Желание за собствена значимост

   " Това е един от най-разпространените психологически комплекси. Хората се обиждат, когато им казват, че са глупави или тъпи. Чувстват се оскърбени или се разстройват заради всяка критична оценка по  техен адрес. Готови са да се бият до смърт, ако ги нарекат "свиня".
И това е , защото в детството си всеки от нас "сканира " модела на поведение на другите деца след нанесените обиди.

   Гонят се, бият се, обиждат се, настояват за вземане на думите назад. И всичко това има резултат. С времето децата израстват, а стереотипите се запазват.

   Всеки иска да расте, да се издига, да превъзхожда, да побеждава. При някои това се получава много добре, при други- не особено, а пък трети нищо не успяват да постигнат. Всеки от нас има камъче в "обувката", но само малцина успяват да се справят с него и да не обръщат внимание на думите. Обидите могат да се дължат на различни причини: лошо настроение( "не се чувствам добре, нека и той така да се чувства"), комплекс за непълноценност, желание да се унизи другия. Но най-често човек оскърбява, за да накара някого " да вибрира". Именно тогава може лесно да го управлява."


Източник:  "Как да манипулираме хората" - И. Зорин

Гордост

   "Гордеем се със страната си. Гордеем се със семейството си. Гордеем се със себе си. Това е добре. Но всъщност това е нашата слабост, която ни прави уязвими.

   Разновидност на гордостта е горделивостта. С поред религията това е най-големия човешки грях. "Аз никога няма да му се извиня. Той не го заслужава" или "Никога нищо няма да поискам от него. Ще има да чака". Да се мислиш за по -значим от ближния си- това е горделивост.

   Безспорно тя е проява на слабост. Манипулаторите усещат добре горделивостта и я използват за постигане на целите си."


Източник: "Как да манипулираме хората" - И. Зорин  

Вина

" В живота много често едни оценяват други. Понякога тази оценка е толкова сурова, че човек започва да изпитва чувство на вина. "Ти подведе не само мен, но и целия екип", "Ти си виновен за лошите ни отношения!".
Подобни фрази много често могат да бъдат чути в ежедневието ни. За да разберем дали имаме вина, или не, отначало трябва да си изясним кой ни съди. Често въздействието е с определени, доста користни намерения.

   Питам свои клиенти-ръководители: "Според вас кое има по-голямо значение- умението за натоварване с отговорност или за освобождаване от чувството за вина? Отговорите са различни. За едни ръководители е много важно да натоварват подчинените си служители с отговорност. Някои дори не разбират защо служителите им ги напускат. Изобщо не се досещат, че хората имат различни възможности. Едни могат да бъдат натоварени с големи отговорности, а други се оказват смазани и от най-малките ангажименти, които са им поверили. Не всички разбират, че освобождаването от чувството за вина е полезно и съществено. Служителят ще бъде много благодарен и това ще го мотивира да работи добре.

   Манипулаторите обичат да управляват своите жертви чрез чувството за вина. Това не е приятно. Но понякога марионетката е толкова потисната от вината, която изпитва, че губи способността си да анализира и да разбира правилно нещата.
Много жалко, че някои родители (най-често майките) възпитават децата си тийнейджъри, като използват чувството за вина. Те не разбират, че като натоварват крехките детски души, сами разрушават отношенията си с тях.

   Как да се противопоставите на манипулатора? Не трябва да се оправдавате. Помнете: "Този, който е прав, не доказва нищо, а който доказва- не е прав." Бъдете уверени в себе си, в своите мисли и действия. Тогава нито един манипулатор не може да ви навреди."


Източник: "Как да манипулираме хората" - И. Зорин

"Как да манипулираме хората" / И. Зорин

"Справедливост.

   Всички искаме справедливостта да тържествува винаги и навсякъде. Но всеки човек има своя собствена справедливост.

   Понякога можем да чуем някой да произнася : "Но това е несправедливо!" Манипулаторът иска да посочи на марионетката, че това, което казва или прави, не е справедливо.
Въпросът е в друго- за кого то не е справедливо? и тъй като всеки има своя  справедливост, оказва се, че това, което е справедливо за един, може и да не е за друг.
Ако чуете тази фраза, уточнявайте за кого това не е справедливо. напълно е възможно  то да не е справедливо само за манипулатора. Защото "просто не му е харесало". Не си мислете, че той е борец за всеобща справедливост. Ако нещо е справедливо за вас, какво значение има тогава човечеството?"


Източник: " Как да манипулираме хората" И . Зорин

Струните на душата

Кои струни дърпат манипулаторите?

   Всеки човек има комплекси, насадени от неговите родители "селекционери" още от детството му. Това са онези струни в душата ни, които всеки може да дърпа.
Отначало това е било изгодно за родителите ни - така им е било по-лесно да ни управляват. По-късно това се превръща в навик и се запазва за цял живот.

   Да разгледаме най-разпространените струни, които манипулаторите дърпат.

   Страх
Всички хора изпитват фобии и страхове. При някои те са явни, при други са едва забележими, при трети са скрити много добре. Някои се страхуват от затворено пространство, други - от тъмнината или самотата. Има хора, които се плашат от животни (змии, плъхове или скорпиеони). Има и хора, които се боят от височина или от дълбочина. Понякога се страхуваме не само за нас самите, но и за други хора - за нашето дете, например.
   Много хора се страхуват от заплахи. Манипулаторът, който предизвиква пораждането на страх, разбира, че със заплаха постига тайната си цел много по-сигурно, отколкото с някакъв друг мотив.
   Страховете ни идват от детството. Именно тогава хората, които са ни възпитали, са ни предали различни страхове: това са дядото,  бабата, бащата, майката. Те са използвали заплахи, за да постигнат желаната цел: детето да не бърка в електрическия контакт, да не се надвесва от прозореца, да не плува надълбоко, да не отива в тъмната стая, да не взема разни животни в ръцете си. Добре е детето да се научи да бъде предпазливо. Но ако започне да се страхува?

   По-късно се появяват по-големи страхове. Започваме да се страхуваме от смъртта, от болести, от бъдещето, страхуваме се да не загубим авторитета си и да не бъдем нещастни. Много хора се оказват подвластни на страха си, когато им кажат: ако не направиш това и това, ще загубиш еди какво си.

   Как да се противопоставим на манипулатора, който всява страх? Преди всичко не трябва да се боим от нищо. Поне в момента на манипулация е добре да забравим за страха си.
Временно.

   Заплахите най-често не се изпълняват. Именно това цели манипулаторът - жертвата му да се изплаши "тук и сега".
Той няма намерение да полага усилия за реализирането на своята заплаха, а още повече, ако е нечия друга. Няма мотив за това."


Източник: " Как да манилупираме хората" - И. Зорин.

Когато мъжът обича

"Влюбването на мъжа прилича на откриването на венерианките от онзи марсианец, който ги съзрял за първи път. Прикован в пещерата си и неспособен да намери причината за своята депресия, марсианецът насочил телескопа си към небето. Сякаш удар от мълния в един велик момент променил из основи живота му. През телескопа той зърнал видение, което описал като олицетворение на божествената красота и грация.   Той открил венерианките. Тялото му пламнало в огън. Докато ги наблюдавал, за първи път в живота си започнал да мисли за някой друг освен за себе си. Само един поглед бил достатъчен, за да придаде нов смисъл на живота му. Депресията изчезнала.   Философията на марсианците е „печеля-губиш“: аз искам да спечеля и не ме е грижа, ако ти загубиш. Докато марсианците се грижели само за себе си, тази формула действала добре. Тя действала векове наред, но после се наложило да се промени. Грижата главно за себе си вече не ги удовлетворявала. След като се влюбили, те поискали венерианките да спечелят колкото тях.   Днес можем да открием продължението на този състезателен кодекс на марсианците в повечето спортове. Например в тениса аз не само се опитвам да спечеля, но и да накарам приятеля си да загуби, като го затрудня да ми върне ударите. Приятно ми е да печеля, дори приятелят ми да загуби.   Повечето от тези марсиански нагласи имат място в живота ни, но философията „печеля-губиш“ е вредна в отношенията между възрастните. Ако се стремите да удовлетворите собствените си потребности за сметка на своя партньор, и двамата непременно ще бъдете нещастни, ще изпитвате неприязън един към друг и ще сте в постоянен конфликт. Тайната на успешните взаимоотношения е в това и двамата партньори да спечелят."

Източник : " Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния."- Алън Пийз

Защо момчетата не чуват, когато им се говори

"Момчетата често биват мъмрени от учителите и родителите си, задето не чуват, когато им се говори. Постепенно, в процеса на порастването и особено към началото на пубертета, ушните канали на момчетата преодоляват затрудненията на растежа, които понякога могат да причинят нещо като временна глухота. Проучвания показват, че в подобни случаи на "нечуване" учителките мъмрят по различен начин момичетата и момчетата и изглежда интуитивно усещат и разбират разликите в слуха на жените и на мъжете.
Ако някое момиче откаже визуален контакт, докато го мъмрят, учителката независимо от това продължава да му говори.
Ако някое момче откаже визуален контакт, повечето учителки интуитивно знаят, че в този момент то или не може да чуе, или не слуша, затова най-често го подканят: "Гледай ме, когато ти говоря". За жалост, момчетата са по-добре екипирани за ефективно гледане, отколкото за слушане. В това най-лесно може сами да се убедите по следнния начин -  накарайте няколко момчета и момичета да преброят колко пъти се повтаря буквата Б в някакво изречение.

Изготвената документация е резултат от многогодишни научни изследвания.

Момчетата отбелязват по-добър резултат от момичетата, бързо определяйки с поглед броя на буквите Р. Но ако същият тест бъде направен, без децата да виждат текста, а той само им бъде прочетен на глас, момичетата ще съобщят точния брой на буквите по-бързо от момчетата."


Източник: " Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" - Алън Пийз

Защо казваме, че мъжете са нечувствителни

"Това е така не само защото сензорният апарат на жената е по-съвършено развит, но и защото възприятията на мъжа са, образно казано, по-тъпи от нейните.
Надарена с по-тънък усет за нюансите, жената очаква от мъжа да разшифрова сигналите, които му дава посредством слово, глас и език на тялото, и да предугажда желанията и нуждите й, така както би го направила всяка друга жена. Но поради вече обсъденото еволюционно разпределяне на ролите, това просто е невъзможно.
Жената предполага, че мъжът ще разбере нейните нужди и желания, а когато види, че той изобщо не схваща за какво става дума, обикновено го обвинява, че е "нечувствителен" и че "не загрява".
На което мъжете по цял свят отговарят ядно: "Да не искаш да ти чета мислите?"
Редица изследвания доказват, че мъжът просто е неспособен " да чете мисли". Но добрата новина е, че стига да искат, повечето мъже могат да се научат как да подобрят способностите си  да разшифроват несловесните и вокални послания на жената."

Източник: "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" - Алън Пийз

Тя и чува по-добре...

" Жените чуват по-добре от мъжете и притежават отлична способност да отличават тънки и остри звуци. Женският мозък е програмиран така, че да чува бебешкия плач посред нощ, докато бащата може и да не го долови и да продължи да си спи най-спокойно. Ако някъде в далечината плаче малко котенце, жената ще го чуе.
 Затова пък мъжът, ако го чуе, може съвсем точно да й каже къде е котенцето, тъй като той пък притежава по-силно развити умения за пространствено ориентиране и за определяне на посоките."


Източник: " Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния"- Алън Пийз

Защо мъжете не могат да излъжат жената

" Проучванията ни във връзка с книгата " Езикът на тялото" разкриват, че при общуване " лице в лице" несловесните сигнали предават от 60% до 80% от смисъла на посланието, докато гласовите звуци -  от 20% до 30%. Останалите от 7% до 10 % са предавани посредством думи. По-добре развитият сензорен апарат на жената бързо улавя и анализира цялата информация, а устройството на женския мозък позволява скоростен обмен на сведения между двете полукълба, което прави жената по-способна да съпоставя, съчетава и отличава различните словесни, визуални и други сигнали.
   Ето защо повечето мъже трудно могат да излъжат някоя жена, ако са изправени лице в лице с нея. Затова пък - и то е известно на повечето жени - да излъжеш някой мъж в очите е относително лесна работа, тъй като той не притежава необходимата сензорна чувствителност, за да долови разминаването между словесните и несловесните сигнали на жената.
Повечето жени винаги ще могат да симулират оргазъм, без да се притесняват, че измамата им ще бъде разкрита.
Но ако искат да излъжат някоя жена, то за повечето мъже е далеч по-добре да го направят по телефона, с писмо или в пълен мрак, с одеало, метнато върху главите на двамата. "


Източник: "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" - Алън Пийз

Защо мъжете трябва да шофират нощем

" Въпреки, че жената вижда в тъмното по-добре, откколкото мъжът, особено червения край на светлинния спектър, очите на мъжа осигуряват по-добро зрение на дълго разстояние при стеснен обхват на полето, което означава, че той има по-добра, а следователно и по-безопасна, нощна видимост на дълги разстояния, отколкото жената.
 Съчетано с добре развития център за пространствено ориентиране, разположен в дясното му мозъчно полукълбо, това означава, че мъжът е способен да отличи и определи движението на другите коли, които са на пътя пред и зад него.
Повечето жени могат съвсем точно да кажатв какво именно се изразява изпитваната от тях един вид "нощна слепота": невъзможно им е да определят от коя страна на пътя се движи приближаващото превозно средство. Задача, с която тренираното за лов мъжко зрение може безпроблемно да се справи. Това означава, че ако тръгвате на дълго пътуване с кола, за жената е по-разумно да шофира денем, а за мъжа- нощем.
Жените могат да забелязват повече подробности в тъмното, отколкото мъжете, но само на късо разстояние и с по-широк обхват на полето.

При дълги пътувания е добре мъжете да шофират нощем, а жените- денем.

Мъжете страдат повече от преумора на очите, отколкото жените, понеже очите им са конфигурирани за гледане на далечни разстояния и затова те са принудени непрестанно да нагаждат погледа си за близко виждане- към компютърния екран или при четене например.
 Очите на жената са по-добре пригодени за дейности с по-близък обхват на видимостта, който й осигурява възможността да работи по-продължително с фини детайли, без да преуморява очите си.
 Освен това женският ум е програмиран за съгласуване на фини детайли при по-тясно поле на дейност, което означава, че средностатистическата жена притежава отлични способности да борави с игла и да разчита детайли на компютърния екран."

Източник: "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" - Алън Пийз

Изграждане на емоционално силни деца

" Деца, които вярват, че са господари на съдбата си, убедени са, че принадлежат на някого и се чувстват компетентни, имат по-големи шансове да се превърнат в по-силни и устойчиви личности с течение на времето.
Този житейски факт е безспорна истина и днес, така като беше безспорна истина през 1984г., когато излезе първото издание на "Възпитание без крясъци и шамари".
Децата виреят в обстановка, в която родителите:
- Възприемат факта, че децата им се появяват на бял свят със своя самоличност и темперамент.
- Помагат им да развият чувство за отговорност за действията си.
- Създават атмосфера на взаимно доверие.
- Научават децата да вземат решения и да разрешават проблеми.
- Показват им как да приемат грешките като предизвикателство, вместо като бедствие."


Източник: " Как без шамари и крясъци да приучим детето на дисциплина" 

Защо жените виждат толкова много

" Милиарди фотони светлина, което се равнява на 100 мегабайта компютърна база данни, нахлуват ежесекундно в ретината на всяко око. Твърде много информация, за да може мозъкът да я поддържа изцяло, затова той прави подбор и излъчва обратно само онази част от нея, която е необходима за оцеляването на вида.
Например щом веднъж мозъкът ви е асимилирал цялостната информация за всевъзможните нюанси в цвета на небето , той подбира само един от тях, който смята за необходимо да вижда - синия.
Тоест, нашият мозък стеснява обхвата на зрението ни, така че да можем да се съсредоточаваме  върху точно определено нещо. Ако търсим паднала на килима игла, обхватът на зрението ни е по-тясно концентриран.
   По същия начин мозъкът на мъжа, предварително ориентиран съобразно ролята му на ловец, има много по-тесен визуален обхват. Мозъкът на жената разшифрова визуалната информация, постъпваща от по-широко периферно поле, поради ролята й  в миналото на закрилница на семейното гнездо."


Източник: "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" - Алън Пийз

Как се сравят със стреса на Марс и Венера?

Когато марсианецът е разстроен, той не говори за това. Той никога не би натоварил друг марсианец със своя проблем, освен ако не му е необходима приятелска помощ, за да го реши. Вместо това става много мълчалив и се скрива в „пещерата“ си, за да обмисли проблема си и да намери решение. Когато го намери, той се чувства много по-добре и напуска „пещерата“.   Ако не може да намери решение, започва да прави неща, които му помагат да забрави проблемите си — например чете вестник или играе някаква игра. Той постепенно се отпуска, като откъсва мислите си от ежедневните си проблеми. Ако стресът е много голям, той ще трябва да приеме някакво предизвикателство, като надбягване с коли, спортно състезание или изкачване на планина.   За да се почувстват по-добре, марсианците се скриват в „пещерите“ си, където сами решават проблемите си.   Когато венерианката е разстроена или е подложена на стрес през деня, тя намира успокоение, като подробно обсъжда проблемите си с някой, на когото вярва. Тя споделя чувствата, които я притесняват, и внезапно започва да се чувства по-добре. Това е венерианският метод.   За да се почувстват по-добре, венерианките се събират заедно и открито говорят за проблемите си.   На Венера споделянето на проблемите се счита за истински признак на любов и доверие, а не за натоварване. Венерианките не се срамуват от проблемите си. Тяхната вътрешна хармония се определя не от стремежа да изглеждат компетентни, а по-скоро от способността им да установят взаимоотношения на обич. Те открито споделят  чувствата си на потиснатост, объркване, безнадежност и изтощение.

   Венерианката се чувства добре, когато има приятели, които я обичат и с които споделя чувствата и проблемите си. Марсиянецът се чувства добре, когато може да реши проблемите си сам в "пещерата". Тези тайни за това, как можем да се почувстваме добре, са приложими и днес."

Източник :"Мъжете са от Марс, жените от Венера" - Джон Грей