За страха и за НАС...

Страха убива всичко свято, неизказаните думи смазват ни душите...след мен искам да помниш само едно...усещането да бъдеш истински...помни го как се чувства, защото рядко се среща.
Най-неправилния, а всъщност най-правилния...най...най-правилния....по дяволите!
Защо до болка еднаквите души се срещат, след като трябва без време да се разделят....защо?
Задавал ли си си подобни въпроси или смяташ, че всичко е даденост?
ТИ, АЗ, НИЕ?
И въобще може ли да има НИЕ?
Знаеш ли от кое най-много боли?
От това, че и двамата имаме еднакви чувства, мисли , желания.....а ги пращаме на майната им...ОТ СТРАХ.
По дяволите- този шибан страх.
Най-тежките битки са тези със себе си.
Колко оборудван трябва да си, за да победиш? Отговорът е, че не можеш...
Няма такава сила, с която да победиш собствената си същност.  Можеш да победиш някоя и друга игра, но не и цялата война.
Не можеш!
Ето в това е парадокса на живота.
Риташ срещу себе си и накрая падаш безнадеждно победен.

1.7
Д.Д.  24.10.2018Г
/ твой Тригон /

5 характера – 5 вида невротичност.

"Характерът на човека е съвкупност от неговите психически, морални и поведенчески черти. В процеса на формиране на характера, в периода на ранното детство, детето има своите специфични потребности. Ако тези потребности не са адекватно задоволени, това създава определен тип травма при детето (в зависимост от периода на развитие) и се отразява негативно на неговото развитие, деформирайки характера му. Пример за незадоволени  потребности могат да бъдат както липсата на топлина и нежност, така и прекалената загриженост, която възпира детето да се развива самостоятелно и на по-късен етап развива зависим характер.

Проф. Валдо Бернаскони създава теория за 5тте вида невротични характери, формирани поради неудовлетворени  потребности в различните фази на детското развитие от 0 до 7год. Те се проявяват в по-леко или по-силно изразено патологично поведение, което съпътства целия жизнен път на човека:

Шизоиден характер

Периода на сформиране на шизоидния характер е след раждането, до четвърти, шести месец. Травмата е от отхвърляне. Получава се при отделяне на бебето от майката (оставено за осиновяване, престой в кувьоз и др.) или студено, отчуждено отношение от страна на майката към новороденото.

Човекът с шизоиден характер е интровертен, с богат вътрешен живот, но изолиращ се от външния свят. Харесва самотата и самотните занимания. Изолирайки се от другите, той несъзнателно се защитава от тяхното отхвърляне. Той е убеден, че ще бъде отхвърлен, поради това, че не е достатъчно добър. Дълбоко в себе си вярва, че другите ще го наранят, ще го критикуват и лишат от внимание, любов и приятелство. Инстинктивно търси самотата, защото ако, получи много внимание, той се страхува, че няма да знае какво да прави с него. Незабележим, мълчалив и пасивен. Ако се почувства прекалено обичан инстинктът му е да избяга, защото тази любов го задушава. Не обича да бъде докосван, тъй като не е бил гушкан като малко дете. Хората с шизоиден характер имат духовна насоченост, интересуват се от абстрактни неща, често са силно религиозни. Енергетиката и сексуалността са слабо изразени. Предразположението е към депресии.

Орален (зависим) характер

 Периода на сформиране на оралния характер е от 6 мес. до 1 година. Травмата е от изоставяне. Получава се при свръхзагрижено, свръхпротективно възпитание, при което малкото дете расте с усещането, че не може да справи с нищо само.

При човекът с орален характер липсват емоционална самостойност и зрялост. Той е  зависим от важните за него хора, за които се вкопчва, смятайки това  поведение за любов. Страхува се самотата. Поради този силен страх той е неспособен да напусне дори болезнена за него връзка или отношения. Ако все пак реши да я напусне, винаги си е осигурил друга връзка предварително, за да не остане сам. Има дълбоко заложени вярвания, че ще се провали, ако не бъде подкрепян от важен за него човек, както и ирационални страхове от болести, катастрофи и злополуки. Оралният характер преживява болезнено колебание и нерешителност, когато му се налага да взема самостоятелни решения. В такива моменти той се чувства безпомощен. Спира всякакво движение. Затова мнението и подкрепата на близките му са от жизненоважно значение за него. Човекът с орален характер е най-предразположен да се превърне в жертва. Вината е във всеки друг – човек, обстоятелство, съдбата, но не и в него. Тъй като има болезнена нужда от внимание, той си създава трудности от всякакъв вид (например много сериозни здравословни проблеми или драматични събития), за да привлече вниманието. Вниманието в живота му никога не е достатъчно. Това внимание му спестява чувството, че е изоставен. Оралният характер е база за развитие на паническо разстройство, агорафобия, зависимости.

Мазохистичен характер

 Периода на формиране на мазохистичния характер е от 1 до 3, 4 години. Травмата е от унижение. Свързва се с авторитарното възпитание, при което от детето се изисква пълно послушание и то расте с усещането, че ако не е послушно и добронамерено, няма да го обичат. Така се научава да потиска и пренебрегва чувствата, емоциите и нуждите си.

Тези хора търсят болката и унижението несъзнателно. Човекът с мазохистичен характер живее заради другите. В желанието си да угоди на другите, той пренебрегва собствените си нужди и щастие. Мазохиста вярва, че всичко, което прави за другите му доставя огромно удоволствие. Той е винаги усмихнат и готов да услужи на всеки, освен на най-близките си, тъй като ги чувства част от себе си. Тъй като подобно поведение предизвиква ответна неглижираща реакция, мазохистичния човек недоволства, че е пренебрегнат. Трупа в себе си гняв и агресия, които обикновено няма смелостта да изкаже. Такова поведение е почва за развитие на тревожна депресия.

Нарцистичен характер

 Периода на формиране на нарцистичния характер е от 3 до 6 години. Травмата е от предателство. Свързва се с либералното всепозволяващо възпитание, при което на детето не са поставяни никакви граници. Също така с наличие на коалиция с един от родителите – Едипов и Електрин комплекс. Детето расте с усещането, че за него няма нищо забранено и че другите са му длъжни по правило.

Нарцистичният човек живее с усещането, че е нещо повече от другите, че правилата и границите не важат за него. Той е материален и властен, контролиращ, съблазнява и манипулира, прегазва всичко по пътя си, за да постигне целта си. Зает със своите чувства, той не се интересува от чувствата на другите. Фокусиран е във властта и силата. Много деен, енергичен, с изявени лидерски качества. Много взискателен, раздразнителен и с големи очаквания към другите. Контролира всичко и всички. Отнася се със силно недоверие към другите. Одобрението е много важно за човека с нарцистичен характер. За да го получи той е готов на всякакви манипулации. Предразположението е към тревожност и паническо разстройство.

Ригиден характер

 Периода на формиране на ригидния характер е след 6 тата година. Травмата е от несправедливост. Свързва се с авторитарното възпитание, с наличие на строга и изискваща фигура (майка, баща, баба, учителка и др.). Детето се развива в страх, че ако сгреши ще бъде наказано. Това е води до перфекционизъм и невъзможност за отпускане.

 Ригидност означава твърдост, липса на гъвкавост, скованост, ред, точност, дисциплина. При човек с ригиден характер жестовете са сковани, а изразяването на спонтанните чувства и емоции е потиснато. Има изградени строги правила и принципи, които следва неизменно – до степен идеализъм и свръх морал. Често това се случва за сметка на щастието, забавлението, близостта. Жизнения стил е недоверие към другите. Ригидния човек е перфекционист, подреден, забързан, фокусиран и преследващ поредната цел. Понякога, обсебен от това всичко да е перфектно пропуска да живее тук и сега. При него приоритетно стои  едно ТРЯБВА. Трябва да бъда такъв! Трябва да направя това! Другия трябва да бъде такъв! Нещата трябва да са такива! Поставя безмилостни стандарти пред себе си и другите. Негативен и черноглед. Предразположен е към развитие на социална или генерализирана тревожност, обсесивно компулсивно разстройство, сексуални разстройства.

Според Бернаскони всеки от нас носи в себе си частица от всички видове характери в различна степен, които като съвкупност определят неговата индивидуалност. Тези съвкупности създават безкрайно разнообразие от човешки характери, така че всеки човек е отделна вселена, различен от всеки друг и изключителен сам по себе си."

Източник: psiholozi.com

За страха и отвъд зоната на комфорт

Рационализация: - може да се определи като използване на "добри начини", но не истинските причини за държането по определен начин. С тази стратегия човек може да си осигури  рационално обяснение на поведението и правейки това, да скрие от себе си и от другите по-малко подходящата мотивация.

Изолация: / защитен механизъм/ - при изолацията човек отделя емоцията от подходящото съдържание и по този начин се справя хладнокръвно с теми, които иначе биха били заплашващи и емоционално претоварващи.

Отричане: - при отричането човек не обръща внимание на предизвикващите страх аспекти на ситуацията и променя интерпретацията на ситуацията така, че я разглежда като по-малко заплашителна.

Страхът може да се превърне в хронична тревожност.

Успехът се крие точно отвъд зоната на комфорт. А тя е лишена от всякакъв страх. КОгато се чувстваш в безопасност, е трудно да намериш  нужната мотивация. Където има комфорт има и безучасност, а тя е голяма противодействаща сила на успеха.

Когато пребориш страха си, идва чувството на удовлетвореност, радост, след което можеш да видиш страха от друг ъгъл - в друга светлина -  като врата към успех. Израстване.

SilviAmica

"На света има един милион типа хора. Днес обаче искам да пиша за онези жени, които горят със собствена светлина. Които заспиват без периодично съобщение за лека нощ. Които не се събуждат до някой, който да им казва “красива си”, докато са със разрошена коса и без грим. Но те знаят, че са такива.

Искам да пиша за онези жени, в световете на които има пожари. Които са безспирни и неуморни. Които знаят, че няма нищо лошо в това да си сам - качество пред количество. Които блестят, работят творят и не чакат нищо да им дойде наготово. Които не се оплакват от обстоятелствата, а ги пригаждат към себе си. Които опитомяват зверове, танцуват с урагани. Които не признават “не” и “не мога”. Които вярват, че невъзможното е само плод на разума и за тях то не съществува. Които се прибират уморени от работа, събличат дрехите си, взимат си душ и се потапят в уюта на собствената си компания. Които умеят да прекарват времето си добре и сами, а не търсят винаги да го запълнят с някой. Които имат тежки моменти, които са повалени, но на следващия ден стават и продължават. Защото знаят, че животът е за това - да продължава да се случва. Не чака никого. Всичко зависи от нас. И е една малка магия.

Искам да пиша за онези жени, които уважават мъжете. И хората. Които знаят кога да мълчат и кога да говорят. Които умеят да разговарят. Умеят да изслушват. Които разбират (приемат), а не съдят. Които изразяват емоция. Които могат да бъдат силни, но знаят как да боравят с нежност.

Искам да пиша за онези жени, които не прекарват времето си в обсъждането на други жени. Които не хвърлят боб, не гледат на Таро, когато той не пише. Които знаят, че има по смислени и стойностни разговори от новия салон за красота и клиентите му. Които не гледат в чуждата чиния, а само в своята собствена.

Искам да пиша за онези жени, които са жени в целия смисъл, който влагам в тази дума - да знаеш кога да бъдеш силен и кога слаб. Да боравиш добре с баланса.

Искам да се обърна към тези жени, за да им кажа едно огромно благодаря, че съществуват и ги срещам и че все повече откривам себе си в тях. Дами, страхотни сте! Карате ме да си загубя акъла по вас. Абсолютното ми, тотално вдъхновение. Не губете вяра в себе си. Уважавайте се. Дали сте толкова много, за да се превърнете в това, което сте сега - не позволявайте на всеки случаен да ви разопакова.

Страхотни сте.
Красиви сте.
Зашеметяващи.
И толкова пленителни. "

Силвия Крумова

https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=1376299349170801&id=923475501119857

Детето като символ в съня

"Появата на дете в сънищата е изключително разпространена-очакваме дете, преживяваме смъртта на дете, губим детето си, намираме детето си и пр.
Най-чести са може би сънищата с бременност. В съня детето почти винаги означава нещо съществено, което е на път да се появи или да изчезне."

Из: "Тълкуване на сънищата"- Пиер Дако

Тълкуване на сънищата - Зигмунд Фройд

"Защо човек забравя сънищата си, след като се събуди? Всички знаят, че на сутринта сънят “изчезва”. Наистина той може да се съхрани в паметта. След като се събудим, ние знаем, че сме имали съновидение, когато си спомним за него. Често ни се струва, че го помним изцяло. През нощта сме го знаели по-подробно, но ставаме свидетели на това, как през деня живият спомен малко по малко изчезва. Често знаем, че сме сънували нещо, но не знаем какво точно, и толкова сме свикнали с факта на забравяне на съня, че изобщо не ни се струва абсурдно през нощта човек да сънува нещо, а на сутринта да не знае, че го е сънувал, дори да не помни какво е било съдържанието на съня. От друга страна, не са редки случаите, когато сънят остава задълго в паметта. Много често съм анализирал сънища на пациентите си, които те са сънували преди двадесет и пет и повече години. Аз самият помня и до днес един сън, който ми се присъни преди тридесет и седем години и който и досега не е избледнял в паметта ми. Всичко това е много учудващо и на първо време доста непонятно.

За забравянето на сънищата най-много пише Strumpell (66). Явно това забравяне е много сложно явление, защото той го обяснява не с една, а с редица причини.
Преди всичко забравянето на сънищата се обяснява с всички онези причини, които предизвикват забравянето в реалния живот. По време на будно състояние обикновено забравяме редица усещания и възприятия. Този факт може би се дължи на това, че те са твърде слаби, или защото имат твърде слабо отношение към свързаните с тях душевни преживявания. Същото се отнася и за по-голяма част от сънищата. Те се забравят, защото са твърде слаби. Впрочем моментът на интензивност сам по себе си няма решаваща роля при запомнянето на сънищата.

Заедно с други автори като Calkins (12) Strumpell признава, че често бързо се забравят сънища, за които в първия момент се помни, че са били изключително живи и релефни, а в същото време в паметта се запазват много призрачни слаби и съвършено неотчетливи образи. По-нататък, в будно състояние, обикновено много лесно се забравя случилото се само веднъж и се помни онова, което е достъпно за възприятията нееднократно. По-голяма част от сънищата представляват еднократни преживявания

Тази тяхна особеност помага за забравянето им. За да могат усещанията, представите, мислите и т.н. да добият известна сила, достъпна за запомнянето, необходимо е те да не се появяват поотделно, а да имат помежду си някаква връзка и зависимост.

Според Strumpell (87) още по-значителни за забравянето в сънищата са моментите, произтичащи от съотношението между съня и живота в будно състояние. Забравянето на сънищата от будното съзнание явно представлява само добавка към гореспоменатия факт, че сънят почти никога не заимства свързани спомени от реалния живот, а взима от него детайли, откъснати от неговата психична цялост, в която те се възприемат в будно състояние. Затова в композицията на сънищата нямат място психичните редове, с които е изпълнена душата.

Освен това за забравянето на сънищата спомага и фактът, че по-голямата част от хората малко се интересуват от това, което им се присънва. Онзи, който в качеството си на наблюдател се интересува от сънищата, сънува повече - той запомня сънищата по-често и по-лесно."

Източник: "Тълкуване на сънищата"- З. Фройд

Когнитивно поведенческа терапия

"За намаляване на нежелателните когниции за предлагане на нови познания и начини на мислене относно проблема и за тяхното укрепване се използват поведенчески техники. Към тях спадат:
1. Регистриране на желателните и нежелателните познания и отбелязване на условията, при които те се появяват;
2. Моделиране на нови познания;
3. Използване на въображението за онагледяване на начина, по който новите познания могат да се свържат с желано поведение и емоционално благосъстояние;
4. Практическо прилагане на новите познания в действителността така, че да станат обичаен начин на мислене на пациента.

     Към познанията, които могат да се нуждаят от промяна, спадат убеждения и системи от убеждения, а също така и мисли и образи.
Човек организира и използва познанията чрез познавателните процеси.
Към тях спадат:
1. Начини на оценка и организиране на  информацията за средата и самия себе си;
2. Начини на преработка на информацията за справянето с живота и решаването на проблеми;
3. Начини за прогнозиране и оценка на бъдещи събития."

Източник: Енциклопедия Психология
Издателство:"Наука и изкуство"

https://orlinbaev.blogspot.com/2015/05/blog-post_17.html?m=1

Обещай ми...

Спря колата до моята...на паркинга на фитнеса...взех си чантата и влязох вътре, вървеше след мен...облякох си екипа и се качих горе.
Направих сериозна тренировка и се качих на последния етаж в СПА зоната - имах нужда от релакс и отпускане.
Облякох си банските и седнах за малко на мекия стол пред огъня...обичам да седя там...не след дълго те видях да се приближаваш към мен, неангажиращо ме погледна...все пак трябваше да останеш анонимен в поведението и в чувствата си...
Усетих те зад мен, беше с любимият ми парфюм...не помръднах...
Седна до мен и се отпусна назад, затвори очи и се опитваше да балансираш емоциите вътре в теб... не ти помагах особено - признавам, на моменти беше умишлено...такава съм...знаеш....знаеш и нищо не можеш да направиш.....
Отключвам емоции в теб, които ти всячески се опитваш да отхвърляш...бягаш от мен, от себе си...бягаш...бягаш...и колкото повече го правиш, толкова повече се усилват....какво нещо е живота....пълен парадокс...
Отпих глътка вода, няколко капки се стекоха по брадичката ми....погледна ме с жаден поглед....усещах как искаш да ме подсушиш с език....
играехме и двамата със сетивата си...вътрешният ти глас крещеше...в този момент и двамата си задавахме въпроса докога ще продължава така...
Продължавайки да съзерцавам огъня, пъхнах ръката си под хавлията и свалих банският си...бавно....ставаше ти все по-трудно...
Оставих го зад мен и станах, влязох в сауната и легнах за няколко минути...
дишането ми се учести, беше ми трудно....заради сауната и заради теб....
след няколко минути отново дойдох при теб...оставих горнището на банския си в краката ти и отидох в джакузито.
След секунда те усетих до мен....знаех, че рискуваш много....ти също, но беше готов....
пъхна си ръката между бедрата ми, застана над мен и започна да ме целуваш...страстно....вкара целия си език в устата ми...обичаш да го правиш......
люби ме както първия път, но не ми зададе онзи въпрос, защото ние отдавна бяхме потънали....и сме по-живи отвсякога...
 01.09.2018г / Dianne/

Защо другите ни дразнят и психичните процеси, протичащи в нас според К. Юнг.

"Когато някои хора ни дразнят, това издава някои процеси вътре в нас – нашето раздразнение е проекция на това по какъв начин работи механизмът на психологическа защита. Всичко това е свързано с архетипа „Сянка“ според Карл Юнг. Има много общо между швейцарския психоаналитик и писателя Херман Хесе, особено в разсъжденията им относно това защо някои хора ни дразнят така силно. Ето и някои показателни цитати:

„Ако мразиш някого, мразиш в него нещо, което мразиш в себе си. Това, което не е в нас, не ни притенсява.“ / Херман Хесе, „Демиан“

„Всичко, което ни дразни в другите, може да доведе до по-доброто разбиране на нас самите.“ / Карл Юнг

И двамата автори отбелязват, че, ако някой каже или извърши нещо, което ни изглежда егоистично или грубо, а в отговор на това ние изпитваме гняв или разочарование, значи в този опит има нещо, което ни подсказва повече за нас самите. Това не означава, че другите се държат аморално или, че нашата преценка за неговото поведение не е основателна.Истината е, че нашата негативна емоционална реакция към недостатъците на другите отразява нещо, което се случва вътре в нас.

Психологическата проекция е добре известен механизъм за самозащта. Той предизвиква проекция на собствената ни неувереност.

Когато съдим някого, че той е груб и егоистичен, го правим, за да избегнем момента, в който трябва да се изправим пред тези недостатъци в нас самите. „СЯНКАТА“ е неизвестната, тъмната страна на личността ни. Тя е тъмна, защото е инстинктивна, ирационална и примитивна, състояща се от импулси като алчност, похот, гняв, ярост. Но тя е и наш скрит източник на творческа интуиция. Осъзнаването и интеграцията на аспекта на сянката е от съществено значение за психологическото ни здраве – процес, наречен индивидуализация на Юнг.

Сянката е тъмна и защото е скрита от света на съзнанието ни. Според Юнг ние потискаме тези тъмни аспекти подсъзнателно и именно заради това рано или късно започваме да ги проектираме върху другите. Той пише: „Почти няма надежда субектът да осъзнае за тези проекции, които прави. Причината е, че нещата не са в съзнанието, а в подсъзнанието му, което прави проекцията. Като резултат субектът може да се изолира от обкръжението си, тъй като реалното му отношение към тях се заменя с илюзорно такова. Проекцията преобразува света в копие на непознатия за субекта вътрешен свят.“

Понякога е много тъжно да се види как човек не осъзнава, че трагедията не е в живота на другите, а в неговия собствен живот, но той не е способен да я види. Така той продлкжава да „храни“ това, което се случва вътре в него. Не човекът или неговото поведение трябва да ни безпокоят, а нашата реакция към това. Но ние можем да използваме тази реакция като инструмент за размисъл – да си изясним защо е тази злоба и раздразнение в нас.

На някакво дълбоко вътрешно ниво в нас знаем, че всички хора са еднакви. Те не са различни, различна е само нашата гледна точка към всички. Злината е тъмният аспект на всеки от нас, наша сянка – тя може да ни води към различна интерпретация на нещата, които виждаме. Дори до това да извършим престъпление.

Всеки от нас има своя Сянка, както и свободата да взима решения. Всеки от нас може да направи нещо, което ще го притесни и обезпокои. Но именно безпокойството ни принуждава да противостоим на тъмния аспект на нашата личност. Негативните емоции,които се появяват в нас по отношение на поведението на някой друг (раздразнение, гняв, ярост) могат да бъдат използвани за внимателно изучаване на собствените ви реакции, за запознаване със собствената ви сянка и в крайна сметка за запознаване с многостранната ви личност."

източник: magiangelova.bg

Какво можете да постигнете чрез осъзнато сънуване

”Ние сме много по-интелигентни, по-мъдри и по-способни да вземаме правилните решения,
когато спим, отколкото когато сме будни.”
Ерих Фром
Когато хората чуят за първи път за феномена на осъзнатото сънуване, те често питат: “Защо бих
искал да имам осъзнати сънища? Каква е ползата от тях? Какво може да се постигне чрез тях?”
В осъзнатите сънищата единствените ограничения, които имате, са тези, поставени от вас
самите. Mожете да приживеете всичко, абсолютно всичко, което можете да си представите.
Преживяването е изключително реалистично и вдъхновяващо и в същото време не е опасно.
Всичко се случва във вашия ум. За някои хора такъв тип преживяване е едно от най-важните и
дълбоко трансформиращи в живота им. Осъзнатото сънуване може да бъде използвано за
усъвършенстване на личността, развиване на по-високоа самоувереност, творческо решаване на
проблеми, научни наблюдения на връзката между ума и тялото, преодоляване на кошмари,
разбиране на подсъзнанието ви, получаване на вдъхновение, транформиране и разбиране на
сексуалността, придобиване на нови умения или усъвършенстване на стари, отказване от вредни
навици и лекуване, довършване на дела, за които нямате възможност в будния си живот,
мисловно моделиране, емоционално пречистване, изследване на възможния изход от дадено
решение, проектиране и създаване на позитивно бъдеще, репетиране за будния живот, отваряне
към трансцедентални преживявания, медитация и път към просветление.
В сънищата вие действате по начин, който е
подобен на този в будния ви живот. Ако обаче
знаете, че сънувате, вие можете да направите така,
че да преживеете най-красивите си фантазии,
примерно да летите, преодолявайки гравитацията
и пътувайки до всяка точка на сънната вселена,
преоткривайки себе си. В осъзнат сън вие можете
да преживеете всичко, което можете да си
представите, точно както в холодека от Стар Трек.
В осъзнат сън мозъкът ви симулира реалността,
всичко изглежда много истинско, но с тази
разлика, че вие не сте ограничени от законите на
физическата реалност. Не е нужно да спазвате нейните закони, нито предразсъдаците на
обществото с неговите мерки за това, кое е морално и кое не е. Сънят е вашето лично
пространство за експериментиране: полетете като Супермен или като феята от приказките,
използвайте силата на джедаите като Люк от филма “Междузвездни Войни”, победете дракона,
правете страстна любов на самотен остров, избавете света от надвисналата опасност, спасете
дамата на сърцето си и спечелете правото да живеете дълго и щастливо като крал и кралица в
магическото царство.
Можете да използвате осъзнатите сънища като виртуален тренажор за решаването на проблеми.
Ако не сте сигурни как да постъпите в дадена ситуация, разиграйте всички варианти в осъзнат
сън и вижте какъв ще е крайния резултат."

Източник: Изкуството на Осъзнатото Сънуване
Въведение. История. Техники.
Ивайло Станев

Седем стадия на любовта

"Мислите си, че някъде има принц или принцеса, половинка или половин, с когото едно – срещате се, две – влюбвате се, три – жените се, четири – заживявате щастливо? А всичките предишни неуспехи – те са затова, защото не е била вашата половинка? Ето какво е мнението по този въпрос на Ведите и доктора-аюрведа Игор Иванович Ветров. И така, седем стадия на любовта ( по д-р И.Ветров)

Първи стадий – стадий на съзерцание. В този момент човек още не знае, че обича. Той просто чувства, че другият човек го привлича, че иска да се вижда по-често с него (нея), привлича го общуването с него (нея), близо до него (нея) просто му е добре. Рядко това чувство възниква в двамата едновременно. Обикновено то възниква в единия и пред него стои божествената задача да предаде тази искра на другия човек и на целия свят.

Вторият стадий – стадий на инициация. Думата “инициация” е добре позната на много хора и често означава съвсем различни процеси. В дадения случай “инициация” означава “пробуждане на любовта в своя възлюбен (възлюбена)”. В този момент любовта започва да се осъзнава. Анахата-чакра се отваря. Човек мисли за обекта на своята любов и насочва към него своята енергия. И в другия човек – обекта на любовта – също започва да се отваря сърцето (Анахата-чакра) и в него също започва стадия на съзерцание.

Първият и вторият стадий продължават 1-2 години.

После настъпва третият стадий – стадият на отваряне на сърцето. В този момент следва да се говори и за двамата – вече не само за единия, както в първия и втория стадий. Сърцето и у двамата вече е отворено. Те са най-щастливите хора. Енергията на Свадхистхана-чакра започва да се изкачва нагоре. Двамата започват да общуват със сърцата си не само един с друг, но и с всеки. А това означава, че любовта се пробужда и в околните. В обичащите хора се случва включване към най-високите/фините енергийни източници във Вселената. Влюбените пишат стихове, говорят възвишени думи, летят.

В този стадий възниква и още един интересен момент – създава се вътрешният свят на тези двама души. В този свят те се наслаждават един на друг, те постоянно искат да се виждат, раздялата за тях е много трудна. Ако те не пожелаят, в този свят никой друг няма да бъде допуснат. И всъщност там никой не бива да бъде допускан – нито приятели, нито приятелки – никой! Всеки страничен човек, с когото влюбените споделят своите чувства, може осъзнато или неосъзнато да им завиди, да изпотъпче цветята в прекрасната градина. Представете си, ако страничните хора са много? Изобщо нищо няма да остане от тази градина, от тази любов

Може да изглежда, че има противоречие с предишния абзац, където се казва, че влюбените пробуждат любовта и в другите хора. А изведнъж се казва, че не бива никого да допускат в градината на своята любов. Но на практика няма противоречие. Влюбените светят с особена светлина. И тази светлина те разпространяват из цялото си обкръжение. И това е достатъчно! От тази светлина на всички наоколо им е добре, макар и често да не разбират защо. Не е нужно допълнително с думи да се обяснява на всеки, че ето дошла е любовта, че има вече любим човек, че ето ние с него (нея) и т.н. Не е нужно да се съобщава даже факта за любовта, още повече не бива да се говори за някакви подробности, касаещи единствено двамата.

Четвъртият стадий е стадия на съприкосновението. Този етап се явява препъни-камък почти за всички. Тук се казва, че в съвременното общество практически отсъства култура за преминаване през този стадий на любовта.

За да се ориентираме в този стадий, ще бъде полезно да разгледаме въпроса за половинките. Всеки човек интуитивно желае да намери своята половинка. Но битува мнението, че в целия свят половинката е само една. Това не е така. Половинките не се раждат, те се превръщат в такива. Нали симпатията, любовта към конкретен човек възникват не просто така. Нали тя не възниква подред към всеки един на улицата. И това означава, че човекът, към когото е възникнало чувството на любов, вече притежава възможност да се превърне в половинка. Половинките трябва да бъдат сътворени. Това се случва именно в стадия на съприкосновението. Двама души трябва да открият колкото може повече точки на съприкосновение един с друг.

Тук битува още едно мнение, че хората трябва максимално да си приличат и тогава, казват, ще им бъде по-лесно да открият точките на съприкосновение, а в противен случай ще ги търсят цял живот и така и няма да ги намерят.

Но всъщност идеални могат да бъдат взаимоотношенията, когато хората най-малко си приличат. В този случай те могат взаимно да се допълват, да си дават един на друг нови качества, да се развиват един друг. Разбира се, трябва да се отчита, че хората се намират на различно ниво на съзнанието. При създаване на взаимоотношения е необходимо хората да се намират на едно и също ниво на взаимно разбиране, за да имат общ език, иначе те просто няма да успеят да се разберат и да намерят тези точки на съприкосновение. Тоест, приликата трябва да бъде в еволюционен смисъл, а не на някакво външно ниво.

Четвъртият стадий продължава 4 години. За тези четири години трябва да бъдат намерени точките на съприкосновение на всички нива – духовно, психологическо, ментално, социално, чувствено, физическо. Докато не се е състояла стиковка на тези нива, преходът към следващия стадий е невъзможен.

Най-страшното е, че хората не знаят това и търсят точките на съприкосновение стихийно. Те могат истински да се скарат. Думата „истински” тук не е употребена случайно. Ако двама души действително се обичат, то действително не могат да се обидят един на друг, но е допустима игра на обида. Истински те не могат да се обидят, защото нямат някакви изисквания, не се подразбират някакви претенции. Любовта приема човека такъв, какъвто е.

Но в четвъртия стадий се изяснява, че на единия се харесва едно, а на другия – друго. И трябва да съумеят да се разбират един друг, в какво може да се отстъпи, на какво да се настоява. Да, тук може да се играе на обида. Но именно да се играе! В никакъв случай не бива да се караме с любимия човек истински.И ето тук с пълна сила проявява себе си главният враг – страстта.

На третия стадий, за който говорихме по-горе, се създава вътрешния свят на влюбените. В този момент възниква и страстта. Древните са казвали, че страстта трябва да бъде слугиня на любовта, но в никакъв случай обратното. В никакъв случай не бива да се допуска страстта в създадения вътрешен мир на двама влюбени. Не бива да се допускат страстни отношения. Тогава четвъртият стадий ще бъде преминат без всякакви проблеми. Неизвестно защо съвременните хора считат за свой дълг колкото може по-бързо да сtигнат до леглото. Това означава единствено, че енергията ще бъде хвърлена в сексуалния център, отварянето на сърцето няма да се случи и няма да има не само никакво подмладяване, но и самата любов, която е възникнала, ще бъде потъпкана/смачкана от тази страст.Естествено, при затворено сърце четвъртият стадий няма да бъде преминат. Влюбените, сега вече бивши, ще натрупват претенции един към друг, недоволство, нежелание да си правят отстъпки. Като правило, на този етап хората се разделят (това е известната статистика за разводите) и ще бъде чудо, ако в дадената ситуация се появят и деца. Ако вече са се появили и деца, то ще се появят “семейните окови” – семейство по необходимост, по задължение (вникнете в смисъла на думата “окови”).

Така че, за да бъде преминат успешно четвъртия стадий, най-важната препоръка на Аюрведа се заключава в това, да не се поддаваме на страстта в първите четири години от съвместния живот, докато не бъдат намерени всички точки на съприкосновение. Докато не бъде преминат четвъртия стадий да не се встъпва в сексуални отношения.И тук ще бъде необходимо да се погледне под друг ъгъл на навяващите ужас древни обичаи да се женят деца. Косите на съвременния човек настръхват от историческите разкази, как са омъжвали 12-14-годишни момичета. Сега хората мислят, че това е било издевателство над деца, че момичето още не е готово за сексуален живот. Но малцина знаят, че това се е правило специално. Мъжът в древните времена се е женил на 25 години за 12-14 годишно момиче. И до достигането й до 18-годишна възраст и дума не е можело да става за някакъв сексуален живот! Но затова пък влюбените са преминавали без проблеми четвъртия стадий на съприкосновение и са съхранявали любовта и верността един към друг до края на своите дни!Сега ние с вас не говорим за това, че страстта трябва да се удържа много години. Ще бъде напълно достатъчно тя да се победи поне един път. Ако страстта е победена поне един път, то тя завинаги става слугиня на любовта – което и е нужно да се постигне.И още една сериозна опасност стои пред влюбените в четвъртия стадий – това е доминирането на жената над мъжа.

Петият стадий – стадият на творчество. Съгласно древните писания именно на този стадий трябва да се създаде семейство и да се раждат децата. Ако четвъртият стадий не е преминат, то семейството или се разрушава, или хората са нещастни в брака.Ние с вас говорихме по-горе за продължителността на някои стадии. Още един път обръщам внимание, че продължителността на стадиите изобщо не означава, че сроковете се сумират един след друг и ще мине половин живот, преди хората да преминат поне четири стадия – изобщо не. Много стадии могат да текат едновременно един с друг – първите четири със сигурност. Но ако за указаното време съприкосновението между двама души не се получи, то изобщо никога няма да се получи. Но няма да се получи именно с този човек. Възможно е с друг, а друг непременно ще има, трябва само да сме готови за това, с друг всичко ще се повтори отначало. А по-лек или по-труден ще бъде пътят с другия човек, зависи вече от нивото на осъзнаване на предишните ситуации.На етап сътворяване на вътрешния свят на двамата е още по-защитен. Както и преди в него не бива да се допуска никой. Този свят съществува единствено за двамата обичащи се.Обаче, в този вътрешен мир могат да влязат вече и децата. Но децата в този свят са гости. Попадайки в тази градина, отгледана от двамата на предишните етапи на отношенията, детето ще се потопи в атмосфера на любов.Целият гореописан път ще се стори на някого сложен и дълъг. Колко е привлекателно изказването “Ако обикнете Бога, значи ще обикнете всички”. Това е вярно. Но как точно да обикнеш Бог? Хората, обичащи Бога истински, а не само на думи, за цялата история на човечеството не са чак толкова много. Те са известни и обявени за светци. За всички останали съществува единствено пътя, за който говорим. Нужно е отначало да обикнем конкретен човек, да намерим с него точките на съприкосновение на всички нива на съществуването, да създадем семейство и деца. И чак след това, преминавайки през всички тези стадии, човек може да твърди, че обича бога. И за него това няма да са празни думи. И само тогава човек може да премине на следващия стадий на любовта.

Шестият стадий  - това е стадият на саможертвата.

На този етап влюбените са готови да отдадат един за друг всичко, даже живота си. На този етап Съдбата дава ситуация, в която се проверява дали човек е готов да отдаде всичко.

Ако този стадий е преминат, настъпва последният.

Седмият стадий – стадият на любовното съвършенство (на любовната хармония)

Когато е достигнат този стадий означава, че любовта на тези двама влюбени никога няма да изчезне. Даже когато в следващия живот те се окажат на различни краища на планетата, то те непременно ще се намерят. И ето, тук ние с вас се срещаме с ново явление.

Помните, по-горе ние говорихме за половинките. И казахме, че половинките се създават и че половинките могат да са повече от една. За повечето хора това е вярно. Но това правило не важи за единични щастливци, които са съумяли да преминат в някой от животите всичките седем стадия. За тях половинката е само една. Тук вече се говори за кармическа половинка. Още веднъж уточнявам, че хората, достойни за кармическа половинка не са чак толкова много. Такива хора вървят от живот в живот винаги заедно. Във всеки нов живот те отново преминават тези стадий на любовта, но почти мигновено. Такива хора много трепетно се отнасят един към друг и са винаги заедно от началото до края."

доктор-аюрвед Игор Иванович Ветров

 Превод Петя Стоянова

"Често пъти хората изговарят лъжи, защото се притесняват, че истината няма да се хареса на човека отсреща. Казват неща, които смятат за правилни и удобни, но те са лъжа. Съществуват всякакви примери за подобни случки и моменти. На мен ми звучи абсурдно. Не знам с какви очи гледаш човека срещу теб и му изговаряш една торба глупости. С какво това помага на твоето екзистенциално съществуване, защото на моето вреди. Ако направя нещо подобно се чувствам като мухъл. Сякаш всичко човешко в мен изгаря и ставам робот. Превръщам се в нещо измислено и фалшиво. По дяволите, имам съвест! Причинена от гордост. Но съществува и разпокъсва сърцето ми, когато кажа нещо, което знам, че не е така. Същата тази съвест ме яде нощем, когато разбера, че съм подведена. Чувствам се като последната глупачка на планетата. Сякаш някой е дръпнал завесата и една огромна тълпа народ седи насреща ми, смеейки се и сочейки пръст право срещу мен. Това пак идва от онази гордост. Тая работа с доверието ми е много мъчителна. Не знам дали съществува нещо, което да не съм подложила под съмнение. Първосигналната ми реакция, когато получавам нова и непозната информация от недостоверен източник в лицето на човек, с който туко-що си разбираме имената, е “ти лъжеш”. Категорична съм. Не ти вярвам. Точка. Ходи ми докажи, че не е така.
Каквото и да правя, каквото и да струвам, това няма да се промени. Хората лъжат! Не живейте в заблуда или както казва баба ми - не всичко, което хвърчи се яде, бъдете внимателни. Рядко се намира човек, с който да успееш да бъдеш себе си и да си сигурен, че той също не носи маска, но все пак такъв вид съществува. Ако случайно сте срещнали такъв, не се заблуждавайте, че светът се е променил и останалите също са честни. Ни най-малко. Просто бъдете пестеливи, обрани и винаги с едно наум. Не си мислете, че след като вие казвате истина, останалите също го правят. "

Силвия Крумова

Ето как губиш жената, която те обича.

" 823 2 мин 154

Губиш я, когато осъзнае, че за теб винаги е била само опция. Докато ти самият се бил най-важният приоритет в живота ѝ...

Губиш я, когато я държиш на разстояние, а тя самата ясно и категорична показа, че избира теб. Само теб!

Губиш я, когато ѝ даваш неясни обещания за утре... и това утре никога не идва.

Губиш я, когато я лъжеш отново и отново. А тя отново и отново трябва да ти прощава...

Губиш я, когато я оставяш сама, вместо да бъдеш до нея...

Губиш я, когато я използваш. Физически и емоционално...

Губиш я, когато я нападаш за това, че се чувства объркана, слаба, нещастна с теб. А много добре знаеш, че ти си причината да се чувства така...

Губиш я, когато тя осъзнае, че е единствената, която се бори за връзката ви...

Губиш я, когато не отговаряш на съобщенията и обажданията ѝ и я караш с часове да се взира в екрана на телефона...

Губиш я, когато дадеш възможност на някой друг да се отнася с нея така, както заслужава!"

Автор: К. Кърли

""Когато съпругът измества към жена си собствените си импулси да изневерява и след това страстно я укорява, че му е невярна, той всъщност интроектира нейните укори и проектира част от собственото си Id."

"Егото и защитните механизми" - Ана Фройд