PLAZA - Hold Up

Общуването като социална перцепция

                                                                           

"Структурата на общуването се дели на :
1. Комуникативна страна на общуването
2. Интерактивна
3. Перцептивна

Комуникативната страна се изразява в обмен на информация.
Интерактивна: организация на взаимодействията между индивидите
Перцептивна: процес на въприемане и познание на партньорите в общуването.

Социална перцепция - процес на възприятие на външните признаци на човек и съотнасяне с неговите личностни характеристики.
В хода на социалнате перцепция се осъществява:
- емоционална оценка на другия
- опит за разбиране на причината за неговите постъпки
- създаване на собствена стратегия на поведение

Социална рефлексия - умението да разбираш, осмисляш съответните си постъпки и въздействие върху поведението на партньора.

Идентификация - мисловен процес за уподобяване, отъждествяване с партньора, с цел да се разберат неговите мисли и представи.

Каузална атрибуция - приписване на партньора както причините за поведение, така понякога и самите образци на поведение на някакви по-общи характеристики.

Рефлексия - мисловен процес, насочен към анализ, разбиране и осъзнаване на себе си, собствените действия, поведение, реч, опит, чувства с помощта на разума, логиката, думите и осъзнаване на това как аз възприемам и оценявам другите.

При каузалната атрибуция приписването се осъществява на основа на сходствата на поведението на лицето с някакъв друг образец, съществуващ в миналия опит на възприемащия.
Самият феномен на приписване възниква тогава, когато в човек има дефицит на информация за другия човек и я заменя чрез процесите на приписване.

Стериотипизация - прилагане на обща схема за възприемане и оценяване, изграждане на най-опростена схематична представа за другите и класификация на поведение в общи норми -  бързо ориентиране в ситуация.

Ефект на ореола - формиране на специфична нагласа у възприемащия чрез приписване на определени качества.
Този " образ" играе ролята на ореол, който пречи да се видят действителните черти и прояви на индивида.

Ефект на първичността и новината - Представената по-рано информация преобладава над последната в ситуации на възприемане на непознат човек."

Сублимен

Минаваше полунощ, асансьора спря, вратите се отвориха ...запътих се към дългия коридор...токчетата ми потъваха в мокета...в тишината наоколо се чуваше само дишането ми...пулса ми ускорен, зениците разширени, а сексуалността ми достигаше връхната си точка.
Нямах търпение да го видя, да вдишам от аромата му, да усетя желанието му, копнежа ...ръцете му...навсякъде по мен.
Спрях пред вратата на стаята...отвори ми...стоеше пред мен толкова магнетичен, внушителен, красив...с разкопчана риза...бяла и разхлабена вратовръзка, небрежно спряна на гърдите му.
Не откъсваше поглед от мен, очите му излъчваха топлина...желаеше ме...усещах го...хвана ме през кръста, рязко ме дръпна към себе си и затвори вратата...прокара пръсти по шията ми и ме бутна на леглото.
Без думи ми каза всичко...изостри до краен предел сетивата ми...и ме разпиля...

19.03.2017г
Dianne

Ревността

"Унищожителната сила на ревността я превърнала в основна тема на драматурзите, писателите и философите на обществото.
Брайсън предлага да се прави строго разграничение между ревността, завистта и съперничеството. Той дефинира ревността като заплаха, насочена върху съществуващата връзка.
Някои автори допускат, че една от най-важните съставки на ревността е заплахата насочена срещу самолюбието.
Мъжете и жените проявяват тенденция към различие в реакцията си спрямо ревността.
Експеримент показва, че когато заплахата е сериозна, мъжете сякаш са решени да оставят съществуващата връзка, за да възмездят щетите, причинени на самолюбието им, доказвайки своето очарование върху други лица.
Жените като че са много по-склонни да се опитват да запазят съществуващата връзка и като последица от сериозната заплаха те още повече се отдалечават от възможността да имат други връзки."

"Интимните отношения"
С. Московичи
Направление: Социална психология 

Намерих душата ти

Влизаш  в стаята...търсиш погледа ми...искаш от енергията, любовта и сексуалността ми...бориш се със себе си...отпращаш мислите си, толкова са много и толкова силни...раздират въздуха и сетивата ти...как копнееш да бъдеш милван, да се чувстваш жив, свободен, непринуден, емоционален...липсва ти тази нежна, мека топлина, която така съкровено гали душата ти...липсвам ти може би и аз, а още не си ме имал...
Колко странно нещо е живота, среща те лице в лице с всичките ти страхове...не можеш да избягаш, длъжен си да победиш или да изгубиш всичко там ... на момента, без право на втори опит.
Ако се провалиш, ще усетиш тежестта на целия свят върху себе си...ако победиш...ще усетиш лекотата на птиците, реещи се в небето...обичан, желан, силен, могъщ...властен.
Ще си енергията, достатъчна да захрани Вселената...забравени мигове...притъпени от време, хора, ситуации...протегни се и ги вземи...те са там...толкова близо... и толкова твои...

12.03.2017г
(Dianne Dimitroff)

Видове развод

Разводът е безкрайно емоционално натоварване, тъй като множество видими и невидими връзки свързват двамата партньори един с друг. Не е никак лесно да се освободят от всичките чувства и емоции чрез скъсване на връзките, които са затвърдявани много години между тях. Това е момент на разрушаване, на изпепеляване, за да може впоследствие да се гради отново на чисто.

Социален (обществен) развод
При този вид развод кръгът от приятелите на засегнатите се разделя и част от тях стоят зад единия, а другите държат на втория партньор. Така развеждащите се губят част от своите познати и приятели и трябва да ги заместят с нови. Не всеки може лесно да се запознае с нови хора и да създаде нови обществени връзки и тогава се вижда колко е било важно присъствието на другия. 
 Раздяла
Този вид развод не е много популярен, но съществува. При него партньорите, имайки деца, предпочитат да се разделят без да се развеждат. Такова решение е доказателство, че те имат междуличностни конфликти, които сами не могат да решат. Надявайки се обаче да се разрешат от само себе си, ако не са близо един до друг за известно време, единият партньор напуска другия без развод. Това е много тежко за децата, тъй като те не са наясно с положението - дали имат двама родители, разведени ли са, обичат ли се и най-важното – дали обичат децата си. 
Законен развод
При този вид процесът на развода се извършва чрез съда. Това е оформяне на раздялата пред закона и им дава право да се създадат отново семейство с друг човек. 
Развод без търсене на вина
Най-популярен начин на развод в САЩ, при който двамата се разбират без конфликт да се разведат и да разделят имуществото си. Това, разбира се базира на т. нар. Предбрачни споразумения. 
Психически развод
Този вид развод е много тежък, особено за единия партньор. Често явление, когато има много голяма зависимост между тях. След развода този, който е бил по-зависим, трябва да свикне да е се справя сам. Той може да страда от депресия, отчуждение и лошо настроение. Според изследванията последиците от този вид развод се изстрадват до над 2 години. През тези години двамата се отчуждават един от друг и след време успяват да имат самостоятелен живот и отделен от другия свой собствен идентитет. 
Паралелен развод
Това се случва при партньори, които са живели известно време заедно, но никога не са задълбочили своето емоционално взаимоотношение. Тяхното съжителство е така да се каже административно и именно заради тази липса на обич и любов между тях, когато разводът наближи като решение, те спокойно се разделят. 
Страстен развод
Тази група са живели страстно през много години, свързани са дълбоко от всякаква гледна точка, често имат деца. Тогава разводът, както бракът между тях, също е страстен и изпепеляващ и двамата остават с дълбоки травми.

Всяко нещо в живота може да се възприема по различен начин в зависимост от човека. Дори едно разрушително събитие като развода може да се възприеме като един труден, но и важен житейски урок, като разбиране на грешки, като опознаване на себе си и като начало на качествено нов живот.

Източник: http://teacher.bg/Article/Details/29706

Без болка не можеш да си завършен човек. Роло Мей

"Мей разглежда живота като спектър от човешки преживявания.
Страданието е естествена част от тях, а не признак за патология. Очевидно, като човешки създания ние сме склонни да търсим преживявания, които ни осигуряват усещане за спокойствие. Радваме се на позната среда и предпочитаме изживявания, които поддържат психичните и физически сетива в равновесие и покой. Тази тенденция обаче води  към обозначаване на преживяванията като"добри"или "лоши" в зависимост единствено от нивото на удоволствие или дискомфорт, който те ни носят. Мей обяснява, че по този начин ние си правим лоша услуга, тъй като се борим с процеси, които обуславят огромно израстване и развитие, ако успеем да ги приемем като естествена част от живота.
   Мей предлага да живеем по начин, напомнящ на будизма-тоест, да приемем като равностойни всички форми на преживяването, вместо да избягваме или отричаме онези, които според нас са неприятни или тревожни. Той настоява да изпитаме "отрицателните" чувства, вместо да ги отбягваме  или потискаме.
Страданието и скръбта не са патологични проблеми, които трябва да се "разрешат"; те са част от човешкия живот, важно условие за нашето психологическо израстване. "

Източник: Книгата за психологията

Латентен период

" Период, простиращ се между края на детската сексуалност /пета или шеста година/ и началото на пубертета и отбелязващ застой  в развитието на сексуалността. Наблюдава се намаляване на сексуалните дейности, десексуализация на обектните отношения и на чувствата / най-вече доминирането на нежността над сексуалните желания/, появяват се чувства като срам и отвращение , както и морални и естетически стремежи.
Според психоаналитичната теория латентният период започва от момента на затихване на едиповия комплекс; той се съпътства от итензифициране на изтласкването - което води до амнезия , покриваща първите години от живота- от преобразуване на инвестирането в обектите в идентификации с родителите и от развитие на сублимацията."

Източник:  Лапланш, Ж. ; Понталис, Ж.- Б. "Речник на психоанализата "; изд. Колибри 

Страданието престава да е страдание в мига, в който намери смисъл

Виенският психиатър Виктор Франкъл вече специализира превенция на самоубийствата и лечение на депресия, когато през 1942г. заедно със своите родители, брат и съпруга е отведен в концентрационен лагер. Прекарва там три години, преодолява неописуем ужас и трагични загуби, но остава единствения оцелял от групата. В своята книга Човекът в търсене на смисъл (1946), написана след всичко преживяно, Франкъл обяснява, че човешката психика разполага с две сили, които позволяват на хората да превъзмогнат болезнени и дори опустошителни събития и да продължат напред: способността да вземат решения и свободата на мисленето. Той обяснява, че не сме зависими от нашата среда или събитията, защото ние определяме тяхното въздействие върху нас. Дори страданието може да се приеме по различен начин в зависимост от интерпретацията на случващото се.

Франкъл цитира случай с един свой пациент, който страдал от загубата на съпругата си.
Психологът го попитал какво би било, ако пациентът е починал пръв, и той отговорил, че съпругата му би изживяла много тежко тази трагедия. Франкъл изтъкнал, че пациентът й е спестил тази скръб, но сега трябва самият той да я изстрада. Като придаваме смисъл на страданието, то става поносимо: " страданието престава да е страдание в мига, в който намери смисъл".

Според Франкъл ние "не измисляме, а по-скоро откриваме" смисъла за себе си. Ние го разпознаваме чрез живота и най-вече чрез любовта, като създаваме преживявания и избираме начина, по който да го възприемем.

Източник:  "Книга за психологията"  изд. Книгомания

Потребност от наказание

Вътрешно изискване, което според Фройд стои в основата на поведението на определени индивиди, за които психоаналитичното изследване разкрива, че търсят болезнени или унизителни ситуации и намират удоволствие в тях(морален мазохизъм). Онова, което не подлежи на редуциране в подобни типове поведение, би следвало в крайна сметка да се отдаде на нагона към смъртта.

Фройд още от самото начало е заинтригуван от съществуването на явления, свидетелстващи за самонаказание :сънища за наказание, които са дан, заплащан на цензурата за осъществяването на някакво желание, както и особено симптомите на натрапливата невроза.

Още от най-ранните си изследвания на това заболяване Фройд описва самообвиненията, а по-късно, в Бележки върху един случай на натраплива невроза, и поведението на самонаказание. В най-общия случай това, което превръща обсесивния в мъчител на самия себе си, е съвкупността на неговите симптоми заедно със страданието, което те предполагат.

По-задълбоченото разглеждане  на метапсихологичните проблеми, повдигнати от тези явления, осъществено в рамките на втората  теория за психичния апарат, развитието в осмислянето на садизма- мазохизма и въвеждането в крайна сметка на нагона към смъртта водят Фройд до едно по-ясно очертаване и разграничаването на различните типове поведение на самонаказание."

Източник: "Речник на психоанализата" - Ж. Лапланш

"Сексуален нагон"

Вътрешен тласък, чието действие психоанализата вижда в едно много по-широко поле от това на сексуалните дейности в обичайния смисъл на думата.В него се изразяват в най-голяма степен характеристиките на нагона, които го отличават от инстинкта: неговият обект не е биологически предопределен, начините му на задоволяване (цели) са променливи, свързани са с функционирането на определени телесни зони(ерогенни зони), но могат да придружават различните дейности, на които се опират.
Това разнообразие от соматични източници на сексуална възбуда предполага, че сексуалният нагон не е изначално обединен, а най-напред е фрагментиран на частични нагони, чието задоволяване е локално(органно удоволствие).

Психоанализата показва, че сексуалният нагон у човека е тясно свързан с една игра на представи или фантазии, които определят спецификата му. В края на едно сложно и променливо развитие той се подчинява на първенството на гениталността и тогава се връща към присъщите за инстинкта устойчивост и крайна цел.

От икономическа гледна точка Фройд постулира съществуването на една-единствена енергия в превратностите на сексуалния нагон:  либидо.

От динамическа гледна точка той вижда в сексуалния нагон един необходим полюс на психичния конфликт: той е привилигированият обект на изтласкването в несъзнаваното.

Източник: " Речник на психоанализата "- Ж. Лапланш

"Прегенитален"

Прилагателно, определящо нагоните, организациите, фиксациите и т.н., отнасящи се към периода на психосексуално развитие, в който първенството на гениталната зона още не е установено.

Въвеждането на този термин в Предразположението към натраплива невроза съвпада с въвеждането на идеята за една либидна организация, която се изгражда под първенството на гениталните органи.
Известно е, че Фройд много по-рано разпознава съществуването на детски сексуален живот, предхождащ установяването на това първенство. Още в писмото до Флийс от 14.11.1897г. той говори за сексуални зони, които по-късно биват изоставяни; а в Три студии върху теорията на сексуалността той описва първоначално анархичното функциониране на негениталните частични нагони.
Прилагателното "прегенитален" е добило голямо разпространение. В съвременния психоаналитичен език то означава не само нагони или либидни организации, но и фиксации, регресии към тези ранни форми на психосексуално функциониране. Говори се за прегенитални неврози, когато такива фиксации са преобладаващи. Стигнало се е дотам прилагателното да се превърне в съществително или да се говори за "прегенитален" тип личност.

Източник :  Лапланш, Ж. ; Понталис, Ж.-Б. - "Речник на психоанализата"  изд. "Колибри"

Усещане

" Първичен психичен процес. Съществува единствено при непосредствено въздействие на обекта. След това престава да съществува. Отразява само отделните страни на предметите. Само външно видимите страни, но независимо от това са възможни обобщения. Образът е винаги по-беден от предмета в съдържателно отношение. Първоначално образът е неясен (аморфно петно ).
Способността към усещане има вроден характер, но и се развива. Независимо от формата си усещанията дават знания на човека и това разширява границите на неговата свобода. Жизнената дейност и самочувствие на личността предполагат цялостен поток от усещания иначе се получават аномалии.
-Сензорна депривация
-Сензорно свръхизобилие
   Долен праг и горен праг на усетливост. Разликата между двата е зона на чувсвителност.
Праг на различаване. Това е най-малкото изменение, което се различава.
- Адаптация-игнориране на продължителното дразнене и изменение на чувствителността. Най-силна е за тактилните, температурните и зрителните усещания.
Най-слаба е за болка.

Взаимно влияние между усещанията
-Синкразия(скомина)-непоносимост към дразнител, който не застрашава живота ни.
-Сенсибилизация(чувствителност).
-Компенсация. Компенсиране за липса или недостатъчна функция на сетивен орган.
-Видове усещания. Зрителни, слухови, вкусови, обонятелни, тактилни, кинестатични и т.н."

Семинар - Тодор Гергов
Психология. Югозападен университет
Благоевград

Нарушения на дългосрочната памет

        "Амнезичният синдром най-общо се дефинира като обединяващ по характер нарушения на дългосрочната памет. Този синдром може да  възникне като последица на различни неврологични проблеми:Корсаков синдром / най-често следствие  продължителна злоупотреба с алкохол /, аноксични или исхемични епизоди ( свързани например със сърдечен инфаркт или интоксикация с въглероден окис ), тумори, васкуларни инциденти, вирусен енцефалит, черепно-мозъчни травми и др.
          Лезиите, причиняващи амнезичен синдром засягат един от следните три мозъчни района: диенцефалон (при Корсаков синдром с алкохолна генеза), медиален темпорален дял (най-често при пациенти, прекарали вируссен енцефалит и при епилептици след оперативно отстраняване на темпоралния дял с цел лечение ) фронто-базалните райони(най-често при оперирани от спукване на аневризма на предната мозъчна артерия).
          Амнезичният синдром се подразделя на две основни форми с различна патогенеза и специфични прояви: антероградна амнезия и ретроградна амнезия, които много по-често се проявяват асоциирано като връзката между тях остава все още неясна.
Случаите на едновременно тежко увреждане на антероградната и ретроградната памет се означават като глобална амнезия.
Съществено важно е, че тежестта и съотношението на антероградните и ретроградни паметови дефицити варират значително между отделните пациенти, но дори и в най-тежките случаи краткосрочната памет, вниманието, езиковите, перцептивните и двигателните функции, способността за разсъждаване, както и социалните умения да са напълно съхранени."

Източник: "Невропсихология" - доц. д-р  Иванка Асенова 

Личностни аспекти на старостта - Теодор Гергов

" Счита се, че старческата възраст е период, който се характеризира  с дълбока реорганизация и промени и в Аз-концепцията. L' Ecuyer /1990 / обобщава, че след 60-ата година Аз-концепцията на хората непрекъснато се изменя в зависимост от появата на разнообразни и многобройни нови ситуации в живота. Настъпилите изменения са диференцирани в зависимост от важността на новите ситуации и събития.

Schaie /1996 /  и Baltes /1993 / също застъпват становището, че Аз-концепцията се развива през целия живот, като по време на старостта нейното развитие е свързано не толкова с процесите на стареенето, колкото с жизнените събития и измененията с материалното положение, здравния и социален статус, сферата на общуване и др.

Поддържането на положителен Аз- образ влияе позитивно върху продуктивността и адаптацията на старите хора. Понякога се актуализират фрагменти от предходни жизнени роли, които са допълнителен източник на активност. Намирането на ново амплоа играе ролята на преграда за негативни психични тенденции и повишава самооценката. "

Извадка - "Личностни аспекти на старостта "  - Теодор Гергов