Егоизмът - болен и здрав.

"Егоизмът – това не е лоша или добра оценка а свойство на характера, което може да бъде развито в голяма или по-малка степен. И затова е нелепо да осъждаме някого за наличието на егоизъм: да се осъди може само тази степен, в която тя се проявява.

В числото на нейното проявяване има свърхегоизъм (аз съм всичко – останалите са нули), егоизмът е самоунищожение (аз съм нищо, погледнете какво съм нищожество) и здравия егоизъм (разбиране на своите и чуждите потребности и тяхното съгласуване с полза за себе си).

Преди да обърнем внимание на здравия егоизъм, ще поговорим за «болния». Тоест, по аналогия с хипервитаминозата, хиповитаминозата и авитаминозата, болния егоизъм може условно да се раздели на хиперегоизъм и анегоизъм.

ХИПЕРЕГОИЗЪМ

Това може да се нарече свръхегоизъм. Много често се съчетава с крайните форми на егоцентризъм и нарцисизъм, когато човек не е способен да осъзнае, че синята топка се върти не само за него. Причините за формиране на хиперегоизъм са огромно множество – от разглезване на детето от детството, до неувереност в себе си, предизвикано от дефицита на любов и внимание.

Струва си да се вгледаме в мотивите и постъпките на другите, ако той:

е ходеща илюстрация на израза «целта оправдава средствата»иска отстъпки от другите, но сам не е готов да направи компромиссистематически пренасочва която и да е тема за обсъждане в своя любимаотхвърля възможността за своята неправота, постоянно се съмнява в чуждата правотаналага на околните своето мнениеиска компенсация за което и да е свое действиестарае се да излезе от сложните ситуации за сметка на другитеправи само това, което ще му донесе полза в близкото бъдещеиска да плюе на всичко, освен на своята драгоценна персонаПОСЛЕДСТВИЯ

Тези, които обичат от сърце да поплачат, то страшните егоисти добре си живеят. В междуличностните отношения действа нещо, силно напомнящо законите на физиката. В крайна сметка силата на противодействието няма да застави себе си дълго да чака: хиперегоиста рано или късно, ще се сблъска с отчуждението. Околните ще разберат, че в отношенията с него не си струва да се отива по-надалеч от повърхностните контакти, в колектива тях не ги обичат, а «втората половина» е игра в една врата, също рано или късно, омръзва.

Към тази ужасна картина трябва да се направи една поправка: до тогава, когато върху егоистите ще се стоварят всевъзможни беди, той успява основателно да поразвали живота на околните. И ако възлюбените могат да се разочароват и да си заминат, а родителите често сами са виновни в това че, чедото им е израснало именно такова, то най-силно от всичко страдат децата на егоиста. Именно после те водят упорита борба с комплексите и психологическите травми, нанесени от егоистичните родили.

ЛЕЧЕНИЕ

Да се борим с чуждия егоизъм е неблагодарно занятие. Най-просто е да минимизираме контактите с хиперегоиста и да не му позволим да ни отрови живота. Насилственотото лечение тук рядко помага, такъв човек не е в състояние да «види сламката в собственото си око». Ситуацията може да се измени със силен стрес, Особено, ако ударът бъде нанесен с такова оръжие абсолютно да игнорират интересите на егоиста и важните за него неща.

Ако не искате да скъсате завинаги, може да пробвате да се договорите. Вие казвате от какво сте недоволен или предлагане или пълен разрив в отношенията, или съглашение, което определя взаимните права и задължения. Ако егоиста разбере, че в случая на отказ ще загуби повече, отколкото вие, отношенията могат да се уредят.

ХИПОЕГОИЗЪМ

В съветско време много са се ценили хората, възпитани в духа на «обществено важно лично». И наистина е така: често от всичко най-друго, околните обичат човек с понижено ниво на егоизма – те са готови да се притекат на помощ, да изслушат, да отдръпнат интересите си на заден план. Но колкото и да е парадоксално, хипоегоиста малко го ценят като личност.

Всъщност не трябва да се мисли, че сред хипоегоистите се срещат непрекъснато бодри добряци. Често под тази маска, се скрива патологична неувереност, неприятна за самия себе си, невротична потребност, да намали чувстото за вина пред другите и неприязън към околните, затова, че заради тях се налага нещо да се жертва. На хипоегоистите в живота често не им е леко заради щателно задаващите се нереализирани желания.

Но да твърдим, че всеки съвършено не егоист е дълбоко нещастен, разбира се е глупаво. Ако му потръгне с благодарно обкръжение, то ще се погрижи за добрия но непрактичен другар.

ПОСЛЕДСТВИЯ

Впечатлителния и не умеещ навреме да заяви за себе си хипоегоист честичко постига глобални разочарования в живота. Той може да изпадне в тежка депресия заради нереализираните желания и несправедливо отношение на заобикалящите. Всъщност много често в покритите с егоизъм родители израстват деца свръх егоисти. Баланса се възстановява, но познайте кой повече ще пострада.

ЛЕЧЕНИЕ

Тук е крайно важна чуждата помощ, побутване отстрани, която ще помогне на човека да осъзнае собствената си ценност. Въщност като вчерашна жертва разбира, че да се живее заради себе си не е грях, а напълно достойно занятие, околните започват да указват, че тя силно се е изменила не към добрата страна, и настояват всичко да бъде «както по- рано». Важното е да не се поддаде на този натиск и да даде да се разберат на околните, че връщане към миналото няма да има. Още в древен Китай един мъдър човек казал: «Най-голямото препятствие на нашия човешки път е пренебрежението на собственото ни «аз».

0% ЕГОИЗЪМ

Анегоизм може да се отнесе към областта на фантастиката или тежките болести. Психически здрави хора, които съвършено не се грижат за себе си, няма. А това е в компетенцията на психиатрите , където не си струва ние да се намесваме.

С една дума, да се живее добре без разумен егоизъм е сложно. Главното достойнство на човека, обладаващ здрав егоизъм – това е умението да решава проблемите си с отчитане интереса на другите и грамотно да построи система на приоритетите.

ЕГОИЗМЪТ ВИ Е СЪВЪРШЕНО ЗДРАВ, АКО ВИЕ:отстоявате правото си на отказ от каквото и да е, ако считате, че това ще ви навреди;разбирате, че целите ви ще се осъществят най-напред, но другите имат право на свой интерес;умеете да вършите постъпки в своя полза, стараете се да не вредите на другите, и сте способни да отидете на компромис;имате собствено мнение и не се боите да го кажете, даже когато то се отличава от чуждото;готови сте да защитите с всякакви способи, ако вас или вашите близки ги застрашава опастност;не се боите да критикувате каквото и да е, но не отивате към грубости;на никого не се подчинявате, но и не се стремите да контролирате другите;уважавате желанието на партньора, но не се погазвате;не се измъчвате от чувство за вина, правейки избор в своя полза;обичате се и се уважавате, не искате от другите сляпо обожаване."

Изкуството на психоанализата

Безспорно е, че в своята собствена личност психоаналитиците никога не достигат напълно мярата на психична нормалност, в която искат да възпитат своите пациенти. Обикновено противниците на психоанализата подигравателно посочват този факт и го използват като аргумент за безполезността на психоаналитичните усилия. Тази критика би могла да бъде отклонена като неоснователно изискване. Психоаналитиците са лица, които са се изучили да упражняват едно определено изкуство и наред с това им е позволено да бъдат хора като всички останали. Все пак инак не се твърди, че никой не го бива за лекар по вътрешни болести, ако вътрешните му органи не са здрави; напротив, могат да се намерят някои предимства в това човек, който сам е застрашен от туберкулоза, да специализира в лечението на теберкулозноболни. Но все пак случаите не са еднакви. Лекарят с болни дробове или сърце, доколкото изобщо е способен да работи, не е възпрепятстван от своята болест нито в диагностиката, нито в терапията на вътрешните болести, докато вследствие на особените условия на психоаналитичната работа собствените дефекти на психоаналитика действително му пречат правилно да схване отношенията на пациента и целесъобразно да реагира на тях. Следователно дълбок смисъл има това от психоаналитика да се изисква като част от доказателството за неговите способности една по-висока степен душевна нормалност и правилност ; към това се добавя и обстоятелството, че той се нуждае от известно превъзходсво, за да действа в известни психоаналитични ситуации като пример, а в други като учител. И най-сетне не трябва да се забравя, че психоаналитичното отношение се основава на любов към истината, т.е. на признаването на реалността, и изключва всяка преструвка и лъжа.

-----

Почти изглежда, че психоаналитичната работа е третата от онези „невъзможни” професии, в които човек предварително може да бъде сигурен в недостатъчния успех. Останалите две, извесни отдавна са възпитанието и управлението.

Зигмунд Фройд
„Изкуството на психоанализата”

Бъди с такъв мъж

Бъди само с такъв мъж
„Мъж, чиято силна любов те освобождава и окрилява. Мъж, чиято любов ти вдъхва сила, за да пребориш ограниченията... която те кара да вярваш, че всичко в живота е възможно.

Мъжът, който знае как да обича силно, ще те гледа сякаш си изтъкана от магия. От онази искряща магия, която чувстваш, щом погледнеш към златните слънчеви лъчи, които превръщат нежносините облаци в яркочервен памук.

Мъж, когото ще го е грижа за теб, който ще те изслушва и обожава. Той няма да изсмуква енергията ти и няма да те кара да се чувстваш така, сякаш имаш полувръзка или любовта ви е едностранна.

Мъж, който ще те уважава във всяко отношение и който ще приема ценностите ти, вярванията ти, емоционалните ти нужди, физическите ти нужди, разбиранията ти за живота, стремежите, недостатъците, миналото ти – всяка страна от личността ти.

Мъж, за когото страстта не се свежда само до проникването. Мъж, който познава всеки сантиметър от тялото ти, който знае как да разпали желанието в теб, който знае как да се слее с теб.

Мъж, който иска да узнае страховете, притесненията, фобиите, съмненията. Мъж, който ще те обича въпреки тях.

Мъж, който ще познава всяка частица от душата ти, ще приеме и хубавото, и лошото, и рошавата ти коса сутрин, и бляскавия ти външен вид вечер. Защото няма значение колко си сладка, колко си секси, той обича всичко в теб. Обожава те заради твоята душевност.

Мъж, който ще бъде до теб при всички неизбежни трудности. Истински мъж, който няма да се уплаши, когато животът стане сложен. Мъж, който ще се опита да ти помогне и който ще вложи всичко от себе си, за да оправи нещата.

Мъж, който ще бъде до теб в най-лошите ти дни, за да ти напомня, че ти е позволено да си тъжна и объркана. Мъж, който ще те погледне и ще ти прошепне „Спокойно, ще се справим“.

Мъж, който обича да слуша как е минал денят ти, който умее да те откъсне от грижите, които се трупат и се превръщат в планина, която не можеш да изкачиш сама.

Мъж, който ти остава мили бележки, но не защото е Свети Валентин или защото имате годишнина, а просто така – за да те накара да се усмихнеш. Мъж, който забелязва малките неща, които правиш за него. Мъж, който няма да пропусне възможността да ти покаже колко ти е признателен за всичките грижи. Мъж, който ще те кара да се чувстваш значима, защото знае, че е намерил истинско съкровище.

Мъж, който не се страхува от мечтите ти, който не иска нищо повече от това да успееш, да успеете заедно.

Той не е от онези мъже, които ще ти завиждат за постиженията и ще се притесняват за крехкото си его. Той ще празнува с теб всяка победа, защото знае, че го заслужаваш. Той не се чувства заплашен от успехите ти, той се радва на тях като на свои.

Мъж, който иска да бъдеш част от живота му, който те запознава с приятелите и семейството си, който иска те да те харесат и ти да харесаш тях. Той иска да бъдеш до него във важните моменти.

Такъв мъж ще отвори сърцето си за теб.

Истинският мъж обича силно и това се усеща. С него няма да си задаваш въпроси, няма да се чудиш. Той ще те притисне в обятията си и никога няма да те пусне. А ти заслужаваш да бъдеш обичана силно.

Бъди с мъж, който те обича по този начин, и не се задоволявай с нищо по-малко.“

"- Имах една жена, Демире... Красива жена, силна. Много достойна. Когато я изоставих, вървя дълго след мен. Като Мария- Магдалена след Христос. Продължаваше да вярва в мен. Вярваше дори в нещо, което аз отдавна бях забравил, че нося. Беше надскочила гордостта.
Тогава я мразех, тежеше ми тази нейна любов. Много по- късно разбрах защо. Защото не можех да обичам като нея. Не бях се научил. Бях свикнал да ме обича. Мислех, че ще ме обича каквото и да се случи. Когато един ден осъмнах без сянката й зад гърба си, усетих самота, каквато не бях изпитвал. А разбрах какво е истинска пустота, когато я видях, прегърнала друг.
- Потърси ли я?
- Не. След като се страхуваш да обичаш, не ти се дава и смелост нито за битка, нито за извинение ,,

- Мария Лалева, /Живот в скалите/

"Мъжа на жената
трябва да е висок
една глава над нея
да се повдига на пръсти
за да го целуне.

трябва да има брада
поне на шест дни
за колкото е сътворен света
задължително да има
бръчки, белези и спомени.

Препоръчително е да
тежи над 80 кила
да няма прекалено
много мускули

трябва да е водил битки
загубени и спечелени

да си е чупил
кости, да познава
болката от счупеното
заздравяващо на криво

мъжа на жената
трябва да познава
свободата, да шофира
да знае как се включва
втора на мотор

трябва да има сила
да зареди петнадесетия
патрон в пълнителя

мъжа на жената
трябва да е бил с жени
нито прекалено много
нито прекалено малко

трябва да уважава
майката, жената
достойните бойци

да слуша класическа музика
да слуша и духова
да слуша природата

трябва да е гледал балет
театър, как се коли прасе
как се дере заек

Бог да е в гърдите му
смел хипохондрик
възпитан циник

трябва да е крал
поне веднъж
жена
пари
сърце

трябва да почита старите
бедните, лудите

без страх от самотата
без деца по задължение

трябва да поема рискове
трябва да си плаща сметките и греховете."

Мартин Стратиев

Фром и бягството от свободата.

"Целта, която е в основата на садизма и мазохизъм е наречена от Фром -симбиоза.
При симбиозата се загубва целостта и на двете личности-садистична и мазохистична , и те изпадат в зависимост помежду си.
Но има разлика между садизма и деструктивността: лицето, което руши иска да унищожи обекта, а садистът не иска това, той иска да господства и да запази обекта си на въздействие. Въпреки, че мазохизмът прилича на обич ( да се жертваш за другия), това в действителност не е истинска обич."

Източник: История на психологията - Стоил Мавродиев

Неонеобихейвиоризъм

Моделирането на поведението се изгражда на една изначална базисна човешка потребност-подражанието.
Подражанието е жизненоважно за формирането на психиката и личността.
То е силно изразено като тенденция особено в ранните етапи на онтогенезата.
Както враждебното поведение, така и нравствените стандарти се имитират с лекота от наблюдателите.
Интересно Е, че не е необходимо моделите, на които подражаваме, да бъдат реални хора.
Можем да използваме литературни герои и да се опитваме да се държим така, както според нас биха се държали те.
Бандура прави изследвания върху Аз-ефективността и модификацията на поведението.
Модификацията на поведението е в основата на поведенческата терапия."

Източник: История на психологията - Стоил Мавродиев

Изгрева ...с теб...

Доминиканска Република...искам да пасрещна изгрева там точно с теб...и залезите също си ги запазвам за нас....ще откриваме много хоризонти и части от себе си...и ще ме обичаш...много...любенето ще го запазя като интимност за нас, а шампанското ще е от теб....аз ще бъда с бяла ефирна рокля и бяло цвете в разпилените си коси...топлината в очите ми ще те изпълва...искам да те правя щастлив не само там...тук също... и непрекъснато...

Целувам
21.01.2018
Д.Д.

Умишлено засекретени факти

"Понякога факти могат да бъдат скрити съзнателно-например първият биограф на З.Фройд умишлено скрива пристрастието на Фройд към кокаина.
Едно от писмата на Фройд от големия му син не може да бъде разсекретена по рано от 2013г а едно писмо от един от учениците на Фройд не може да бъде публикувано до 2102г.
През това време можем да предполагаме, че в него може да има някаква тайна, ние не знаем как тези архивни документи ще повлияят на нашето възприемане на Фройд и неговите трудове.
Тези документи се пазят в конгресната библиотека на САЩ."

Източник: История на психологията  - Стоил Мавродиев

Модерните съквартиранти

http://www.lifebites.bg/modernite-sakvartiranti/

Преносът

"...И така, какво трябва да направим, за да заместим у нашия пациент несъзнаваното със съзнавано? Беше време, когато мислехме, че това е съвсем просто, че трябва само да разгадаем съдържанието на несъзнаваното и да му го съобщим. Но сега вече знаем, че това бе късогледа заблуда. Нашето знание за несъзнаваното не е равностойно на неговото; когато му съобщим нашето знание, то не заема мястото на неговото несъзнавано, а остава редом с несъзнаваното, което твърде малко променя нещата. Трябва да си представим несъзнаваното топически, да го потърсим в паметта на пациента, там където го е поставило изтласкването. Отстрани ли се това изтласкване, несъзнаваното безпрепятствено ще се замести от съзнавано. Но как да се извърши отстраняването? Тук задачата ни преминава във втора фаза. Най-напред намираме изтласкването, а след това отстраняваме съпротивата, която го поддържа.
Как става ликвидирането на съпротивата? По същия начин- като я открием и разясним на пациента. Нали съпротивата също произлиза от изтласкване- или от това, което се мъчим да отстраним, или от някое предишно. Създава се от противоктексиса, формирал се, за да изтласка недопустимото желание."

Източник: "Лекции за въведение в психоанализата"

- З. Фройд
Лекция 26 - Преносът

Три процента щастие

Тийзър:

"Наблюдавах го и си мислех колко лесно бе всъщност да се влюбя в него, макар да знаех, че щеше да боли. Бях наясно, че нощем въздухът нямаше да ми достига, когато отсъствието му ме завиваше със самота. Че вълците на тъгата щяха да гризат свирепо ума ми дори през вечерите на непълна луна и че накрая щях да се преструвам, че нямаше значение, че бях сама.
- Какво си пожела?
Престорих се, че се опиянявам от виното, стоящо недокоснато пред мен, а не от чувствения му глас, докато си представях, че съм думите, които бързо се изплъзваха от устните му. Вдишах сладкия му аромат, за да замъгля съзнанието си и за да заглуша писъка на разума, нашепващ ми кое е правилно и грешно. Разсъблякох душата си до неузнаваемост, макар дрехите ми да продължаваха да стоят върху мен и за първи път от много време насам върху езика си вкусих облекчението от изчезналия страх. 
- Скъпа?
Искаше ми се да кажа, че си бях пожелала едно нормално нас. Че копнеех за любов, която не ме караше собственоръчно да изгарям основите, които строях с разранени и треперещи ръце. Че не жадувах за устните му, оставящи грубо синкави следи по кожата ми. Че не харесвах контрола, който упражняваше върху мен и че може би бях преодоляла този нелеп стокхолмски синдром.
Присмях се на себе си, защото нищо от това не бе така.
Принцът на мрака отново ме повика.
В този миг можех да си пожелая всичко, ала не:
- Аз... – Поколебах се. – Аз си пожелах сега."

"Три процента щастие", Шестнадесета глава

П.П. А вие прочетохте ли 16 глава? Хареса ли ви? :)

Явно съдържание и латентни мисли на съня

"...Имате ли кураж да се заемем с тълкуването на цял сън? Нека видим дали сме готови за тази задача.Няма, разбира се, да избера най-неясния, но все пак ще взема такъв, в който са изразени свойствата на съня.
И така една млада, но от доста години омъжена жена сънува: На театър е с мъжа си. Партерът е наполовина празен. Мъжът й разказва, че Елиза Л. и годеникът й също са искали  да дойдат, но им предложили лоши места, три билета за 1 флорин и 50 крони. Те, разбира се, не можели да ги приемат. Тя отвръща, че това не е беда.

Първото, което ни съобщава жената, е, че поводът за съня се засяга в явното му съдържание. Мъжът й наистина разказвал, че Елиза Л., една позната, приблизително нейна връстничка, се е сгодила.
Сънят е реакция на това известие. Вече знаем, че за много сънища лесно се намира повод от предния ден, че сънувалият често го посочва без всякакви трудности. Подобни сведения жената ни дава и за другите елементи на явния сън.
 Какво означава детайлът, че половината партер е незает?
Това е намек за реална случка от предишната седмица. Тя била решила твърдо да отиде на едно представление и затова си купила билети отрано, толкова рано, че трябвало да плати такса за предварителна продажба. Когато отишли в театъра, станало ясно колко излишни са били притесненията й, защото едната половина на партера била почти празна. МОжела да купи билетите и в деня на представлението. Мъжът й не пропуснал да й се присмее за тази прибързаност. А откъде идват 1 флорин и 50 крони? От съвсем друг повод, който няма нищо общо с първия, но също се отнася до известие от предния ден. Снаха й получила 150 флорина като подарък от мъжа си и първата й работа била, гъската глупава, да хукне при бижутера и да си купи за всичките пари едно бижу. А откъде идва числото 3?
 За това тя не може да каже нищо, освен ако приемем за съществено хрумването, че годеницата Елиза Л. е само три месеца по-млада от нея, омъжената близо десет години жена. А тази безсмислица да се купят три билета за двама души? За това не казва нищо, отказва изобщо да съобщава по-нататъшни хрумвания и сведения.
Тя обаче ни даде толкова материал със своите няколко хрумвания, че той позволява да се отгатнат латентните мисли на съня. Прави впечатление, че в коментарите й към него на много места се явяват определения за време, свързващи различни части на материала. Купила е билетите за театъра прекалено рано, преждевременно, тъй че трябвало да плати повече за тях; по същия начин снахата побързала да си купи бижуто, сякаш за да не пропусне. Ако прибавим към така подчертаното "по-рано", "прибъразно", повода за съня, новината, че само три месеца по-младата приятелка все пак си е намерила добър мъж, и упрека към роднината, че е глупаво да се бърза толкова, спонтанно се оформя следната конструкция на латентните мисли, на които явният сън е силно изопачен ерзац:
"Глупост беше от моя страна да избързвам толкова с женитбата. От примера на Ели виждам, че и по-късно щях да си намеря мъж."
/Прибързването е изобразено чрез покупката на билетите и на бижуто от роднината. Женитбата е заместена от посещението в театъра. Това е основната мисъл; бихме могли навярно да продължим, макар и с по-малка сигурност, защото тук анализът не бива да се извършва без коментара на сънувалата: "И щях да намеря сто пъти по-добър за тези пари!" / 150 флорина са сто пъти повече от 1,50/.
Ако заместим парите със зестрата, това ще рече, че мъжът се купува със зестрата; както бижуто, така и лошите билети заместват мъжа. Още по-желателно би било елементът " три билеъта" да има нещо общо с мъж. Но за това още нямаме сведения. Отгатнахме само, че сънят й изразява нейното пренебрежение към мъжа й и съжалението й, че се е омъжила така рано.

Според мен така резултатът от това първо тълкуване на сън по-скоро ще ни изненада и обърка, отколкото удовлетвори. Прекалено много ни се струпа наведнъж, повече, отколкото в момента можем да осмислим.
Вече виждаме, че не ще изчерпим поуките от това тълкуване. Нека побързаме да отбележим онова, което със сигурност представлява ново познание.
Първо. Забележително е, че в латентните мисли акцентът пада върху елемента "прибързаност", докато в явния сън не се открива нищо от него. Без анализа нямаше и да подозираме, че този момент играе някаква роля. Излиза, че е възможно тъкмо главното, централното в несъзнаваните мисли да не се появи изобщо в съня. Така впечатлението от целия сън се променя основно. Второ. В съня се среща една не;епа комбинация - три за 1,5, флорина. В съновните мисли отгатваме : беше глупост / да се омъжа толкова рано/.
Можем ли да отхвърлим допускането, че мисълта:"беше глупост", се изобразява тъкмо чрез включването на такъв абсурден елемент в съня?Трето. Една съпоставка показва, че връзката между явни и латентни елементи не е проста, че съвсем невинаги един явен елемент замества един латентен. По-скоро трябва да се предположат множествени отношения между два лагера, при които един явен елемент представлява няколко латентни или един латентен - няколко явни.
Относно смисъла на съня и отношението на сънувалата го към него също могат да се кажат много изненадващи неща. Тя приема тълкуването, но му се учудва. Не знаела, че изпитва такова пренебрежение към мъжа си, не виждала и причини за това. Следователно тук има много неизяснени неща. Наистина мисля, че засега не сме готови за тълкуване на сънища, че още има да се учим и подготвяме."

Източник: "Лекции за въведение в психоанализата - Зигмунд Фройд

Тревожната хистеричка с асоциаии за увреждане, непълноценност и унижение.

Във втория клиничен пример на Едуард Глоувър, описан от него в главата с наименование "Неврозата на преноса" в същата книга " Техника на психоанализата", той насочва своето внимание към анализа на преноса като една от важните форми на психоаналитична терапия.
Едуард Глоувър иска да покаже някои особености  на ползването на този метод по отношение на един прост и ординарен случай на тревожност.
Пациентката е на средна възраст и нейната диагноза, поставена от Едуард Глоувър, е една от доста често срещаните диагнози за подобни пациентки: тревожна хистерия.

В самото начало на психоаналитичните сеанси Тревожната хистеричка описва битието и семейството си в крайно възторжена тоналност, идеализира го страстно и преувеличено, хвали го.
След спадането на равнището на тревожност пациентката "повтаря този процес със значително изменение на емоционалния акцент".
Ясно е, че детството се представя избирателно; отначало има диспропорция / в смисъл преувеличаване. хвалби и идеализация/, а после, след изтощаването а преживяванията, афектът по време на сеансите значително е смален и е преобразуван в обратна посока.
Едва след второто по ред освобождаване на емоциите по време на сеанс детската травматична ситуация се показва в нейната истинска светлина -  без идеализация и без преувеличения.
И нещата изглеждат съвсем различно:  налице е "силен поток на враждебност" спрямо майката и двойствено / амбивалентно/ описание на отношенията с бащата.
Едуард Глоувър установява, че наред с ярко оцветените емоционални асоциации има и един друг ниско течащ и по-дълбок поток от асоциации, които са от тревожен вид и се отнасят до преживявания и емоции на "загуба, нараняване, обезценяване, непълноценност, унижение и др.".
Аналогични преживявания има и в сънищата на пациентката, които също са ярки и съпроводени със страхове и тревожност. Те включват различни вариации на битки, нападения и поражения по темата.
Постепенно се наблюдава растящ интерес и увеличена загриженост към външните за пациентката ситуации, в които въпросната тема се развива.
Тревожната хистеричка започва да се безпокои за отношенията и връзките си със своите близки и познати, безпокои се от новините във вестниците и по радиото, впечатлява се от подробности в книгите, които чете, или от пиесите, които гледа напоследък.
Глоувър казва, че пациентката му се опитва "стремително да се идентифицира" със субект, който "всмуква", по неговия израз, тревожност отвсякъде, като прави това с помощта на "абсорбента на външните обстоятелства".
Това е много точно казано.
Е. Глоувър забелязва в случая и контракатексиси от избирателен тип, както и други реактивни феномени, свързани със свръхидеализацията.
Психоаналитикът твърди, че въобще при анализа е възможно да се появят четири типа затруднения:
- трудности от съзнателните реакции на Свръхаза / предсъзнателни конфликти и травми/.
- безсъзнателен фантазмен материал във връзка със спомени за горепосочените конфликти и травми;
- безсъзнателни реакции на Свръхаза и на Аза спрямо фантазмената дейност;
- трудности на спонтанния /или плаващия/ пренос;
 По повод използването на преноса Едуард Глоувър казва,  че спонтанните отношения на преноса обикновено не предизвикват затруднения, освен ако не са били негативни още от самото си начало.
Като основен извод от използването като илюстрация на този клиничен пример може да се изтъкне това, че според Глоувър, когато имаме трудности с безсъзнателните реакции и фантазии на Свръхаза, то тогава можем да избираме един от двата способа на психоаналитичната работа: или привличаме вниманието към вече съществуващите реакции и фантазии по повод страданието, или, намирайки подходящ момент, търсим и указваме за други съществуващи фантазии и защити, които вече са свързани не са свързани пряко със страданието, а са свързани с анализа на преноса при самата терапия.

Източник: Приложна психоанализа / пълно енциклопедично издание в три тома/
Клинична практика Том 3
проф. д-р Петър Иванов 

За вътрешният ни глас

"Нас рядко ни окуражават да се вслушваме в своето шесто чувство, във вътрешния глас на осъзнаването на собственото ни битие. Всъщност, точно обратното - тласкат ни непрестанно да се съобразяваме с външни гласове - с гласовете и изискванията на родителите ни, учителите ни, началниците ни, правителството ни, психолозите и психотерапевтите ни. Всички те ни инструктират наяве и насън как да живеем живота си. На фона на толкова съветници и доброжелатели всички идващи от дълбочините на собственото ни Аз желания и прозрения започват да ни се струват подозрително егоистични или застрашително неуважителни, и следователно, нуждаещи се от постоянен мониторинг и строг самоконтрол.  Е, и в консултирането, и в живота това се потвърждава - и както би го казал Дж.Бюджентал, - "задачата ни е да възстановим вроденото си право на вътрешен глас"  У всеки от нас съществува такова шесто чувство, такава способност за екзистенциално самосъзнание. И всеки от нас създава психодинамично своя начин на съществуване в света като екзистенциален компромис между това как разбира самия себе си и това как възприема света с възможностите и ограниченията му за всеки от нас. И в живота, и в консултирането въпросът е "Какъв е този начин на живот, който следваме или творим?" Дали не се самоограничаваме? Способни ли сме да се освободим за едно по-зряло отношение към собствения ни живот? За мнозина това е непосилна задача, за съжаление. Но - убеден съм след 35 години практика като психолог и 60 години живот, - че почти всеки от нас е способен да направи откритието, че ако се вгледа честно в собствения си живот, може и да го промени в посока на желанията на вътрешния си глас. Но първо е нужно да го чуе, да го разбере и да му се довери. Да, това важи за всеки от нас." (стр. 477)

© Димитров, П., (2018, под редакция),
Как (да) живеем? Екзистенциално-психодинамични практики в консултирането и живота. София – Сборник от 10 книги,
ISBN 978-954-91472-9-2.