неделя, 21 април 2019 г.

Невроза или неврастения

"Неврозата е реакция срещу стреса.
Ако организмът ни е физически здрав, а нервната система достатъчно стабилна, след премахване на стресовата ситуация ние се успокояваме. Но ако нервите вече са опънати достатъчно, това не става. Тогава малките стресове прерастват в качествено ново състояние - невроза, или по-точно казано - неврастения в лека форма.
На първо време тя не пречи да живеем нормално. Избухливостта ни спохожда от време на време, а главоболието или дискомфортът в отделни части на тялото отдаваме на времето или други причини. 

Нервите ни осигуряват повечето от болестите
Изведнъж с известна изненада забелязваме, че все по-често започваме скандали без сериозни причини, сънят ни става неспокоен, заспиваме късно, будим се рано и сънуваме отвратителни кошмари. 
Периодичното главоболие с рязко падане на кръвното налягане намалява работоспособността, появява се остра или притискаща болка в областта на сърцето. След хубаво хапване ни спохождат или киселини, или горчив, металически привкус. В зависимост от нервната система стомахът се затяга или разслабва, апетитът се увеличава или съвсем изчезва. Ако не ви се яде, киселинността на стомашния сок е ниска и не е изключено в скоро време да се сдобиете с гастрит или язва. 
Апетитът означава повишена киселинност и рано или късно това ви осигурява язва на дванадесетопръстника. Стигне ли се до задълбочаване на неврастенията, човек започва да живее от резервите си. Когато и те се изчерпат, настъпва психическият срив, който ни сваля „от седлото" завинаги. 
Често силният стрес може да предизвика диабет, бронхиална астма, заболяване на щитовидната и задстомашната жлеза, хипертония и исхемична болест. 
Ако усетите неврозата
На първо време опитайте с хвойнови, йодобромни и солни вани, отвари от различни треви, автогенни тренировки или хипноза. 
Ако неврастенията е в средна фаза, ще ви трябват лекарства. Освен успокоителни психотерапевтът ще ви предпише и препарати за общо укрепване и тонизиране. Но ако изпитвате непрекъснато вътрешно напрежение, перманентна умора, постоянно очаквате нещо лошо или ви обхваща апатия към всичко, трябва да се замислите сериозно. 
Тежката форма на неврастенията ще познаете по притъпените чувства, приглушените звуци, вътрешното раздвоение, омразата към близките и желанието да ги нараните. Ще я познаете по натрапчивите, нежелани мисли, които насила нахлуват в главата ви, по стремежа към смъртта. В това състояние човек губи работоспособност и амбулаторното лечение вече не помага. Но дори и при най-квалифицирана медицинска помощ, ако неблагоприятната психическа среда се запази, от болестта ще се измъкнете трудно. Следва неизбежен психически срив. 

Какво да правим?
За да не ни преуморява самата работа, добре е денят да се планира. Най-важните задачи оставете за времето, в което сте особено работоспособни. 
Ако нервната ви система е наред, заемете се с автотренинг. Така ще се научите да превключвате от неприятните теми към по-приятни и разтоварващи. 
Много хора подценяват почивката. Те или я пропиляват безсмислено, или си осигуряват през нея такива „развлечения", които още повече ги натоварват.

(Редактиране на публикацията)

Неврозите са продължителни смуштения-публикувано 07.03.2010 15:33 от Ivan Velichkov

Неврозите са продължителни смущения на отношението личност-среда, произтичащи от биографични дадености, възникнали реактивно в психиката ( Helmut Kulawik ). 

Класическата диагноза се поставя, когато е налице: 

Нарушение на способността на дадена личност активно да се реализира, активно да преодолява ситуации и нови изисквани в живота, със стесняване на социалния, психическия и телесния конфорт. 
Субективни оплаквания, без да може да се докаже достатъчно естеството на органичния субстрат, т.е. оплакванията са функционални. 
Актуално нарушение на хронично (фиксирано) смущение на отношението на лицето към средата. 
Известна продължителност на състоянието, която позволява ограничаване на реакциите: страх, ужас, катастрофа и др. 
Нарушение, свързано с някакво преживяване, изключват се токсични, травматични и възпалителни състояния. 
Отграничават се други сродни нарушения: перверзии, наркомании, психози. 
В основата на неврозите лежи латентна вътрешно-психична конфликтност, предизвикана онтогенетично с ранно детско диференциране в афективно-емоционалната сфера. 
В психодинамиката на етиологията на неврозите решаващи са не толкова външните фактори на средата, а наличието на вътрешно-психичен конфликт. 

В психологията на развитието на човека се забелязват следните особености: 

По време на оралната фаза (автоеротична, първично-нарцистично) поведението е пасивно-рецептивно. Социалната комуникация през 1 –вата година е в процеса на хранене, при което устата е орган на удоволствието. От значение е и зрителният контакт между майката и детето и развитието на тактилна чувствителност. Смущения в режима и начина на хранене (прехранване, гладуване) могат да бъдат причина за появата на депресивна структура на личността. Дискомфорт в тактилно-зрителната перцепция може да бъде причина за появата на първичен нарцизъм (ако майката липсва, болна е или е починала от др. грижи и мисли). 

По време на аналната фаза (анално-уретрална, анално-садистична) удоволственат сфера се разширява. В процеса на приучване към чистота детето се поощрява, в случай че се дължи адекватно на изискванията на родителите. То може да “наказва” възпитателите си. Комуникацията вече не е пасивна. Аналният характер, според Фройд, се характеризира с нежелание да се дава, да се отдава, с фиксиране върху опазването на реда, с желание за власт и стремеж към колекциониране (марки, книги, сексуални партньори, пари и др.). Обсесивно-компулсивната структура възниква при нарушаване на автономността на детето, в случай че родителите са педантични или немарливи. 

През фалично-гениталната фаза се реализира идентификацията със собствения пол, която е свързана с конкуренция по отношение на собствения пол и либидонозно отграничаване от противоположния пол. Едиповият конфликт се изразява в конкуренция на момчето с бащата, като отношението на майката към двамата поотделно се възприема от момчето като израз на “успешна” конкуренция – положителна идентификация на собствения пол, “аз съм като татко, обичан, обгрижван….”. Гениталната фаза при момичетата протича с т.нар. фалична завист. Момичето не е като майката, няма бюст и не е като бащата. Едиповият комплекс е амбивалентен и основен конфликт в психодинамиката на неврозите. 

ВСЯКА БОЛЕСТ Е РЕГРЕСИЯ! Напр. при кърмачета съществува т.нар. орален рефлекс – свиване на устните в кръг при дразнене на кожата около тях. При здрави възрастни – го няма, само при някои болести на мозъка се появява отново. 

При неврозите се наблюдават следните състояния : 

1.АМБИВАЛЕНТНОСТ – в конфликта съществува двузначна афективна нагласа по отношение на една потребност. Напр. желание за майчинство без да е сключен граждански брак. 

2.ФРУСТРАЦИЯ –разочарование с депресивни или агресивни афекти в резултат на незадоволяване на някакви потребности. 

3.ДЕПРИВАЦИЯ – състояние на недостатъчна емоционална връзка със средата. Напр. при деца в детските домове, които са изоставени от родителите. 

4.ИЗМЕСТВАНЕ – една не съвсем осъзнавана борба на противоположности (не е невроза), но едва когато изместената потребност конвертира в телесен или психичен симптом – става невроза. 

Защитните механизми (Анна Фройд) на личността могат да бъдат: 

1.ИЗОЛАЦИЯ 

2.ПРЕВРЪЩАНЕ В ОБРАТНОТО – напр. агресивните импулси се превръщат в свръхзагрижено, разглезващо държание. 

3.СЪЗДАВАНЕ НА РЕАКЦИЯ – превръщане на неприемливите импулси в обратни, социално полезни поведенчески механизми и интереси, напр. обгрижване на едно необичано дете, поддържане на педантична чистота вместо асоциални тенденции (при натрапливите неврози). 

4.ПРОЕКЦИЯ – изнасяне и прехвърляне на собствените представи, жгелания и качества в околния свят. Напр. прехвърляне на неприемливи сексуални и агресивни импулси върху друго лице, което се критикува. 

5.КОНВЕРСИЯ – превръщане на импулси, които не може да се реализират в телесни (моторни, сензорни или вегетативни) симптоми, т.нар. конверсионни симптоми, чрез които изтласканото желание се демонстрира символично. Изборът на симптома се осъществява по принципа на locus minoris resistentiae , това са органи, които функционално са предразположени, били са болни или имат някакво символично значение. Напр. трудност да се преглъща във връзка с неспособност да се преглътне някаква обида. 

6.ИНТРОЕКЦИЯ – приемане на образа ( imago ) на един обичан или мразен човек в собствения Аз (= на вторична идентификация), поглъщане на бащиния imago и интернализиране на вътрешния конфликт или интроекция на агресивни импулси по отношение на други, включително обичани хора и прехвърлянето им в автоагресия. Напр. желание за самоубийство и упрек към себе си при невротична депресия. 

7.ИДЕНТИФИКАЦИЯ – сравняване с някой друг, напр. детето се сравнява с някой от родителите (= първична идентификация). При интроективната идентификация другият се поглъща изцяло в собствения Аз, който се иденфифицира с някои или почти всички качества на обекта на идентификация (другия). 

8.СЯКАШ НИЩО НЕ Е СТАНАЛО – отстраняване на чувството за вина с магически, постоянно повтарящи се постъпки или забрани. Напр. избягване на допир с определени предмети или хора при натраплива невроза. Имах пациент, който не позволяваше никакъв директен допир до него. Винаги ми подаваше ръкавици, за да го докосна. 

9.РЕГРЕСИЯ – връщане към инфалтилни поведенчески механизми и по-ранни детски стратегии. 

10.ПСИХОСОЦИАЛНА ЗАЩИТА – екстериализиране на вътрешно-психичните конфликти. Лицето се опитва да използва някой член на семейството, за да се освободи от собственото напрежение в рамките на вътрешно-психичния конфликт. Напр. на сина се поставят големи изисквания, той е длъжен да замести бащата, да достигне социален престиж, който е бил недостъпен за бащата. Или една амбивалентна майка поощрява децата си към скандал, за да може да ги накаже след това. 

11.КОМПЕНСАЦИЯ – при вродени недостатъци личността се опитва с големи достижения в др. области да дезактуализира комплексите (Алфред Адлер). 

12.ИНТЕЛЕКТУАЛИЗАЦИЯ – чувства и конфликти се описват като абстрактен интелектуален проблем. Това е ефект на вътрешно-психична съпротива. 

13.РАЦИОНАЛИЗАЦИЯ – склонност да се обясни определено поведение с неосъзнаван или неприемлив мотив лично и ясно. 

Различават се неврози със: 

1.С предимно психическа симптоматика – страхови неврози, фобии, невротични депресии и натрапливи неврози. 

2.С психична и психосоматична симптоматика – неврастения, психовегетативна дистония, хипохондрия, невротичната деперсонализация, дисоциативни личностови разтройства. 

3.С психосоматична симптоматика – конверсионните неврози и психосоматичните заболявания. 

Открояват се и няколко структури на неврозите : 

1. НАРУШЕН БАЛАНС НА НАРЦИСТИЧНОТО РАВНОВЕСИЕ – Ранно нарушение в изграждането на Аз-а. Функционална несамостоятелност на Аз-а, личността е зависима от наличието на “захранващ” обект в кръга на близките лица, от неговото положително отношение. Аз-ът е в сферата на детските илюзиорни представи за собствено величие. Това е маниакален Аз. Такива личности се хвалят с достиженията си, възхищават се и на други хора. Изглеждат сигурни в себе си, но всъщност са болезнено раними. Обиди по отношение на чувството им за собствен Аз (лабилно равновесие, несигурност) и загуба на обекти в междуличностови отношения водят често до хипохондрични състояния, автоеротично поведение и хиподепресивно настроение. От клинична гледна точка са важни автоагресивните тенденции и честите опити за самоубийство в състояние на декомпенсация. Това е нарцистичната криза. Личности с лабилен баланс на нарцистично равновесие са склонни към идеализация на обектите, с които се намират в междуличностови отношения. 

2.ГРАНИЧНА ЛИЧНОСТ – “като- че- ли- личност”, характеризира се със склонност към действия с противоположни цели в един и същи момент, неспособност към ред и дисциплина, импулсивно поведение, склонност към токсикомании, полиморфно-перверзна сексуалност и асоциални ексцесии. Симптомите са: хроничен страх, мултиплени фобии, натрапливости, конверсионна симптоматика, деперсонализация, хипохондрия, депресивно настроение. 

В междуличностовите отношения наблюдаваме феномена дисоциативен пренос, характеризиращ се с отделянето на добрите от лошите импулси, проекция на лошите във външния свят, вторична интроекция на собствените лоши импулси с възможност за отграничаване от другия обект. Граничната личност няма граници на Аз-а по отношение на други хора. Намира се постоянно в състояние на перфузия на отделни аспекти на Аз-а. Тази личностова структура заема междинно място между неврозите и психотичните заболявания. В диагностичен аспект е съществено доказването на едновременно чувство на злоба и обич по отношение на един обект. Характерна е психодинамичната история на личността, с липса на ранно-детски обекти за идентификация, асоциални родители, болни от психози в семейния кръг и наркомани. 

3.ШИЗОИДНА СТРУКТУРА – отделяне на позитивните от негативните аспекти, неспособност да се възприема средата изцяло, а само в положителен или отрицателен смисъл. Собствените агресивни импулси се отделят от осъзнаваната действителност, с което се ограничава контакта и степента на осъзнаване. Характерни са трудностите в осъществяване на контакт с други хора, липса на близост и обич, страх от близостта при наличие на желание за такава, недоверие и несигурност. 

4.ДЕПРЕСИВНА СТРУКТУРА – несъответствие между потребностите за зависимост и желание за самостоятелност. Интроекция и идентификацията с образа на майката не е реализирана. Личността се намира в симбиоза с една реална майчина фигура. При раздяла с нея се появяват автоагресивни импулси и чувство на вина. Строгата съвест (свръх-Аз) препятства адекватно преодоляване на агресивните импулси. В диагностичен аспект е важно установяването на способност за приспособяване и подчинение, желание за саможертва и опасност от пренатоварване по собствена инициатива. 

5.ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНА СТРУКТУРА – пестеливост, чувство за ред, своеволие, страх от “полудяване”, страх от преходността на събитията, стремеж към сигурност и постоянство, стремеж към перфектност, агресивна потиснатост, стремеж към избягване на трудни ситуации. Отделяне на емоционалните възприятия от целукупната перцепция на средата, склонност към рационализиране. Личността се отличава с недостатъчно интернализиране на сексуалната роля, онаниране, импотентност, респ. фригидност. 

В диагностичен аспект от значение са фобиите конверсията на агресивните импулси в соматични симптоми и проекции на собствените агресивни импулси във външни лица. 

6.ХИСТЕРИЧНА СТРУКТУРА – страх т необходимост и окончателност на решенията. Постоянен стремеж към промяна. Недостатъчна интеграция на представите за реалност в собствения Аз. Аз-ът се изгражда в зависимост от либидонозното потвърждаване от страна на външни обекти. Свръх-Аз-ът е необвързващ, санкциите се пренебрегват, моралът и етиката остават за външни обекти. В междучовешките отношения прави впечатление, че партньора се обича заради обичта му, т.е. заради либидонозната субституция на собствената недостатъчност на Аз-а. 

В диагностичен аспект е важно установяването на склонност към фабулиране, липса на чувство за реалност, промискуитет и асоциални тенденции."

сряда, 17 април 2019 г.

"Сбогувала ли си се с мъж?! Тогава, когато най-много обичаш?! И да знаеш, че няма пътища назад?! Сбогувала ли си се?! Гледала ли си спомена?! От упор?! Разстрелвала ли си го?! Искала ли си земята да се разтвори и да те погълне в едно с тази невъзможна любов. В едно с мечтата за утрини и залези. В едно с трудните решения, които не си искала да вземаш...
Тръгвала ли си?! Тръгвала си със знанието, че дълго време няма да имаш утре и ще живееш в зоната на последната среща. И в рамката на последните думи?! Онези, заради които ти се е искало да си отхапеш езика... и неговия също...
Ако си казвала сбогом... Ако си тръгвала... Тогава знаеш, че искаш да взривиш този свят. Да видиш с очите си хаоса, който настъпва след накъсаната на парчета вяра. След убитата, дявол знае от кого, любов... и после тихо да погребеш очакванията. И на двама ви. В различни гробища. Колкото по-далече, толкова по-добре... А после да се опиташ да спасиш егото си... някак. Без него си като без дреха. Която не ти стои добре, но нямаш друга. Никъде не се продават дрехи за души. Нито се продават ръце, които прегръщат сърце. Това поне си проверила... нали?!
А дали си проверила как се строи светът наново?! Точно, когато след взривът настъпва личния ти апокалипсис. И(!)... не настъпва бавно. Настъпва като като вълна от бурен океан... Задържа се за миг и в огледалото й виждаш спомена. За онези ръце, които се протягат да те хванат, когато си с нови обувки, които те убиват. Буквално... и си на път да паднеш от висотата на гордостта си. Той знае и те придържа сякаш си от стъкло... а може би за него си била крехка като стъклена статуетка... знае ли човек... Спомени за дати. По дяволите и датите, и спомените им заключени в измамната взаимност на ръцете му. На ръцете ти. На интимността породена от среднощните разговори и чатове и музиката на споделената тишина, когато си потъвала в него, а той в теб. И още един спомен. Гледаш право в очите му... и се търсиш там. Намери ли се, момиче?! Или вълната отнесе, освен светът, и теб самата. Не се удавяй точно сега! Кой ще го построи отново?! Кой ще превърже раните ти?!... Няма кой.... Нито ти можеш да превържеш вече сърцето му...
Трудно сбогуване. Защото два микросвята се оглеждат в една и съща кристална сълза... Колко думи се побират в една единствена сълза?! В душата ти тези думи имат лице... имат и сърце... и то не е твоето, защото твоето е на друго място... Можеш ли да го върнеш насила?!... Опитвала си, нали?!...
Сбогувала ли си се с мъж?! Когато най-много обичаш?!...
Вдигни главата високо! Трудните въпроси понякога имат съвсем прости отговори... Но само понякога..."

Като феникс от пепелта

От известно време наблюдавам от колко различни светове сме. 
Приоритетното при теб е материалното, а при мен- духовното.
Боли ме от това, много ме боли...
Продаде си душата, но все още имаш възможност да я спасиш.Имаш всичко материално  и това ти стига. Много съм ти ядосана, много!
Не знам колко мога да издържа още по този начин, усещам, че скоро ще дойде време да помисля за радикална промяна в живота ми.

Докато минаваме през живота не бива да забравяме да вземаме уроците със себе си, за да не ни се налага да ги учим отново.
Не бива да позволяваме на егото да заглушава вътрешния ни глас, за да можем да усетим щастието.
И по-добре празен джоб, отколкото празна душа. Помнете го!

И когато изпаднете в безизходица, не търсете помощ отвън, отговори отвън...погледнете много надълбоко в душите си, позволете вашия вътрешен глас да говори, силно...там се крие всичко, което ви е нужно, за да се изправите и продължите напред, по-силни и осъзнати...

Когато сте най-разбити, позволете си да изстрадате всичко бурно и опустошително, приемете ситуацията , приемете себе си така -  паднали и разрушени до основи, за да можете след това да да се възродите като феникс от пепелта и да продължите напред...силни и свободни.

Бъдете огън и горете ....силно!

17.04.2019г   / Дайен / 

четвъртък, 11 април 2019 г.

Да се обърнеш към себе си - автор Силвия Крумова

"Преди много години се страхувах от самотата. Скачах от връзка във връзка, от увличане в увличане. Винаги имаше мъж до мен - без значение дали бяхме двойка или просто флиртувахме. Имах зависимост - имах огромна нужда да знам, че съм харесвана. Не се чувствах добре в моментите, в които оставах сама. Слагах червило - заради някой. Харесвах определен цвят - заради някой. Слушах определен стил музика - заради някой. Купувах си дрехи, за да бъда харесвана от някой. Живеех живота на другите. Зарадите другите. Но не и за себе си.
Когато върна лентата назад, виждам колко глупаво е било това от моя страна и колко много време съм загубила, за да се харесам на другите, докато моето собствено Аз ме е чакало свито в ъгъла да му обърна внимание.
Днес обожавам самотата. Не се страхувам да остана сама. Нямам неистова нужда да имам някой. Не се чувствам празна, не се чувствам малка, не се чувствам по-малко обичана. И не - не съм с разбито сърце. Нито съм мъжемразка, камо ли женомразка. Просто ми е добре И сама. Не усещам празнина в леглото, сухота по устните, лед в сърцето. Добре съм си. Знам как да се грижа за себе си. Мога да нося сама торбите си, да отварям сама вратата, дори и бутилката си с вино. Мога да сменям крушка, да плащам пътуванията си, вечерите си. Слагам червило за себе си. Когато съм тъжна, слаба и уморена - знам как да се грижа за себе си, без да се чувствам сякаш преча или съм по-малко човек. Мога да бъда дете и жена. И двете ми отиват.
И всъщност цялото това време прекарано в безмислено желание за одобрение от другите, ме научи да обичам себе си повече. Да оценя себе си и да запазя това, в което съм се превърнала. Всички намираме сродните си души, няма как да е иначе. Рано или късно - случва се. Хубаво е обаче, докато дойде “правилният”, “истинският”, да знаем как да се наслажаваме на себе си и да се обичаме. В едно съм сигурна - когато дойде “моят” човек, ще е доволен от избора си и цялото му чакане ще си е заслужавало, защото ще съм най-хубавото нещо, което му се е случвало. Просто защото, аз съм най-хубавото нещо за себе си."
" Автор : Силвия Крумова
Facebook : SilviAmica

сряда, 3 април 2019 г.

И те бягат, защото не знаят какво е да ги обичат безкористно.

"- Плашиш мъжете, знаеш ли?

- Така ли? - повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка - И с какво?

- С "прекалената" си искреност.
С прямотата и честността си.
Те са свикнали с маските, разбираш ли?
И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима.
И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо).
И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават. Загубили са способността си да я различават.
А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях.
Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта,
която сипваш в тях.
Боли ги ... Усещат се разкрити и слаби.
Не са свикнали да бъдат слаби пред жена.
Плашат се и бягат,
осъзнали че си Дявол от Рая,
който не могат да заблудят,
нито да вкарат в безчувственото си легло,
нито да те натикат в златната си клетка
или да те проиграят на карти.
Плаши ги това, че си лека,
но не от онези платени жени,
а по душа, присъствие и усмивка.
И стъпваш леееко в душите им.
Почти без да усетят ...
И хем си лека като перце,
хем си трудна - за тях си като сейф ... Комбинациите, които могат да пробват
са хиляди, но ...
само една отключва сърцето ти.

Плашиш ги, момиче.
Оставяш им избор и бягат.
Защото днес е модерно
да "оковеш" някой за себе си,
да го контролираш, лъжеш и манипулираш..
Ти не го правиш,
даваш им избор и свобода ...
И те бягат, защото не знаят
какво е да ги обичат безкористно.
Не знаят какво да правят с такава любов.
Не знаят и как да я задържат ...
Абсурдно ... като целия Свят.

Но има едни мъже,
които са се научили на оставане.
Те знаят как да спечелят
устат Дявол като теб.
Научили са се на разгадаване на мълчания;
на обичане на истини;
на посрещане на мълнии;
на ценене на честност;
на овладяване на женски бури;
на диалог с очи;
на неизречени, но спазени обещания
и да не влюбват жените в своя маска,
а в истинските тях.
Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции
и да ти върнат усмивката
по възможно най-простичкия начин.
Такъв мъж си заслужава
да не спираш да търсиш.
Да търсиш ... да търсиш ...
Докато не ти останат сили
от пълното ти с необременена любов сърце.
И когато го намериш ...
Да потънеш в очите му ...
(да са ти звездите)
в ръцете му ...
(да са ти дом)
в сърцето му ...
(да ти е Вечерница)
във всяка частичка от Него ....
(да ти е Вселена)
И да знаеш - на сигурно място си.

А всички други преди Него са ...
урок по обичане ...
на Себе си."