понеделник, 6 април 2020 г.

Представи си

"- Обичаш ли я?
- Не знам.
- Как не знаеш, тогава защо искаш да си с нея?
- Защото укротява демоните ми. В нейно присъствие се чувствам уютно, сякаш след дълго лутане съм се прибрал у дома. Не й пиша, твърд съм, упорит, не казвам нищо, не споделям. Но после изведнъж сякаш като дрога всичко ме привлича към нея. Нуждая се, да я усещам, да я чувствам... Сякаш така знам, че има кой да ме обича. Сигурно ми е някак.
- Значи се връщаш при нея когато си тъжен така ли?
- Ами да, ама не само. Когато нещо хубаво ми се случи пак искам да й го кажа. Искам да ми каже : "Браво моето момче, така се прави." Да усетя, че съм успял, че някой го оценява.
- До тук всичко сочи, че я обичаш. Защо не искаш да си с нея?
- Ами да ама не точно. Понякога в някои случаи ми е по-добре да я няма. Да няма нужда да обяснявам, да съм си само аз.
- И по-щастлив ли си тогава?
- Не знам. Какво значи по-щастлив и не ме питай стандартното представи се живота без нея, все едно не си я познавал, това е тъпо.
- О, не.. Не се представяй живота без нея... Представи си, че я има.. Тя е там, но друг я прегръща, представи си, че не можеш да й разкажеш деня си, да отнеме мъката ти, да споделиш радостта си. Представи си, че я има, но не е твоя. Не можеш дори да й се обадиш. Въпроса е не да си представиш... Въпроса е да не искаш това да се случва. А ти? Ти какво избираш?! Искаш ли или се страхуваш?"

Автор: Диляна Иванова

събота, 4 април 2020 г.

С любов и смирение

Вярата ще спаси човек.
Да подариш душата си на Бог.
Да му имаш доверие.
Нужно е да се изпълним с доброта, човечност, смирение, осъзнаване...
Рестарт на съзнанието и запълване на сърцето ни с Любов...
Само, когато научим уроците си, ще можем да продължим напред, пречистени и по истински.
Изборите, които правим са ключови.
Бъдете мъдри в това и винаги слушайте сърцето  и душата що се отнася до тях. 
Душата не е материя,а  благодарение на нея ние сме тук. 
Именно поради тази причина правете изборите с онези 21 грама...
04.04.2020  Dianne

четвъртък, 2 април 2020 г.

В потока


Затваряш очи и виждаш всичко, през тялото ти минават импулси, усещания, които карат слепоочията ти да пулсират по-силно...
Картини, чувства, емоции, директен канал от подсъзнанието към необятната Вселена.
Когато нахлуват, не ги стопирай...вярвай си...те са по истински отколкото можеш да си представиш.
Понякога са толкова силни, че не можеш да поемеш цялото това чувство, емоцията...изключително мощна енергия, чрез поемане на въздух, въздишка или смях ... само така се справяш.
Нямаш представа как се случва, но знаеш, че е истина.
Подсъзнанието няма логика, няма форма, няма ограничения.
Необятно е и много, много опасно, ако не знаеш кога да спреш...
Мъдростта е в това да усещаш точния момент и никога, никога да не подценяваш...
След което чистиш аурата, разпръскваш мощна светлина и затваряш процеса.
Отново си цял, отново си ти...тук и сега...
Истински подарък...


02.04.2020г
Dianne Dimitroff



понеделник, 30 март 2020 г.

Стъпало нагоре



Самотата носи изцеление, болката - пречистваща сила.
Страх ли те е?
От новото, от началото, от неизвестното?
Не бива да те е страх...
Израстването е нужно, за да спасим душите си...
То е познание, скок нагоре, колкото повече се отваряш за промяната, толкова по- светъл ставаш. Огъня в теб е огромен и гори силно, позволи му да изиграе своята роля. 
Огъня пречиства, топли, дава светлина. 
Когато се изгубиш, затвори очи и се фокусирай върху пламъка в теб -  на два сантиметра навътре - третото око или на мястото на слънчевия сплит, или на дланите и стъпалата. Зависи от това къде е фокусирана твоята енергия. Разгърни потенциала си и си позволи да изкараш онази огромна сила скрита под огромните купчини от страх, болка, гняв... така ще намериш твоя път...онзи правилния, бе ограничения и  правила.
Разчупи оковите и закостенялото мислене, носещо само ограничения.
Във Вселената има много канали, имаш ли смелостта да попаднеш в някой от тях, получаваш подаръци... отговори... изкачваш  се на по-високо ниво...
Всеки път  разгръщаш повече и повече от себе си...изключително мощен процес.
Колкото повече си го позволяваш, толкова повече го опознаваш и владееш. Тогава страха от тази сила изчезва, защото тя става  част от теб. Добротата и Любовта запълват цялото ти същество, горят с пълна сила и огряват душата ти...
И ти вече знаеш отговорите и поемаш по правилния път...
Правилния път... към себе си...

30.03.2020г   Dianne Dimitroff

неделя, 15 март 2020 г.

Матрицата

Ще ме намериш на дъното на чашата с кафето си.
Ще ме обичаш по спомени, от картини, снимки и текстове...
Ще бъда твоята малка частица надежда, която ще дава сила за задвижване.
Животът знае най-добре. Когато имаш нужда от нещо, Вселената ти изпраща необходимото под различни форми и събития. Ти го виждаш и  получаваш, но изведнъж страха и навика стават толкова големи, така те завладяват, че отхвърляш нужното за теб и бягаш далеч. 
И когато прекалено много си ритал срешу това, Вселената си взима обратно този дар. И никога повече не ти го предоставя същия.
А, ти като резултат получаваш Карма.
 И започваш да се учиш да живееш с нея. Зоната ти на комфорт неусетно се превръща в нещо съвсем различно. Всъщност, то винаги е било различно, сега обаче виждаш истинското лице на ситуацията, благодарение на промените, подаръка, който бе за теб и последващата карма при отказ. 
Вселената няма чувства, тя не е водена от емоциите. Всеки получава това, следствие от неговите избори.
Матрица със строго определени правила, посока и последващи събития.
Там е кодирана цялата информация.
Въпроса  е до какво ниво на осъзнаване сме достигнали, за да я четем и тълкуваме правилно.

15.03.2020
Dianne

вторник, 10 март 2020 г.

Защо аз?

"Когато един ден ме погледнеш с уморените си очи ,отпуснати под натежали от времето клепачи, и ме попиташ: "Защо аз?"
Тогава ще ти разкажа. Ще ти разкажа , как бях изтъкана от опит и мъдрост, как умът ми работеше като часовник и беше се приучил да анализира и подрежда хармонично всяка моя стъпка . Ще ти разкажа как страхът ми от провал често ме сковаваше в леглото преди сън , а жаждата ми за щастие винаги беше замъглена от житейски факти .
Ще ти разкажа за стотиците пъти ,в които се съмнявах в теб и не вярвах в чистите ти чувства . Ще ти разкажа за моментите в които се кълнях, че те мразя за това ,че ме болиш. За всичките пъти в които на ум си тръгвах и те изтривах с хиляди разумни аргументи.
Ще ти разкажа колко мислещ и внимателен човек бях.
И страхлив.
Ще ти разкажа ,че те избрах не аз. Избра те нещо дълбоко в мен. Нещо, което ако знаех ,къде се намира сигурно щях да потърся хирург.
Но не знаех. Понякога беше по кожата ми, понякога в гърдите, понякога в стомаха...В стъпалата и ръцете ми.. То ме накара да чувствам повече ,отколкото да мисля.
Оголваше ме до чувства. Водеше успешно всички мои вътрешни войни .Срещу логиката и страхът ми . Срещу неизвестното...
Когато един ден ме попиташ, защо избрах теб , сигурно няма да имам точен отговор.
Избрах те заради толкова неща, които думите не побират.
Избрах те, защото избрах да чувствам.
Избрах те, защото ти можеше да чувстваш...мен.
И също ме избра..
Защо?"

Автор: Ariadna

неделя, 8 март 2020 г.

За изборите

Аз бях твоята обич, твоето спокойствие, твоята вяра и твоята болка. И двамата преминахме през своите катарзиси, необходими за израстването ни. Така времето минаваше неусетно. Също толкова неусетно успя да ме приемеш за даденост и това беше грешка...твоята грешка.
Аз също грешах...не заявих ясно истинските си потребности, защото ме беше страх да не те изгубя.
Да, беше...минало време.
Прекалено много време в агония  страх, сълзи, болка и душевно непримирие.
Ти замиташе удивително успешно всичко това под килима, подтискаше емоциите си, защото страха бе по-силен от всичко.
Но и това си има цена. Много е важно да си дадем ясна сметка още в началото дали можем да платим цената на това замитане, пренебрежение и емоционално подтискане. 
Във времето, в което беше зает със това само как се чувстваш ти и твоето "спокойствие", пропусна да забележиш един малък детайл. Влязох в живота ти и се свързах с детето в теб, намерих го и му дадох любов, разбиране, приемане...обикнах го така, както ти не бе през всичките тези години.
Затова и толкова много се страхуваше от мен и чувствата, които събуждах у теб. Затова толкова бягаше и риташе срещу мен. 
Умишлено си внушаваше колко си щастлив вкъщи, защото, ако не бяха тези убеждения  нямаше да можеш да издържиш в онзи затвор.
Да, това е правилното определение за твоята "зона на комфорт".
Вкарах хаос и в същото време толкова обич. Имаше възможност да ме оставиш без последствия, на няколко пъти при това. Защо не го правеше? Защо избираше емоцията с мен? 
Любовта е смисъла. А тя никога не бива да бъде приета за даденост, защото това убива. Тя се поддържа с благодарност и грижа.  Избора е твой. 

08.03.2020г
Dianne Dimitroff 


четвъртък, 27 февруари 2020 г.

Една


Тя една ще е. Знаеш го вече.
Друга няма да бъде такава.
Тя, която душата съблече.
И сърцето до край си раздава.
Тя, която е бурна стихия.
Неподвластна на ничии закони.
Не прилича по нищо на тия
примадони и смешни кокони.
Малка, крехка, дори и ранима.
Но в битка главата не свежда.
Носи тежест като за петима.
Кротко мъките свои подрежда.
Ненаситна за обич и ласка.
Откровен и тъй ценен приятел.
Тя не слага пред хората маска.
Оцелява след всеки предател.
Не понася да бъде далечна.
Ненавижда да бъде за кратко.
Вярва в обич, която е вечна,
а не просто бурканче със сладко.
И грижовна, и мила, и нежна.
От глава до пети засияла.
С буден ум и безкрайно прилежна.
Не жена, а Вселена е цяла.
Непокорна е тя, но пък вярна.
Не познаваш ти друга такава.
Даже в лудост не става коварна.
В болка страшна остава корава.
Да обича си плаща цената.
И честта може да си погази.
И от всички жени на земята,
ти не можеш да дишаш без тази...
Анжела Колет

петък, 7 февруари 2020 г.

Индивидуален анализ на сън

Сън: 
"Много наситен сън, но най-ярката картина е:
В каменен басейн съм с един мъж и една бременна жена. Има  и други хора около нас, но са като силуети.
Засилвам се и колкото и страх да изпитвам в този момент скачам, с подтикването и куража на мъжа.
Той скача с мен. Приближавайки се към дъното виждам много малки рибки.
Удрям  дъното и с лявата си ръка усещам рибка под ръката ми. Изпитах един вид погнуса, както и в реалния живот е така.
Излязох от басейна и виждам  бременната жена с разкритие, готова всеки момент да роди, разкрачила се и искаща да скочи.
Друга жена я спира и й казва, че ще навреди на бебето, но тя се инати и е упорита."



Анализ:
Сънуването на непознат изобразява онези аспекти от нас, с които все още не сме се сблъскали.
Сънуването на жена от жена е отражение на женствените аспекти на сънуващата. Бременността е бъдеще в развитие. Творчество.
Сънуването на чужда бременност е подсещане за наличието на скрит процес, нещо, което убягва от вниманието ни.
Водата е ярък символ на колективното несъзнавано и животворен източник за всички на планетата. Водата е живот. Тя пречиства, при което символизира прераждане, духовност и изцеление.
Начинът , по който се чувстваме в реалният живот или емоциите, които потискаме, се явяват насън като водни теми.
Всяко тълкуване е индивидуално като задължително се взима под внимание житейският път на сънуващия.
В този случай Мъжът е този вътрешен ресурс, който подсказва да се прояви  доверие . Да бъде чут. Именно той може да даде ключът , с който по-лесно да се решат наболелите проблеми.
Страха от непознатото, неизвестното.
Дъното олицетворява пика на болката, която сънуващия изпитва в този период.
Сънувайки риби ние се докосваме до дълбоката си емоционална същност. Нужно е да си дадем сметка дали нашият чувствен свят е в хармония с физическия.
В този случай има сблъсък между емоциите, чувствата  желанията и реалната ситуация на този етап.
Лявата ръка е по близо до сърцето, което директно подсказва връзката с чувствата  и ситуацията. Пика на болката, непримиримост, гняв, погнуса на подсъзнателно ниво- погнусата може да се замени с чувство на вина на подсъзнателно ниво.
Бременната жена с голямото разкритие, която се очаква да роди всеки момент    символизира / в този случай/ процеса на трансформация, прераждане, нещо ново на път да се роди у личността, разкритието е възможността, която се дава за този процес. т.е. женските аспекти на сънуващата са на път да се разгърнат и появят на бял свят. Другата жена, която се опитва да спре процеса е също аспект от личността, носеща отрицателен заряд, но е слабо проявен, защото не успява да спре това.

P.S. Анализът е сравнително кратък и не е категоричен.
Извадка от контекста на поредица от сънища, записани в последователност  за период от година и половина.

07.02. 2020г
Диана Димитрова


събота, 25 януари 2020 г.



"До невроза води неудовлетворената потребност на човека да изпълни със смисъл своето битие- в - света, поражението в борбата му да вложи възможно най-голям смисъл и да реализира възможно най-много ценности в живота си.
Днес чувството за безсмисленост изпреварва чувството за непълноценност в етиологията на невротичните заболявания. Според нас неосъществяването на потребността на човека да изпълни максимално със смисъл своето битие-в-света може да бъде не по-малко патогенно, отколкото инкриминираната от психоаналитиците сексуална фрустрация, т.е. незадоволяването на половия нагон.
Трябва да имаме предвид обаче, че дори в случите, когато сексуалната фрустрация е на преден план на заден план винаги се открива екзистенциална такава: напразния стремеж на човека към максимално осмисляне на битието-в-света, което би направило живота му достоен да се нарече живот.
Само в екзистенциалния вакуум избуява сексуалното либидо.
Днес ролята на екзистенциалната фрустрация е по-важна от когато и да било.
Страхуваме се обаче, че съвременният човек страда не само от загуба на инстинкти, прогресираща с голяма скорост, но и от загуба на традиции, в която се крие една от причините за екзистенциална фрустрация.
Нейните последствия приемат за нас формата на вътрешна празнота и безсъдържателност, на усещане, че смисълът на битието-в-света и съдържанието на живота са безвъзвратно изгубени."

Виктор Франкъл
"Човекът като духовно същество не само се противопоставя на света- както на вътрешния си мир, така и на заобикалящата го среда,- но и заема по отношение на него определена позиция; че винаги по някакъв начин се "отнася" към света и че  това отношение е свободно/.../

Онова у човека, което се противопоставя на всичко социално, телесно и дори душевно, се нарича духовно. По определение само духовното у човека е истински свободно.
Духовната личност е онази част от човека, която винаги и при всички обстоятелства е готова да се опълчи!
Към способността на човека да се извиси над нещата се отнася и възможността да се издигне над самия себе си.

Човек решава "сам за себе си"; всяко решение е собствено, а всяко собствено решение  е самоизграждане.
Докато аз градя съдбата си, личността, която съм, формира характера, който притежавам. С други думи, така се оформя личността, която ще стана.
Но всичко това означава не друго, а следното: аз не само действам в съответствие с това, което съм, но и ще стана такъв, какъвто ме направят моите дела."

Виктор Франкъл

петък, 24 януари 2020 г.

Добре съм

ЧАТ

Питаш как съм.
Добре съм.
Не спирам да мисля за теб.
Искам да се кача на колата и да дойда да те видя.
Да карам бързо, за да имаме повече време,
да ме чакаш усмихната на прага на вратата ти,
да те целуна,
да те прегърна,
да изслушам какво си правила днес,
да си сготвим,
да ти разкажа история, която не съм разказвал на никого,
да задремя в ръцете ти, докато ме гледаш и не казваш нищо,
да ти направя чай, да разбъркам меда и да махна лъжицата,
да ме научиш на някоя нова игра, която никога не съм играл,
да наглася лаптопа и да пусна сериала,
да си говорим толкова много, че да загубим представа за времето,
да стане твърде късно, че да си ходя и да не ме пуснеш да си тръгна,
да ме пръскаш с вода, докато си мием зъбите,
да си легнем един до друг,
да правим любов,
да си лежим и просто да се гледаме,
да не ми даваш да заспя, за да си поговорим само още малко,
да се наместваш пет минути, за да ни е удобно и на двамата, но на мен да не ми е,
да не помръдна доста дълго, въпреки това,
да те притискам до себе си, сякаш съм дошъл за последно,
да преплетеш пръстите си силно в моите и да не знам къде свършва моята и къде започва твоята ръка,
да ти призная, че съм влюбен, без да се скрия зад шега,
да се събудя до теб.

Стоп.
Изтривам всичко.

Питаш как съм.
Добре съм.
Ти как си?

Д.Калбуров