Близо до теб

Надежда...копнеж...любов...многоточия...хиляди многоточия, сякаш в тях побираш цялата Вселена.

Страха у хората е по-силно от всяко друго тяхно чувство, опират се на него като на бетонен стълб и потъват в сянката му.
Коя ще е причината да останеш...коя да си тръгнеш...цената, която трябва да платим, за да се освободим от вътрешните си окови, затвора, който някой е изградил за нас от "любов" е жестока, но толкова да си струва да я платим...
Ресурса, с който можем да го сторим е в самите нас...имаме в изобилие в него, а го пазим за след нас...отива като чиста енергия във Вселената, без да сме я употребили правилно.
Защо ни е била тогава тя...каква полза е имало от нея...тя е като потенциала, ако не го развиваш, няма полза от това, че си го притежавал.
Израстването, промяната, трансформациите са болезнени...болката е равна на тази от разрезите  с ножче за бръснене по средата на очите, за да могат да се отворят и да прогледнеш.
Но отминава толкова бързо, колкото и неприятното чувство, което усети, докато четеше този ред.
След това чувстваш лекота, чистота, хармония, като след прераждане.
Затвори очи за миг и погледни в себе си...какво виждаш там и харесва ли ти то...ако тъгата, самотата и чувството, че си толкова неразбран е повече от хармонията, спокойствието и топлината, знай, че съм тук...за да излекувам това...
Ще разбия оковите, ще изчистя прецизно раните и ще ги излекувам...с любов...

01.05.2017г
Диана

С теб

https://m.dama.bg/article/pravi-mi-se-ljubov-s-teb/15834/?utm_content=buffer01a57&utm_medium=social&utm_source=facebook.com&utm_campaign=buffer

Бадемовидно ядро / corpus amygdaloideum /

"Бадемовидното ядро играе важна роля за емоциите, особено гнева и агресията.
Септумът е включен в гнева и страха.
Стимулирането на бадемовидното ядро обикновено води до изпитване на страх.
Това може да се види по различни начини: например чрез сърцебиене, ужасни халюцинации или плашещи ярки спомени.
Увреждане / лезии / или отстраняване на бадемовидното ядро  може да водят до дезадаптивна липса на страх. В случая на лезии на животински мозък животното се приближава към потенциално опасни обекти без никакво колебание или страх.
Бадемовидното ядро освен това има подпомагащ ефект върху възприятието на емоционални стимули.
При хората лезиите в него елиминират това засилване.
Освен това хора с аутизъм демонстрират ограничено активиране  на бадемовидното ядро.
Възникваща в резултат на това теория приема, че разстройството включва дисфункция на бадемовидното ядро.
Два други ефекта на лезии на бадемовидното ядро може да са зрителна агнозия / неспособност да се разпознават обектите /  и хиперсексуалност."

Източник : Направление - Когнитивна невронаука - Робърт срърнбърг

Лимбична система

"Лимбичната система е важна за емоциите, мотивацията, паметта и ученето.
Животни като риби и влечуги, които имат относително неразвита лимбична система, реагират на средата почти изключително чрез инстинкти.
Бозайниците и особено хората имат относително по-развита лимбична система.
Тя като чели ни позволява да потискаме инстинктивните реакции, който случайно предизвиква болка / например импулса да ударим няколко, който случайно предизвика болка/.
Лимбичната ни система ни прави по-способни да адаптираме гъвкаво поведението си в отговор на променящата се среда. Тя е изградена от три централни взаимосвързани мозъчни структури: бадемовидно ядро, септума и хипокампуса."

Източник: Направление -Когнитивна невронаука - Робърт Стърнбърг

Груба анатомия на мозъка. Преден дял / прозенцефалон /

"Предния дял е зоната на мозъка, намираща се към върха и предната част на мозъка.
Той се състои от мозъчна кора, базалните ганглии, лимбичната система, таламуса и хипоталамуса.
Мозъчната кора е най-външният пласт на мозъчните полукълба. Тя играе жизненоважна роля в мисленето и другите психични процеси и затова заслужава специална част. Тук ще следваме дискусията на основните структури и функции на мозъка. Базалните ганглии са сборове от  неврони, които са от критично значение за моторната функция.
Дифузията на базалните ганглии може да доведе до моторни дефицити: тремор, неволеви движения, промени в позата и мускулния тонус и забавеност на движенията.
Дефицитите се наблюдават при болестта на Паркинсон и болестта на Хънтингтън.
И двете заболявания включват тежки моторни симптоми."

Източник:  Направление -Когнитивна невронаука - Робърт Стърнбърг

Психиката е като айсберг, тя показва само една седма от обема си над водата. Зигмунд Фройд

"Когато идеите, спомените или импулсите са твърде смазващи или неуместни, за да може съзнанието да ги понесе, те биват изтласкани и складирани в несъзнаваното, заедно с нашите инстинктивни подтици, където са недостъпни за непосредственото съзнание.
Несъзнаваното безмълвно насочва мислите и поведението на индивида.
Разликата между нашето несъзнавано и съзнателните ни мисли създава психическо напрежение, което може да бъде освободено само, когато потиснатите спомени бъдат допуснати в съзнанието чрез психоанализа."

Източник: Книга за психологията

Няма съзидателност без топлина

" Всяко затваряне в себе си, всяко свиване на "кълбо" ми превтъщат в свят, лишен от топлина и следователно неспособен на обмен с другите светове.
Ще дам пример с два скачени съда, в които нивото на течността е едно и също. При подобно равновесие всяко движение е изключено. Необходимо е нещо да го наруши. Да си представим, че пуснем камъче в единия  съд. Тогава вълнението на течността ще може да се използва. А ако поставим в течността уред, свързан с динамомашина, ще се получи електрически ток, който на свой ред ще произведе топлина, работа, светлина.
Ще се положи началото на веригата на обмена, на работата и на "творчеството".
Същото се отнася за всеки от нас.
Психологията дава най-добрия пример за това как да извършим работата, необходима за нашето освобождаване.
Това освобождаване/чрез психоанализа или други начини/ минава през нарушаването на мнимото равновесие в човешката капка, както и на фалшивото успокоение, дължащо се на неврозата; то се състои във внасянето на смущения в нашия затворен свят / камъчето в скачените съдове / .
В резултат се включва динамомашината, в личността и в нейната афективност възниква "напрежение", съществото ни започва да извършва работа, да отделя топлина и най-главното - да съзидава с непознатата дотогава сила."

Психология и вътрешна свобода - Пиер Дако

За затворите в душите ни

" Всеки от нас може да попадне в някой от затворите, които носи в душата си.
Ние изграждаме и поддържаме тези затвори заради мнимата сигурност, която ни носи тя.
Неврозата е най-подходящият пример. Първият ни враг си остава чувството за малоценност и за вина-ядрото на всички "комплекси".
Слабостта, покорството, агресивното поведение и садизмът, разтварят вратите на множество затвори.
Така, без да си даваме сметка, се превръщаме в диктатори и палачи на самите себе си."

Източник: Психология и вътрешна свобода - Пиер Дако

Дъжд и любов

Събудих се рано, протегнах се, отворих очи и видях  капките дъжд да се стичат по прозореца...обожавам дъждовните дни...усмихнах се, първата ми мисъл беше за теб...липсваш ми...вчера, през нощта..днес...казах ти, че ще хлътна....станах , отидох до кухнята и си направих кафе.
Отново бях забравила кафемашината включена, толкова пък да обичам да я забравям.
Отворих шкафа и взех две чаши...направих си кафе и оставих другата чаша до машината...върнах се отново в леглото...пуснах си музика.
Бях заспала с две книги до мен, едната от Буковски, другата лилава...точно такава исках да бъда...просто жена...слаба, ранима, крехка, нежна...просто жена...обичаща многоточията...и капките дъжд по стъклото... и...
Спокойна съм, усещам лекота и подреденост в душата си...в мислите си, просто се чувствам в синхрон със себе си...случвало ли ти се е всичко около теб да е хаос, а ти да се чувстваш в пълен синхрон със себе си?
Говори ми се с теб, пише ми се с теб, смее ми се, целува ми се, люби ми се... с теб.
Имам нужда да ти подарявам себе си, да се грижа за душата ти, да целувам очите ти...имам нужда да те галя и сгушвам в теб.
Обожавам да усещам силата ти, грижата и закрилата ти, когато си до мен...благодаря ти, че с теб се усещам жена...благодаря ти, че те има...че те имам...
Целувам...

Мечтая...с теб...

Когато направим децата си в пъти по-добри от нас, тогава можем да бъдем спокойни, че сме си свършили добре работата.

/http://ivastoianova.blogspot.bg/

Въпреки всичко

Вървя по тротоара на градска улица,с ръце прибрани в джобовете .А вятъра флиртува с косите ми .....и лицето ми милва.......усещам топла есенна целувка по челото.Вдигам глава и се оглеждам,не мога да го видя...............само го усещам.....близо до мен ."Вселената си знае работата" ,казах аз и продължих да вървя.Бях доволна,усмихнах се -извадих ръцете от джобовете си,направих две крачки встрани и се завъртях около дървото с кестени,усмихната,волна и щастлива.Покрай мен мина старец с бели коси,погледна ме с възхищение в очите и продължи по пътя си-по неговия си път.Да-този старец беше разочарованието,самотата и гнева.Обърнах му гръб и продължих да вървя със същата усмивка на лицето.Срещу мен се задаваше слаба,изпита и бледа жена с черна рокля.....секунди преди да се разминем я погледнах право в очите,усетих,че беше смутена,сведе поглед и изчезна в далечината-това беше омразата и глупостта.
В дясно от мен имаше малка градинка с цветя и зелена трева с с няколко попадали есенни листа.....загледах се в една дама-глупаво облечена с няколко кученца,които подскачаха край нея......приближих се до тях,погледнах ги ,разгърнах връхната си дреха и оправих косата си....."кученцата" спряха да играят и се скриха зад зле облечената госпожа......това бяха клюките....обърнах им гръб и продължих да вървя ,неспирайки да се усмихвам.Не след дълго минах покрай една витрина на хубав магазин с много светлини...спрях,направих две крачки назад и се огледах в отражението от витрината..............и видях Любовта !

03.12.2012. (Диана Димитрова)

Любовта е...

За онова място в душите ни

Там...под душа...горещата вода се стичаше върху мен, отмиваше сълзите...редувах студена и гореща вода.
Покривах лицето с ръцете си и плачех, това ми помагаше да преработя всички емоции бушуващи в мен.
Загубих представа за времето там вътре...имах чувството, че ще ми трябва цяла вечност, за да си върна баланса.
Вдигнах  лицето си нагоре към душа...струите се удряха в него, но в миг спрях да ги усещам.
Пренесох съзнанието си на вселенско ниво, намирах се в Безтегловност на място, което адски много наподобяваше Вселената...не изпитвах страх...беше тихо, спокойно...минах през някакъв обръч или нещо като дупка и се издигнах нагоре...тогава видях Тази Вселена...необятна....тъмно синя с безброи светли точици.
Именно тя ми помогна да овладея емоциите си, дори не ми беше необходимо да си поемам въздух...сякаш спрях времето...върнах си баланса...хармонията в себе си...и всичко беше любов...
Наистина нямам представа колко време бях вътре, спрях водата и се покрих с хавлията, попих капките по мен и облякох любимата си синя тениска на бели черти...доста широка  и много любима.
Легнах си бързо...затворих очи и те усещах...до мен...в мен..не тялом, а духом.
Кажи ми, енергиите имат ли памет според теб?
Защото аз те познавам...
Познах те, усетих те веднага...
След това напрежението бе толкова силно, че не можех да се задържа дълго близо до теб...сякаш във времето се напасвахме...докато усетих, че не мога повече, че е време...
И ето...плаках щастливо...искам да ти подаря най-съкровеното от себе си, защото искам да си щастлив, искам да го виждам в очите ти...щастливи, топли и спокойни...просто Ти...и до болка истински...