"Егоизмът – това не е лоша или добра оценка а свойство на характера, което може да бъде развито в голяма или по-малка степен. И затова е нелепо да осъждаме някого за наличието на егоизъм: да се осъди може само тази степен, в която тя се проявява.
В числото на нейното проявяване има свърхегоизъм (аз съм всичко – останалите са нули), егоизмът е самоунищожение (аз съм нищо, погледнете какво съм нищожество) и здравия егоизъм (разбиране на своите и чуждите потребности и тяхното съгласуване с полза за себе си).
Преди да обърнем внимание на здравия егоизъм, ще поговорим за «болния». Тоест, по аналогия с хипервитаминозата, хиповитаминозата и авитаминозата, болния егоизъм може условно да се раздели на хиперегоизъм и анегоизъм.
ХИПЕРЕГОИЗЪМ
Това може да се нарече свръхегоизъм. Много често се съчетава с крайните форми на егоцентризъм и нарцисизъм, когато човек не е способен да осъзнае, че синята топка се върти не само за него. Причините за формиране на хиперегоизъм са огромно множество – от разглезване на детето от детството, до неувереност в себе си, предизвикано от дефицита на любов и внимание.
Струва си да се вгледаме в мотивите и постъпките на другите, ако той:
е ходеща илюстрация на израза «целта оправдава средствата»иска отстъпки от другите, но сам не е готов да направи компромиссистематически пренасочва която и да е тема за обсъждане в своя любимаотхвърля възможността за своята неправота, постоянно се съмнява в чуждата правотаналага на околните своето мнениеиска компенсация за което и да е свое действиестарае се да излезе от сложните ситуации за сметка на другитеправи само това, което ще му донесе полза в близкото бъдещеиска да плюе на всичко, освен на своята драгоценна персонаПОСЛЕДСТВИЯ
Тези, които обичат от сърце да поплачат, то страшните егоисти добре си живеят. В междуличностните отношения действа нещо, силно напомнящо законите на физиката. В крайна сметка силата на противодействието няма да застави себе си дълго да чака: хиперегоиста рано или късно, ще се сблъска с отчуждението. Околните ще разберат, че в отношенията с него не си струва да се отива по-надалеч от повърхностните контакти, в колектива тях не ги обичат, а «втората половина» е игра в една врата, също рано или късно, омръзва.
Към тази ужасна картина трябва да се направи една поправка: до тогава, когато върху егоистите ще се стоварят всевъзможни беди, той успява основателно да поразвали живота на околните. И ако възлюбените могат да се разочароват и да си заминат, а родителите често сами са виновни в това че, чедото им е израснало именно такова, то най-силно от всичко страдат децата на егоиста. Именно после те водят упорита борба с комплексите и психологическите травми, нанесени от егоистичните родили.
ЛЕЧЕНИЕ
Да се борим с чуждия егоизъм е неблагодарно занятие. Най-просто е да минимизираме контактите с хиперегоиста и да не му позволим да ни отрови живота. Насилственотото лечение тук рядко помага, такъв човек не е в състояние да «види сламката в собственото си око». Ситуацията може да се измени със силен стрес, Особено, ако ударът бъде нанесен с такова оръжие абсолютно да игнорират интересите на егоиста и важните за него неща.
Ако не искате да скъсате завинаги, може да пробвате да се договорите. Вие казвате от какво сте недоволен или предлагане или пълен разрив в отношенията, или съглашение, което определя взаимните права и задължения. Ако егоиста разбере, че в случая на отказ ще загуби повече, отколкото вие, отношенията могат да се уредят.
ХИПОЕГОИЗЪМ
В съветско време много са се ценили хората, възпитани в духа на «обществено важно лично». И наистина е така: често от всичко най-друго, околните обичат човек с понижено ниво на егоизма – те са готови да се притекат на помощ, да изслушат, да отдръпнат интересите си на заден план. Но колкото и да е парадоксално, хипоегоиста малко го ценят като личност.
Всъщност не трябва да се мисли, че сред хипоегоистите се срещат непрекъснато бодри добряци. Често под тази маска, се скрива патологична неувереност, неприятна за самия себе си, невротична потребност, да намали чувстото за вина пред другите и неприязън към околните, затова, че заради тях се налага нещо да се жертва. На хипоегоистите в живота често не им е леко заради щателно задаващите се нереализирани желания.
Но да твърдим, че всеки съвършено не егоист е дълбоко нещастен, разбира се е глупаво. Ако му потръгне с благодарно обкръжение, то ще се погрижи за добрия но непрактичен другар.
ПОСЛЕДСТВИЯ
Впечатлителния и не умеещ навреме да заяви за себе си хипоегоист честичко постига глобални разочарования в живота. Той може да изпадне в тежка депресия заради нереализираните желания и несправедливо отношение на заобикалящите. Всъщност много често в покритите с егоизъм родители израстват деца свръх егоисти. Баланса се възстановява, но познайте кой повече ще пострада.
ЛЕЧЕНИЕ
Тук е крайно важна чуждата помощ, побутване отстрани, която ще помогне на човека да осъзнае собствената си ценност. Въщност като вчерашна жертва разбира, че да се живее заради себе си не е грях, а напълно достойно занятие, околните започват да указват, че тя силно се е изменила не към добрата страна, и настояват всичко да бъде «както по- рано». Важното е да не се поддаде на този натиск и да даде да се разберат на околните, че връщане към миналото няма да има. Още в древен Китай един мъдър човек казал: «Най-голямото препятствие на нашия човешки път е пренебрежението на собственото ни «аз».
0% ЕГОИЗЪМ
Анегоизм може да се отнесе към областта на фантастиката или тежките болести. Психически здрави хора, които съвършено не се грижат за себе си, няма. А това е в компетенцията на психиатрите , където не си струва ние да се намесваме.
С една дума, да се живее добре без разумен егоизъм е сложно. Главното достойнство на човека, обладаващ здрав егоизъм – това е умението да решава проблемите си с отчитане интереса на другите и грамотно да построи система на приоритетите.
ЕГОИЗМЪТ ВИ Е СЪВЪРШЕНО ЗДРАВ, АКО ВИЕ:отстоявате правото си на отказ от каквото и да е, ако считате, че това ще ви навреди;разбирате, че целите ви ще се осъществят най-напред, но другите имат право на свой интерес;умеете да вършите постъпки в своя полза, стараете се да не вредите на другите, и сте способни да отидете на компромис;имате собствено мнение и не се боите да го кажете, даже когато то се отличава от чуждото;готови сте да защитите с всякакви способи, ако вас или вашите близки ги застрашава опастност;не се боите да критикувате каквото и да е, но не отивате към грубости;на никого не се подчинявате, но и не се стремите да контролирате другите;уважавате желанието на партньора, но не се погазвате;не се измъчвате от чувство за вина, правейки избор в своя полза;обичате се и се уважавате, не искате от другите сляпо обожаване."
