Да се самоосвободиш

"Звучи изтъркано да слушаме постоянно, че "нервният" човек мисли и действа различно от "спокойния".
Или, че "простакът" се изразява различно от "агресивния". Въпреки всичко тези изтъркани фрази крият голяма доза истина.
   Всеки човек трябва по десет пъти на ден да се пита: в какво физическо и психическо състочние съм в момента? Ще си отговори например: "Уморен съм, тоест мога да върша само неща, които би свършил уморен човек.".
Или : "Нервен съм и съм разтревожен, тоест мога да се съобразявам само чрез моята нервност и тревожност".
Това е напълно логично, нали така? Ако сме непълноценни, заспали или потиснати, способни ли сме на истинска воля и истинско съзнание? Не, разбира се, тъй като тези висши способности изискват хармония на личността ни.
   Или пък същият човек ще отговори така: "Имам комплекси" (въпреки, че не може сам да ги види). Следователно мисли и действа посредством комплексите си.
У него има някаква призма, която деформира възприятията му за нещата. Той е пречупен, натрошен, раздробен на много частици. Действа ту една, ту друга. Той никога не действа цялостно и свободно , а непрекъснато е подвластен на вътрешни сили, за чиято мощ, а понякога и съществуване той дори не подозира!
   Почти всички хора смятат, че вършат нещо. Вярват, че го вършат"по силата на волята си и свободно".
Искам още веднъж да повторя, че "вършиш нещо по силата на волята си" означава да си се освободил от самия себе си и т вътрешните си призми. Волята е мощна хармония, а не стягане и разпокъсаност. Докато съществуват вътрешни задръжкии принуди, не може да има свобода. Сигурно е, че един сескуално потиснат(например) няма да бъде свободен, докато изтласкваниятаму не бъдат отстранени. Освен това той ще предаде тези изтласквания и на децата си... И отново вечната история за лошото възпитание...
   Човек си мисли, че върши нещо. Но докато е подчинен на вътрешни недостатъци, на вредни навици, на умствени тикове и пр., той не е в състояние да извърши каквото и да било. Нещото се върши въпреки него. То се върши, без той да знае защо и как. У него има нещо, което го тласка да действа и да мисли. В това състояние той изобщо не осъзнава нищо.След като не осъзнава самия себе си, той спи. Но тъй като спи, не разбира, че спи.
   Всички ние действаме чрез физическото и психическото си състояние. Ако състоянието ни е добро, постъпките ще са добри. Ако състоянието ни е силно, постъпките ни ще излъчват сила.
   Ако искаме да променим постъпките и живота си, трябва да променим физическото и психическото си състояние, като го изчистим и преустроим."


Използвана литература: "Фантастичните победи на модерната психология"- Пиер Дако 

   

Гъвкавостта на ума

"Веднага разбираме, че гъвкавостта на ума се противопоставя на  всяка форма на скованост. Както и широтата на ума пречи на появата на каквито и да било сковани поведения!
Това значи, че е необходимо да се открият всички причини за скованост, за упорство и пр.
В някои случаи тези недостатци са породени от глупостта, но най-често от чувството за малоценност, за безсилие и за фрустрация. Може причината да е в липсата на знания: логично е човек да се вкопчи в някои усещания, които взима за истина. За нормалната воля е необходимо широта на възгледите. Първо, защото тя обуславя максимална степен на съзнателно разсъждаване, след това, защото ни кара да осъзнаваме, че всички частични истини имат за цел общата, крайната истина.
 Много неща щяха да бъдат спасени, ако всеки беше в състояние да разбере, че може да има право, без събеседникът му да е на погрешен път!"

Използвана литература:// "Фантастичните победи на модерната психология" - Пиер Дако

ДЕПРЕСИЯ В ЮНОШЕСТВОТО И ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ. АВТОАГРЕСИЯ.

                                                                         
  „Имам чувството, че живея в нищото. Близките ми вече не се интересуват от мен. За тях съм провален човек. Не изпитвам удоволствие от живота. За мен той няма смисъл. Веднъж мислех да свърша със себе си. Отидох на един строеж и си мислех да скоча. Разколебах се, като видях едно дете долу да тича, изведнъж спря и погледна нагоре. Изпитах срам от себе си...”
Анонимен

"Една от причините за възникване на депресията е влиянието на биологични (генетични, физиологични, биохимични), психологични и социални фактори.
Водещите хипотези за механизма, по който възникват депресивните разстройства, се свързват с мозъчните невромедиатори. Това са вещества, осъществяващи преноса на информация между отделните неврони. Някои от невромедиаторите като серотонин, норадреналин, допамин и ендорфин имат жизненоважно значение за регулирането на биотонуса и настроението на човека. Психологическите и социалните фактори пък са склонни да променят биохимията на мозъка, водещо до клинична изява на депресивни симптоми.
Депресивното състояние се отличава с чувство на тъга, обезкуражаване, загуба на себеусещане и загуба на интерес към всекидневни дейности. Въпреки че симптомите на депресия могат да бъдат различни при хората, това разстройство причинява промени както в мислите, чувствата и поведението, така и в цялостното физическо разположение на организма.
Депресивните тенденции може да са провокирани от най-различни фактори и стресиращи ситуации. В юношеските години например те не са рядкост, защото този период се характеризира с узряване и стресът, който го съпровожда; стремеж към независимост и чести конфликти с родителското тяло; влияние на сексуални хормони; раздяла с интимен партньор; развод в семейството; травмиращи събития като дългосрочно заболяване или смърт на близък човек или приятел.
Тийнейджърите имат ниско самочувствие, никога не са доволни от постигнатите резултати, критикуват се прекалено много и не осъзнават положителните си качества и способности. Понякога в поведението им може да се наблюдават симптоми за наличие на депресивна тенденция като дистанциране от семейство и приятели; силно изразен бунт срещу авторитетите; криминални прояви; употреба на наркотични вещества и/или алкохол.
Депресията променя начина, по който хората възприемат себе си и живота си. Доста често подходът им към света се характеризира с очакване да се случат лоши неща. И те наистина се случват. За съжаление проблемът, който съпътства този процес, е притежаването на т.нар. „тунелно виждане“ (само в
черно-бели нюанси). Хората не могат да осъзнаят (и да повярват най-вече), че проблемите, които изживяват, имат своето решение. Дълбоко в себе си вярват, че тежките житейски ситуации няма да се променят и че няма да изпитат отново щастие и душевен комфорт.
Загубата на апетит, спадането на сексуалната активност, трудностите при взимане на позитивни решения и трудностите при концентрация, умората, раздразнението и епизодичната загуба на паметта са част от симптомите на депресията.
Жените страдат от депресия два пъти по-често от мъжете и състоянието се наблюдава във всички възрастови, расови, етнически и социално-икономически групи. Около три четвърти от хората, които са имали един епизод на депресия, изпитват поне още един до края на живота си.
Друг тип депресивно разстройство, освен тежката депресия, е дистимията, която е по-леката форма. Тя е хронична. Биполярната депресия пък се редува с депресивни и манийни епизоди.
Според Асоциацията на американските психиатри депресивното разтройство се определя като дълготраещо депресивно лошо настроение (най-малко две седмици), което е
придружено от следните симптоми:
липса на апетит
загуба на тегло
отслабване без диета
безсъние или сънливост
психомоторна възбуда или задръжка
умора, слабост, чувство за малоценност или постоянно чувство за вина
недостатъчна способност за мислене и концентрация и неспособност за взимане на решения
натрапчиви мисли за смърт или постоянен страх от смъртта, дори и без основание за наличието му
мисли или споменаване за самоубийство
изготвяне на план или опит за самоубийство
Четирите основни групи антидепресанти, които се използват в практиката за лечение на депресия, са:
• трициклични антидепресанти. Използват се за тежка депресия. След прием настроението се повишава и се възстановява нормалният сън, апетитът и енергичността.
• моноаминооксидазни инхибитори (МАО – инхибитори). Приемат се от пациенти, които не се повлияват от странични медикаменти или които имат симптоми на повишена тревожност, изразена сънливост, раздразнителност, хипохондрия или фобийни елементи.
• селективни инхибитори на серотониновото обратно захващане (SSRIs). Използват се за лечение на пациенти, които приемат за пръв път антидепресанти.
• селективни инхибитори на серотониновото и норепинефриновото обратно захващане (SNRIs). Също се използват за лечение на пациенти, които приемат за пръв път антидепресанти.
Всички медикаменти причиняват странични ефекти. Около 50% от пациентите, които приемат антидепресанти, ги изпитват през първата седмица от лечението си, но обикновено са временни и леки.
Най-честият нежелан ефект, свързан с по-новите антидепресанти, е гадене в първите дни. Понякога се наблюдава и намалено сексуално влечение и еректилна дисфункция. Депресията води до потискане на множество естествени физиологични процеси, сред които и сексуалното влечение. Другият нежелан ефект е напълняването. Необходим е строг баланс на диетата и включване на физически активности в комплексния терапевтичен план. Физическата активност, от своя страна, стимулира производството на естествени субстанции от организма, които повишават биотонуса и спомагат за поддържане на доброто настроение.
Най-срещаният нежелан ефект при приемането на антипсихотици е седирането. То се изразява в сънливост през деня, чувство на отпадналост и намалена концентрация. Антипсихотиците могат да предизвикат и понижаване на кръвното налягане.
Психотерапията също може да помогне на страдащите от депресия да се справят с това състояние по безопасен начин. Най-често прилаганите
психологически подходи за лечение са когнитивна психотерапия (лечение чрез разговори с терапевт, който открива ирационалните мисли, интерпретациите на събития и допускания, причиняващи или поддържащи депресивното настроение) и творческа (арт) терапия.
САМОНАРАНЯВАНЕ
Самонараняването (автоагресията) е проява при депресивни състояния. То показва дълбока емоционална болка и безпомощност и е преди всичко стратегия за справяне. Често човекът, който го извършва, усеща себе си като емоционално изтръпнал и поради тази причина това поведение е всъщност крайният опит да се провокира каквото и да е усещане. Когато не е успял да се справи с негативните емоции, се насаждат напрежение и тревожност. А колкото повече тези усещания се засилват, толкова повече се откъсва от себе си, като търси спасение. Самонараняването е импулс, който не се контролира и не може да бъде овладяно лесно. Хората, които практикуват това, са обикновено доста потайни и се опитват по всякакъв начин да прикрият извършените действия върху себе си.
Автоагресията повишава адреналина. Липсват тревожността, болката и напрежението. Негативните мисли и чувства са забравени и се усеща единствено чувство за самоконтрол. Тялото отделя ендорфини, които „спомагат“ за чувството на еуфория. Но положителните емоции бързо остават на заден план и са заместени от негативните, които провокират загуба на контрол, самоомраза, срам, вина. Емоционалната травма,
която човек преживява, може да бъде много по-трудно търпима, въпреки че самонараняването „тласка“ към липсата от действителната болка, която човек преживява. Поради тази причина то предлага само краткотрайно и моментно облекчаване. Автоагресията е зависимост, която съдържа потребност за бягство от себе си, от поведението си, от заобикалящата среда. Това поведение всъщност показва липса за справяне с напрежението и стреса и е хубаво човек да придобие полезни механизми, чрез които да ги преодолява безопасно.
Рязането на вени например е проява на желание за самонараняване. То се асоциира със самоубийствени тенденции, но доста често може да се тълкува и като зов за помощ. Децата, които намират за непосилна задачата да споделят проблемите си с родителите, с други авторитетни личности или с приятелите си дори, започват да практикуват този метод, като средство за „комуникация“, наранявайки себе си.
Едни от най-честите причини за автоагресията са липса на любов, разбирателство и доверие в семейството; загуба на близък човек или приятел; трудности със социализацията в училище; дългосрочно и/или сериозно заболяване.
Навярно в момента има хора, които, четейки това, припознават себе си в написаното. Затова бих искала да отправя следния мой съвет към всички, които поради една или друга причина се чувстват тъжни, самотни, неразбрани,
депресирани или отчаяни от живота.
Споделете за това, което ви тежи или тормози, на някой доверен ваш човек, който би могъл да ви разбере. Това е първата крачка, за възстановяване на емоционалното ви състояние. Всеки проблем има своето решение, стига да помислите трезво и креативно върху определената ситуация. Ако нямате такъв човек, ще бъде хубаво да посетите психолог, пред когото да споделите за неприятните емоции и да ви помогне да се справите с тях. Повярвайте ми, едно такова посещение ще ви бъде от полза! Да, може да няма мигновени резултати, но ще бъдете с една крачка напред към подобряването на емоционалното състояние, защото ще имате започнати ресурси за разрешаването на проблема.
Водете си дневник, в който да записвате всичко, което ви е направило впечатление като случка/и през деня. Това също ще бъде един ваш „безпристрастен слушател“, към когото ще можете да се обръщате винаги, когато пожелаете. Аз самата съм си водила много дневници през годините и от личен опит мога да кажа, че писането ми е помагало да разбера повече себе си и ситуациите, които съм преживявала, а сега, години по-късно, се връщам с умиление към нещата, които са ме вълнували тогава.
Вглеждайте се в огледалото и си правете поне по 3 комплимента всеки ден. Пишете си в дневника, който водите, и по 3 неща, които са ви направили щастливи. Гледайте за дребните неща, които по принцип ние, хората, не забелязваме много-много, затънали в сивотата и баналността на ежедневието и скуката. Раздробете „голямата картина“ и я разглеждайте парче по парче. Забравете негативния поглед върху света и гледайте в посока „положителна промяна“. Изразявайте себе си! Дори и да не ви се говори, намерете начин да изразявате натрупаните емоции. Спортувайте! Спортът подобрява и повишава настроението и тонуса.
Създава култура, която помага не само за благоприятното развитие на тялото, но и възпитава ценни качества като амбиция, търпение, дисциплина и издръжливост. Забравете думите „всичко“, „всички“, „никога“, „винаги“. Аз съм прякото доказателство за това, че в моменти, в които съм си казвала (и съм вярвала!), че „по-зле от това няма накъде“ и че „никога няма да се промени еди-какво-си и винаги ситуацията ще бъде еди-каква-си“, животът ме е оборвал в обратното! Така че вярвайте в себе си и в позитивността на вашия живот!
Търсете нови запознанства, опитайте се да се развивате и да реализирате потенциала си в нещо. По този начин ще се повиши вътрешното ви усещане, че
може да се справите сами. В момент на емоционална слабост си повтаряйте: „Ако ме е страх от нови преживявания; ако взимам решения единствено в полза на другите и не отдавам значение на моите нужди и потребности; ако не търся креативни и позитивни решения на проблемите си; ако съм „останал/а“ в миналото и ме е страх от бъдещето – няма да успея!“
Бъдете оптимисти. Оптимисти са хората, които са привлекли и за щастие продължават да привличат късмета и успеха на своя страна. Те се сблъскват с предизвикателства и ги приемат като нещо продуктивно, от които няма да загубят, а ще спечелят, защото научават нещо полезно за себе си и за ситуацията, в която се намират. Може да гледате филма „The Secret“ или да прочетете книгата „Закони на привличането“.
Хранете се здравословно! Ограничете мазните и тестени храни. По този начин ще се почувствате по-добре и физически, и психически!
Не позволявайте натрапването на негативни мисли в съзнанието ви, асоциирани със смърт или самоубийство. Разбира се, че в живота на всеки от нас има моменти, в които си мислим, че никога повече няма да се радваме на живота, но точно защото животът има край, трябва да оценяваме съществуването си! Няма „втори шанс“ за живот.
Прочетете следното: OPPORTUNITY-ISNOWHERE. Ако сте прочели Opportunity Is Now Here („Възможността е тук сега“), възприемате реалността по по-позитивен начин от тези, които са прочели Opportu-nity Is Nowhere („Възможността не съществува“). Начинът, по който интерпретирате събитията, които се
случват в живота ви, определя мислите, емоциите и поведението ви. Запомнете следната връзка: грешни мисли водят до грешни емоции, а тези две неща накуп водят до грешното поведение.
За финал искам да добавя една мисъл, която много ми харесва и е една от водещите в живота ми:
„Вярвам в розовото. Вярвам, че смехът е най-добрият начин да изгориш няколко калории. Вярвам в целувките, в многото целувки. Вярвам, че трябва да останеш силен дори тогава, когато изглежда, че всичко върви на зле. Вярвам, че щастливите момичета са най-красивите момичета. Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса.“
Audrey Hepburn
Автор:
Мария Коева
(студентка по психология)
Помощни материали:
www.psihiatri.bg
www.puls.bg

Източник : // Списание " Посока" 

Прекалената импулсивност

"Какво представлява импулсивността?

Непреодолим порив, който тласка човека да извърши някаква постъпка, без да се замисля.
Импулсивният човек често пъти е необуздан. Той се втурва, неспособен да се въздържа и да се ръководи от умереността.
Воден е от елементарни инстинкти, несъзнателни автоматизми и разстроени чувства.
Често действа "налудничаво".
Ако е началник, дава нареждания със сух и презрителен тон.Естествено мисли се за водач и волеви човек. Никога не се колебае, непрекъснато върви напред и не допуска да му се каже, че е сбъркал(освен, когато желае да изглежда перфекционист).
Импулсивният човек си дава вид, че "иска".
В действителност той е неспособен да контролира постъпките си и притежава толкова малко воля, колкото и един слаб човек.
Импулсивният прилича на превъзбудения, който само изглежда енергичен, а всъщност съвсем не е така...
Импулсивният човек се впуска в прекалена дейност.
Постоянно е в движение. Създава впечатление на човек, пращящ от физическа и психическа енергия. Но много добре знае в дъното на душата си (ако има смелост да надникне там), че е неспособен  на истинска воля. Под мнимата му решителност се крият безсилието, тревогата и емоционалността.
  Той е вманиачен на дема действие.Хвърля се с главата напред, често пъти настроен заядливо и неспособен да се върне, за да смени евентуално посоката...
това не е волеви чове, а автомат.
   Съществува и друг импулсивен тип: този, който избухва със закъснение. Външната му реакция не се проявява веднага.Той умува. Нещата се трупат у него като взривоопасни материали. В края на краищата количеството им толкова нараства, че те обсебват  изцяло вниманието му. Вътрешното му напрежение стига до краен предел. Този вид импулсивен човексе отчайва, екзалтира се и ...избухва. Често пъти се стреми към избухването , за да спадне психическият натиск! Следователно и този тип човек може да дава вид на деен волеви човек. А реалността е съвършено различна... Не е трудно да разберем това, ако го наблюдаваме : той се смущава, нервира се , става рязък. Говори на пресекулки. Съвсем не е господар на думите и постъпките си.
   Всичко това показва, че импулсивните хора нямат никаква воля. Чисто и просто те се подчиняват на инстинктивните и несъзнателни сили. А какво остава за импулсивните, които страдат от чувство за малоценност, засилващо още повече "волята" им за доминиране и за могъщество!..."


Източник:   "Фантастичните победи на модерната психология" - Пиер Дако 

Агресивен ли е нормалният мъж?

   "Така или иначе, широко разпространено е мнението, че всеки мъж има "садистични" наклонности! Знае се със сигурност, че мног от мъжете обичат да срещнат известна съпротива от страна на партньорките си.
Подобно поведение вероятно показва "завоевателския дух", присъщ на мъжката част на човечеството!
Нормално е, при положение, че мъжът не  се нуждае от агресивност, за да бъде полово добре. Ако получава ерекция единствено благодарение на агресивност или на бруталност ( с мисъл или действие ), такъв мъж е импотентен и действително има садистични наклонности.

   Изглежда, че съществува тънка разлика между нормалното и ненормалното. На практика съвсем не е така. Нормалният мъж ще достигне половата си мощ както при наличието на агресивност, така и без нея. Поведението му ще бъде съобразено с това на партньорката му. Казват, че жените обичали грубостта? Мисля, че не е вярно ( при положение, че са нормални!). Жените обичат сигурността, която има дава психически и физически силният мъж. Но също така те много добре могат да направят разлика между нормалната и ненормалната агресивност.

   Истинският пол произтича от непосредствената човешка същност. За да се получи ерекция, не е необходимо непременно да влиза в действие въображението, даден комплекс или нещо друго, а да участва цялата личност.
Истинският мъжки пол е израз на действителна, цялостна, неразрушима мъжественост както в психически, така и във физически план. И не бива само защото около нас гъмжи от фалшиви мъжествености, да забравяме този основен закон!
Той връща пола на високия стожер , на който трябва да се намира по право, вместо да гние по ямите, където е запокитен с такава лекота."


Източник: "Фантастичните победи на модерната психология" - Пиер Дако

Какво е мъжкото полово усещане?

" Имаме случай на импотентност, когато липсва някой от елементите за осъществяване на половия акт, което го прави непълен и ненормален. Най-често смущенията са следните:
Липса на желание -  Изтласкване на желанието-Липса на ерекция-Недостатъчна ерекция-Ерекцията е прекъсната преди или по време на акта-Липса на еякулация -Невъзможност за задоволяване - Невъзможно отпускане.
   Имаме импотентност, когато мъжът трябва да си послужи с нещо сексуално, за да получи ерекция. Подобни случаи са толкова многобройни, колкото и неврозите..."
   Пример: даден мъж е импотентен, освен ако не е под партньорката си. Тази поза може да е нормална, при условие, че мъжът запазва потентността си извън нея. Но за него тя не е нормална. По каква причина?
Защото е единствената поза, в която получава ерекция. Вероятно този мъж има хомосексуални наклонности.

   Много мъже са импотентни, освен ако по време на акта не рисуват във въображението си ситуации, нямащи нищо общо със самия полов акт.
   Няколко примера:
   Х. не може да получи ерекция, освен, когато си представя, че е голяма космата маймуна.
   Y. постига ерекция, когато си представя, че го измъчват. Ето защо е отдолу(мазохизъм).
    Z. е импотентен, освен ако не мисли съсредоточено за ръкавиците на жена си(фетишизъм).
   А. трябва непременно да си представи красива млада жена, седнала в луксозна кола(дълбоко заседнало чувство за малоценност).

  Тези примери, които може да продължат безкрайно, доказват, естествено, наличието на неврози..."


Източник :  "Фантастичните победи на модерната психология" - Пиер Дако

Какво точно значи невербалната комуникация?

"Невербалната комуникация, често пъти наричана безсловесно поведение или език на тялото, е средство за предаване на информация-точно както и говоримия език- с тази разлика, че тя бива постигната посредством изражението на лицето, жестовете, докосването(хепртика), физическите движения( кинезика), позата украшенията по тялото(дрехите, бижутата, прическата, татуировките и т.н.), а дори и самия тон, тембъра и силата на гласа на съответния индивид( а не толкова съдържанието на казаното).
Невербалното поведение представлява приблизително  60 до 65% от междуличностната комуникация, а по време на любовен акт може да представлява дори 100% от комуникацията между партньорите.

Невербалната комуникация би могла също така да разкрие истинските мисли, чувства и намерения. По тази причина безсловесното поведение понякога бива определяно като издайник(то ни говори за за реалното състояние на мислите на дадена личност). Поради факта, че хората не винаги осъзнават, че общуват невербално, езикът на тялото често пъти е по-искрен, отколкото словесните изявления, които съзнателно са изфабрикувани така, че да обслужват целите на говорещия ."

Източник : "Какво казва тялото"  -  Джо Наваро    Марвин Карлис

Жените в средата на живота

"Изследванията на жените в средна възраст в САЩ, където жената е много по-силно обвързана с ролите и задачите в семейството, показват някои особености в спецификата на женското развитие, които могат да се приемат за всеобщи. Развитието на жените за разлика от това на мъжете, се определя не възрастово, а събитийно. Това означава, че за повратни точки в своя живот жените приемат не толкова настъпателно на определена възрастова граница, колкото случването на дадено събитие. Като такива събития са посочени раждането на дете и грижите за него през първите години от живота му; напускането на дома от порасналите деца и други. Събитийното развитие на жените е свързано с тяхното професионално израстване и съчетаването му с ролите на майка и съпруга. Една жена може да отлага дълги години раждането на първото или второто дете, за да преуспее в професията си или, напротив – да избърза колкото се може по-скоро да роди дете, по същата причина. Тя може да пожелае да се ограничи с грижите само за едно дете и нежеланата бременност да се окаже повратна точка на нейното развитие, поради рухването на нейните професионални планове. Тя може последователно да започва и напуска работа, за да отгледа своите деца и дори това да окаже благоприятно влияние върху нейното професионално развитие – поради постъпването на по-подходяща работа – или обратното – да го приеме като лична трагедия, поради отпадането от конкурентната борба. Жената може да реши „да се посвети на децата си” и това да окаже решаващо влияние върху нейното развитие в края на зрялата възраст или в старостта, с преживяване за ненужност, когато децата напуснат дома и вече не се нуждаят от нейните грижи. Раждането на първото внуче също може да се окаже повратен момент в развитието на жената, особено ако се е случило в една твърде млада, ранна за нормалното настъпване на събитието, възраст. Друга особеност на женското развитие,която не се наблюдава при мъжете, това е твърде често срещаният ролеви конфликт. В средната възраст ролевият конфликт е твърде често срещано явление, поради това, че за жените е трудно да съчетават своите роли и да ги изпълняват с това съвършенство, с което биха желали. В ролевия конфликт се включва също така и ролята на съпруга и любима, на домакиня. Дори и ако една жена избере да бъде само майка, на нея пак може да й е трудно да съчетава ролите на майка на повече от едно дете и това да бъде причина за ролево напрежение, което се характеризира с това, че се осъществява в рамките само на една роля. Жените реагират по-силно  от мъжете на процесите на физическото стареене. За жените много често се съди по тяхната външност и затова всяка жена се стреми колкото се може по-дълго да изглежда млада. Бръчките по лицето, посивяващите коси, промяната на фигурата и други могат да се окажат твърде важни проблеми за жената в зряла възраст. Тук трябва да посочим и настъпването на менопаузата и свързаната с нея невъзможност за жената повече да има деца /ограничение, което не важи за мъжете, които в зрелостта, и в старостта, като правило са способни да създават деца/."

Стадий на конкретните операции

"Според Жан Пиаже децата навлизат в стадия на конкретните операции към осмата година. Най-важното за този стадий е използвано на гъвкави и обратими умствени действия. Преодоляват се типичният за предишния стадий егоцентризъм на мисленето и със сравнителна лекота се преминава към чужда гледна точка в мисленето, което прави възможно заемането на обективна, а не на субективна позиция. Пиаже нарича този процес  децентрация – едновременно задържане в обсега на вниманието на няколко обекта, а също и на връзките и отношенията между тях. Голяма известност придобива един от експериментите на Пиаже за изследване на децентрацията и съхраняването. На детето се показват два еднакви съда, които съдържат еднакво количество течност. След това течността от единия съд се прелива в друг, който е по-висок, но по-тесен. Разбира се, нивото на течността в по-тесния съд се оказва по-високо. На детето се задава въпроса в кой съд течността е повече. Децата, които се намират на дооперационен стадий обикновено посочват този, в който нивото на течността е по-високо. Децата, които са преминали на стадия на конкретните операции, обаче, разбират, че количеството течност е останало същото, т.е. че промяната на единия параметър – нивото на течността, се компенсира с промяна в другия – формата на съда. Децата усвояват и други важни логически принципи, например принципа на еквивалентността, според който ако А=В и В=С, то А=С. Интелектуалният скок в развитието на детето се изразява преди всичко в разбирането за това, че не е необходимо непременно да се правят измервания за да бъде установен фактът на горното равенство. Друга важна характеристика на периода, наречена от Пиаже сериация, се изразява във способността да се ранжират обектите по някакъв измеряем параметър, например дължина или тегло. Това е свързано с овладяването на друг важен логически принцип – транзитивността. Детето открива, че много термини се отнасят не до качествата на предметите и явленията, а до взаимоотношенията между тях – относителност в мисленето. Класификацията е друга характеристика на мисленето на детето през този период, т.е. йерархически построен ред, в който една категория включва в себе си друга, а самата тя се включва в по-широка от нея. Въпреки тези реални достижения в мисленето, децата на етапа на конкретните операции все още не са в състояние да разсъждават на базата на абстрактни понятия, хипотетични или въображаеми събития. Според Адлер, Бърн, Щайнер, т.е. според индивидуалната психология и транзакционния анализ, до края на периода детето полусъзнателно е открило сценария на своя живот, определило е бъдещия си жизнен път овладяло е основните инструменти за осъществяването му и устремено е поело по него. На следващия стадий този процес или се задълбочава, или в него се внася известни корекции на базата на развитието самосъзнанието и целенасочено самовъзпитание. Понякога освен сценарий детето има да изпълнява антисценарий. Той може да бъде „програмиран” от другия родител, но единият на съзнавано ниво, а другият – на несъзнавано."

Източник // http://simpleidea.org/%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F/

Конформизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

"Конформизъм e промяна на поведението, чрез която индивидът отговаря на натиска на групата,

опитвайки се да е в съгласие с нея, като приема предложени или наложени норми. Тази промяна минава през отрицание на някои предишни позиции и води до самоодобрение чрез приемането на новите.

Факторите за проява на конформно поведение са свързани с размер, сила на групата, социална подкрепа, атрактивност на източника на влияние. Условия за получаване на конформизъм са единомислието на групата, несигурност, изпитвана от индивида, на който мястото в групата му импонира.

Важен е опитът на американския психолог Соломон Аш, при който на група от хора, всички от които са подставени лица, освен един наивен субект, са показани два листа, на единия от които има начертана линия с дадена дължина, а на другия същата линия е заобиколена от други две с различна дължина. Участниците са помолени да посочат коя линия съответства на първата. Първоначално всички давали очевидния отговор. Но след това всички подставени лица започнали да избират един и същ грешен отговор. Психологът предположил, че мнозинството от хората ще изберат правилния отговор въпреки мнението на другите. За негова изненада 75% от участниците предпочели да изберат отговор, който самите те не смятат за верен, за да не се противопоставят на всеобщото мнение."

Още за жените ;)

Жена ми може от петдесет метра да забележи някой рус косъм на сакото ми, а когато паркира, редовно забърсва с колата вратата на гаража“.     

"За да подсигурят спокойствието на своето семейство, жените, закрилници на домашното огнище, трябвало да са способни да долавят на секундата и най-малките промени във вида и поведението на своите деца — евентуалните сигнали за болка, глад, нараняване, агресивност или депресия. Мъжете, ловци на храна, никога не се задържали достатъчно дълго в пещерата, та да имат възможността да изучат несловесните сигнали или изобщо различните начини за междуличностно общуване. Невропсихологът проф. Рубен Кюр от Пенсилванския университет доказва посредством скенерни тестове, че когато мозъкът на мъжа е в състояние на почивка, поне 70% от неговата електроактивност е изключена. Приложени на жени, в състояние на почивка, същите тестове регистрират 90% електроактивност, което доказва, че жените непрекъснато приемат и анализират информацията от обкръжението си. Жената познава приятелите на децата си, надеждите и мечтите на децата си, техните сърдечни трепети и скрити страхове, знае какво мислят и как се чувстват и обикновено е напълно наясно каква беля подготвят. Мъжете просто смътно осъзнават, че в дома живеят и някакви по-дребнички хора."

Желание

" Първо ти се зареждаш с желанието, след това желанието зарежда теб.    Наполеон Хил    

Да знаете какво искате в живота, не е достатъчно. Нито „искам“, нито „надявам се“ ще ви помогнат да постигнете успех. Трябва да направите една стъпка напред и да прибавите вибрацията на желанието към общата смес. Желанието е това, което действа като катализатор на вашите мисли и убеждения, снабдявайки подсъзнанието с необходимите емоции, за да трансформира мислите ви в реалност.   Всички велики мъже и жени в миналото са знаели това. При всички се забелязва една и съща поразителна прилика — изгарящото желание да постигнат целите си.   Томас Едисон претърпява повече от десет хиляди неуспеха, преди да усъвършенства електрическата крушка. Неговото желание за успех никога не стихва. Уилбър и Орвил Райт са подложени на унижение и осмиване през онези години заради смелостта и вярата им, че могат да направят превозно средство, което да лети във въздуха. Но силата на техните желания им позволила упорито да продължат да следват целта си докато изработят първия сполучлив самолет. Хенри Форд банкрутира два пъти, преди да създаде първият модел Форд Т и поточната монтажна линия, убеден в желанието си да направи масово производството на коли."

Джон Кехоу - Успехът и парите

Пътят на душите - Д-р Майкъл Нютон 2 част

   "Когато погледнат към разтворилото се небе над тях, пациентите споделят, че духовният свят сякаш излъчва различни сияния. Досега не съм чул да споменават за матиления мрак, който свързваме с далечния Космос.

   Групите от души, които клиентите виждат в центъра на този амфитеатър , приличат на безброй ярко светещи звезди, които се движат бързо, докато други се носят по течението. Най-отдалеченитесъсредоточавания на енергия са описвани като"острови от мъгливи воали". Казвали са ми, че най-отличителната черта на духовния свят е непрекъснатото усещане за могъща духовна сила, която поставя всичко в една свръхестествена хармония. Хората казват, че това е мястото на чистата мисъл.

   Мислите могат да приемат различни форми. Точно на тазиудобна позиция от тяхното завръщане душите започват да предчувстват срещата с другите, които ги очакват. Те може да са видели някои от тези придружители още на входа, но с повечето се виждат за първи път.
Без изключение душите, които искат да осъществят контакт помежду си, особено докато се движат , го постигат просто като мислят за съществото, с което искат да се свържат. Внезапно повиканата личност се появява в духовния ум на пътника.

   Телепатичното общуване чрез енергията на всички духовни същества  дава възможност за невизуално привличане , докато две  енергийни форми , които на практика са близо една до друга , осигуряват по-непосредствена връзка. Разказите на моите пациенти за начина на тяхното духовно пътуване, маршрути и крайни цели са еднородни, въпреки, че онова, което виждат по пътя, е специфично за всеки човек.

   Опитах се да намеря в папките си със случаи пациент, чиито преживявания по този маршрут към крайното духовно местоназначение са предадени описателно  и в същото време  са показателни за това, което са ми казвали и много други.
Избрах един проницателен 41-годишен график-дизайнер със зряла душа. Душата на този мъж беше изминавала този път много пъти между дългата поредица от животи. "

Източник: // "Пътят на душите" - Майкъл Нютон

Пътят на душите - Д-р Майкъл Нютон 1 част

"Всички души, независимо от своята опитност, в края на краищата пристигат на един централен сборен пункт в духовния свят, който наричам спирка. Казах, че скоростта на движение на душите е различна в зависимост от духовната зрелост.

Изглежда, че преминалите етапа на ориентиране повече не се отклоняват от пътя, водещ към това пространство от духовния свят. Очевидно големи групи от завръщащи се души се прехвърлят чрез един духовен вид масов превоз.

Понякога до това място душите са придружени от своите водачи. Открил съм, че тази практика е особено разпространена при по-младите души. Други са упътвани от невидима сила, която ги привлича към района на спирката и след това нататък към очакващите ги същества.

Установил съм, доколкото това е възможно, че съпровождането от други същества зависи от волята на отделния водач. В повечето случаи не се поставя под въпрос, но душите не се мотаят на този етап от всоето пътуване. Когато слушам разкази за този особен кръстопът, си представям  как вървя заедно с множество пътници през централния терминал на някое столично летище, което е в състояние  да осигури самолет във всяка посока.

Един от моите пациенти оприличи спирката на "главината на едно огромно колело на каруца, където ни превозват към определените за нас места."

   Пациентите ми казват, че им се струва , че в този район се събират голям брой непознати души, които експедитивно влизат и излизат от главината, без да се тълпят.

Друг нарече това място"Автомагистралата на Лос Анджелис, но без задръстванията". В духовния свят  може би има и други главина на колела, приличащи на автостради, които водят към и надолу от рампите, но всеки пациент смята, че неговият маршрут към и от този център и от този център е единственият.

   Наблюденията за естеството на духовния свят при навлизане  в района на спирката определено се различават от онези първи мъгляви впечатления, които постепенно се  напластяват.

Все едно, че сега душата пътува, обгърната от огромен галактичен облак през еднородно божествено поле. Обичам да долавям вълнението в гласовете на моите пациенти, докато техните духове се реят из откритото пространство на спирката, подготвяйки се за следващия етап от прехода към предназначените за тях места. Те са поразени от безсмъртния свят, който се простира пред тях, и вярват, че някъде там се намира центърът на Вселената."

   

Добавихме 4 нови елемента в периодичната таблица

Четири елемента с атомен номер 113, 115, 117 и 118 са добавени към периодичната таблица. Така седмият ред вече е пълен.

Промяната е резултата от работата на учени от Русия, САЩ и Япония. Новите елементи са сред най-тежките и няма данни да съществуват извън лабораторията. Те са и изключително нестабилни – за да ги формулират, учените сблъскват по-леки ядра едно с друго. Новите елементи просъществували за по-малко от секунда, преди да се разпаднат на други елементи.

Тези елементи са първите добавени от 2011 година, когато се добавят флеворий [114] иливерморий [116], също свръх тежки метали. Последните четири носят временни имена –унунтрий [Uut, 113], унунпентий [Uup, 115], унусептий [Uus, 117] и унуноктий [Uuo, 118]. 

Предстои елементите да получат постоянни имена, по-лесни за произнасяне, като вече текат подписки един от тях да носи името на починалия фронтмен на рок групата Моторхед – Леми Килмистър. Идеята е, че супер тежките метали логично би трябвало да носят имена за звезди от хеви метъла.

Елемент 113, който е открит в Япония, става първият елемент, който получава името си в Азия.

Периодичната таблица е създадена през 1869 година, но и до днес е непълна, нито се намират отговорите на въпроси, свързани с тези градивни елементи на вселената. При разпадането на свръх тежките метали, те образуват други елементи, които често не могат да бъдат идентифицирани. Учените все още се нуждаят от по-бързи и точни начини за измерване на атомното число на елементите. Изследователите се надяват скоро да открият и елементи, отвъд 119, които не са известни до момента.

Източник:// Цитирано от http://fresh-science.com/science/physics/chetiri-novi-elementa-dobaveni-kam-periodichnata-tablitsa/