Здравей! Аз съм жената, която ще ти вземе мъжа.

"Здрасти, искаш ли да си говорим на “Ти”? Всъщност не ми пука, така и така вече започнах. Позволи ми да се представя. Аз имам много имена и много лица. Мога да бъда Нора, колежката от офиса. Или пък Лили, продавачката на фрешове. А защо не и Антония, онази добра приятелка от детството.

Тук имената, професиите и статусът не са толкова важни. Важното е едно – тук съм, за да ти взема момчето и ще го направя съвсем несъзнателно, без да го искам. Защото аз не съм лошо момиче, не съм кучка, не съм зла жена, която краде съпрузи и гаджета.

Но аз ще направя възможно най-лошото нещо на твоя човек – ще му взема ума. Не, аз няма да спя с него, дори няма да го целуна. Но той ще ме сънува. И ще си мисли за мен, докато целува теб. Ще се чуди какъв е вкусът на устните ми и ще изтръпва всеки път, когато долови аромата на парфюма ми.

Аз може и да не го докосна никога, може дори да не си стиснем ръцете, но ще докосна душата му. Със звънливия смях, с начина, по който небрежно развявам косите си, с непохватната ми същност, с наперената ми походка, с начина, по който сбръчквам нос, когато не съм доволна от нещо.

Той ще започне да забелязва всички тези малки неща у мен. Ще види онази луничка над дясната ми вежда и срамежливата трапчинка, която се появява на бузата ми, само ако нещо е много, много забавно. Ще търси все по-близък контакт с мен, ще ме мисли, ще очаква да ме види с трепета на влюбен седмокласник.

Знаеш ли, аз дори няма да знам, че това се случва. Аз просто ще върша ежедневните си задължения, ще дишам и издишам, в повечето случаи ще минавам покрай него, без дори да го забелязвам. И така неусетно ще ти го взема, мислите му ще бъдат мои, макар и да не сме си разменили повече от 20-30 думи.

И вината ще бъде само и единствено твоя. Мъжете започват да се заглеждат в чуждото по две причини – просто са свине или им липсва нещо в настоящата връзка. Ти си знаеш, че момчето ти не е свиня, така че оставаме с една опция – не му даваш всичко, от което има нужда.

Признай, ти го прие за даденост и не се бориш за любовта му, не се стараеш да го печелиш всеки ден, отново и отново. Често обвиняваме, че мъжете престават да се стараят, когато получат момичето, но дали и ние не сме виновни за същото?

Кога беше последният път, когато направи нещо мило за него? Когато си купи ново секси и супер непрактично бельо? Когато му приготви любимата вечеря? Или просто му направи комплимент?

Имаше време, в което само ти беше в мислите му, само ти му беше интересна. Но сега аз съм на твоето място в главата му и вината за това може би е твоя. Имаш още малко време да го спасиш. 1…2…3…"

източник: edna.bg

"Откакто те има" - Силвия Крумова

"Благодаря ти, че си тук и те има. Благодаря на съдбата, кармата, глобалното затопляне, бившите ти гаджета. Много мразя думата „гадже“, но за това някой друг път. Та, благодаря им на въпросните, че те обичаха, мразеха, грижеха се, нараниха те, за да може всяко едно такова и подобно на това действие да те води към мен. Искам да ти се извиня, че няма да ти обещая.... Нищо няма да ти обещая.

На първо място няма да ти обещая вечност. Няма да ти обещая утре. Извинявай, ама наистина извинявай, но няма как да ти кажа „ще съм с теб завинаги и след това“, след като и двамата не знаем това „завинаги“ какво ни е подготвило. Но пък мога да ти предложа своето днес. Не е много, но в тия неща не харесвам лакомията.  Разполагам единсвено и само с него.

Извинявай, че не си ми първият. Няма защо да си кривим душиците, но ти си обичал, както и аз (не само). Събуждал си се, не един път и си виждал целия смисъл в нечии очи. Мечтал си за определена усмивка. Представял си си живота с човек, който сега е останал някога преди. Аз също. Това, което мога да ти кажа е, че си единствен сега и не искам горе споменатите неща да те карат да си мислиш, че не си. Първият си ми. В това обичане. Първият си ми, в този ден. Болката променя, знаеш от опит. Няма нужда да ти припомням и да те връщам към нея. Аз съм различна. Тоест любовта ми се е променила. Начинът, по който мога да обичам не е същият. Ти си си ти, а това е толкова красиво.

Спомняш ли си момента, след поредния нож забит в гърба ти, в който проклинаше живота и се питаше „защо на теб и все на теб“, мразеше жените, влюбените двойки и блуса? А сега стоиш тук и не знаеш дали е истина, питаш ме дали е реално, дали можем да си го позволим? Ами, ако сънуваме? Може и така да е. Просто не се буди. Просто се отпусни.

И понеже сме хора на първо място, не ме карай да ти обещавам, че никога няма да те предам, че няма да те разочаровам, че няма да се променя. Аз не мога да обещая пред мен това. Разочаровала съм себе си толкова безброй милиони пъти, че как да ти кажа, че при нас няма да се получи така? Защо ти е да слагаш вериги на нещо красиво? Защо ти е да правиш рани, да стягаш там, където има нужда от свобода? Има нужда единсвено от днес. Не си забравил, че ти обещах днес, нали?

Зная, че не винаги си бил такъв отличник, колкото пред мен (не възгордявай, но е така). С някои жени си се държал, като пълен двойкар. Бил си хулиган. Наранявал си. Дори да не е било преднамерено, дори да е било неволно, не можеш да ме излъжеш, че не си. Няма как да накараш човек да се влюби насила в теб, както и ти да направиш същото. Нормално е, че в някои ситуации ти ще си лошия. Без да го искаш. Някоя жена, някъде, някога е мразела себе си, заради това, че си е позволила лукса да ти се довери, докато на теб ти е било все тая. И това не те прави лош човек. Прави те човек. Изтъкан от грешки, изтъкан от лоши черти, от добри черти.

Наясно съм, че времето преди срещата ни си живял без мен. Не те познавам (все още). Не те познавам по начинът, по който ти познаваш себе си, но не бързам. Виждам това лице, тези очи... сърцето ти, такова каквото е сега и ги харесвам. Тук си нали?

И понеже вярвам в свободата на човешкият избор, единсвеното нещо, за което ще те помоля, е да не взимаш моето право да имам такъв... Да избера теб! Не е нужно да ме предупреждаваш, да ми казваш как да бягам и накъде. Не желая да го правя. Днес не ми се бяга. Днес искам да се отпусна. Да се усетя въздушна, лека, жива. Преродена.

Не искам да те плаша, но искам да ти кажа, че понякога се чувствам като пеперуда. Усещам я как пропуква пъшкула си и излиза. Крилата й са еферни, а полета красив, широк и необятен.Откакто те има, не познавам друго усещане, освен това.  Откакто те има се научих да летя."

Автор: Силвия Крумова

Системно тълкуване и анализ на съпротивите

"Колкото повече материал от спомени предлага един пациент, без да може да произведе съответната съпротива, толкова по-недоверчиви трябва да бъдем ние.
Нашето основно правило гласи: Никакво тълкуване на смисъла, когато е необходимо тълкуване на съпротивата!
За да се отстрани съпротивата, трябва да се познава свързаният с нея и съдържащият се в нея несъзнаван материал е недостъпен, защото съпротивата го блокира.
Подобно на съня, всяка съпротива също има исторически смисъл / произход/ и актуално значение. Тогава този порочен кръг може да се разруши по такъв начин, че от актуалната ситуация, която е била наблюдавана в процеса на възникване, и от формата и средствата на съпротивата да се отгатне нейният актуален смисъл и цел, и чрез съответното тълкуване да се повлияе дотолкова, че да се прояви съответният инфантилен материал; едва с негова помощ съпротивата може да се преодолее напълно.
За откриване на съпротивите и отгатване на актуалния им смисъл, разбира се, няма правила; в преобладаващата си част това са интуитивни действия- тук започва аналитичното изкуство, което не може да бъде преподавано.
КОлкото по-нефрапиращи и по-потайни са съпротивите, толкова по-сигурни трябва да бъдат интуитивните действия на аналитика, за да ги овладее.

"Латентна съпротива" -  това са нагласите на пациента, които не се проявяват непосредствено, като например под формата на съмнение, недоверие, закъсняване за сестиите, мълчание, упорство, липса на асоциации и т.н., а индиректно в начина  на извършване на аналитичната работа; например прекаленото покорство или пълното отсъствие на манифестни съпротиви е указание за скрита и затова толкова опасна пасивна резистентност./ .../

При правилно протичащият анализ не минава много време, докато се появи първата голяма съпротива на преноса.
Чрез основното правило, което настояваме да се съблюдава, ние получаваме осъдителното, което е било оценено като неприемливо за Аза.
Рано или късно при пациента се задейства засилена защита на изтласканото; най-напред тя е насочена само срещу изтласканото, но пациентът не знае, че носи нещо осъдително в себе си, нито че се защитава от него.
Както посочи Фройд, самите съпротиви са несъзнавани.
Но съпротивата е афектен импулс, на който съответства повишен разход на енергия и затова не може да остане незабелязан.

Чрез преместване на защитата - от несъзнаваното върху лекаря, съответното съдържание на несъзнаваното също се промъква в съпротивата; съдържанието се проецира и върху лекаря.
Той, например, се превръща в злодей като бащата или любимото същество като майката.
Като смутител на спокойствието на невротичното равновесие аналитикът неизбежно се превръща във враг, независимо дали става дума за проецирани импулси на любов или на омраза, защото и в двата случая е налице защита, отблъскване.

Някои типични болестни причини, при които най-често може да се очаква латентна негативна съпротива са:

1. Прекалено изпълнителните, прекалено дружелюбните, много доверчивите, "добрите" пациенти; случаите, които винаги са с положителен  пренос и никога не проявяват реакция на разочарование. / Най-често пасивно - фемининни характери или женски хистерии с нимфоманни тенденции/.

2. Винаги строго конвенционалните и коректните; това са обиковено натрапливи характери, които са превърнали цялата си омраза във "вежливост на всяка цена".

3. Пациентите с афективна парализа; подобно на коректните, те се отличават с особена сила, но блокирана агресивност. Това също са предимно натрапливи характери, но често и женските хистерии показват повърхностна афективна парализа.

4. Пациенти, които се оплакват от невъзможност за истински чувства и израз на чувства, тоест които страдат от деперсонализация.

За илюстрация ще приведем един схематичен пример: ако да речм един пациент първо е изпитвал любов към майка си, после е мразил баща си, а накрая от страх се е отказал от майката и е превърмал омразата си към бащата в пасивно-феминната любов към него, то при правилно проведен анализ на съпротивата най-напред в преноса той ще разкрие своята пасивно-фемининна нагласа, крайният резултат от развитието на неговото либидо.
Систематичен анализ на съпротивата, на второ място, ще разгърне скритата на заден план омраза към бащата и едва след нейната аналитична разработка ще последва нов катексис на майката, най-напред чрез пренос на любовта към нея върху аналитика.
Оттук по-късно тя може да се пренесе и върху реална жена.

Само в редки случаи се налага да потискаме бъро нахлуващия материал, например ако бъдат осъзнати прекалено рано и наведнъж несъзнавани перврзни фантазии или инцестни желания, преди Азът да е станал достатъчно силен, за да ги преработи.
Ако ту игнорирането се окаже недостатъчно, трябва да  отклоним вниманието на пациента към друга тема.

Чрез правилно избиране  на материала, който трябва да се тълкува, ние постигаме континиум в анализа, и тогава не само постоянно сме в течение на актуалната ситуация, но също така можем да проследим като червена нишка закономерността, на която се подчинява развитието на преноса.
По този начин съпротивите, които, разбира се, не са нищо друго освен отделни фрагменти от неврозата, се явяват един след друг, и то свързани в исторически обусловена закономерност, а това облекчава нашата работа и подготвя солидна основа за излекуването на пациента."

Източник: " Анализ на характера" - Вилхелм Райх 

Защитен механизъм - Изместване

"Изместването се изразява в замяна насочеността на своята активност от опасен към безопасен обект или в промяна начина на въздействие върху заплашващ обект. Активизиране на тази защитна мярка става при възникване на фрустрираща ситуация. Фрустраторът – човек или специфичен предмет – не може да се преодолее с директна агресия. Индивидът се чувства безсилен, обиден, беззащитен, неуважаван. Той не може да се справи с човека, изпъкващ като преграда. Отрицателните чувства, които са го обхванали, се ограничават като биват насочени възмездяващите усилия към друг обект, който не притежава увреждащи възможности."


Източник : Уикипедия

Защитен механизъм - Сублимация

"Сублимацията се появява, когато човек обръща енергията, свързана с неприемлив импулс или нагон, в социално приемлива дейност. Такива преобръщания са били предлагани като обяснение на мотивацията зад много творчески, научни и културни дейности. Фройд дава пример, че един човек би сублимирал садистичния импулс като стане например хирург."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм- Интелектуализация

"Интелектуализацията е опит за овладяване инстинктивните процеси чрез свързването им с идеи, които могат да бъдат разработвани в съзнанието. Ана Фройд забелязва, че интелектуализацията е присъща за периода на юношеството, тъй като тогава е и най-голямата опасност, свързана с мощните и количествено големи импулси от инстинктивната сфера. В спасението чрез интелектуализация юношата засилва абстрактните си интереси или дебати по философски, религиозни и други теми, като темите, от които те се интересуват, са същите, породили конфликтите между различните психични структури."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм- Рационализация

"Рационализацията може да се определи като използване на „добри“ причини, но не истинските причини за държането по определен начин. С тази стратегия човек може да осигури рационално обяснение на поведението и правейки това, да скрие от себе си и от другите по-малко подходящата мотивация. Психоаналитикът Ерих Фром казва по въпроса:

„Психоанализата открива ново измерение на истината; тя показва, че истинската вяра в твърдението не е достатъчна за да се установи неговата истинност; само чрез разбиране на собствените несъзнателни процеси човекът може да узнае, дали става дума за рационализация или за истина: Тук лесно може да възникнат неясности. Сега обсъждаме, явява ли се мотивът, който човекът смята за причина на своите действия, истински мотив. Не става дума за истиността на рационализираното твърдение като такова. Нека да дадем прост пример: ако човек не излиза от дома си, страхувайки се да не срещне някой, но за причина да посочи силния дъжд, то той рационализира. Истинската причина е страхът, а не дъждът. При това само по себе си рационализираното твърдение, а именно, дъждът, може да бъде и истинно.[1]“. Тоест навън наистина може да вали дъжд, но не това да е истинската причина, поради която индивида не иска да излезе."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм - Формиране на реакция

"Фройд смята, че ако има възможност заплашителен изтласкан материал да се върне в съзнанието, човек може да се опита да подкрепи изтласкването, като използва поведения, диаметрално противоположни на типа поведения, които биха произтекли от изтласканият материал. Ако човек намира хомосексуалността за заплашваща и има изтласкани хомосексуални тенденции, за да подкрепи изтласкването, той може да се ангажира в прекомерни хетеросексуални дейности."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм: Компенсация

"Когато човек вярва, че е по някакъв начин малоценен, може да се опита да преодолее тези чувства и свързаната с тях тревожност, като полага допълнителни усилия в областта, в която се чувства малоценен. Такова поведение се нарича компенсация и неговата защитна употреба е била подчертавана в трудовете на Алфред Адлер, който е вярвал, че голяма част от нашите жизнени стилове е детерминирана от опитите ни да преодолеем реални или въображаеми слабости."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм - Идентификация

"Когато използва идентификацията, човек приема върху себе си личностните характеристики на друг човек. В психоаналитичната теория идентификацията най-често се свързва с понятието за Едипов комплекс. Когато момчето осъзнае своите чувства към майка си и това, че баща му е противник в случая, в края на периода на Едиповия комплекс момчето се идентифицира със своя „противник“ бащата, за да избегне чувството за вина и страха от кастрация. Аналогичен е случая при момичето, което е в периода на Комплекса на Електра, което се идентифицира с майката. В този случай ако има братче, момичето установява, че на него му липсва пенис и си мисли (вероятно поради заплахите за кастриране към момчето), че е бил отрязан на него поради неспослушанието си за това, което чувства."

Изтоник: Уикипедия

Защитен механизъм - Регресия

"Понятието за регресия приема, че когато е изправен пред конфликт, стрес и особено фрустрация, човек може да се върне към по-ранен етап от живота, в който е имал сигурност, за да избегне настоящия конфликт или стрес. Фройд идентифицира два типа регресия. При обективната регресия фрустриран човек, опитващ се да получи удовлетворение от обект (или човек), може да се върне за това при обект (човек), от който преди се е получавало удовлетворяването. При регресията на нагона човек, фрустриран по един нагон, може да получи удовлетворяване, като работи за удовлетворяването на друг нагон."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм - Проекция

"Проекцията включва атрибутиране на личностни характеристики или мотивации на другите хора като функция на собствените личностни характеристики и мотивации. Идентифицирани са три типа проекция. При атрибутивната проекция човек съзнава притежаването на определена черта и след това я атрибутира на друг човек. При тази проекция човек проектира своя нежелана черта върху известни и уважавани личности, което му помага да преосмисли тази своя черта и да направи притежаването и по-малко стресиращо.

При допълващата проекция човек съзнава определена характеристика или чувство и атрибутира тяхната причина на друг човек. Обикновено се приема, че тя служи на защитна функция, като помага на човека да се види в хармония със света и да оправдае собствените си чувста или дейности.

И накрая е класическата проекция, при която дадена черта или характеристика, е изтласкана в несъзнаваното и човек не подозира съществуването ѝ, но я проектира върху друг човек, без да си дава сметка за наличието на тази черта у самия себе си."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм - Отричане

"При отричането човек не обръща внимание на предизвикващите страх аспекти на ситуацията и променя интерпретацията на ситуацията така, че я разглежда като по-малко заплашителна.

Отричането се различава от потискането по това, че човек селективно обръща внимание и интерпретира наново, а не изличава преживяването от съзнанието си. Тъй като интепретирането наново играе основна и уникална роля при отричането, някои изследователи използват термините предефиниранеи преоценка като „етикети“ за тази защитна стратегия."

Източник: Уикипедия

Защитен механнизъм- Потискане

"При потискането човек избягва стресиращи мисли, като не мисли за тях. Тъй като е трудно да не се мисли, потискането обикновено включва мислене за други, нестресиращи неща, които могат да заменят стресиращите мисли – факт, който кара някои автори да наричат това избягващо мислене или отклоняване на вниманието. Потискането се различава от изтласкването по това, че при потискането предизвикващата стрес мисъл е налична, но се игнорира и се блокира от други мисли, а не е напълно отпратена в безсъзнателното, както е в случая с изтласкването."


Източник: Уикипедия

Защитен механизъм - Изтласкване

"Изтласкването е селективно/ избирателно/ забравяне на материал, свързан с конфликт и стрес. Два момента трябва да се отбележат по отношение на изтласкването. Първо, изтласкването е мотивирано селективно забравяне: то е загуба, чиято цел е селективно да елиминира от съзнанието спомени или свързани асоциации, които карат човека да преживява конфликт или стрес.
Второ, изтласканият материал не е загубен, а по-скоро е съхранен в безсъзнателното.
Ако негативното чувство, свързано с материала, се елиминира, някога изтласканият материал може да сее върне в съзнанието, без да трябва да се учи наново."