Осъзнаването и неговата целебна сила

Колкото повече ритаме срещу депресивните състояния, толкова повече задълбочаваме тяхното действие т.е. толкова подълбоко потъваме.
Започваме да изпитваме чувство на вина за лошото ни настроение и за това, че не успяваме да контролираме това, вместо да се успокоим и да приемеме ситуацията с разбиране към момента.
За да успеем да разберем функциите на тези мисловни процеси и механизми е нужно да проучим самата емоция и начина, по който ние й реагираме.
По този начин ще разберем защо именно борбата срещу нея ни дърпа надолу и това ще ни доведе до осъзнаване колко безсмислени са нашите обвинения.
Именно вътрешната нагласа, която ни затваря в унинието ще ни помогне да намерим един по-различен подход към емоциите, за а променим радикално начина си на мислене.
В тази пренастройка, която трябва да упражняваме във възловите моменти, се крие възможността да променим своите отношения с депресията и да се изтръгнем от нейната задушаваща хватка.

Веднъж усвоили механизма за справяне с депресивните епизоди ще можем все по-лесно и бързо да елиминираме тези състояния, докато не изчезнат напълно.
За целта наистина е нужно постоянство, упоритост и ясно съзнание, че това е процес, който отнема определено време за трайно възстановяване.

Взаимствана информация : "Осъзнатият път през депресията".

Пълноосъзнатост

Важно е да се научим да обръщаме внимание на всяко свое преживяване и в резултат да преобразяваме естеството на самото преживяване.
При пълноосъзнатостта подходът към ситуациите е различен от обичайните подходи към тях, т.е. тук е нужно да променим начина, по който обръщаме внимание на случващото се.
Тя е винаги в настоящия момент и обхваща нещата такива, каквито са.
Вместо да бързате с корекциите, бъдете всичко това, което възприемате в момента за себе си, т.е. ще разполагате с цялата информация, която едно преживяване може да ви предложи.
Което от своя страна означава, че и следващите действия ще бъдат много по-осъзнати.
Тук е нужно да се откажете от цели и оценки относно бъдещето.
Да приемете настоящето такова, каквото е, а не каквото ви се иска да бъде.
Без упреци за миналото и притеснения за бъдещето - открито и непредубедено.
Мислите са преходни ментални епизоди, а не самата реалност.
Осъществява се много по-плътен контакт с живота, когато възприемате нещата пълноценно - чрез тялото и сетивата, а не само чрез причините и непотвърдените от опита мисловни модели.

"Пълноосъзнатост не означава да обръщаш повече внимание на нещата, а да внимаваш по различен и по - мъдър начин- с цялата си душа и сърце, черпейки от всички ресурси на тялото и сетивата." - /"Осъзнатият път през депресията" /

Депресията

Депресията е тежък социален проблем, тъй като нарушава качеството на живот и работоспособността на пациента, а при ненавременно лечение и тежко протичане може да доведе до фатален край. За съжаление много малка част от хората, изпитващи някакви симптоми на депресия, търсят психологическа помощ поради изпитване на срам или неудобство, което води до задълбочаване на състоянието им.
Статистически погледнато жените са два пъти по податливи на депресия от мъжете.
Трябва да се отбележи, че депресията не представлява слабост на характера или духа, а колкото по-рано бъдат предприети мерки за нейното преодоляване, толкова по-бързо и успешно ще бъде това.
Различните школи предлагат различни техники за освобождаване и излизане от депресивното състояние и тяното системно практикуване гарантира пълно възстановяване и подобряване качеството на живот.
Общите симптоми при депресия са тревожност, огромна лична неудовлетвореност, отчаяние, понижена активност, липса на апетит, апатия към света, загуба на смисъл за живот и т.н.
За подобряване на състоянието освен медитативните техники е нужно да се утвърдят нагласи като търпение, състрадание към себе си , непредубеденост и постоянство.
Първото нещо, което е нужно да направим е да открием кое е това, което кара депресията да се връща отново и всеки път с по-голяма сила.
Когнитивно поведенческата терапия е най-подходяща за бързи резултати и предотвратяване на повторни епизоди.
Започне ли депресията да ни дърпа надолу, нашата реакция е да се опитваме всячески да се отървем от чувствата си, подтискайки ги или насочвайки мислите си към нещо друго.
Правиме сравнение със ситуацията, в която сме сега, с тази, която ни се иска да бъдем и неусетно попадаме в капана на депресивното състояние.
Започваме да се лишаваме от правото си на пълноценен и хармоничен живот, след което следва обезсърчаване нахлуване на негативни мисли.
Точно тук състрадателното медитативно самоосъзнаване може да изиграе огромна роля.
Пълноосъзнатостта, за която ще дам повече информация в следващият пост, премахва унинието и ни позволява да възстановим контакта с пълния набор от външни и вътрешни ресурси, от които черпим , за да се учим, развиваме и лекуваме и дори ще се удивим, колко много притежаваме у себе си.

Нужно е да осъзнаете, че в това, през което преминавате не сте сами. Просто позволете да Ви се помогне.

Диана Димитрова

Представи си

"- Обичаш ли я?

- Не знам.

- Как не знаеш, тогава защо искаш да си с нея?

- Защото укротява демоните ми. В нейно присъствие се чувствам уютно, сякаш след дълго лутане съм се прибрал у дома. Не й пиша, твърд съм, упорит, не казвам нищо, не споделям. Но после изведнъж сякаш като дрога всичко ме привлича към нея. Нуждая се, да я усещам, да я чувствам... Сякаш така знам, че има кой да ме обича. Сигурно ми е някак.

- Значи се връщаш при нея когато си тъжен така ли?

- Ами да, ама не само. Когато нещо хубаво ми се случи пак искам да й го кажа. Искам да ми каже : "Браво моето момче, така се прави." Да усетя, че съм успял, че някой го оценява.

- До тук всичко сочи, че я обичаш. Защо не искаш да си с нея?

- Ами да ама не точно. Понякога в някои случаи ми е по-добре да я няма. Да няма нужда да обяснявам, да съм си само аз.

- И по-щастлив ли си тогава?

- Не знам. Какво значи по-щастлив и не ме питай стандартното представи се живота без нея, все едно не си я познавал, това е тъпо.

- О, не.. Не се представяй живота без нея... Представи си, че я има.. Тя е там, но друг я прегръща, представи си, че не можеш да й разкажеш деня си, да отнеме мъката ти, да споделиш радостта си. Представи си, че я има, но не е твоя. Не можеш дори да й се обадиш. Въпроса е не да си представиш... Въпроса е да не искаш това да се случва. А ти? Ти какво избираш?! Искаш ли или се страхуваш?"

Автор: Диляна Иванова

С любов и смирение

Вярата ще спаси човек.

Да подариш душата си на Бог.

Да му имаш доверие.

Нужно е да се изпълним с доброта, човечност, смирение, осъзнаване...

Рестарт на съзнанието и запълване на сърцето ни с Любов...

Само, когато научим уроците си, ще можем да продължим напред, пречистени и по истински.

Изборите, които правим са ключови.

Бъдете мъдри в това и винаги слушайте сърцето  и душата що се отнася до тях. 

Душата не е материя,а  благодарение на нея ние сме тук. 

Именно поради тази причина правете изборите с онези 21 грама...

04.04.2020  Dianne

https://www.youtube.com/watch?v=9N9hgB_qJK4&list=RD0izrbaV-lkY&index=5

В потока

Затваряш очи и виждаш всичко, през тялото ти минават импулси, усещания, които карат слепоочията ти да пулсират по-силно...
Картини, чувства, емоции, директен канал от подсъзнанието към необятната Вселена.
Когато нахлуват, не ги стопирай...вярвай си...те са по истински отколкото можеш да си представиш.
Понякога са толкова силни, че не можеш да поемеш цялото това чувство, емоцията...изключително мощна енергия, чрез поемане на въздух, въздишка или смях ... само така се справяш.
Нямаш представа как се случва, но знаеш, че е истина.
Подсъзнанието няма логика, няма форма, няма ограничения.
Необятно е и много, много опасно, ако не знаеш кога да спреш...
Мъдростта е в това да усещаш точния момент и никога, никога да не подценяваш...
След което чистиш аурата, разпръскваш мощна светлина и затваряш процеса.
Отново си цял, отново си ти...тук и сега...
Истински подарък...


02.04.2020г
Dianne Dimitroff

Стъпало нагоре

Самотата носи изцеление, болката - пречистваща сила.

Страх ли те е?

От новото, от началото, от неизвестното?

Не бива да те е страх...

Израстването е нужно, за да спасим душите си...

То е познание, скок нагоре, колкото повече се отваряш за промяната, толкова по- светъл ставаш. Огъня в теб е огромен и гори силно, позволи му да изиграе своята роля. 

Огъня пречиства, топли, дава светлина. 

Когато се изгубиш, затвори очи и се фокусирай върху пламъка в теб -  на два сантиметра навътре - третото око или на мястото на слънчевия сплит, или на дланите и стъпалата. Зависи от това къде е фокусирана твоята енергия. Разгърни потенциала си и си позволи да изкараш онази огромна сила скрита под огромните купчини от страх, болка, гняв... така ще намериш твоя път...онзи правилния, бе ограничения и  правила.

Разчупи оковите и закостенялото мислене, носещо само ограничения.

Във Вселената има много канали, имаш ли смелостта да попаднеш в някой от тях, получаваш подаръци... отговори... изкачваш  се на по-високо ниво...

Всеки път  разгръщаш повече и повече от себе си...изключително мощен процес.

Колкото повече си го позволяваш, толкова повече го опознаваш и владееш. Тогава страха от тази сила изчезва, защото тя става  част от теб. Добротата и Любовта запълват цялото ти същество, горят с пълна сила и огряват душата ти...

И ти вече знаеш отговорите и поемаш по правилния път...

Правилния път... към себе си...

30.03.2020г   Dianne Dimitroff

Матрицата

Ще ме намериш на дъното на чашата с кафето си.

Ще ме обичаш по спомени, от картини, снимки и текстове...

Ще бъда твоята малка частица надежда, която ще дава сила за задвижване.

Животът знае най-добре. Когато имаш нужда от нещо, Вселената ти изпраща необходимото под различни форми и събития. Ти го виждаш и  получаваш, но изведнъж страха и навика стават толкова големи, така те завладяват, че отхвърляш нужното за теб и бягаш далеч. 

И когато прекалено много си ритал срешу това, Вселената си взима обратно този дар. И никога повече не ти го предоставя същия.

А, ти като резултат получаваш Карма.

 И започваш да се учиш да живееш с нея. Зоната ти на комфорт неусетно се превръща в нещо съвсем различно. Всъщност, то винаги е било различно, сега обаче виждаш истинското лице на ситуацията, благодарение на промените, подаръка, който бе за теб и последващата карма при отказ. 

Вселената няма чувства, тя не е водена от емоциите. Всеки получава това, следствие от неговите избори.

Матрица със строго определени правила, посока и последващи събития.

Там е кодирана цялата информация.

Въпроса  е до какво ниво на осъзнаване сме достигнали, за да я четем и тълкуваме правилно.

15.03.2020

Dianne

Защо аз?

"Когато един ден ме погледнеш с уморените си очи ,отпуснати под натежали от времето клепачи, и ме попиташ: "Защо аз?"

Тогава ще ти разкажа. Ще ти разкажа , как бях изтъкана от опит и мъдрост, как умът ми работеше като часовник и беше се приучил да анализира и подрежда хармонично всяка моя стъпка . Ще ти разкажа как страхът ми от провал често ме сковаваше в леглото преди сън , а жаждата ми за щастие винаги беше замъглена от житейски факти .

Ще ти разкажа за стотиците пъти ,в които се съмнявах в теб и не вярвах в чистите ти чувства . Ще ти разкажа за моментите в които се кълнях, че те мразя за това ,че ме болиш. За всичките пъти в които на ум си тръгвах и те изтривах с хиляди разумни аргументи.

Ще ти разкажа колко мислещ и внимателен човек бях.

И страхлив.

Ще ти разкажа ,че те избрах не аз. Избра те нещо дълбоко в мен. Нещо, което ако знаех ,къде се намира сигурно щях да потърся хирург.

Но не знаех. Понякога беше по кожата ми, понякога в гърдите, понякога в стомаха...В стъпалата и ръцете ми.. То ме накара да чувствам повече ,отколкото да мисля.

Оголваше ме до чувства. Водеше успешно всички мои вътрешни войни .Срещу логиката и страхът ми . Срещу неизвестното...

Когато един ден ме попиташ, защо избрах теб , сигурно няма да имам точен отговор.

Избрах те заради толкова неща, които думите не побират.

Избрах те, защото избрах да чувствам.

Избрах те, защото ти можеше да чувстваш...мен.

И също ме избра..

Защо?"

Автор: Ariadna

За изборите

Аз бях твоята обич, твоето спокойствие, твоята вяра и твоята болка. И двамата преминахме през своите катарзиси, необходими за израстването ни. Така времето минаваше неусетно. Също толкова неусетно успя да ме приемеш за даденост и това беше грешка...твоята грешка.

Аз също грешах...не заявих ясно истинските си потребности, защото ме беше страх да не те изгубя.

Да, беше...минало време.

Прекалено много време в агония  страх, сълзи, болка и душевно непримирие.

Ти замиташе удивително успешно всичко това под килима, подтискаше емоциите си, защото страха бе по-силен от всичко.

Но и това си има цена. Много е важно да си дадем ясна сметка още в началото дали можем да платим цената на това замитане, пренебрежение и емоционално подтискане. 

Във времето, в което беше зает със това само как се чувстваш ти и твоето "спокойствие", пропусна да забележиш един малък детайл. Влязох в живота ти и се свързах с детето в теб, намерих го и му дадох любов, разбиране, приемане...обикнах го така, както ти не бе през всичките тези години.

Затова и толкова много се страхуваше от мен и чувствата, които събуждах у теб. Затова толкова бягаше и риташе срещу мен. 

Умишлено си внушаваше колко си щастлив вкъщи, защото, ако не бяха тези убеждения  нямаше да можеш да издържиш в онзи затвор.

Да, това е правилното определение за твоята "зона на комфорт".

Вкарах хаос и в същото време толкова обич. Имаше възможност да ме оставиш без последствия, на няколко пъти при това. Защо не го правеше? Защо избираше емоцията с мен? 

Любовта е смисъла. А тя никога не бива да бъде приета за даденост, защото това убива. Тя се поддържа с благодарност и грижа.  Избора е твой. 

08.03.2020г

Dianne Dimitroff 

Една

Тя една ще е. Знаеш го вече.
Друга няма да бъде такава.
Тя, която душата съблече.
И сърцето до край си раздава.
Тя, която е бурна стихия.
Неподвластна на ничии закони.
Не прилича по нищо на тия
примадони и смешни кокони.
Малка, крехка, дори и ранима.
Но в битка главата не свежда.
Носи тежест като за петима.
Кротко мъките свои подрежда.
Ненаситна за обич и ласка.
Откровен и тъй ценен приятел.
Тя не слага пред хората маска.
Оцелява след всеки предател.
Не понася да бъде далечна.
Ненавижда да бъде за кратко.
Вярва в обич, която е вечна,
а не просто бурканче със сладко.
И грижовна, и мила, и нежна.
От глава до пети засияла.
С буден ум и безкрайно прилежна.
Не жена, а Вселена е цяла.
Непокорна е тя, но пък вярна.
Не познаваш ти друга такава.
Даже в лудост не става коварна.
В болка страшна остава корава.
Да обича си плаща цената.
И честта може да си погази.
И от всички жени на земята,
ти не можеш да дишаш без тази...

Анжела Колет