Как да разгадаем езика на тялото

Неустоимата вдлъбнатина на кръста

Вдлъбнатината на кръста е главозамайваща бездна, с която могат да се гордеят малко жени; още по-малко от тях могат да се осмелят да я излагат на показ.

Гърбът е вдлъбнат на нивото на гръбначния стълб и леко извит навътре.

Кръстът завършва, спускайки се леко към бедрата - истински пир за очите. 

Гърбът, който се извива преди прехода към месестата част на седалището, е нещо, което трябва да се показва при всяка възможност. Никога не си купувайте бикини, ако притежавате такава извивка, а само цели бански, които са с дълбоко изрязан гръб. Същото важи и за вечерните ви рокли или летните блузки. Дори с право да се гордеете с гърдите си, признайте си, че един красив кръст изглежда доста по -еротично от двойка хубави гърди.

/Как да разгадаем езика на тялото - Ж. Месенже/

Един ден, когато мен ме няма

Един ден ще осъзнаеш, че всичко, което ти казвах беше истина...

Един ден, когато вече ме няма... там... до теб.

Ще бъдеш предаден, първо от този, когото избра и след това от този,  с когото ме заместваше,  за да ме забравиш.

Един ден ще осъзнаеш какво държал си в ръцете си...чиста любов и душа на дете, което с лека ръка хвърли в кошчето за боклук, защото в онзи момент не са ти били по мярка...твърде големи за теб.

Кажи ми как е възможно чиста любов и 21 грама да бъдат толкова тежки за теб?

Щом с чуждите подхождаш така, какво ли направил си с твоите...

Тихо изчаквам те в късния следобед, да затвориш гневно вратата и запътвам се към кошчето да събера онези толкова незначителни за теб неща.

Грижливо ги почиствам с любов и прошка и си ги прибирам обратно.

В един от поредните следобеди осъзнах, че никога не мога да ги изгубя,  защото са неразделна част от мен, а аз съм неразделна част от Вселената.

И в края на всеки ден изпращам към теб само любов...

Защото всеки дава това, което притежава...

Dianne

03.08.20

Списък на по-разпространени симптоми на ОКР

Обсесии

Обсесии с мръсотия и замърсяване

- Неоснователни страхове от заразяване с ужасна болес.

- Свръхангажираност с мръсотия;микроби, тук се включва и страха от замърсяване към околните; замърситтели на околната среда, включително домакински почистващи препарати;

- Чувство на отвращение от телесните отпадъци и секреции.

- Обсесии със собственото тяло.

- Анормални притеснения от лепкави вещества или утайки;

Натраплива потребност от ред или симетрия

- Смазваща потребност от подреждане на вещи " просто ей така";

- Анормална загриженост за собствения спретнат външен вид или за подредеността на средата;

Обсесии с трупане или спестяване

- Трупане на непотребни боклуци, напр. стари вестници или вещи, изровени от боклукчийските кофи;

- Неспопсобност да се изхвърли нещо, защото " някой ден може да потрябва", страх от загуба на нещо или изхвърлянето му погрешка;

Обсесии със сексуално съдържание

- Сексуални мисли, които човекът смята за неуместни или неприемливи;

Повтарящи се ритуали

- Повтаряне на рутинни дейности без логическа причина;

- Повтаряне на въпроси отново и отново;

- Препрочитане или пренаписване на думи или фрази;

Безсмислени съмнения

- Неоснователни съмнения, че рутинна задача не е била свършена, например плащането на сметката или подписването на чек;

Религиозни обсесии / скрупульозност /

- Притесняващи богохулни или светотатски мисли;

- Прекомерни притеснения за нравствеността за доброто и злото;

Обсесии с агресивно съдържание

- Страх, че е причинена ужасна трагедия, например фатален пожар;

- Многократни натрапващи се образи на насилие;

- Страх от отреагиране на мисъл за насилие, например промушване с нож или застрелване на някого;

- Ирационален страх, че някой е бил наранен, например страх, че човекът е сгазил някого, докато е шофирал;

 Суеверни страхове

- Убеждението, че определени числа или цветове са " на късмет" или "носят нещастие".

Това не ми е решение в дългосрочен план.
Това не е адекватно поведение на хора, които имат толкова силна емоционална връзка.
Искам да върна вътрешния си баланс, както и ти предполагам.
Държиме се сякаш никога, нищо не е имало между нас. Това смяташ ли, че ще утихне просто ей така?
Намираш решение и спасение в бягството, а реално просто се заблуждаваш, че всичко е наред и така си добре.
Криеш се зад: "Нищо не мога да ти дам" и това те успокоява, но докога?
Не харесвам студените хора, а ти си сложил маската на точно такъв.
Защо го правиш? Кой предпазваш?
Мен? Себе си?
Обратна връзка: Не! Нищо не постигаш. Нито има ефект заблудата " Тъй като съм отговорен и към мен и към теб..."
Отговорността не се състои в това да караш "любимия ти" човек да страда, само защото така ти си преценил, че го предпазваш.
Това не е решение, това е агония - и за двамата.
При теб пречи егото и страха, при мен -гнева.
Позволихме те да застанат между нас и да ни тровят. Да тровят връзката ни.
Знаеш ли, много мислих върху всичко, което ни се случи.
И ми е тъжно.
Господ ти изпрати подарък-мен, а ти го отказа.
Никога не съм си представяла, че аз мога да имам смелостта да застана пред теб открита и истинска и да ти кажа какво иска душата ми.
Силата, смирението и тази любов ми бе дадена от Господ в точния момент. Всяко едно нещо, което се случи бе в точния момент-изпитание и за двамата.  Но ти отказа този подарък. Остави само опаковката за спомен...
Мен също ме е било страх, имала съм моменти на много силна неувереност, но водещата мотивация да прескоча всичко това бяха очите ти. Поглеждах в тях и Всичко това изчезваше. Нищо друго нямаше значение. Имах чувството, че мога да постигна всичко. Ти си първия мъж, за който усетих, че си струва да променя живота си, да внеса промени и това да си заслужава. Въпреки трудностите...
Веднъж бях на гонг медитация-дълбока- видях ни в предишни животи-два. Египет и Рим, но имаше и индиански елементи.
И в двата живота бяхме двойка. Това беше в периода на отпуската ми.
Твоята татуировка я направих миналата година, много преди да ни видя като египетска двойка.
Не знам доколко вярваш в предишни живота, но аз го знам със сигурност, че е така.
Понякога имам чувството, че изпитваш някакъв вид удоволствие и удовлетвореност, когато ме виждаш да страдам за теб. Понякога го правиш и умишлено. И губиш интерес, когато смяташ, че съм ти сигурна.
А на мен просто ми се обича.

Не искам такива игри, наистина съм уморена от това.
Нищо сигурно няма в този живот и много малко истинско.
А, аз видях в теб нещо Божествено. Носиш много топлина в душата си-видях я и нея.
Изпратена ти бях и да ти помогна, защото мога...
Фокусиран си Много към земното, материалното, агресията. Аз се появих, когато започна да ти трябва баланс-духовност, любов, мекота...
Вечер сядам на шезлонга на двора и независимо ти какво си ми дал като отношение през деня и как аз съм реагирала, го трансформирам в любов, прошка и смирение. И изпращам към теб това.
През болката израствам и трансформирам. Освен любовта нищо друго няма значение. Любов, прошка и смирение-това е пътя. 
От дълбините на душата си се надявам наистина да намерим решение, което да е в резон с невидимата нишка, която така здраво ни свързва.

Dianne Dimitroff 

Дистимия

Състояние, при което болестно се засилват астеничните емоции - тъга, мъка.
Типична е за депресивния синдром. Може а се включи и страхов компонент, възбудени.
Дистимията обикновено се съчетава с налудности за вина и малоценност, с хипохондрични налудности и др.
Понякога дистимията в съчетание с налудности за вина, води пациентите с тежко депресивно разстройство до преживяване н "мозъчна безчувственост".
Болните се упрекват, че не ммогат да изпитват никакви положителни чувства към близките си /семейство, деца/, че дори са "изпразнени" от всякакви чувства към тях, "изстинали са".
Трябва да се помни, че това е само преживяване и не съответства на нагласите, потребностите и поведението на болния.

Еуфория

При нея има съчетание на веселост с глуповатост/ поради снижение на интелекта/. За разлика от хипертимията, еуфорията винаги сигнализира за органично разстройство на мозъка - травматично, възпалително, интоксикационно /напр. алкохолно опиване/ и т.н.
Като вариант на еуфорията се описва мория - весело, шеговито настроение със склонност към плосък хумор в съчетание със снижение на инициативността и критичността. Характерна е за мозъчните патологични процеси с челна локализация.

Хипертимия

Това е болестно преобладаване на стенични емоции - силна радост, веселост или гняв. Типична е за манийния синдром.  Има различна степен на изразеноост. В леките и средни степени веселостта е заразителна за околните.  Пациентите са духовити, занимателни, свръхобщителни. При по-тежките степени веселостта и свръхактивността на болните са вече очебийно свръхмерни за околните.
Засилва се търсенето на еротични връзки. Радостта може да се замества с гняв.
Освен при манийно болните , хипертимията може да се срещне и при шизофренни пациенти под формата на т.нар. "студена хипертимия". При нея веселостта не е заразителна за околните и става "чужда" и несъпреживяна. Тази веселост е обикновено функция на налудно разстройство в комбинация с аутизъм.

Урок по обичане

""- Плашиш мъжете, знаеш ли?

- Така ли? - повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка - И с какво?

- С "прекалената" си искреност.

С прямотата и честността си.

Те са свикнали с маските, разбираш ли?

И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима.

И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо).

И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават. Загубили са способността си да я различават.

А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях.

Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта,

която сипваш в тях.

Боли ги ... Усещат се разкрити и слаби.

Не са свикнали да бъдат слаби пред жена.

Плашат се и бягат,

осъзнали че си Дявол от Рая,

който не могат да заблудят,

нито да вкарат в безчувственото си легло,

нито да те натикат в златната си клетка

или да те проиграят на карти.

Плаши ги това, че си лека,

но не от онези платени жени,

а по душа, присъствие и усмивка.

И стъпваш леееко в душите им.

Почти без да усетят ...

И хем си лека като перце,

хем си трудна - за тях си като сейф ... Комбинациите, които могат да пробват

са хиляди, но ...

само една отключва сърцето ти.

Плашиш ги, момиче.

Оставяш им избор и бягат.

Защото днес е модерно

да "оковеш" някой за себе си,

да го контролираш, лъжеш и манипулираш..

Ти не го правиш,

даваш им избор и свобода ...

И те бягат, защото не знаят

какво е да ги обичат безкористно.

Не знаят какво да правят с такава любов.

Не знаят и как да я задържат ...

Абсурдно ... като целия Свят.

Но има едни мъже,

които са се научили на оставане.

Те знаят как да спечелят

устат Дявол като теб.

Научили са се на разгадаване на мълчания;

на обичане на истини;

на посрещане на мълнии;

на ценене на честност;

на овладяване на женски бури;

на диалог с очи;

на неизречени, но спазени обещания

и да не влюбват жените в своя маска,

а в истинските тях.

Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции

и да ти върнат усмивката

по възможно най-простичкия начин.

Такъв мъж си заслужава

да не спираш да търсиш.

Да търсиш ... да търсиш ...

Докато не ти останат сили

от пълното ти с необременена любов сърце.

И когато го намериш ...

Да потънеш в очите му ...

(да са ти звездите)

в ръцете му ...

(да са ти дом)

в сърцето му ...

(да ти е Вечерница)

във всяка частичка от Него ....

(да ти е Вселена)

И да знаеш - на сигурно място си.

А всички други преди Него са ...

урок по обичане ...

на Себе си."

Автор: Николета Иванова

Преживях те...

Преживях те. Остави ми рана.

Да зарасне? Едва ли... А ти

щом усетиш, че вече ме няма -

прочети ме. Родих се във стих.

Знам, не беше типична раздяла,

аз дори не протегнах ръце -

за прегръдка. Аз исках те цяла.

Май не случих? Ръждиво ключе.

Казват, птиците често се връщат.

Само пойните. Аз съм - врабче.

Те пък често ме канят на среща.

Не отивам - че после съм зле.

За вина... На кого ли му пука?

Дали аз - или ти... все едно?

За любов си мечтах, не разтуха.

Тя, душата, не спи... във легло.

Беше хубаво, да, беше страстно.

Ще те помня ли казах... с добро?

Да обичаш - е нещо прекрасно.

Но от бивши не чакай... писмо.

Засега дишам пак, но е трудно.

Но престанах да плача... Поне.

И мерси за урока по мъдрост

Дивна розата - също боде...

Ангел Колев

снимка: (Интернет) - Camila Vallejos

"Прекалено много ми е писнало от мисловните игричките. Приключих с объркващите тактики, използвани от твърде много хора в днешно време. Не искам да бъда разигравана сякаш съм някаква кукла на конци. Искам зряла връзка, в която всичко е открито, и всички намерения са прозрачни.

Не искам повече лъжи и половинчати истини. Нуждая се от честност, зрялост и откритост.

Аз съм човек, който обича дълбоко, с цялото си сърце. Третирам хората, с които се срещам с пълното си уважение. И имам нужда да получавам същото в замяна.

Накрая всичко е толкова просто. Или ме искаш в живота си или не. Няма средно положение. Няма сива зона. Ако не искаш да ми дадеш същите честност, уважение и доверие, които аз ти давам, значи не ме искаш въобще, и аз не те искам в живота си.

Ако ме искаше, щеше да можеш да ми дадеш всичко, което поискам дори и повече. Щеше да бъдеш открит и честен. Щеше да ме уважаваш достатъчно, за да ми кажеш цялата истина, вместо да се мъчиш да криеш неща от мен.

Любовта е свещена. Тя е нещо изключително специално, което трябва да бъде преживяно колкото се може по-чисто и по-пълно. А не е това, което подшушваш в ухото на някой в разгара на момента. Любовта е избор, който правиш да бъдеш открит и честен всеки ден.

Омръзна ми да бъда в незрели връзки. Всеки прави грешки, но когато все същите стари неща се появяват отново и отново, е време да се върнеш крачка назад и да помислиш къде бъркаш.

Животът е прекалено кратък, за да се примиряваш с по-малко от една страхотна, честна и изпълнена с доверие любов. Не ме е грижа колко време ще ми отнеме да я намеря, но няма да приема нищо по-малко. Ще прекарам целия си живот сама, ако трябва. Това е цена, която си струва да платиш.

Когато най-накрая се появи единствения, ще знам. Ще го почувствам дълбоко в себе си. Всичко ще бъде толкова естествено и лесно. Няма да се налага да го карам да прави нещата насила. Няма да се налага да му казвам, че трябва да бъде честен, защото ще цени това качество колкото мен.

Ако сте във връзка с някой, който се държи с вас сякаш сте утешителна награда и ви приема за даденост, значи трябва да му кажете следното: Ако искаш да бъдеш с мен, трябва да решиш. Или ме искаш или не? Каквото и да избереш по-добре побързай, или ще направя избора вместо теб."

Освобождаване

Да се научиш да пускаш... хора, емоции, мисли, ситуации, връзки, работа, отношения...всичко, което с времето се е превърнало в токсично.
Освобождаваш място за новото.
Запознаваш се с нови хора, места, обмен на информация и енергия, опит...
С човек, който си усещал винаги, че е твоя сродна душа, но връзката постепенно е замърсена от външни фактори, даваш шанс, но преди това си направил коренна промяна. Така ще разбереш дали това е истинският край или началото на едни възобновени чисти отношения в съвсем рзличен вид.
Когато промениш отношението към самия себе си, променяш и отношението на другите към теб. Повдигайки вибрацията си, тези, които вибрират на твоята честота остават с теб.
Има техники за изчистване на аурата, енергиен баланс и хармония. Много видове медитации, помагащи за възвръщане на баланса в ума и тялото.
Отпускаш се, приемаш ситуацията такава, каквато е и оставяш Вселената да си свърши работата. Преди това е нужно да си свършил това, което трябва да дадеш от себе си, за да имаш твоя принос в матрицата.
Всички е усет, решителност, много вътрешна работа и интуация.
Всичко това приложено в точния момент променя света ти.
Слушай вътрешния си глас и когато усетиш, че е точния момент- Действай! Без колебание, страх и изкуствени бариери.

21.04.2020   Dianne

Осъзнаването и неговата целебна сила

Колкото повече ритаме срещу депресивните състояния, толкова повече задълбочаваме тяхното действие т.е. толкова подълбоко потъваме.
Започваме да изпитваме чувство на вина за лошото ни настроение и за това, че не успяваме да контролираме това, вместо да се успокоим и да приемеме ситуацията с разбиране към момента.
За да успеем да разберем функциите на тези мисловни процеси и механизми е нужно да проучим самата емоция и начина, по който ние й реагираме.
По този начин ще разберем защо именно борбата срещу нея ни дърпа надолу и това ще ни доведе до осъзнаване колко безсмислени са нашите обвинения.
Именно вътрешната нагласа, която ни затваря в унинието ще ни помогне да намерим един по-различен подход към емоциите, за а променим радикално начина си на мислене.
В тази пренастройка, която трябва да упражняваме във възловите моменти, се крие възможността да променим своите отношения с депресията и да се изтръгнем от нейната задушаваща хватка.

Веднъж усвоили механизма за справяне с депресивните епизоди ще можем все по-лесно и бързо да елиминираме тези състояния, докато не изчезнат напълно.
За целта наистина е нужно постоянство, упоритост и ясно съзнание, че това е процес, който отнема определено време за трайно възстановяване.

Взаимствана информация : "Осъзнатият път през депресията".

Пълноосъзнатост

Важно е да се научим да обръщаме внимание на всяко свое преживяване и в резултат да преобразяваме естеството на самото преживяване.
При пълноосъзнатостта подходът към ситуациите е различен от обичайните подходи към тях, т.е. тук е нужно да променим начина, по който обръщаме внимание на случващото се.
Тя е винаги в настоящия момент и обхваща нещата такива, каквито са.
Вместо да бързате с корекциите, бъдете всичко това, което възприемате в момента за себе си, т.е. ще разполагате с цялата информация, която едно преживяване може да ви предложи.
Което от своя страна означава, че и следващите действия ще бъдат много по-осъзнати.
Тук е нужно да се откажете от цели и оценки относно бъдещето.
Да приемете настоящето такова, каквото е, а не каквото ви се иска да бъде.
Без упреци за миналото и притеснения за бъдещето - открито и непредубедено.
Мислите са преходни ментални епизоди, а не самата реалност.
Осъществява се много по-плътен контакт с живота, когато възприемате нещата пълноценно - чрез тялото и сетивата, а не само чрез причините и непотвърдените от опита мисловни модели.

"Пълноосъзнатост не означава да обръщаш повече внимание на нещата, а да внимаваш по различен и по - мъдър начин- с цялата си душа и сърце, черпейки от всички ресурси на тялото и сетивата." - /"Осъзнатият път през депресията" /