сряда, 7 декември 2016 г.

Видове развод


Разводът е безкрайно емоционално натоварване, тъй като множество видими и невидими връзки свързват двамата партньори един с друг. Не е никак лесно да се освободят от всичките чувства и емоции чрез скъсване на връзките, които са затвърдявани много години между тях. Това е момент на разрушаване, на изпепеляване, за да може впоследствие да се гради отново на чисто.

Социален (обществен) развод
При този вид развод кръгът от приятелите на засегнатите се разделя и част от тях стоят зад единия, а другите държат на втория партньор. Така развеждащите се губят част от своите познати и приятели и трябва да ги заместят с нови. Не всеки може лесно да се запознае с нови хора и да създаде нови обществени връзки и тогава се вижда колко е било важно присъствието на другия. 
 Раздяла
Този вид развод не е много популярен, но съществува. При него партньорите, имайки деца, предпочитат да се разделят без да се развеждат. Такова решение е доказателство, че те имат междуличностни конфликти, които сами не могат да решат. Надявайки се обаче да се разрешат от само себе си, ако не са близо един до друг за известно време, единият партньор напуска другия без развод. Това е много тежко за децата, тъй като те не са наясно с положението - дали имат двама родители, разведени ли са, обичат ли се и най-важното – дали обичат децата си. 
Законен развод
При този вид процесът на развода се извършва чрез съда. Това е оформяне на раздялата пред закона и им дава право да се създадат отново семейство с друг човек. 
Развод без търсене на вина
Най-популярен начин на развод в САЩ, при който двамата се разбират без конфликт да се разведат и да разделят имуществото си. Това, разбира се базира на т. нар. Предбрачни споразумения. 
Психически развод
Този вид развод е много тежък, особено за единия партньор. Често явление, когато има много голяма зависимост между тях. След развода този, който е бил по-зависим, трябва да свикне да е се справя сам. Той може да страда от депресия, отчуждение и лошо настроение. Според изследванията последиците от този вид развод се изстрадват до над 2 години. През тези години двамата се отчуждават един от друг и след време успяват да имат самостоятелен живот и отделен от другия свой собствен идентитет. 
Паралелен развод
Това се случва при партньори, които са живели известно време заедно, но никога не са задълбочили своето емоционално взаимоотношение. Тяхното съжителство е така да се каже административно и именно заради тази липса на обич и любов между тях, когато разводът наближи като решение, те спокойно се разделят. 
Страстен развод
Тази група са живели страстно през много години, свързани са дълбоко от всякаква гледна точка, често имат деца. Тогава разводът, както бракът между тях, също е страстен и изпепеляващ и двамата остават с дълбоки травми.

Всяко нещо в живота може да се възприема по различен начин в зависимост от човека. Дори едно разрушително събитие като развода може да се възприеме като един труден, но и важен житейски урок, като разбиране на грешки, като опознаване на себе си и като начало на качествено нов живот.

Източник: http://teacher.bg/Article/Details/29706

неделя, 4 декември 2016 г.

Без болка не можеш да си завършен човек. Роло Мей

"Мей разглежда живота като спектър от човешки преживявания.
Страданието е естествена част от тях, а не признак за патология. Очевидно, като човешки създания ние сме склонни да търсим преживявания, които ни осигуряват усещане за спокойствие. Радваме се на позната среда и предпочитаме изживявания, които поддържат психичните и физически сетива в равновесие и покой. Тази тенденция обаче води  към обозначаване на преживяванията като"добри"или "лоши" в зависимост единствено от нивото на удоволствие или дискомфорт, който те ни носят. Мей обяснява, че по този начин ние си правим лоша услуга, тъй като се борим с процеси, които обуславят огромно израстване и развитие, ако успеем да ги приемем като естествена част от живота.
   Мей предлага да живеем по начин, напомнящ на будизма-тоест, да приемем като равностойни всички форми на преживяването, вместо да избягваме или отричаме онези, които според нас са неприятни или тревожни. Той настоява да изпитаме "отрицателните" чувства, вместо да ги отбягваме  или потискаме.
Страданието и скръбта не са патологични проблеми, които трябва да се "разрешат"; те са част от човешкия живот, важно условие за нашето психологическо израстване. "

Източник: Книгата за психологията

четвъртък, 1 декември 2016 г.

Латентен период

" Период, простиращ се между края на детската сексуалност /пета или шеста година/ и началото на пубертета и отбелязващ застой  в развитието на сексуалността. Наблюдава се намаляване на сексуалните дейности, десексуализация на обектните отношения и на чувствата / най-вече доминирането на нежността над сексуалните желания/, появяват се чувства като срам и отвращение , както и морални и естетически стремежи.
Според психоаналитичната теория латентният период започва от момента на затихване на едиповия комплекс; той се съпътства от итензифициране на изтласкването - което води до амнезия , покриваща първите години от живота- от преобразуване на инвестирането в обектите в идентификации с родителите и от развитие на сублимацията."

Източник:  Лапланш, Ж. ; Понталис, Ж.- Б. "Речник на психоанализата "; изд. Колибри 

събота, 12 ноември 2016 г.

Страданието престава да е страдание в мига, в който намери смисъл



Виенският психиатър Виктор Франкъл вече специализира превенция на самоубийствата и лечение на депресия, когато през 1942г. заедно със своите родители, брат и съпруга е отведен в концентрационен лагер. Прекарва там три години, преодолява неописуем ужас и трагични загуби, но остава единствения оцелял от групата. В своята книга Човекът в търсене на смисъл (1946), написана след всичко преживяно, Франкъл обяснява, че човешката психика разполага с две сили, които позволяват на хората да превъзмогнат болезнени и дори опустошителни събития и да продължат напред: способността да вземат решения и свободата на мисленето. Той обяснява, че не сме зависими от нашата среда или събитията, защото ние определяме тяхното въздействие върху нас. Дори страданието може да се приеме по различен начин в зависимост от интерпретацията на случващото се.

Франкъл цитира случай с един свой пациент, който страдал от загубата на съпругата си.
Психологът го попитал какво би било, ако пациентът е починал пръв, и той отговорил, че съпругата му би изживяла много тежко тази трагедия. Франкъл изтъкнал, че пациентът й е спестил тази скръб, но сега трябва самият той да я изстрада. Като придаваме смисъл на страданието, то става поносимо: " страданието престава да е страдание в мига, в който намери смисъл".

Според Франкъл ние "не измисляме, а по-скоро откриваме" смисъла за себе си. Ние го разпознаваме чрез живота и най-вече чрез любовта, като създаваме преживявания и избираме начина, по който да го възприемем.

Източник:  "Книга за психологията"  изд. Книгомания

Потребност от наказание

Вътрешно изискване, което според Фройд стои в основата на поведението на определени индивиди, за които психоаналитичното изследване разкрива, че търсят болезнени или унизителни ситуации и намират удоволствие в тях(морален мазохизъм). Онова, което не подлежи на редуциране в подобни типове поведение, би следвало в крайна сметка да се отдаде на нагона към смъртта.

Фройд още от самото начало е заинтригуван от съществуването на явления, свидетелстващи за самонаказание :сънища за наказание, които са дан, заплащан на цензурата за осъществяването на някакво желание, както и особено симптомите на натрапливата невроза.

Още от най-ранните си изследвания на това заболяване Фройд описва самообвиненията, а по-късно, в Бележки върху един случай на натраплива невроза, и поведението на самонаказание. В най-общия случай това, което превръща обсесивния в мъчител на самия себе си, е съвкупността на неговите симптоми заедно със страданието, което те предполагат.

По-задълбоченото разглеждане  на метапсихологичните проблеми, повдигнати от тези явления, осъществено в рамките на втората  теория за психичния апарат, развитието в осмислянето на садизма- мазохизма и въвеждането в крайна сметка на нагона към смъртта водят Фройд до едно по-ясно очертаване и разграничаването на различните типове поведение на самонаказание."

Източник: "Речник на психоанализата" - Ж. Лапланш

четвъртък, 10 ноември 2016 г.

"Сексуален нагон"

Вътрешен тласък, чието действие психоанализата вижда в едно много по-широко поле от това на сексуалните дейности в обичайния смисъл на думата.В него се изразяват в най-голяма степен характеристиките на нагона, които го отличават от инстинкта: неговият обект не е биологически предопределен, начините му на задоволяване (цели) са променливи, свързани са с функционирането на определени телесни зони(ерогенни зони), но могат да придружават различните дейности, на които се опират.
Това разнообразие от соматични източници на сексуална възбуда предполага, че сексуалният нагон не е изначално обединен, а най-напред е фрагментиран на частични нагони, чието задоволяване е локално(органно удоволствие).

Психоанализата показва, че сексуалният нагон у човека е тясно свързан с една игра на представи или фантазии, които определят спецификата му. В края на едно сложно и променливо развитие той се подчинява на първенството на гениталността и тогава се връща към присъщите за инстинкта устойчивост и крайна цел.

От икономическа гледна точка Фройд постулира съществуването на една-единствена енергия в превратностите на сексуалния нагон:  либидо.

От динамическа гледна точка той вижда в сексуалния нагон един необходим полюс на психичния конфликт: той е привилигированият обект на изтласкването в несъзнаваното.

Източник: " Речник на психоанализата "- Ж. Лапланш

"Прегенитален"

Прилагателно, определящо нагоните, организациите, фиксациите и т.н., отнасящи се към периода на психосексуално развитие, в който първенството на гениталната зона още не е установено.

Въвеждането на този термин в Предразположението към натраплива невроза съвпада с въвеждането на идеята за една либидна организация, която се изгражда под първенството на гениталните органи.
Известно е, че Фройд много по-рано разпознава съществуването на детски сексуален живот, предхождащ установяването на това първенство. Още в писмото до Флийс от 14.11.1897г. той говори за сексуални зони, които по-късно биват изоставяни; а в Три студии върху теорията на сексуалността той описва първоначално анархичното функциониране на негениталните частични нагони.
Прилагателното "прегенитален" е добило голямо разпространение. В съвременния психоаналитичен език то означава не само нагони или либидни организации, но и фиксации, регресии към тези ранни форми на психосексуално функциониране. Говори се за прегенитални неврози, когато такива фиксации са преобладаващи. Стигнало се е дотам прилагателното да се превърне в съществително или да се говори за "прегенитален" тип личност.

Източник :  Лапланш, Ж. ; Понталис, Ж.-Б. - "Речник на психоанализата"  изд. "Колибри"

събота, 8 октомври 2016 г.

Усещане

" Първичен психичен процес. Съществува единствено при непосредствено въздействие на обекта. След това престава да съществува. Отразява само отделните страни на предметите. Само външно видимите страни, но независимо от това са възможни обобщения. Образът е винаги по-беден от предмета в съдържателно отношение. Първоначално образът е неясен (аморфно петно ).
Способността към усещане има вроден характер, но и се развива. Независимо от формата си усещанията дават знания на човека и това разширява границите на неговата свобода. Жизнената дейност и самочувствие на личността предполагат цялостен поток от усещания иначе се получават аномалии.
-Сензорна депривация
-Сензорно свръхизобилие
   Долен праг и горен праг на усетливост. Разликата между двата е зона на чувсвителност.
Праг на различаване. Това е най-малкото изменение, което се различава.
- Адаптация-игнориране на продължителното дразнене и изменение на чувствителността. Най-силна е за тактилните, температурните и зрителните усещания.
Най-слаба е за болка.

Взаимно влияние между усещанията
-Синкразия(скомина)-непоносимост към дразнител, който не застрашава живота ни.
-Сенсибилизация(чувствителност).
-Компенсация. Компенсиране за липса или недостатъчна функция на сетивен орган.
-Видове усещания. Зрителни, слухови, вкусови, обонятелни, тактилни, кинестатични и т.н."

Семинар - Тодор Гергов
Психология. Югозападен университет
Благоевград

петък, 7 октомври 2016 г.

Нарушения на дългосрочната памет

        "Амнезичният синдром най-общо се дефинира като обединяващ по характер нарушения на дългосрочната памет. Този синдром може да  възникне като последица на различни неврологични проблеми:Корсаков синдром / най-често следствие  продължителна злоупотреба с алкохол /, аноксични или исхемични епизоди ( свързани например със сърдечен инфаркт или интоксикация с въглероден окис ), тумори, васкуларни инциденти, вирусен енцефалит, черепно-мозъчни травми и др.
          Лезиите, причиняващи амнезичен синдром засягат един от следните три мозъчни района: диенцефалон (при Корсаков синдром с алкохолна генеза), медиален темпорален дял (най-често при пациенти, прекарали вируссен енцефалит и при епилептици след оперативно отстраняване на темпоралния дял с цел лечение ) фронто-базалните райони(най-често при оперирани от спукване на аневризма на предната мозъчна артерия).
          Амнезичният синдром се подразделя на две основни форми с различна патогенеза и специфични прояви: антероградна амнезия и ретроградна амнезия, които много по-често се проявяват асоциирано като връзката между тях остава все още неясна.
Случаите на едновременно тежко увреждане на антероградната и ретроградната памет се означават като глобална амнезия.
Съществено важно е, че тежестта и съотношението на антероградните и ретроградни паметови дефицити варират значително между отделните пациенти, но дори и в най-тежките случаи краткосрочната памет, вниманието, езиковите, перцептивните и двигателните функции, способността за разсъждаване, както и социалните умения да са напълно съхранени."





Източник: "Невропсихология" - доц. д-р  Иванка Асенова 


събота, 17 септември 2016 г.

Личностни аспекти на старостта - Теодор Гергов

" Счита се, че старческата възраст е период, който се характеризира  с дълбока реорганизация и промени и в Аз-концепцията. L' Ecuyer /1990 / обобщава, че след 60-ата година Аз-концепцията на хората непрекъснато се изменя в зависимост от появата на разнообразни и многобройни нови ситуации в живота. Настъпилите изменения са диференцирани в зависимост от важността на новите ситуации и събития.

Schaie /1996 /  и Baltes /1993 / също застъпват становището, че Аз-концепцията се развива през целия живот, като по време на старостта нейното развитие е свързано не толкова с процесите на стареенето, колкото с жизнените събития и измененията с материалното положение, здравния и социален статус, сферата на общуване и др.

Поддържането на положителен Аз- образ влияе позитивно върху продуктивността и адаптацията на старите хора. Понякога се актуализират фрагменти от предходни жизнени роли, които са допълнителен източник на активност. Намирането на ново амплоа играе ролята на преграда за негативни психични тенденции и повишава самооценката. "

Извадка - "Личностни аспекти на старостта "  - Теодор Гергов 

събота, 27 август 2016 г.

Донка

Донка за поредна сутрин отиваше на работа с неистови мъки.
Преметнала чанта през рамо, стъпваше несигурно по разнебитените плочки в близост до един строеж, които нямаше вид да приключи скоро.
Шума от машините й причиняваше допълнителен стрес и едно такова сутрешно безпокойство, което въпреки, че го изпитваше пет дни в седмицата, не успя да свикне с него.
В чантата й смело се дундуркаха няколко дамски превръзки, едно огледалце, ярко розово червило изразяващо нейната същност, пакетче носни кърпички и портмоне от уж естествена крокодилска кожа, в което прецизно беше наредила снимка на мъжа си, любовника си и бъдещия си евентуално втори любовник.
Не беше щастлива, някак тези първите двама я натоварваха и тя реши да използва метода на привличане чрез  визуализация.
И така Донка преминаваше през сивотата на ежедневието си, надявайки се този третия да бъде принца на бял кон, който тя толкова много искаше.
В края на този ад от неравности на пътя, токчето на Донка се заклещи между две от плочките  и това преживяване отключи една неочаквана, цинична агресия с лек привкус на изтласкана тъга и садо-мазохистини желания.
Единственото нещо, което успя да направи бе да извади малкия си компактен телефон от чантата  и започна да набира номера  за поръчка на такси.
Оставаше й малко разстояние до работата , но единствения начин бе да се придвижи с такси.
След кратко/ подчертавам /чакане, късметът на Донка се усмихна. Жълтия автомобил спря до нея и тя нетърпеливо се качи вътре. Започна да се гледа в огледалото и да оправя косата си, издавайки я допълнително, че възнамерява да флиртува.
Абе, типичното клише!
И така, Донка започна да се вайка пред бакшиша без да отклонява погледа си от огледалото, което всъщност остана цяло, незнайно как.
След няколко минути мрънкане от нейна страна, тя отмести посгледа си върху въпросния бакшиш и не можеше да повярва, пулса й се учести, зениците разшириха и дланите започнаха да се навлажняват.
През съзнанието й премина ток....да това беше той...нейната любов от пръв поглед. Нейният трети опит, нейната визуализация.
И тогава Донка осъзна, че точно, когато най-малко очаква, живота й се промени изцяло.

Извод: Не мрънкайте излишно като Донка. Не знаете какво ви очаква в края на разнебитените плочки.
Но, ако погледнем песимистично на нещата, Донка просто може да е имала късмет.
Така, че пийте най-добре по една бира и си лягайте.
Живи от живота няма да се отървете.

27.08.2016г- края на Август /Dianne/

неделя, 7 август 2016 г.

Предположение да се търси източникър на чувството за вина изключително в отказа от агресия

"Лишаването от сексуално задоволяване предизвиква известна склонност към агресивност спрямо лицето, което е виновно за това, а самата агресивност на свой ред отново трябва да бъде задушена . Следователно  самоагресията е тази, която се потиска и прехвърля върху Свръхаза.
Симптомите на неврозите по същество заместват задоволяването на неосъществените сексуални копнежи. За наша изненада в процеса  на аналитичната дейност научихме, че всяка невроза може би прикрива частица  неосъзнато чувство за вина, което отново затвърждава симптомите чрез използването им за наказание. Сега можем напълно разбираемо да формулираме : ако една инстинктивна наклонност е подложена на потискане, то нейните либидни моменти ще се превърнат в симптоми , а агресивните компоненти - в чувство за вина. Дори това твърдение да е само наполовина вярно , то заслужава нашия интерес."

Източник// "Ерос и култура" - Зигмунд Фройд

За твоето пътуване

Понякога е трудно да задържиш мислите си на твоя страна...понякога...и никога, когато е нужно, за да успееш да се съхраниш.
Коленичил пред силата, която кара света да се движи, затваряш очи и поемаш дълбоко въздух...сякаш за последен път. Прехвърляш спомени, опитваш да промениш събития от миналото...знаеш, че е невъзможно...чувстваш се толкова слаб...толкова безпомощен пред нещо, което не съществува реално като материя, а те подчинява така лесно,толкова безмилостно...да...твоите спомени...яркостта с която те светят може да те убие... и ти го знаеш...безпомощен като прашинка в торнадо не ти остава нищо друго, освен да се надяваш да бъдеш пощаден, очаквайки следващото торнадо, след това следващо и следващо, докато един ден просто не изчезнеш... това ще бъде  началото на твоето пътуване...към безкрая...

06.08.2016г/Dianne/

петък, 5 август 2016 г.

Социалните цени на оценката със задна дата

"Да се учим от изненадите е разумно, но това може да има някои пагубни последствия.
Общо ограничение на човешкия ум и неговата несъвършена способност да реконструира минали състояния на познание или убеждения, които са се променили. Щом усвоим ново виждане за света (или за някоя част от него), ние моментално загубваме голяма част от способността си да си спомняме онова, в което сме вярвали, преди да се промени убеждението ни.
Нашата способност да реконструираме миналите си убеждения неизбежно ни кара да подценяваме степента, в която сме били изненадани от минали събития.
По-нататъшни експерименти показват, че хората са склонни да пресилват точността не само на своите първоначални предсказания, но и точността на предсказанията, направени от други.
Подобни резултати се откриват за други събития, които грабват общественото внимание, например делото за убийство на О Джей Симпсън и ипийчмънта на президента Бил Клинтън.
Склонността да ревизираме историята на своите убеждения в светлината на онова, което действително се е случило, поражда силна когнитивна илюзия."

Извадка:"Мисленето"-Даниъл Канеман

петък, 29 юли 2016 г.

ЗАЩИТНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА ЕГОТО





"Човешкият психичен апарат според З.Фройд включва три инстанции, обединени в структурно
и функционално отношение, но всяка със свой произход, специфика и динамика. Тези три
инстанции са: Ид, Его и Суперего.

И д ъ т представлява най-старата част на психичния апарат, включваща наследството, което
нашата конституция носи със себе си от момента на раждането. При раждането Ид съдържа
цялата психична енергия, едва след време се развиват Егото и Суперегото. В Ид са
съсредоточени човешките нагони, обединени от З.Фройд в две големи групи - нагон към
живота /сексуален нагон, либидо/ и нагон към смъртта /агресивен нагон/. Влеченията и
стремежите, идващи от Ид, са константни, те не се променят във времето - приключват
развитието си до към петата година от живота и слабо се поддават на промяна през целия
останал живот.
В Ид действа т.нар. първичен процес - тук няма синтез на идеи, афектите са податливи на
изместване, противоположностите не са взаимно изключващи се, а могат дори да съвпадат и
сгъстяването се появява като нещо съвсем нормално. Един начин за разтоварване на
психичната енергия лесно може да бъде заменен с друг. Първичните процеси не са
подвластни на логиката, нито на времето и пространството. Ид изисква незабавно и пълно
удовлетворяване на своите императиви, без да се безпокои за своята собствена сигурност.
Върховният принцип, който ръководи психичните процеси тук, е принципът на удоволствието,
а крайна цел е не просто постигането на удоволствие, а понижаването на напрежението чрез
него. Идът пренебрегва критериите за добро и зло, за "може" и "не може".
Съдържанието на Ид е изцяло несъзнавано. Докато една част от него обаче включва
първоначалното, непроменено и труднодостъпно негово ядро, то друга е постнатална,
придобита в хода на живота, такава, която е била отначало в полето на съзнанието, но по
една или друга причина е била изтласкана, потисната и също е станала несъзнавана.

Втората инстанция в човешкия психичен апарат според З.Фройд - Е г о т о - дълбоко
генетически е произлязла от Ид, за да удовлетворява неговите повели в условията на
противоречащата му реалност. Част от Ид, намираща се на повърхността и по тази причина в
най-близък допир с реалността, започва да изпитва нейното влияние и претърпява
специфично развитие, което води до появата на Егото. За разлика от Ид, Егото се ръководи от
вторичните процеси, съгласувани с логиката, времето и пространството. Най-важната
характеристика на вторичния процес е способността за забавяне разтоварването на
катексиса, т.е. за отлагане на разтоварването до момента, когато външните условия станат
благоприятни.
Егото се ръководи от принципа на реалността, т.е. съобразява се с изискванията на
реалността. С други думи, пределно общата функция на Егото е адаптацията на психичната
система към реалността. Егото не е чуждо на удоволствието, но го получава косвено и
частично - чрез избягване на неудоволствието.
Докато Ид символизира необузданите и ненаситни стремежи и страсти, Егото се представя от
Фройд като синоним на разума и трезвостта, макар че не всички негови функции оперират във
фокуса на съзнанието.
Активността на Егото е насочена едновременно към външния свят и към собствения вътрешен
живот. Една от съществените му функции е т.нар. отчитане на реалността - способността му
да разграничава дразнителите от външния свят от онези, които се пораждат от желанията и
импулсите на Ида.
По посока навън Егото решава следните задачи: възприема реалността; разпознава стимулите
в нея и с помощта на паметта съхранява обективна представа за нея; съпоставя тази
представа с данните и преживяванията, получавани от вътрешни източници; избягва
прекалено силни дразнители, адаптира се към умерени; чрез активност прави промени във
външния свят.
По посока навътре Егото взаимодейства с Ид и осъществява контрол над импулсите и
влеченията, отсрочва времето за тяхното удовлетворяване или напълно потиска техните
проявления.
На тази база Егото систематизира и обобщава опита от външния и вътрешния свят на човека и
в това З.Фройд вижда една от най-важните му функции.
Две групи фактори оказват влияние върху формирането и развитието на Егото - от една
страна това са процесите, свързани със съзряването на нервната система, а от друга
последователните идентификации с обекти от външната среда.
Основна грижа на Егото са напреженията, идващи от вътрешните импулси и външните
стимули. Повишаването на напрежението поражда безпокойство, тревожност /неудоволствие/,
а понижаването му се възприема и преживява като удоволствие. Егото трябва да открие най-
безопасните и благоприятни начини за получаване на удоволствие, за да се самосъхрани.

Третата инстанция в човешкия психичен апарат - С у п е р е г о т о, е представена от
З.Фройд като еквивалент на съвестта, морала. Тя се обособява като самостоятелен елемент,
отделяйки се от Егото, към петата година от живота на човека. Механизмът на изграждане на
Суперегото е идентификацията - уподобяването и подражанието на чуждия Аз до степен на
отъждествяване с него. Пръв източник в процеса на изграждане на Суперегото са
родителският авторитет и власт над детето. Идентификацията с родителските образи води до
пренасяне на външния родителски контрол /изисквания, забрани, табута/ и превръщането му
във вътрешен самоконтрол. Суперегото според З.Фройд е наследник на Едиповия комплекс и
се установява като самостоятелен елемент на психиката едва след изчезването на Едиповата
симптоматика от картината на детското поведение. З.Фройд смята, че като приемник на
едиповите обектни отношения Суперегото има дълбоки корени в Ида. Така, макар и полярни в
своята същност - Идът със своето отрицание на морала, а Суперегото със своята
"хиперморалност", между двете инстанции има и общност и тя е в това, че и двете
представляват влиянието на миналото - органичното /наследствеността/ и културното.
Към ранните идентификации с родителите, които имат определящо значение за формиране на
Суперегото, Фройд по-късно прибавя идентификациите с други авторитетни лица, както и
реактивните образувания."