"В живота има много мъка и може би единствената мъка, която може да се избегне, е мъката, породена от опитите да се избегне мъката.
Р. Д. Ланг
В най-лошия случай ние, жените, които обичаме прекалено силно, сме пристрастени към интимните връзки като към наркотик и сме подложени на страдание, страх и копнежи. Но ако това не ни изглежда чак толкова мъчително, тогава освен към мъжете може да се пристрастим и към нещо друго. За да потиснат най-дълбоките си чувства от детството, някои от нас стават зависими и от някаква субстанция. Обикновено в младежките или в зрелите си години ние започваме да злоупотребяваме с алкохола, наркотиците или което е най-характерно за жените, които обичат прекалено силно, с храната. Ние или преяждаме, или не си дояждаме, с което целим да изключим възприятията си за действителността и да потиснем огромната емоционална празнота дълбоко в нас.
Не всяка жена, която обича прекалено силно, злоупотребява с храната, пиенето или наркотиците, но за онези от нас, които стигат дотам, лечението от пристрастеност към дадена връзка върви ръка за ръка с лечението от пристрастеност към някаква субстанция. Това е така, защото колкото сме по-зависими от алкохола, наркотиците или храната, толкова по-голяма вина, срам, страх и самоомраза чувстваме. В самотата и изолацията си ние вероятно ще закопнеем отчаяно за сигурността, която ни е обещавала връзката с даден мъж. Тъй като изпитваме ужасни чувства към себе си, искаме партньорът да ни повдигне духа. Понеже не можем да обичаме себе си, нужно ни е той да ни убеди, че ни обича. Дори си казваме, че с подходящ партньор няма да се налага да прекаляваме с храната или с алкохола, или с наркотика. Ние използваме интимната връзка със същата цел, с каквато използваме субстанцията, към която сме пристрастени - да облекчи страданията ни. Когато връзката не оправдае надеждите ни, още по-безразсъдно посягаме към съответната субстанция, търсейки отново утеха. Когато физическата зависимост от някаква субстанция се изостри поради стреса в нездравословна връзка, а емоционалната зависимост от връзката ни се засили поради хаотичните чувства, породени от физическата зависимост, ние използваме тези положения, за да си обясним и извиним физическата си зависимост. И обратното, продължителната употреба на някаква субстанция ни дава възможност да търсим нездравословна връзка, като притъпяваме страданията си и в същото време ни лишава от мотивация за промяна. Обвиняваме едното, че ни е довело до другото и ставаме все по-пристрастени и към двете.
Докато се стараем да избягаме от себе си и да потискаме страданията си, ще удължаваме болестното си състояние. Колкото повече се стараем и търсим различни пътища за такова бягство, толкова повече болестта ни ще се задълбочава, тъй като комбинираме пристрастеността и обсебването. Накрая ще установим, че тези наши разрешения са станали най-сериозните ни проблеми. Като търсим непрестанно облекчение и не го намираме, можем да стигнем дори до лудост.
- Тук съм по препоръка на моя адвокат. - Бренда почти шепнешком направи това признание по време на първата ни среща. - Аз... аз... взех няколко неща от щанда и ме хванаха и той сметна, че няма да е лошо да се посъветвам със специалист... - После тя заговорнически допълни: - Щяло да се отрази добре на делото ми, като се разбере, че съм потърсила помощ за проблемите си.
Едва имах време да кимна и тя продължи: - Но работата е там, че всъщност аз нямам никакви проблеми. Взех няколко опаковки от щанда на една малка дрогерия и забравих да ги платя. Ужасно е продавачите да си мислят, че съм ги откраднала, но това си беше чисто недоглеждане от моя страна. Най-лошото в случая е, че изпаднах в много неудобно положение. Иначе, за разлика от други хора, аз нямам никакви сериозни проблеми.
Бренда представляваше едно от най-трудните предизвикателства в процеса на консултациите - пациентка, която не е достатъчно мотивирана да търси помощ за себе си; която дори отрича, че има нужда от такава помощ, но е дошла в кабинета по препоръка на друг човек, който смята, че съвет със специалист ще й бъде от полза.
Докато тя задъхано говореше, аз улових, че оставям думите й да минават покрай ухото ми. Вместо това започнах да оглеждам самата жена. Тя беше висока около метър и седемдесет и пет й слаба като манекенка - едва ли имаше повече от петдесет и един-два килограма. Беше облечена в елегантна, семпла копринена рокля в тъмнокоралов цвят, допълнена с бижута от слонова кост и злато. С меднорусата си коса и морско-зелените си очи тя би трябвало да мине за красива. Всички необходими черти бяха налице, но имаше нещо, което не ги обединяваше, нещо, което липсваше.
Веждите й изглеждаха вечно събрани и образуваха дълбока вертикална бръчка между тях. Дъхът й често секваше, ноздрите й бяха постоянно разширени. Косата й, макар и старателно подстригана и фризирана, беше суха и чуплива. Независимо от приятния слънчев загар, кожата й имаше пепелявожълтеникав цвят. Устните й бяха широки и плътни, но изглеждаха тънки и стиснати, тъй като тя непрекъснато ги държеше свити. Когато се усмихнеше, сякаш завеса бавно откриваше зъбите й, а докато говореше,-през цялото време хапеше устните си. Започнах да подозирам, че както се хранеше обилно (страдайки от ненаситен глад -булимия), така сама си предизвикваше повръщане или си налагаше да гладува (анорексия). С това можеше да се обясни видът на кожата и на косата й, както и слабото й телосложение.
Жени с неправилно хранене често имат прояви на натрапчиво влечение към кражби, което в случая с Бренда се явяваше като още една улика. Освен това дълбоко я заподозрях, че е съалкохоличка. В практиката ми почти всяка моя пациентка, която се хранеше неправилно, се оказваше дъщеря на родители, от които или единият, или и двамата бяха алкохолици (това се отнася особено до дъщерите, страдащи от ненаситен глад). В други случаи единият родител беше алкохолик, а другият беше пристрастен към яденето. Последният тип хора често се обвързват с брак и това не е изненадващо, защото сред жените, пристрастени към яденето, повечето са дъщери на алкохолици, а дъщерите на алкохолици имат склонност да се омъжват за алкохолици. Жената, изпитваща непреодолимо влечение към храната, е твърдо решена да контролира храненето, тялото и партньора си чрез силата на волята си. Явно, че нас с Бренда ни чакаше доста работа занапред.
- Разкажи ми нещо за себе си - подканих я аз с възможно най-предразполагащ тон, макар да знаех какво щеше да последва.
Естествено повечето от нещата, които ми наговори онзи първи ден, бяха лъжи - че била добре, била щастлива, н.^ала представа как се стигнало до случката в дрогерията, нищо не си спомняла и че за първи път й се случвало подобно нещо. После заговори за адвоката си, че бил много добър в професията си, както очевидно съм била и аз, и че не искала никой да узнае за инцидента, защото никой нямало да го разбере, както сме го разбирали адвокатът й и аз. Ласкателството й имаше за цел да ме накара да вляза в тайно споразумение с нея, че всъщност нищо нередно не се е случило, да я подкрепя в нейния мит, че са я арестували по погрешка, че това е било лошо скроена шега от съдбата и нищо повече.
За щастие между първия сеанс и началото на делото имаше малко време и тя продължи да се показва като „послушна пациентка", тъй като знаеше, че поддържам връзка с адвоката й. Стриктно спазваше всеки назначен от мен час и не след дълго постепенно започна да говори истината, въпреки желанието си. Скоро вече не криеше облекчението си, че вече не живее в лъжа. Накрая идваше на сеансите не толкова заради себе си, колкото заради влиянието, което можеха да окажат върху назначения по делото й съдия. До деня на обявяването на присъдата й (шест месеца условно и пълно възстановяване на откраднатите стоки, плюс че-тирийсет часа обществено полезен труд в местния клуб на девойките) тя положи такива усилия да говори само истината, каквито в началото полагаше, за да прикрие коя е и какво е извършила.
Историята на Бренда, която тя отначало много колебливо и нерешително започна да описва, се разкри напълно по време на третия сеанс. Бренда изглеждаше уморена и изпита в лице и когато й го казах, тя призна, че цяла седмица не могла да спи добре. Запитах я за причината.
Отначало се оправда с предстоящото дело, но думите й не прозвучаха убедително, затова продължих:
- Нещо друго да те е тревожило тия дни?
Тя помълча малко, хапейки нервно устни - ту едната, ту другата. После направо изтърси:
- Казах най-сетне на съпруга си да си върви и сега съжалявам. Не мога да спя, не мога да работя, разбих си нервите. Неприятно ми е, че има връзка със своя колежка и дори не го крие. Оказа се обаче, че ми е по-трудно без него, отколкото да се примирявам с положението. Сега не знам какво да правя и си мисля дали вината не е у мен. Той все ми казваше, че аз съм виновна, че съм била студена, държала съм го на разстояние, не съм била достатъчно женствена. Струва ми се, че има право. Аз наистина се държах грубо и се затварях в себе си, но това се дължеше на вечните му критики към мен. Казвах му: „Ако искаш да бъда мила с теб, трябва да ми показваш, че ме харесваш, да ми говориш хубави неща, а не да ми натякваш непрекъснато, че съм ужасна, тъпа и отблъскваща."
Бренда изведнъж доби изплашен вид, веждите й силно се извиха нагоре и тя продължи разказа си, омаловажавайки всичко, което току-що бе признала.
- Всъщност ние не сме истински разделени. Просто решихме да си починем един от друг. А и Руди съвсем не е критичен към мен, аз наистина съм такава. Понякога се връщам уморена от работа и не ми се готви, особено като знам, че не му харесва как готвя. Предпочита ястията, приготвени от майка му. Често направо става от масата и отива да вечеря у майка си, след което се връща към два след полунощ. Нямам никакво желание да се насилвам да му създавам радости - все едно, нищо не се получава. Но не ми е чак толкова зле. Много жени са по-зле от мен.
- Какво прави той до два посред нощ? Не вярвам да стои при майка си до този час - позаинтересувах се аз.
- Нямам представа. Сигурно излиза с приятелката си. Но това не ме засяга. Чувствам се по-добре, когато съм сама. Повечето пъти, когато се прибере, почва да се заяжда за нещо и на другия ден отивам скапана на работа. И тъкмо това, а не толкова връзката му с колежката му ме накара да му кажа да си върви.
Ето една жена, твърдо решена да не изпитва или да не разкрива чувствата си. Това, че те едва ли не крещят в нея, за да бъдат чути, я подтиква да си усложнява живота, за да ги потуши.
След третия ни сеанс аз се обадих на адвоката й и го помолих да втълпи на Бренда, че ще е от голямо значение за нея да продължи консултациите си. Смятах, че мога да й помогна, и не исках да пропускам тази възможност. Още в първите минути на четвъртия сеанс аз започнах без заобикалки с най-доброжелателен тон:
- Кажи ми нещо по темата „ти и храната".
Зелените й очи се разшириха от уплаха, жълтеникавата й кожа загуби цвета си и Бренда видимо се отдръпна назад в стола.
- Какво значи това „ти и храната"? Що за глупав въпрос?
Казах й какво ме е разтревожило във външния й вид и й поясних някои неща относно етиологията на неправилното хранене. Разяснението, че това е болестно състояние, срещано при много жени, помогна на Бренда да погледне с други очи на собственото си натрапчиво влечение. Много по-скоро, отколкото предполагах, тя започна разказа за себе си.
Историята й беше дълга и заплетена и на Бренда й трябваше известно време, докато се отърси от навика да изопачава, прикрива и преувеличава, за да отдели накрая истината. До такава степен умееше да се преструва, че сама попадна в собствената си мрежа от лъжи. Тя упорито се бе старала да усъвършенства външния си облик за пред хората, облик, който да прикрива страха, самотата и огромната й вътрешна празнота. На нея й беше доста трудно да прецени положението си, затова и не можеше да направи нито крачка, за да задоволи собствените си нужди. Именно по тази причина бе стигнала до натрапчивите си влечения и действия - да краде, да яде, после да повръща и пак да яде, да лъже и отчаяно да се опитва да прикрива всяка своя постъпка.
Майка й, доколкото Бренда можеше да си спомни, също проявявала натрапчиво влечение към яденето и била много пълна. Баща й, който бил слаб, жилав и енергичен, отдавна се отвратил от външния вид на жена си и от ексцентричната й религиозност и най-безцеремонно нарушил брачния обет. Никой в семейството не се съмнявал в изневерите му и никой не говорел на тази тема. Едно е да знаеш, друго е да признаеш -онова, което не казваме на глас, не съществува за семейството ни и следователно не ни наранява. Бренда стриктно спазвала това правило в личния си живот. Щом не признавала, че има нещо нередно, значи всичко било наред. Проблемите не съществували, докато не ги изричала на глас. Нищо чудно тогава, че се е придържала неотстъпно към лъжите и измислиците, които са й действали разрушително. И нищо чудно, че толкова й тежаха терапевтичните сеанси.
Като малка Бренда била слаба и жилава като баща си и безкрайно се радвала, че може да яде до насита, без страх, че ще стане дебела като майка си. На петнайсетгодишна възраст обаче всяка хапка почнала да й се лепи. Осемнайсетгодишна тя тежала вече над сто килограма и се чувствала дълбоко нещастна. Баща й започнал да се държи грубо с нея, въпреки че някога тя била любимото му дете, и непрекъснато й подмятал, че се е метнала на майка си. Вярно, той не би говорил така, ако не бил пиян, но фактът бил, че всеки път, когато се прибирал, а това било рядко, бил пиян.
Майка й непрекъснато се молела и възхвалявала Бога, баща й не спирал да пие и да отсъства от къщи, а Бренда продължавала да се тъпче по цял ден и се опитвала да потиска надигащата се у нея паника.
Когато за първи път се отделила от къщи, за да учи в колеж, и се почувствала безкрайно самотна без майка си и баща си, които иначе осъждала, тя направила невероятно откритие. Като си седяла сама в стаята и се гощавала обилно, неочаквано й минало през ума, че може да повърне почти цялото огромно количество храна, което поела, без някой да я накаже. Мисълта, че може да контролира теглото си по този начин, толкова я въодушевила, че тя започнала да пости и да повръща всичко, което хапнела. Така през периода на неправилното си хранене тя редувала дни на ненаситен глад - булимия, с дни на анорексия.
През следващите седем години Бренда била периодически ту прекомерно пълна, ту изключително слаба. Това, което нито веднъж не опитала през този период, било да си оставя понякога по един ден, в който да не мисли за ядене. Всяка сутрин се събуждала с надеждата, че днес ще е по-различно от вчера, и си лягала с твърдото решение от следващия ден да започне да се храни „нормално", но често се събуждала посред нощ и започвала да се угощава. Бренда нямала представа какво става с нея. Тя не знаела, че се храни нездравословно, което често е присъщо на дъщери на алкохолици, както и на дъщери на родители, пристрастени към храна. Не разбирала, че тя и майка й страдали от алергично пристрастяване към определени храни, предимно рафинирани въглехидрати, което много наподобявало алергичното пристрастяване на баща й към алкохола. Никой от тях не можел да поеме и хапка от субстанцията, към която бил пристрастен, без да изпита огромното желание да поема все повече и повече. И подобно на отношението на баща й към алкохола, отношението на Бренда към храната, особено към сладкишите, може да се сравни с нейната битка за упражняване на контрол над съответната субстанция. Но в крайна сметка субстанцията упражнявала контрол над нея.
В продължение на години Бренда продължила да си предизвиква повръщане, след като за пръв път й хрумнало това „изобретение". Изолацията и потайността й се засилвали и. в много отношения това й поведение било поощрявано от семейството и болестта й. Семейството на Бренда не желаело да чува от нея нищо, на което да не може да се възкликне: „О, това е чудесно, мила!" Нямало място за страдание, страх, самота, честност, нямало място за истината за самата нея или за живота й. Тъй като родителите й непрестанно потулвали истината, подразбирало се, че и тя трябва да прави същото и да не действа самостоятелно. Подкрепяна от безмълвното съучастие на родителите си, тя все по-дълбоко затъвала в лъжи по отношение на живота си. Била сигурна, че ако съумее да изглежда добре външно, вътрешно също ще се чувства добре, или поне спокойно.
Дори когато за дълъг период успяла да контролира външния си вид, не могла да потисне вътрешния си смут. Тя правела всичко възможно, за да изглежда добре - носела скъпи дрехи, съчетани с модерен грим и прическа, но това не било достатъчно, за да уталожи страха й и да запълни празнотата дълбоко в нея. Отчасти поради отказа да признае чувствата си и отчасти поради разрушената й нервна система вследствие на неправилното хранене, душевното състояние на Бренда е объркано, тя е вътрешно неспокойна, потисната и вманиачена.
Опитвайки се да се освободи от вътрешния си смут, Бренда подобно на майка си потърсва утеха в една ревностна религиозна група, която открива в колежа, в който учи. Тъкмо там през последната учебна година тя среща бъдещия си съпруг Руди - затворен в себе си особняк, който я привлича именно със загадъчността си. Бренда знае какво значи да имаш тайни, а Руди е пълен с такива. От разказите му и от имената, изтървани случайно, се подразбирало, че в Ню Джърси, откъдето бил родом, се движел с някаква банда, занимаваща се със сделки при залагания. Той леко загатнал за огромни суми, които печелел и харчел за бляскави коли и за бляскави жени, за нощни клубове, алкохол и наркотици. Но когато се запознали, той стоял пред нея, преобразен в сериозен студент, живеел в общежитието на приличен колеж и членувал в религиозна младежка група, загърбвайки тъмното си минало, за да потърси нещо по-добро. Това, че бил принуден бързо да напусне родния си град, се потвърждавало от факта, че прекъснал всякакви връзки със семейството си. Бренда била толкова възхитена както от загадъчното му, тъмно минало, така и от искрените му опити да се промени, че не сметнала за необходимо да го пита за подробности за миналите му геройства. В края на краищата тя също си имала свои тайни.
И така двамата, които се представяли не за това, което са - той, бандит под маската на църковен хорист, тя, с непреодолимото си влечение към ядене, прикриваща се с модна фигура, естествено се влюбили, всеки с илюзия за другия. Това, че била обикната такава, за каквато се представяла, укрепило вярата на Бренда. Наложило й се да поддържа измамата вече при съвместно съжителство. Налице е по-голямо напрежение, по-голям стрес, по-голяма необходимост от ядене, повръщане, криене.
Пълното въздържание на Руди от цигари, алкохол и наркотици трае до деня, в който се свързва с родителите си и научава, че са се преместили да живеят в Калифорния. Решавайки, че при това положение разстоянието между него и миналото му е достатъчно голямо, за да се върне благополучно при семейството си и към старите си привички, той събира багажа си и заедно с Бренда се отправя на запад. Едва преминали първата щатска граница и той започнал да се променя, да се превръща в човека, който бил, преди Бренда да го срещне. Нейният камуфлаж продължил по-дълго - докато се преместили да живеят при родителите на Руди. За нея станало невъзможно с толкова много хора в къщата да повръща, когато си поиска. Угощенията й не само че трудно могли да се скрият, но при създадените обстоятелства дори набирали скорост и теглото й започнало да се покачва. Тя бързо наддала около двайсет килограма и красивата русокоса съпруга на Руди скоро се превърнала в същинска матрона. Руди се почувствал измамен и вбесен и я зарязвал вкъщи, отивал да пие някъде и да търси друга, която да наподобява някогашната Бренда. В отчаянието си Бренда поглъщала все повече храна и обещавала и на себе си, и на Руди, че отново ще отслабне, стига само да се преместят да живеят на друго място. И наистина, когато най-сетне си наели самостоятелна къща, килограмите на Бренда започнали да се топят със същата бързина, с която ги натрупвала преди време, но Руди рядко се прибирал вкъщи, за да забележи промяната.
Бренда беше сигурна, че всичко, което се е случило, е било по нейна вина. Мъжът, който навремето бил здравомислещ и щастлив и споделял нейните убеждения и ценности, сега станал друг човек, човек, когото тя не познавала и не харесвала. Поводи за разправиите им били неговото държане и нейните натяквания. Тя се стараела да не му прави забележки, надявайки се той да се промени. Но това не станало. Макар да не била дебела като майка си, той продължавал да скита вечер като баща й. Безпомощността й да внесе ред в живота си започнала да я плаши.
Бренда крадяла още като ученичка, и то не с приятелки под формата да щурмуват придобивките на възрастните, а сама, тайно, без дори да има необходимост от вещите, които задигала. След време, в периода на нещастния си брак, тя отново си позволявала да краде, този път с мисълта, че символично си присвоява от света онова, което той не й е дал - любов, поддръжка, разбиране и приемане. Ала кражбите само я изолирали още повече, прибавяли нова дълбока тайна към досегашните, превръщали се в нов източник на срам и вина. Междувременно външната й обвивка започнала отново да й служи като най-плътната защита на истинската й същност - напрегнат, изплашен, празен и самотен човек. Тя отново възвърнала стройната си фигура и продължила да работи предимно за да си купува скъпите дрехи, за които копнеела. Някои от тях обличала и показвала по модни ревюта с надеждата, че Руди ще се гордее с нея. А той както се хвалел с жена си, манекенката, така нито веднъж не отишъл да я види на подиума.
Тъй като Бренда не получила признанието и оценката, очаквани от страна на Руди, самочувствието й, без това вече ниско, още повече се понижило. Колкото по-малко й давал той, толкова повече се нуждаела от
одобрението му тя. До съвършенство поддържала външния си вид, но чувствала, че й липсва някакъв мистериозно привлекателен елемент, какъвто тъмнокосата жена, с която Руди започнал връзка, излъчвала без никакво усилие. Наложила си да отслабне още, за да изглежда още по-съвършена, полагала огромни грижи за поддържането на къщата и скоро цялото й съзнание било обсебено от натрапчиви действия - чистене, кражби, ядене, повръщане. Когато Руди излизал вечер да пие и гуляе с жени, Бренда се захващала да чисти къщата и щом чуела колата му, с чувство на вина се мушвала в леглото и се правела на заспала.
Руди протестирал срещу манията й за ред и чистота вкъщи и дори нарочно разхвърлял и цапал, когато се прибирал. Бренда обаче не се стърпявала да изчака да излезе и започвала пред него да оправя бъркотията, която оставял. Когато вечер той излизал да пие и да се забавлява, тя изпитвала облекчение. Всичко ставало все по-налудничаво.
Арестуването й в магазина без съмнение се оказа за нейно добро. Тя беше принудена да тръгне на психо-терапевтични консултации, чрез които започна да съзнава какъв живот води. Тя отдавна искала да напусне Руди, но не била в състояние да се освободи от натрапчивата мисъл да закрепи връзката си с него, като усъвършенства себе си. Оказало се обаче, че след като се разделили, колкото повече избягвала контакт с Руди, .толкова повече той я преследвал с цветя, телефонни обаждания, неочаквани появи на работното й място с билети за концерт. Колежките й, които дотогава не го познавали, като го видели в тази роля, решили, че Бренда е луда да напусне такъв очарователен, предан мъж. Последвали две изпълнени с надежди помирения, всяко едно от които приключвало с нови мъки и страдания. Щом заживеели отново като съпруг и съпруга, страстта му към жените отново се възобновявала. Малко преди второто им скъсване Бренда му казала, че според нея той има проблем с алкохола и наркотиците. Руди решил да потърси помощ, само за да й докаже, че греши. Два месеца престанал да пие и да взема наркотици. Отново се сдобрили, но няколко дни след първата им разправия той пропил и не се прибрал до сутринта. След този случай с помощта на терапия Бренда осъзнала поведенския модел, в който и двамата били впримчени. Руди умишлено стигал до необузданост в отношенията си с Бренда, за да може едновременно да прикрива и оправдава пристрастеността си към алкохола, наркотиците и жените. В същото време Бренда използвала огромното напрежение, създадено от взаимоотношенията им, за да се отдаде на булимията и другите си натрапчиви действия. Всеки е използвал другия, за да не се занимава със себе си и със собствените си пристрастия. Когато накрая Бренда разбра всичко това, тя вече бе в състояние да се прости с надеждата си за щастлив брак.
Здравословното възстановяване на Бренда включваше три много важни и необходими елемента. Тя се подложи на психотерапия, посещаваше сбирките на „Анонимни съалкохолици", за да се справя с дългогодишното си положение на съалкохоличка и накрая с облекчението, което настъпва, когато човек се откаже от някой вреден навик, се присъедини към групата на преяждащите, където получи помощ и подкрепа, за да започне да се храни здравословно. Тази група се оказа най-важният фактор в процеса на лечението на Бренда, фактор, на който тя силно се бе противопоставяла в началото. Неутолимият й глад, повръщането и гладуването бяха най-сериозният и дълбоко вкоренен в нея проблем, първостепенният болестен процес. Влечението й към храната е пресушавало цялата й енергия, необходима, за да постигне някакъв вид здравословна връзка със себе си и с другите. Докато не била в състояние да спре да мисли само за теглото си, поетата храна, калориите и диетите, тя не е можела да изпитва никакви истински чувства към нищо, освен към храната, както и не е могла да бъде честна към себе си или към околните.
Докато чувствата й са били притъпени поради нездравословното й ядене, тя не е можела да се грижи за себе си, да взима правилни решения, нито да живее свой собствен живот. Всъщност яденето е било нейният живот и в много отношения тя тъкмо такъв живот е* искала. Отчаяната й битка да държи контрол над храната все пак е била не толкова страшна, колкото мисълта да се изправи пред самата себе си, пред семейството си, пред съпруга си. Въпреки че си е поставяла ограничения по часове относно какво да яде и какво не, Бренда никога не е поставяла ограничения пред думите или действията на другите спрямо нея самата. За да се възстанови, тя трябваше да определи границата, разделяща нея, автономната личност, от другите хора. Позволявала си е също да се сърди на другите, а не само на себе си, което е било нейно хронично състояние.
За първи път от много, много години, Бренда започнала да проявява честност в групата на преяждащите. Защото какъв бил смисълът да лъже за постъпките си хора, които са я разбирали и приемали такава, наред с всичко, което е вършила? В отговор на честността й е дошла оздравителната сила на приемането й от подобните й. Това й вдъхнало смелост да продължи да бъде честна и извън групата - честна към семейството си, към приятелите и евентуалните си партньори.
„Анонимни съалкохолйци" й помогнали да вникне в корените на проблемите си, наслоени от детството, а също й дали инструменти, с които да разбере както натрапчивите и нездравословни действия на родителите си, така и въздействието на техните болестни състояния върху нея. На тези сбирки тя се. научила да общува с близките си по здравословен начин.
Руди се оженил повторно веднага след приключването на бракоразводните процедури, въпреки че вечерта преди сключването на втория си брак се обадил по телефона на Бренда да й каже, че всъщност желаел само нея. Този разговор затвърдил убеждението на Бренда, че Руди не е способен да проявява честност във взаимоотношенията си и непрекъснато ще изпитва нужда да търси начини да избягва общуване с партньорката си. Подобно на баща й, той също е скитник, който обаче иска да има съпруга и дом.
Скоро Бренда дойде и до заключението, че е необходимо да поддържа по-голямо разстояние, и географско, и емоционално, между себе си и семейството си. Две гостувания при родителите й, по време на които и двата пъти синдромът на преяждане и прочистване се активизирал отново, й дали да разбере, че тя все още не може да бъде със семейството си, без да възстановява старите си навици.
Нейна основна задача стана да съхрани здравето си, макар че не преставаше да се удивлява, че това е трудно предизвикателство и че тя не притежава достатъчно умения да го посрещне. Постепенно, стъпка по стъпка, тя започна да запълва живота си с приятна работа, с нови приятели и интереси. Тъй като малко знаеше какво значи да е щастлива, благоразположена и спокойна, тя упорито избягваше да създава проблеми, които биха породили в нея старото, познато чувство на лудост.
Бренда продължава да посещава групите на преяждащите, на „Анонимни съалкохолици" и от време на време, когато почувства нужда - психотерапевтични сеанси. Тя вече не е толкова слаба, каквато беше навремето, нито е дебела. „Вече съм нормална!", възкликна тя веднъж с подигравка към себе си, макар да знаеше, че това не е възможно. Нездравословното й хранене щеше да е дълготрайно болестно състояние, с което трябвайте да се съобразява, независимо че то вече нямаше да е спънка за здравето и уравновесеността й.
Здравословното възстановяване на Бренда е все още крехък процес. Нужно е много време, преди новите, по-здравословни начини на живот да станат естествени, а не насилствени. Тя все още е склонна отново да започне да бяга от себе си и от чувствата си чрез преяждане или чрез пристрастяване към нездравословна връзка. Тъй като знае това, Бренда сега общува с мъжете предпазливо - например никога не си определя среща, ако ще се наложи да пропусне сбирка на групата на преяждащите или на „Анонимни алкохолици". За нея възстановяването й е от изключително значение и тя няма намерение да рискува. А ето и думите й:
- Свикнах да не задържам повече тайни в себе си, тъй като тъкмо това ме доведе до болестно състояние. Сега, когато се запозная с някой мъж и сметна, че можем да завържем връзка, веднага го уведомявам за заболяването ми и за значението на програмите на анонимните организации в живота ми. Ако той не понесе истината за мен или не прояви разбиране, казвам си, че това е негов проблем, а не мой. Вече не се опитвам да се престаравам, за да се харесам на даден мъж. Днес имам много по-различни цели. На първо място е оздравяването ми. В противен случай няма да ми остане нищо, което да мога да предложа на някого."
Източник:" Параноя на страстта ( Наръчник за жените, които обичат прекалено силно) - Робин Норууд
Няма коментари:
Публикуване на коментар