Нагони на Аза

Ichtriebe

        "В третата теория на нагоните /формулирана от Фройд в годините 1910 -1915/ нагоните на Аза обозначават един специфичен тип нагони, чиято енергия Азът употребява в защитния конфликт.
Те са отъждествени със себесъхранителните нагони и са противопоставени на сексуалните.
        В първата Фройдова теория за нагоните, която противопоставя сексуални нагони и себесъхранителни нагони, последните се наричат "нагони на Аза".
Фройд описва най-напред психичния конфликт, противопоставяйки сексуалността на една изтласкваща защитна инстанция -Аза.
На Аза обаче не се приписва определена нагонова основа.
От друга страна, още в Три студии върху теорията на сексуалността Фройд ясно противопоставя сексуалните нагони на това, което нарича "нужди", показвайки как първите се пораждат, опирайки се на вторите и след това отдалечавайки се, особено в автоеротизма.
При формулирането на своята "първа теория за нагоните" Фройд се стреми да постави в съответствие тези две противопоставяния: клиничното противопоставяне в защитния конфликт между Аза  и сексуалните нагони и генетичното противопоставяне между себесъхранителни  функции и сексуален нагон в произхода на човешката сексуалност.
      Чак през 1910г. в Психогенното нарушение на зрението от гледна точка на психоанализата Фройд прегрупира всички несексуални "големи нужди" под името "себесъхранителни нагони" и от друга страна, ги обозначава като "нагони на АЗа", участващи в психичния конфликт. Двата полюса на този конфликт в крайна сметка се определят като сили: " От съвсем особено значение за нашия опит за обяснение е неоспоримото противопоставяне между нагоните, служещи на сексуалността, на получаването на сексуално удоволствие, и другите, които имат за цел съхранението на индивида, нагоните на Аза.
Всичките органични нагони, които действат в нашата душа, можем да класифицираме, според думите на поета, като "глад" или "любов".

Източник: "Речник на психоанализата" - Ж. Лапланш