Детето като символ в съня

"Появата на дете в сънищата е изключително разпространена-очакваме дете, преживяваме смъртта на дете, губим детето си, намираме детето си и пр.
Най-чести са може би сънищата с бременност. В съня детето почти винаги означава нещо съществено, което е на път да се появи или да изчезне."

Из: "Тълкуване на сънищата"- Пиер Дако

Тълкуване на сънищата - Зигмунд Фройд

"Защо човек забравя сънищата си, след като се събуди? Всички знаят, че на сутринта сънят “изчезва”. Наистина той може да се съхрани в паметта. След като се събудим, ние знаем, че сме имали съновидение, когато си спомним за него. Често ни се струва, че го помним изцяло. През нощта сме го знаели по-подробно, но ставаме свидетели на това, как през деня живият спомен малко по малко изчезва. Често знаем, че сме сънували нещо, но не знаем какво точно, и толкова сме свикнали с факта на забравяне на съня, че изобщо не ни се струва абсурдно през нощта човек да сънува нещо, а на сутринта да не знае, че го е сънувал, дори да не помни какво е било съдържанието на съня. От друга страна, не са редки случаите, когато сънят остава задълго в паметта. Много често съм анализирал сънища на пациентите си, които те са сънували преди двадесет и пет и повече години. Аз самият помня и до днес един сън, който ми се присъни преди тридесет и седем години и който и досега не е избледнял в паметта ми. Всичко това е много учудващо и на първо време доста непонятно.

За забравянето на сънищата най-много пише Strumpell (66). Явно това забравяне е много сложно явление, защото той го обяснява не с една, а с редица причини.
Преди всичко забравянето на сънищата се обяснява с всички онези причини, които предизвикват забравянето в реалния живот. По време на будно състояние обикновено забравяме редица усещания и възприятия. Този факт може би се дължи на това, че те са твърде слаби, или защото имат твърде слабо отношение към свързаните с тях душевни преживявания. Същото се отнася и за по-голяма част от сънищата. Те се забравят, защото са твърде слаби. Впрочем моментът на интензивност сам по себе си няма решаваща роля при запомнянето на сънищата.

Заедно с други автори като Calkins (12) Strumpell признава, че често бързо се забравят сънища, за които в първия момент се помни, че са били изключително живи и релефни, а в същото време в паметта се запазват много призрачни слаби и съвършено неотчетливи образи. По-нататък, в будно състояние, обикновено много лесно се забравя случилото се само веднъж и се помни онова, което е достъпно за възприятията нееднократно. По-голяма част от сънищата представляват еднократни преживявания

Тази тяхна особеност помага за забравянето им. За да могат усещанията, представите, мислите и т.н. да добият известна сила, достъпна за запомнянето, необходимо е те да не се появяват поотделно, а да имат помежду си някаква връзка и зависимост.

Според Strumpell (87) още по-значителни за забравянето в сънищата са моментите, произтичащи от съотношението между съня и живота в будно състояние. Забравянето на сънищата от будното съзнание явно представлява само добавка към гореспоменатия факт, че сънят почти никога не заимства свързани спомени от реалния живот, а взима от него детайли, откъснати от неговата психична цялост, в която те се възприемат в будно състояние. Затова в композицията на сънищата нямат място психичните редове, с които е изпълнена душата.

Освен това за забравянето на сънищата спомага и фактът, че по-голямата част от хората малко се интересуват от това, което им се присънва. Онзи, който в качеството си на наблюдател се интересува от сънищата, сънува повече - той запомня сънищата по-често и по-лесно."

Източник: "Тълкуване на сънищата"- З. Фройд

Когнитивно поведенческа терапия

"За намаляване на нежелателните когниции за предлагане на нови познания и начини на мислене относно проблема и за тяхното укрепване се използват поведенчески техники. Към тях спадат:
1. Регистриране на желателните и нежелателните познания и отбелязване на условията, при които те се появяват;
2. Моделиране на нови познания;
3. Използване на въображението за онагледяване на начина, по който новите познания могат да се свържат с желано поведение и емоционално благосъстояние;
4. Практическо прилагане на новите познания в действителността така, че да станат обичаен начин на мислене на пациента.

     Към познанията, които могат да се нуждаят от промяна, спадат убеждения и системи от убеждения, а също така и мисли и образи.
Човек организира и използва познанията чрез познавателните процеси.
Към тях спадат:
1. Начини на оценка и организиране на  информацията за средата и самия себе си;
2. Начини на преработка на информацията за справянето с живота и решаването на проблеми;
3. Начини за прогнозиране и оценка на бъдещи събития."

Източник: Енциклопедия Психология
Издателство:"Наука и изкуство"

https://orlinbaev.blogspot.com/2015/05/blog-post_17.html?m=1

Обещай ми...

Спря колата до моята...на паркинга на фитнеса...взех си чантата и влязох вътре, вървеше след мен...облякох си екипа и се качих горе.
Направих сериозна тренировка и се качих на последния етаж в СПА зоната - имах нужда от релакс и отпускане.
Облякох си банските и седнах за малко на мекия стол пред огъня...обичам да седя там...не след дълго те видях да се приближаваш към мен, неангажиращо ме погледна...все пак трябваше да останеш анонимен в поведението и в чувствата си...
Усетих те зад мен, беше с любимият ми парфюм...не помръднах...
Седна до мен и се отпусна назад, затвори очи и се опитваше да балансираш емоциите вътре в теб... не ти помагах особено - признавам, на моменти беше умишлено...такава съм...знаеш....знаеш и нищо не можеш да направиш.....
Отключвам емоции в теб, които ти всячески се опитваш да отхвърляш...бягаш от мен, от себе си...бягаш...бягаш...и колкото повече го правиш, толкова повече се усилват....какво нещо е живота....пълен парадокс...
Отпих глътка вода, няколко капки се стекоха по брадичката ми....погледна ме с жаден поглед....усещах как искаш да ме подсушиш с език....
играехме и двамата със сетивата си...вътрешният ти глас крещеше...в този момент и двамата си задавахме въпроса докога ще продължава така...
Продължавайки да съзерцавам огъня, пъхнах ръката си под хавлията и свалих банският си...бавно....ставаше ти все по-трудно...
Оставих го зад мен и станах, влязох в сауната и легнах за няколко минути...
дишането ми се учести, беше ми трудно....заради сауната и заради теб....
след няколко минути отново дойдох при теб...оставих горнището на банския си в краката ти и отидох в джакузито.
След секунда те усетих до мен....знаех, че рискуваш много....ти също, но беше готов....
пъхна си ръката между бедрата ми, застана над мен и започна да ме целуваш...страстно....вкара целия си език в устата ми...обичаш да го правиш......
люби ме както първия път, но не ми зададе онзи въпрос, защото ние отдавна бяхме потънали....и сме по-живи отвсякога...
 01.09.2018г / Dianne/

Защо другите ни дразнят и психичните процеси, протичащи в нас според К. Юнг.

"Когато някои хора ни дразнят, това издава някои процеси вътре в нас – нашето раздразнение е проекция на това по какъв начин работи механизмът на психологическа защита. Всичко това е свързано с архетипа „Сянка“ според Карл Юнг. Има много общо между швейцарския психоаналитик и писателя Херман Хесе, особено в разсъжденията им относно това защо някои хора ни дразнят така силно. Ето и някои показателни цитати:

„Ако мразиш някого, мразиш в него нещо, което мразиш в себе си. Това, което не е в нас, не ни притенсява.“ / Херман Хесе, „Демиан“

„Всичко, което ни дразни в другите, може да доведе до по-доброто разбиране на нас самите.“ / Карл Юнг

И двамата автори отбелязват, че, ако някой каже или извърши нещо, което ни изглежда егоистично или грубо, а в отговор на това ние изпитваме гняв или разочарование, значи в този опит има нещо, което ни подсказва повече за нас самите. Това не означава, че другите се държат аморално или, че нашата преценка за неговото поведение не е основателна.Истината е, че нашата негативна емоционална реакция към недостатъците на другите отразява нещо, което се случва вътре в нас.

Психологическата проекция е добре известен механизъм за самозащта. Той предизвиква проекция на собствената ни неувереност.

Когато съдим някого, че той е груб и егоистичен, го правим, за да избегнем момента, в който трябва да се изправим пред тези недостатъци в нас самите. „СЯНКАТА“ е неизвестната, тъмната страна на личността ни. Тя е тъмна, защото е инстинктивна, ирационална и примитивна, състояща се от импулси като алчност, похот, гняв, ярост. Но тя е и наш скрит източник на творческа интуиция. Осъзнаването и интеграцията на аспекта на сянката е от съществено значение за психологическото ни здраве – процес, наречен индивидуализация на Юнг.

Сянката е тъмна и защото е скрита от света на съзнанието ни. Според Юнг ние потискаме тези тъмни аспекти подсъзнателно и именно заради това рано или късно започваме да ги проектираме върху другите. Той пише: „Почти няма надежда субектът да осъзнае за тези проекции, които прави. Причината е, че нещата не са в съзнанието, а в подсъзнанието му, което прави проекцията. Като резултат субектът може да се изолира от обкръжението си, тъй като реалното му отношение към тях се заменя с илюзорно такова. Проекцията преобразува света в копие на непознатия за субекта вътрешен свят.“

Понякога е много тъжно да се види как човек не осъзнава, че трагедията не е в живота на другите, а в неговия собствен живот, но той не е способен да я види. Така той продлкжава да „храни“ това, което се случва вътре в него. Не човекът или неговото поведение трябва да ни безпокоят, а нашата реакция към това. Но ние можем да използваме тази реакция като инструмент за размисъл – да си изясним защо е тази злоба и раздразнение в нас.

На някакво дълбоко вътрешно ниво в нас знаем, че всички хора са еднакви. Те не са различни, различна е само нашата гледна точка към всички. Злината е тъмният аспект на всеки от нас, наша сянка – тя може да ни води към различна интерпретация на нещата, които виждаме. Дори до това да извършим престъпление.

Всеки от нас има своя Сянка, както и свободата да взима решения. Всеки от нас може да направи нещо, което ще го притесни и обезпокои. Но именно безпокойството ни принуждава да противостоим на тъмния аспект на нашата личност. Негативните емоции,които се появяват в нас по отношение на поведението на някой друг (раздразнение, гняв, ярост) могат да бъдат използвани за внимателно изучаване на собствените ви реакции, за запознаване със собствената ви сянка и в крайна сметка за запознаване с многостранната ви личност."

източник: magiangelova.bg

Какво можете да постигнете чрез осъзнато сънуване

”Ние сме много по-интелигентни, по-мъдри и по-способни да вземаме правилните решения,
когато спим, отколкото когато сме будни.”
Ерих Фром
Когато хората чуят за първи път за феномена на осъзнатото сънуване, те често питат: “Защо бих
искал да имам осъзнати сънища? Каква е ползата от тях? Какво може да се постигне чрез тях?”
В осъзнатите сънищата единствените ограничения, които имате, са тези, поставени от вас
самите. Mожете да приживеете всичко, абсолютно всичко, което можете да си представите.
Преживяването е изключително реалистично и вдъхновяващо и в същото време не е опасно.
Всичко се случва във вашия ум. За някои хора такъв тип преживяване е едно от най-важните и
дълбоко трансформиращи в живота им. Осъзнатото сънуване може да бъде използвано за
усъвършенстване на личността, развиване на по-високоа самоувереност, творческо решаване на
проблеми, научни наблюдения на връзката между ума и тялото, преодоляване на кошмари,
разбиране на подсъзнанието ви, получаване на вдъхновение, транформиране и разбиране на
сексуалността, придобиване на нови умения или усъвършенстване на стари, отказване от вредни
навици и лекуване, довършване на дела, за които нямате възможност в будния си живот,
мисловно моделиране, емоционално пречистване, изследване на възможния изход от дадено
решение, проектиране и създаване на позитивно бъдеще, репетиране за будния живот, отваряне
към трансцедентални преживявания, медитация и път към просветление.
В сънищата вие действате по начин, който е
подобен на този в будния ви живот. Ако обаче
знаете, че сънувате, вие можете да направите така,
че да преживеете най-красивите си фантазии,
примерно да летите, преодолявайки гравитацията
и пътувайки до всяка точка на сънната вселена,
преоткривайки себе си. В осъзнат сън вие можете
да преживеете всичко, което можете да си
представите, точно както в холодека от Стар Трек.
В осъзнат сън мозъкът ви симулира реалността,
всичко изглежда много истинско, но с тази
разлика, че вие не сте ограничени от законите на
физическата реалност. Не е нужно да спазвате нейните закони, нито предразсъдаците на
обществото с неговите мерки за това, кое е морално и кое не е. Сънят е вашето лично
пространство за експериментиране: полетете като Супермен или като феята от приказките,
използвайте силата на джедаите като Люк от филма “Междузвездни Войни”, победете дракона,
правете страстна любов на самотен остров, избавете света от надвисналата опасност, спасете
дамата на сърцето си и спечелете правото да живеете дълго и щастливо като крал и кралица в
магическото царство.
Можете да използвате осъзнатите сънища като виртуален тренажор за решаването на проблеми.
Ако не сте сигурни как да постъпите в дадена ситуация, разиграйте всички варианти в осъзнат
сън и вижте какъв ще е крайния резултат."

Източник: Изкуството на Осъзнатото Сънуване
Въведение. История. Техники.
Ивайло Станев

Седем стадия на любовта

"Мислите си, че някъде има принц или принцеса, половинка или половин, с когото едно – срещате се, две – влюбвате се, три – жените се, четири – заживявате щастливо? А всичките предишни неуспехи – те са затова, защото не е била вашата половинка? Ето какво е мнението по този въпрос на Ведите и доктора-аюрведа Игор Иванович Ветров. И така, седем стадия на любовта ( по д-р И.Ветров)

Първи стадий – стадий на съзерцание. В този момент човек още не знае, че обича. Той просто чувства, че другият човек го привлича, че иска да се вижда по-често с него (нея), привлича го общуването с него (нея), близо до него (нея) просто му е добре. Рядко това чувство възниква в двамата едновременно. Обикновено то възниква в единия и пред него стои божествената задача да предаде тази искра на другия човек и на целия свят.

Вторият стадий – стадий на инициация. Думата “инициация” е добре позната на много хора и често означава съвсем различни процеси. В дадения случай “инициация” означава “пробуждане на любовта в своя възлюбен (възлюбена)”. В този момент любовта започва да се осъзнава. Анахата-чакра се отваря. Човек мисли за обекта на своята любов и насочва към него своята енергия. И в другия човек – обекта на любовта – също започва да се отваря сърцето (Анахата-чакра) и в него също започва стадия на съзерцание.

Първият и вторият стадий продължават 1-2 години.

После настъпва третият стадий – стадият на отваряне на сърцето. В този момент следва да се говори и за двамата – вече не само за единия, както в първия и втория стадий. Сърцето и у двамата вече е отворено. Те са най-щастливите хора. Енергията на Свадхистхана-чакра започва да се изкачва нагоре. Двамата започват да общуват със сърцата си не само един с друг, но и с всеки. А това означава, че любовта се пробужда и в околните. В обичащите хора се случва включване към най-високите/фините енергийни източници във Вселената. Влюбените пишат стихове, говорят възвишени думи, летят.

В този стадий възниква и още един интересен момент – създава се вътрешният свят на тези двама души. В този свят те се наслаждават един на друг, те постоянно искат да се виждат, раздялата за тях е много трудна. Ако те не пожелаят, в този свят никой друг няма да бъде допуснат. И всъщност там никой не бива да бъде допускан – нито приятели, нито приятелки – никой! Всеки страничен човек, с когото влюбените споделят своите чувства, може осъзнато или неосъзнато да им завиди, да изпотъпче цветята в прекрасната градина. Представете си, ако страничните хора са много? Изобщо нищо няма да остане от тази градина, от тази любов

Може да изглежда, че има противоречие с предишния абзац, където се казва, че влюбените пробуждат любовта и в другите хора. А изведнъж се казва, че не бива никого да допускат в градината на своята любов. Но на практика няма противоречие. Влюбените светят с особена светлина. И тази светлина те разпространяват из цялото си обкръжение. И това е достатъчно! От тази светлина на всички наоколо им е добре, макар и често да не разбират защо. Не е нужно допълнително с думи да се обяснява на всеки, че ето дошла е любовта, че има вече любим човек, че ето ние с него (нея) и т.н. Не е нужно да се съобщава даже факта за любовта, още повече не бива да се говори за някакви подробности, касаещи единствено двамата.

Четвъртият стадий е стадия на съприкосновението. Този етап се явява препъни-камък почти за всички. Тук се казва, че в съвременното общество практически отсъства култура за преминаване през този стадий на любовта.

За да се ориентираме в този стадий, ще бъде полезно да разгледаме въпроса за половинките. Всеки човек интуитивно желае да намери своята половинка. Но битува мнението, че в целия свят половинката е само една. Това не е така. Половинките не се раждат, те се превръщат в такива. Нали симпатията, любовта към конкретен човек възникват не просто така. Нали тя не възниква подред към всеки един на улицата. И това означава, че човекът, към когото е възникнало чувството на любов, вече притежава възможност да се превърне в половинка. Половинките трябва да бъдат сътворени. Това се случва именно в стадия на съприкосновението. Двама души трябва да открият колкото може повече точки на съприкосновение един с друг.

Тук битува още едно мнение, че хората трябва максимално да си приличат и тогава, казват, ще им бъде по-лесно да открият точките на съприкосновение, а в противен случай ще ги търсят цял живот и така и няма да ги намерят.

Но всъщност идеални могат да бъдат взаимоотношенията, когато хората най-малко си приличат. В този случай те могат взаимно да се допълват, да си дават един на друг нови качества, да се развиват един друг. Разбира се, трябва да се отчита, че хората се намират на различно ниво на съзнанието. При създаване на взаимоотношения е необходимо хората да се намират на едно и също ниво на взаимно разбиране, за да имат общ език, иначе те просто няма да успеят да се разберат и да намерят тези точки на съприкосновение. Тоест, приликата трябва да бъде в еволюционен смисъл, а не на някакво външно ниво.

Четвъртият стадий продължава 4 години. За тези четири години трябва да бъдат намерени точките на съприкосновение на всички нива – духовно, психологическо, ментално, социално, чувствено, физическо. Докато не се е състояла стиковка на тези нива, преходът към следващия стадий е невъзможен.

Най-страшното е, че хората не знаят това и търсят точките на съприкосновение стихийно. Те могат истински да се скарат. Думата „истински” тук не е употребена случайно. Ако двама души действително се обичат, то действително не могат да се обидят един на друг, но е допустима игра на обида. Истински те не могат да се обидят, защото нямат някакви изисквания, не се подразбират някакви претенции. Любовта приема човека такъв, какъвто е.

Но в четвъртия стадий се изяснява, че на единия се харесва едно, а на другия – друго. И трябва да съумеят да се разбират един друг, в какво може да се отстъпи, на какво да се настоява. Да, тук може да се играе на обида. Но именно да се играе! В никакъв случай не бива да се караме с любимия човек истински.И ето тук с пълна сила проявява себе си главният враг – страстта.

На третия стадий, за който говорихме по-горе, се създава вътрешния свят на влюбените. В този момент възниква и страстта. Древните са казвали, че страстта трябва да бъде слугиня на любовта, но в никакъв случай обратното. В никакъв случай не бива да се допуска страстта в създадения вътрешен мир на двама влюбени. Не бива да се допускат страстни отношения. Тогава четвъртият стадий ще бъде преминат без всякакви проблеми. Неизвестно защо съвременните хора считат за свой дълг колкото може по-бързо да сtигнат до леглото. Това означава единствено, че енергията ще бъде хвърлена в сексуалния център, отварянето на сърцето няма да се случи и няма да има не само никакво подмладяване, но и самата любов, която е възникнала, ще бъде потъпкана/смачкана от тази страст.Естествено, при затворено сърце четвъртият стадий няма да бъде преминат. Влюбените, сега вече бивши, ще натрупват претенции един към друг, недоволство, нежелание да си правят отстъпки. Като правило, на този етап хората се разделят (това е известната статистика за разводите) и ще бъде чудо, ако в дадената ситуация се появят и деца. Ако вече са се появили и деца, то ще се появят “семейните окови” – семейство по необходимост, по задължение (вникнете в смисъла на думата “окови”).

Така че, за да бъде преминат успешно четвъртия стадий, най-важната препоръка на Аюрведа се заключава в това, да не се поддаваме на страстта в първите четири години от съвместния живот, докато не бъдат намерени всички точки на съприкосновение. Докато не бъде преминат четвъртия стадий да не се встъпва в сексуални отношения.И тук ще бъде необходимо да се погледне под друг ъгъл на навяващите ужас древни обичаи да се женят деца. Косите на съвременния човек настръхват от историческите разкази, как са омъжвали 12-14-годишни момичета. Сега хората мислят, че това е било издевателство над деца, че момичето още не е готово за сексуален живот. Но малцина знаят, че това се е правило специално. Мъжът в древните времена се е женил на 25 години за 12-14 годишно момиче. И до достигането й до 18-годишна възраст и дума не е можело да става за някакъв сексуален живот! Но затова пък влюбените са преминавали без проблеми четвъртия стадий на съприкосновение и са съхранявали любовта и верността един към друг до края на своите дни!Сега ние с вас не говорим за това, че страстта трябва да се удържа много години. Ще бъде напълно достатъчно тя да се победи поне един път. Ако страстта е победена поне един път, то тя завинаги става слугиня на любовта – което и е нужно да се постигне.И още една сериозна опасност стои пред влюбените в четвъртия стадий – това е доминирането на жената над мъжа.

Петият стадий – стадият на творчество. Съгласно древните писания именно на този стадий трябва да се създаде семейство и да се раждат децата. Ако четвъртият стадий не е преминат, то семейството или се разрушава, или хората са нещастни в брака.Ние с вас говорихме по-горе за продължителността на някои стадии. Още един път обръщам внимание, че продължителността на стадиите изобщо не означава, че сроковете се сумират един след друг и ще мине половин живот, преди хората да преминат поне четири стадия – изобщо не. Много стадии могат да текат едновременно един с друг – първите четири със сигурност. Но ако за указаното време съприкосновението между двама души не се получи, то изобщо никога няма да се получи. Но няма да се получи именно с този човек. Възможно е с друг, а друг непременно ще има, трябва само да сме готови за това, с друг всичко ще се повтори отначало. А по-лек или по-труден ще бъде пътят с другия човек, зависи вече от нивото на осъзнаване на предишните ситуации.На етап сътворяване на вътрешния свят на двамата е още по-защитен. Както и преди в него не бива да се допуска никой. Този свят съществува единствено за двамата обичащи се.Обаче, в този вътрешен мир могат да влязат вече и децата. Но децата в този свят са гости. Попадайки в тази градина, отгледана от двамата на предишните етапи на отношенията, детето ще се потопи в атмосфера на любов.Целият гореописан път ще се стори на някого сложен и дълъг. Колко е привлекателно изказването “Ако обикнете Бога, значи ще обикнете всички”. Това е вярно. Но как точно да обикнеш Бог? Хората, обичащи Бога истински, а не само на думи, за цялата история на човечеството не са чак толкова много. Те са известни и обявени за светци. За всички останали съществува единствено пътя, за който говорим. Нужно е отначало да обикнем конкретен човек, да намерим с него точките на съприкосновение на всички нива на съществуването, да създадем семейство и деца. И чак след това, преминавайки през всички тези стадии, човек може да твърди, че обича бога. И за него това няма да са празни думи. И само тогава човек може да премине на следващия стадий на любовта.

Шестият стадий  - това е стадият на саможертвата.

На този етап влюбените са готови да отдадат един за друг всичко, даже живота си. На този етап Съдбата дава ситуация, в която се проверява дали човек е готов да отдаде всичко.

Ако този стадий е преминат, настъпва последният.

Седмият стадий – стадият на любовното съвършенство (на любовната хармония)

Когато е достигнат този стадий означава, че любовта на тези двама влюбени никога няма да изчезне. Даже когато в следващия живот те се окажат на различни краища на планетата, то те непременно ще се намерят. И ето, тук ние с вас се срещаме с ново явление.

Помните, по-горе ние говорихме за половинките. И казахме, че половинките се създават и че половинките могат да са повече от една. За повечето хора това е вярно. Но това правило не важи за единични щастливци, които са съумяли да преминат в някой от животите всичките седем стадия. За тях половинката е само една. Тук вече се говори за кармическа половинка. Още веднъж уточнявам, че хората, достойни за кармическа половинка не са чак толкова много. Такива хора вървят от живот в живот винаги заедно. Във всеки нов живот те отново преминават тези стадий на любовта, но почти мигновено. Такива хора много трепетно се отнасят един към друг и са винаги заедно от началото до края."

доктор-аюрвед Игор Иванович Ветров

 Превод Петя Стоянова

"Често пъти хората изговарят лъжи, защото се притесняват, че истината няма да се хареса на човека отсреща. Казват неща, които смятат за правилни и удобни, но те са лъжа. Съществуват всякакви примери за подобни случки и моменти. На мен ми звучи абсурдно. Не знам с какви очи гледаш човека срещу теб и му изговаряш една торба глупости. С какво това помага на твоето екзистенциално съществуване, защото на моето вреди. Ако направя нещо подобно се чувствам като мухъл. Сякаш всичко човешко в мен изгаря и ставам робот. Превръщам се в нещо измислено и фалшиво. По дяволите, имам съвест! Причинена от гордост. Но съществува и разпокъсва сърцето ми, когато кажа нещо, което знам, че не е така. Същата тази съвест ме яде нощем, когато разбера, че съм подведена. Чувствам се като последната глупачка на планетата. Сякаш някой е дръпнал завесата и една огромна тълпа народ седи насреща ми, смеейки се и сочейки пръст право срещу мен. Това пак идва от онази гордост. Тая работа с доверието ми е много мъчителна. Не знам дали съществува нещо, което да не съм подложила под съмнение. Първосигналната ми реакция, когато получавам нова и непозната информация от недостоверен източник в лицето на човек, с който туко-що си разбираме имената, е “ти лъжеш”. Категорична съм. Не ти вярвам. Точка. Ходи ми докажи, че не е така.
Каквото и да правя, каквото и да струвам, това няма да се промени. Хората лъжат! Не живейте в заблуда или както казва баба ми - не всичко, което хвърчи се яде, бъдете внимателни. Рядко се намира човек, с който да успееш да бъдеш себе си и да си сигурен, че той също не носи маска, но все пак такъв вид съществува. Ако случайно сте срещнали такъв, не се заблуждавайте, че светът се е променил и останалите също са честни. Ни най-малко. Просто бъдете пестеливи, обрани и винаги с едно наум. Не си мислете, че след като вие казвате истина, останалите също го правят. "

Силвия Крумова

Ето как губиш жената, която те обича.

" 823 2 мин 154

Губиш я, когато осъзнае, че за теб винаги е била само опция. Докато ти самият се бил най-важният приоритет в живота ѝ...

Губиш я, когато я държиш на разстояние, а тя самата ясно и категорична показа, че избира теб. Само теб!

Губиш я, когато ѝ даваш неясни обещания за утре... и това утре никога не идва.

Губиш я, когато я лъжеш отново и отново. А тя отново и отново трябва да ти прощава...

Губиш я, когато я оставяш сама, вместо да бъдеш до нея...

Губиш я, когато я използваш. Физически и емоционално...

Губиш я, когато я нападаш за това, че се чувства объркана, слаба, нещастна с теб. А много добре знаеш, че ти си причината да се чувства така...

Губиш я, когато тя осъзнае, че е единствената, която се бори за връзката ви...

Губиш я, когато не отговаряш на съобщенията и обажданията ѝ и я караш с часове да се взира в екрана на телефона...

Губиш я, когато дадеш възможност на някой друг да се отнася с нея така, както заслужава!"

Автор: К. Кърли

""Когато съпругът измества към жена си собствените си импулси да изневерява и след това страстно я укорява, че му е невярна, той всъщност интроектира нейните укори и проектира част от собственото си Id."

"Егото и защитните механизми" - Ана Фройд

Егоизмът - болен и здрав.

"Егоизмът – това не е лоша или добра оценка а свойство на характера, което може да бъде развито в голяма или по-малка степен. И затова е нелепо да осъждаме някого за наличието на егоизъм: да се осъди може само тази степен, в която тя се проявява.

В числото на нейното проявяване има свърхегоизъм (аз съм всичко – останалите са нули), егоизмът е самоунищожение (аз съм нищо, погледнете какво съм нищожество) и здравия егоизъм (разбиране на своите и чуждите потребности и тяхното съгласуване с полза за себе си).

Преди да обърнем внимание на здравия егоизъм, ще поговорим за «болния». Тоест, по аналогия с хипервитаминозата, хиповитаминозата и авитаминозата, болния егоизъм може условно да се раздели на хиперегоизъм и анегоизъм.

ХИПЕРЕГОИЗЪМ

Това може да се нарече свръхегоизъм. Много често се съчетава с крайните форми на егоцентризъм и нарцисизъм, когато човек не е способен да осъзнае, че синята топка се върти не само за него. Причините за формиране на хиперегоизъм са огромно множество – от разглезване на детето от детството, до неувереност в себе си, предизвикано от дефицита на любов и внимание.

Струва си да се вгледаме в мотивите и постъпките на другите, ако той:

е ходеща илюстрация на израза «целта оправдава средствата»иска отстъпки от другите, но сам не е готов да направи компромиссистематически пренасочва която и да е тема за обсъждане в своя любимаотхвърля възможността за своята неправота, постоянно се съмнява в чуждата правотаналага на околните своето мнениеиска компенсация за което и да е свое действиестарае се да излезе от сложните ситуации за сметка на другитеправи само това, което ще му донесе полза в близкото бъдещеиска да плюе на всичко, освен на своята драгоценна персонаПОСЛЕДСТВИЯ

Тези, които обичат от сърце да поплачат, то страшните егоисти добре си живеят. В междуличностните отношения действа нещо, силно напомнящо законите на физиката. В крайна сметка силата на противодействието няма да застави себе си дълго да чака: хиперегоиста рано или късно, ще се сблъска с отчуждението. Околните ще разберат, че в отношенията с него не си струва да се отива по-надалеч от повърхностните контакти, в колектива тях не ги обичат, а «втората половина» е игра в една врата, също рано или късно, омръзва.

Към тази ужасна картина трябва да се направи една поправка: до тогава, когато върху егоистите ще се стоварят всевъзможни беди, той успява основателно да поразвали живота на околните. И ако възлюбените могат да се разочароват и да си заминат, а родителите често сами са виновни в това че, чедото им е израснало именно такова, то най-силно от всичко страдат децата на егоиста. Именно после те водят упорита борба с комплексите и психологическите травми, нанесени от егоистичните родили.

ЛЕЧЕНИЕ

Да се борим с чуждия егоизъм е неблагодарно занятие. Най-просто е да минимизираме контактите с хиперегоиста и да не му позволим да ни отрови живота. Насилственотото лечение тук рядко помага, такъв човек не е в състояние да «види сламката в собственото си око». Ситуацията може да се измени със силен стрес, Особено, ако ударът бъде нанесен с такова оръжие абсолютно да игнорират интересите на егоиста и важните за него неща.

Ако не искате да скъсате завинаги, може да пробвате да се договорите. Вие казвате от какво сте недоволен или предлагане или пълен разрив в отношенията, или съглашение, което определя взаимните права и задължения. Ако егоиста разбере, че в случая на отказ ще загуби повече, отколкото вие, отношенията могат да се уредят.

ХИПОЕГОИЗЪМ

В съветско време много са се ценили хората, възпитани в духа на «обществено важно лично». И наистина е така: често от всичко най-друго, околните обичат човек с понижено ниво на егоизма – те са готови да се притекат на помощ, да изслушат, да отдръпнат интересите си на заден план. Но колкото и да е парадоксално, хипоегоиста малко го ценят като личност.

Всъщност не трябва да се мисли, че сред хипоегоистите се срещат непрекъснато бодри добряци. Често под тази маска, се скрива патологична неувереност, неприятна за самия себе си, невротична потребност, да намали чувстото за вина пред другите и неприязън към околните, затова, че заради тях се налага нещо да се жертва. На хипоегоистите в живота често не им е леко заради щателно задаващите се нереализирани желания.

Но да твърдим, че всеки съвършено не егоист е дълбоко нещастен, разбира се е глупаво. Ако му потръгне с благодарно обкръжение, то ще се погрижи за добрия но непрактичен другар.

ПОСЛЕДСТВИЯ

Впечатлителния и не умеещ навреме да заяви за себе си хипоегоист честичко постига глобални разочарования в живота. Той може да изпадне в тежка депресия заради нереализираните желания и несправедливо отношение на заобикалящите. Всъщност много често в покритите с егоизъм родители израстват деца свръх егоисти. Баланса се възстановява, но познайте кой повече ще пострада.

ЛЕЧЕНИЕ

Тук е крайно важна чуждата помощ, побутване отстрани, която ще помогне на човека да осъзнае собствената си ценност. Въщност като вчерашна жертва разбира, че да се живее заради себе си не е грях, а напълно достойно занятие, околните започват да указват, че тя силно се е изменила не към добрата страна, и настояват всичко да бъде «както по- рано». Важното е да не се поддаде на този натиск и да даде да се разберат на околните, че връщане към миналото няма да има. Още в древен Китай един мъдър човек казал: «Най-голямото препятствие на нашия човешки път е пренебрежението на собственото ни «аз».

0% ЕГОИЗЪМ

Анегоизм може да се отнесе към областта на фантастиката или тежките болести. Психически здрави хора, които съвършено не се грижат за себе си, няма. А това е в компетенцията на психиатрите , където не си струва ние да се намесваме.

С една дума, да се живее добре без разумен егоизъм е сложно. Главното достойнство на човека, обладаващ здрав егоизъм – това е умението да решава проблемите си с отчитане интереса на другите и грамотно да построи система на приоритетите.

ЕГОИЗМЪТ ВИ Е СЪВЪРШЕНО ЗДРАВ, АКО ВИЕ:отстоявате правото си на отказ от каквото и да е, ако считате, че това ще ви навреди;разбирате, че целите ви ще се осъществят най-напред, но другите имат право на свой интерес;умеете да вършите постъпки в своя полза, стараете се да не вредите на другите, и сте способни да отидете на компромис;имате собствено мнение и не се боите да го кажете, даже когато то се отличава от чуждото;готови сте да защитите с всякакви способи, ако вас или вашите близки ги застрашава опастност;не се боите да критикувате каквото и да е, но не отивате към грубости;на никого не се подчинявате, но и не се стремите да контролирате другите;уважавате желанието на партньора, но не се погазвате;не се измъчвате от чувство за вина, правейки избор в своя полза;обичате се и се уважавате, не искате от другите сляпо обожаване."