watch?v=NtI-WRw9d1A&feature=share

Pole dance

https://youtu.be/KHTlQLeCm38

:D

Преди заспиване

Понякога усещал ли се, че губиш контрол над живота си! Падал ли  си духом и как си се изправял?
Може да се чувстваш адски слаб, независимо през какво си преминал в миналото си.
На какво се дължи това?
Каленият ти характер няма власт над сегашния момент. Не е ли ирония това?
В такива моменти ти се иска да захвърлиш всичко и да избягаш накрая на света, там, където никой не те познава...и да започнеш отначало.
Отначало, но отново неподготвен за бъдещите трудности.
И се спираш, защото разбираш, че това е адски кръг от който няма измъкване, където и да отидеш...и просто се примиряваш...стискаш клепачите си по-силно и чакаш да мине нощта, до следващата сутрин, в която отваряйки очите си денят ви засипва с нови предизвикателства.
Много трудно се заспива буден и много трудно се остава жив, когато смъртта е нахлула е душата ти. Или обратното- да те очакват да умреш, когато отвътре си най-жив.
И в един момент осъзнаваш, че всичко е маска, докато не се появи някой, който да те хване за ръката, прекрачвайки прага, позволявайки ти да бъдеш себе си, с гола душа и истинска същност.
И както Хемингуей е казал: "Много е лесно да пишеш. Сядаш пред пишещата машина и започваш да кървиш".
Сега обличам любимата си тениска и заспивам спокойно... и знаеш ли защо?
Защото мога да си го позволя не само пред пишещата машина, мога да кървя и пред теб...

Д.Д.