Дистимия

Състояние, при което болестно се засилват астеничните емоции - тъга, мъка.
Типична е за депресивния синдром. Може а се включи и страхов компонент, възбудени.
Дистимията обикновено се съчетава с налудности за вина и малоценност, с хипохондрични налудности и др.
Понякога дистимията в съчетание с налудности за вина, води пациентите с тежко депресивно разстройство до преживяване н "мозъчна безчувственост".
Болните се упрекват, че не ммогат да изпитват никакви положителни чувства към близките си /семейство, деца/, че дори са "изпразнени" от всякакви чувства към тях, "изстинали са".
Трябва да се помни, че това е само преживяване и не съответства на нагласите, потребностите и поведението на болния.

Еуфория

При нея има съчетание на веселост с глуповатост/ поради снижение на интелекта/. За разлика от хипертимията, еуфорията винаги сигнализира за органично разстройство на мозъка - травматично, възпалително, интоксикационно /напр. алкохолно опиване/ и т.н.
Като вариант на еуфорията се описва мория - весело, шеговито настроение със склонност към плосък хумор в съчетание със снижение на инициативността и критичността. Характерна е за мозъчните патологични процеси с челна локализация.

Хипертимия

Това е болестно преобладаване на стенични емоции - силна радост, веселост или гняв. Типична е за манийния синдром.  Има различна степен на изразеноост. В леките и средни степени веселостта е заразителна за околните.  Пациентите са духовити, занимателни, свръхобщителни. При по-тежките степени веселостта и свръхактивността на болните са вече очебийно свръхмерни за околните.
Засилва се търсенето на еротични връзки. Радостта може да се замества с гняв.
Освен при манийно болните , хипертимията може да се срещне и при шизофренни пациенти под формата на т.нар. "студена хипертимия". При нея веселостта не е заразителна за околните и става "чужда" и несъпреживяна. Тази веселост е обикновено функция на налудно разстройство в комбинация с аутизъм.

Урок по обичане

""- Плашиш мъжете, знаеш ли?

- Така ли? - повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка - И с какво?

- С "прекалената" си искреност.

С прямотата и честността си.

Те са свикнали с маските, разбираш ли?

И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима.

И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо).

И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават. Загубили са способността си да я различават.

А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях.

Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта,

която сипваш в тях.

Боли ги ... Усещат се разкрити и слаби.

Не са свикнали да бъдат слаби пред жена.

Плашат се и бягат,

осъзнали че си Дявол от Рая,

който не могат да заблудят,

нито да вкарат в безчувственото си легло,

нито да те натикат в златната си клетка

или да те проиграят на карти.

Плаши ги това, че си лека,

но не от онези платени жени,

а по душа, присъствие и усмивка.

И стъпваш леееко в душите им.

Почти без да усетят ...

И хем си лека като перце,

хем си трудна - за тях си като сейф ... Комбинациите, които могат да пробват

са хиляди, но ...

само една отключва сърцето ти.

Плашиш ги, момиче.

Оставяш им избор и бягат.

Защото днес е модерно

да "оковеш" някой за себе си,

да го контролираш, лъжеш и манипулираш..

Ти не го правиш,

даваш им избор и свобода ...

И те бягат, защото не знаят

какво е да ги обичат безкористно.

Не знаят какво да правят с такава любов.

Не знаят и как да я задържат ...

Абсурдно ... като целия Свят.

Но има едни мъже,

които са се научили на оставане.

Те знаят как да спечелят

устат Дявол като теб.

Научили са се на разгадаване на мълчания;

на обичане на истини;

на посрещане на мълнии;

на ценене на честност;

на овладяване на женски бури;

на диалог с очи;

на неизречени, но спазени обещания

и да не влюбват жените в своя маска,

а в истинските тях.

Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции

и да ти върнат усмивката

по възможно най-простичкия начин.

Такъв мъж си заслужава

да не спираш да търсиш.

Да търсиш ... да търсиш ...

Докато не ти останат сили

от пълното ти с необременена любов сърце.

И когато го намериш ...

Да потънеш в очите му ...

(да са ти звездите)

в ръцете му ...

(да са ти дом)

в сърцето му ...

(да ти е Вечерница)

във всяка частичка от Него ....

(да ти е Вселена)

И да знаеш - на сигурно място си.

А всички други преди Него са ...

урок по обичане ...

на Себе си."

Автор: Николета Иванова

Преживях те...

Преживях те. Остави ми рана.

Да зарасне? Едва ли... А ти

щом усетиш, че вече ме няма -

прочети ме. Родих се във стих.

Знам, не беше типична раздяла,

аз дори не протегнах ръце -

за прегръдка. Аз исках те цяла.

Май не случих? Ръждиво ключе.

Казват, птиците често се връщат.

Само пойните. Аз съм - врабче.

Те пък често ме канят на среща.

Не отивам - че после съм зле.

За вина... На кого ли му пука?

Дали аз - или ти... все едно?

За любов си мечтах, не разтуха.

Тя, душата, не спи... във легло.

Беше хубаво, да, беше страстно.

Ще те помня ли казах... с добро?

Да обичаш - е нещо прекрасно.

Но от бивши не чакай... писмо.

Засега дишам пак, но е трудно.

Но престанах да плача... Поне.

И мерси за урока по мъдрост

Дивна розата - също боде...

Ангел Колев

снимка: (Интернет) - Camila Vallejos

"Прекалено много ми е писнало от мисловните игричките. Приключих с объркващите тактики, използвани от твърде много хора в днешно време. Не искам да бъда разигравана сякаш съм някаква кукла на конци. Искам зряла връзка, в която всичко е открито, и всички намерения са прозрачни.

Не искам повече лъжи и половинчати истини. Нуждая се от честност, зрялост и откритост.

Аз съм човек, който обича дълбоко, с цялото си сърце. Третирам хората, с които се срещам с пълното си уважение. И имам нужда да получавам същото в замяна.

Накрая всичко е толкова просто. Или ме искаш в живота си или не. Няма средно положение. Няма сива зона. Ако не искаш да ми дадеш същите честност, уважение и доверие, които аз ти давам, значи не ме искаш въобще, и аз не те искам в живота си.

Ако ме искаше, щеше да можеш да ми дадеш всичко, което поискам дори и повече. Щеше да бъдеш открит и честен. Щеше да ме уважаваш достатъчно, за да ми кажеш цялата истина, вместо да се мъчиш да криеш неща от мен.

Любовта е свещена. Тя е нещо изключително специално, което трябва да бъде преживяно колкото се може по-чисто и по-пълно. А не е това, което подшушваш в ухото на някой в разгара на момента. Любовта е избор, който правиш да бъдеш открит и честен всеки ден.

Омръзна ми да бъда в незрели връзки. Всеки прави грешки, но когато все същите стари неща се появяват отново и отново, е време да се върнеш крачка назад и да помислиш къде бъркаш.

Животът е прекалено кратък, за да се примиряваш с по-малко от една страхотна, честна и изпълнена с доверие любов. Не ме е грижа колко време ще ми отнеме да я намеря, но няма да приема нищо по-малко. Ще прекарам целия си живот сама, ако трябва. Това е цена, която си струва да платиш.

Когато най-накрая се появи единствения, ще знам. Ще го почувствам дълбоко в себе си. Всичко ще бъде толкова естествено и лесно. Няма да се налага да го карам да прави нещата насила. Няма да се налага да му казвам, че трябва да бъде честен, защото ще цени това качество колкото мен.

Ако сте във връзка с някой, който се държи с вас сякаш сте утешителна награда и ви приема за даденост, значи трябва да му кажете следното: Ако искаш да бъдеш с мен, трябва да решиш. Или ме искаш или не? Каквото и да избереш по-добре побързай, или ще направя избора вместо теб."

Освобождаване

Да се научиш да пускаш... хора, емоции, мисли, ситуации, връзки, работа, отношения...всичко, което с времето се е превърнало в токсично.
Освобождаваш място за новото.
Запознаваш се с нови хора, места, обмен на информация и енергия, опит...
С човек, който си усещал винаги, че е твоя сродна душа, но връзката постепенно е замърсена от външни фактори, даваш шанс, но преди това си направил коренна промяна. Така ще разбереш дали това е истинският край или началото на едни възобновени чисти отношения в съвсем рзличен вид.
Когато промениш отношението към самия себе си, променяш и отношението на другите към теб. Повдигайки вибрацията си, тези, които вибрират на твоята честота остават с теб.
Има техники за изчистване на аурата, енергиен баланс и хармония. Много видове медитации, помагащи за възвръщане на баланса в ума и тялото.
Отпускаш се, приемаш ситуацията такава, каквато е и оставяш Вселената да си свърши работата. Преди това е нужно да си свършил това, което трябва да дадеш от себе си, за да имаш твоя принос в матрицата.
Всички е усет, решителност, много вътрешна работа и интуация.
Всичко това приложено в точния момент променя света ти.
Слушай вътрешния си глас и когато усетиш, че е точния момент- Действай! Без колебание, страх и изкуствени бариери.

21.04.2020   Dianne

Осъзнаването и неговата целебна сила

Колкото повече ритаме срещу депресивните състояния, толкова повече задълбочаваме тяхното действие т.е. толкова подълбоко потъваме.
Започваме да изпитваме чувство на вина за лошото ни настроение и за това, че не успяваме да контролираме това, вместо да се успокоим и да приемеме ситуацията с разбиране към момента.
За да успеем да разберем функциите на тези мисловни процеси и механизми е нужно да проучим самата емоция и начина, по който ние й реагираме.
По този начин ще разберем защо именно борбата срещу нея ни дърпа надолу и това ще ни доведе до осъзнаване колко безсмислени са нашите обвинения.
Именно вътрешната нагласа, която ни затваря в унинието ще ни помогне да намерим един по-различен подход към емоциите, за а променим радикално начина си на мислене.
В тази пренастройка, която трябва да упражняваме във възловите моменти, се крие възможността да променим своите отношения с депресията и да се изтръгнем от нейната задушаваща хватка.

Веднъж усвоили механизма за справяне с депресивните епизоди ще можем все по-лесно и бързо да елиминираме тези състояния, докато не изчезнат напълно.
За целта наистина е нужно постоянство, упоритост и ясно съзнание, че това е процес, който отнема определено време за трайно възстановяване.

Взаимствана информация : "Осъзнатият път през депресията".

Пълноосъзнатост

Важно е да се научим да обръщаме внимание на всяко свое преживяване и в резултат да преобразяваме естеството на самото преживяване.
При пълноосъзнатостта подходът към ситуациите е различен от обичайните подходи към тях, т.е. тук е нужно да променим начина, по който обръщаме внимание на случващото се.
Тя е винаги в настоящия момент и обхваща нещата такива, каквито са.
Вместо да бързате с корекциите, бъдете всичко това, което възприемате в момента за себе си, т.е. ще разполагате с цялата информация, която едно преживяване може да ви предложи.
Което от своя страна означава, че и следващите действия ще бъдат много по-осъзнати.
Тук е нужно да се откажете от цели и оценки относно бъдещето.
Да приемете настоящето такова, каквото е, а не каквото ви се иска да бъде.
Без упреци за миналото и притеснения за бъдещето - открито и непредубедено.
Мислите са преходни ментални епизоди, а не самата реалност.
Осъществява се много по-плътен контакт с живота, когато възприемате нещата пълноценно - чрез тялото и сетивата, а не само чрез причините и непотвърдените от опита мисловни модели.

"Пълноосъзнатост не означава да обръщаш повече внимание на нещата, а да внимаваш по различен и по - мъдър начин- с цялата си душа и сърце, черпейки от всички ресурси на тялото и сетивата." - /"Осъзнатият път през депресията" /

Депресията

Депресията е тежък социален проблем, тъй като нарушава качеството на живот и работоспособността на пациента, а при ненавременно лечение и тежко протичане може да доведе до фатален край. За съжаление много малка част от хората, изпитващи някакви симптоми на депресия, търсят психологическа помощ поради изпитване на срам или неудобство, което води до задълбочаване на състоянието им.
Статистически погледнато жените са два пъти по податливи на депресия от мъжете.
Трябва да се отбележи, че депресията не представлява слабост на характера или духа, а колкото по-рано бъдат предприети мерки за нейното преодоляване, толкова по-бързо и успешно ще бъде това.
Различните школи предлагат различни техники за освобождаване и излизане от депресивното състояние и тяното системно практикуване гарантира пълно възстановяване и подобряване качеството на живот.
Общите симптоми при депресия са тревожност, огромна лична неудовлетвореност, отчаяние, понижена активност, липса на апетит, апатия към света, загуба на смисъл за живот и т.н.
За подобряване на състоянието освен медитативните техники е нужно да се утвърдят нагласи като търпение, състрадание към себе си , непредубеденост и постоянство.
Първото нещо, което е нужно да направим е да открием кое е това, което кара депресията да се връща отново и всеки път с по-голяма сила.
Когнитивно поведенческата терапия е най-подходяща за бързи резултати и предотвратяване на повторни епизоди.
Започне ли депресията да ни дърпа надолу, нашата реакция е да се опитваме всячески да се отървем от чувствата си, подтискайки ги или насочвайки мислите си към нещо друго.
Правиме сравнение със ситуацията, в която сме сега, с тази, която ни се иска да бъдем и неусетно попадаме в капана на депресивното състояние.
Започваме да се лишаваме от правото си на пълноценен и хармоничен живот, след което следва обезсърчаване нахлуване на негативни мисли.
Точно тук състрадателното медитативно самоосъзнаване може да изиграе огромна роля.
Пълноосъзнатостта, за която ще дам повече информация в следващият пост, премахва унинието и ни позволява да възстановим контакта с пълния набор от външни и вътрешни ресурси, от които черпим , за да се учим, развиваме и лекуваме и дори ще се удивим, колко много притежаваме у себе си.

Нужно е да осъзнаете, че в това, през което преминавате не сте сами. Просто позволете да Ви се помогне.

Диана Димитрова

Представи си

"- Обичаш ли я?

- Не знам.

- Как не знаеш, тогава защо искаш да си с нея?

- Защото укротява демоните ми. В нейно присъствие се чувствам уютно, сякаш след дълго лутане съм се прибрал у дома. Не й пиша, твърд съм, упорит, не казвам нищо, не споделям. Но после изведнъж сякаш като дрога всичко ме привлича към нея. Нуждая се, да я усещам, да я чувствам... Сякаш така знам, че има кой да ме обича. Сигурно ми е някак.

- Значи се връщаш при нея когато си тъжен така ли?

- Ами да, ама не само. Когато нещо хубаво ми се случи пак искам да й го кажа. Искам да ми каже : "Браво моето момче, така се прави." Да усетя, че съм успял, че някой го оценява.

- До тук всичко сочи, че я обичаш. Защо не искаш да си с нея?

- Ами да ама не точно. Понякога в някои случаи ми е по-добре да я няма. Да няма нужда да обяснявам, да съм си само аз.

- И по-щастлив ли си тогава?

- Не знам. Какво значи по-щастлив и не ме питай стандартното представи се живота без нея, все едно не си я познавал, това е тъпо.

- О, не.. Не се представяй живота без нея... Представи си, че я има.. Тя е там, но друг я прегръща, представи си, че не можеш да й разкажеш деня си, да отнеме мъката ти, да споделиш радостта си. Представи си, че я има, но не е твоя. Не можеш дори да й се обадиш. Въпроса е не да си представиш... Въпроса е да не искаш това да се случва. А ти? Ти какво избираш?! Искаш ли или се страхуваш?"

Автор: Диляна Иванова

С любов и смирение

Вярата ще спаси човек.

Да подариш душата си на Бог.

Да му имаш доверие.

Нужно е да се изпълним с доброта, човечност, смирение, осъзнаване...

Рестарт на съзнанието и запълване на сърцето ни с Любов...

Само, когато научим уроците си, ще можем да продължим напред, пречистени и по истински.

Изборите, които правим са ключови.

Бъдете мъдри в това и винаги слушайте сърцето  и душата що се отнася до тях. 

Душата не е материя,а  благодарение на нея ние сме тук. 

Именно поради тази причина правете изборите с онези 21 грама...

04.04.2020  Dianne

https://www.youtube.com/watch?v=9N9hgB_qJK4&list=RD0izrbaV-lkY&index=5

В потока

Затваряш очи и виждаш всичко, през тялото ти минават импулси, усещания, които карат слепоочията ти да пулсират по-силно...
Картини, чувства, емоции, директен канал от подсъзнанието към необятната Вселена.
Когато нахлуват, не ги стопирай...вярвай си...те са по истински отколкото можеш да си представиш.
Понякога са толкова силни, че не можеш да поемеш цялото това чувство, емоцията...изключително мощна енергия, чрез поемане на въздух, въздишка или смях ... само така се справяш.
Нямаш представа как се случва, но знаеш, че е истина.
Подсъзнанието няма логика, няма форма, няма ограничения.
Необятно е и много, много опасно, ако не знаеш кога да спреш...
Мъдростта е в това да усещаш точния момент и никога, никога да не подценяваш...
След което чистиш аурата, разпръскваш мощна светлина и затваряш процеса.
Отново си цял, отново си ти...тук и сега...
Истински подарък...


02.04.2020г
Dianne Dimitroff