Скандалът в УНСС

Скандалът в УНСС и тъжната истина за българското образование

Оказа се, че за повечето преподаватели и студенти в този "водещ" български университет един фалшив изпит не е проблем. Проблемът е, че се е разчуло за него. Какво ни казва тази грозна история за българското образование?
За тези, които са пропуснали, да припомним с няколко думи. Изпит в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Професорката пристига с 30 минути закъснение, а пет минути по-късно предлага: който иска тройка, да си остави празните листове и студентската книжка и да напусне. 90 на сто от студентите се възползват от офертата. След още десет минути следва нова - който иска четворка, да напусне. Остават четирима. Малко по-късно двама от тях си казват нещо, което е възприето като опит за преписване. „Ако искате тройки, по-добре излезте“, им казва професорката и те излизат. Остават само двама. След още 30-40 минути е обявено, че изпитът е приключил (час по-рано от регламента). Минута след като са предали работите си, двамата научават, че са „разтягали локуми“ - и получават двойки. Единият от тях прави опит да потърси правата си в администрацията, където обаче му казват, че не могат да направят нищо. Предлагат му да подаде жалба до ръководителя на катедрата. Ръководител на катедрата обаче е професорката, от която той иска да се оплаче. Тогава студентът решава да разкаже цялата история във Фейсбук.
Изолирано явление?
Някои от прочелите я не му вярват, което е донякъде естествено - всичко е толкова абсурдно и даже смешно, че звучи като измислено, като виц. Но е истина - потвърждават го други участници в събитията. Както и резултатите от официалната проверка и последвалото (само)отстраняване на изпитващата.
От друга страна може да се допусне, че по изключение професорката точно в този ден е била изнервена, уморена или пък си е имала друга важна работа, тъй че фалшивият изпит е просто изолирано явление. Но едва ли - в социалната мрежа мнозина бивши студенти пишат, че, първо, тази „пародия на преподавател“ е „пословична“ с начина си на изпитване и че при нея „винаги е било така“. И, второ, че в същия този университет са се сблъсквали с много други подобни абсурди, които „отдавна са практика“. И припомнят разкритата преди години схема за уреждане на изпити срещу заплащане, каквито машинации впоследствие бяха разкрити и в други университети.
Възможно е, разбира се, нещата вече да са се променили. Някои даже твърдят, че въпросният университет се развивал много добре и че не бива да бъдем „черногледи“. Защото заради един фалшив изпит и една „пародия на преподавател“ не могат да се правят обобщаващи изводи за целия университет. Още по-малко пък за цялото българско висше образование.
Кой уронва престижа на университета?
Може би щяха да са прави, ако историята беше приключила дотук. Но най-потресаващото в нея тепърва предстоеше - реакцията на работещите и учещите в университета. Оказа се, че за всички тях фалшивият изпит не е проблем. Проблемът е, че се е разчуло за него. С изключение на оценените с двойки двама студенти, отказали да участват във фалшив изпит и след това проговорили пред телевизията, не се чу нито един глас на възмущение, осъждане или поне разграничаване от станалото.
Ръководството на университета, например, можеше да накаже провинилия се преподавател, да анулира изпита и да поощри изобличилите безобразието студенти. Нищо подобно. Преподавателката бе оставена да се пенсионира без последствия и сега вероятно ще продължи да „сее знания“ на хонорар в някой друг университет. Фалшивият изпит не е анулиран, понеже това щяло да създаде хаос. Както се казва, пито-платено. Провелата изпита професорка обясни, че така „помагала на децата“. А накрая с последно предупреждение за изключване бе наказана не тя, а разприказвалият се студент, понеже съобщавайки истината, бил „уронил престижа на учебното заведение“.
Но дори и това учебно заведение да е имало някакъв престиж, сега той е не просто уронен, а направо сринат. И то не от някого другиго, а от самата т.нар. академична общност. Първо, защото с напълно неадекватната си реакция даде основание за съмнението, че всичко в този университет може да е фалшива привидност - като непроведения, но зачетен изпит. И второ, с урока, който дава на своите възпитаници - че истината и справедливостта нямат значение, че когато се сблъскат с лъжата и несправедливостта, трябва да си мълчат, че няма нужда да се полагат много-много усилия в ученето, защото важни са бележките и подписите в книжките, а не знанията. Както и да се плащат навреме таксите, разбира се.
Урокът е научен
Ако се съди по преобладаващата реакция на „възпитаниците“, урокът е добре усвоен. Първо от онези 90 и повече процента, които с готовност са се включили в имитацията на изпит, получили са си тройките и четворките и сега си мълчат - какво толкова, важни са „взетите изпити“, не знанията. А тези, които не мислят така (ако има такива), са научили, че няма смисъл, а е и опасно да се противопоставят на системата.
Стигна се даже до алтернативен студентски протест в защита на „несправедливо“ обвинената преподавателка. Протестиращите смятат, че поведението на оплакалия се студент е „недостойно и целящо единствено лична облага с цел пиар". В телевизионен репортаж говорител на протеста бе попитан дали „проблемът е в оповестяването или в самия изпит". „Проблемът е в оповестяването“, отговори той, без дори да се замисли.
За много студенти е осъдително не поведението на преподавателката, а реакцията на изобличилия я студент. Преобладаващото мнение в интернет форумите гласи, че и той нямаше да каже нищо, ако не беше получил двойка. „Ако толкова много искаш качествено образование, избери си друг университет“, съветват го колегите му. Също като ректора на УНСС, който през 2013 година посъветва протестиращите студенти да емигрират, след като не им харесва в България. Съветът е излишен. И без това всеки, който иска сериозно образование и може да си го позволи, бяга от България. И само малцина се връщат.
„Ами сега след тия подигравки и кампания срещу университета - как децата ни ще си намерят работа“, пита по телевизията майка на студентка. Притеснението ѝ е излишно - работодателите и без това знаят много добре доколко могат да разчитат на новоизлюпените висшисти.
Разбира се, далеч не всички студенти и преподаватели в България са такива. И точно заради тях не бива да се мълчи. Защото техните усилия са обезсмислени и смазани от средата - имитация на изпити, имитация на университети, имитация на образование.

Ясен Бояджиев
dw.com

Сутрин, на обед, вечер...и винаги

В полята на твоето съзнание
Мислите тихо стоят подредени.
Аз исках те без капка колебание,
Да върнеш живота на чувствата изхабени.

Липсваш вече...ти и ръцете ти топли,
Сутрин, на обед, вечер и винаги.
Заслушай се...чуваш ли моите вопли,
Свободни като вятъра, покрай тебе преминали.

С нетърпение очаквам да видя очите ти
И да чуя колко силно съм липсвала.
Твоите прегръдки ще са мои спасители,
Защото с  теб на любов съм орисана. 

Dianne

Новото черно - Дариън Лийдър

"Една алтернативна перспектива разглежда депресията като резултат от дълбоки промени в нашите общества. Възходът на водените от пазара икономики създава срив в механизмите за социална подкрепа и чувството за общност. Хората губят чувството си за свързаност със социалните групи и по този начин се чувстват изчерпани и самотни. Лишени от ресурси, икономически нестабилни, обект на остър натиск и с малко алтернативни пътища и надежди, те се разболяват. Причините за депресията, според този възглед, са социални. Постоянно поддържаните напрежения водят до повлияване на телата ни, но първо идва натискът, а после - биологичният отговор.
Този социален възглед е отразен в перспективата на някои психоаналитици, които разглеждат депресията като форма на протест. Понеже хората биват възприемани като единици енергия в индустриализираните общества, те се съпротивляват независимо дали го съзнават, или не."
Дариън Лийдър
"Новото черно - траур, меланхолия и депресия"

Връзката на поета с фантазирането

“Противоположността на играта не е сериозното занимание, а действителността. Въпреки голямото афективно инвестиране в света на игрите детето съвсем ясно го различава от действителността, само че предпочита да заема обектите и обстоятелствата, които си представя, от осезаемите и видимите неща на действителния свят. Единствено тази връзка с действителността все още отличава детската “игра” от “фантазирането”.
...
Когато пораснат, хората престават да ираят и като че ли се отказват от удоволствието, което са извличали от играта. Но всеки, който знае нещо за психическия живот на хората, разбира, че за тях няма нищо по-трудно от това да се откажат от удоволствие, което веднъж са вкусили. Действително, ние никога не можем да се откажем от нищо; ние винаги разменяме едно нещо за друго. Когато привидно се отказваме от нещо, всъщност само възприемаме някакъв заместител. Затова когато порасне и престане да играе, човек се отказва само от връзката с действителните предмети. Вместо да играе, той започва да гради фантазии. Строи въздушни замъци и създава това, което наричаме дневни сънища. Вярвам, че повечето хора фантазират, понякога докато са живи. Това е факт, пренебрегван дълго време, поради което значението му не е правилно оценено.

Да наблюдаваме фантазиите на хората не е така лесно като детската игра. Вярно е, че децата играят сами или заедно с други деца създават затворен свят в умовете си за целите на играта; детето обаче не крие играта си от възрастните, въпреки че тя няма нищо общо с тях. Възрастният, от друга страна, се срамува от фантазиите си и ги крие от другите хора; той ги пази като най-съкровеното си притежание и по правило по-скоро би признал всички свои престъпления, отколкото да разкрие фантазиите си. Поради тази причина възможно е той да вярва, че е единственият човек, който гради такива фантазии, без да има никаква представа, че всеки разказва на себе си подобни истории. Фантазирането все пак е продължение на играта и мотивите, скрити зад тези две дейности, съдържат много основателна причина за различното поведение на играещото дете и фантазиращия възрастен.

Играта на децата се определя от желанията им – всъщност от единственото желание на детето, което е да порасне – желание, помагащо за “отглеждането му”. Детето играе винаги “на възрастни”; в играта то имитира онова, което му е известно от живота на възрастните. Ето защо детето няма причина да крие това желание. При възрастния е другояче; от еда страна, той знае, че от него се очаква не да играе и фантазира, а да си пробие път в действителния свят. От друга страна, някои желания, от които произтичат фантазиите му, са такива, че трябва да бъдат напълно скрити; следователно той се срамува от фантазиите си, защото са детски и са нещо забранено.”

Зигмунд Фройд 1908г.
"Връзката на поета с фантазирането"

[Прикаченото е недовършена рисунка на Леонардо да Винчи]

Женският мозък

1. Преден цингуларен кортекс: преценява възможностите и взима решения. Това е центърът на постоянната тревожност. При жените е по-голям, отколкото при мъжете.

2. Префронтален кортекс: кралицата, която управлява емоциите и внимава да не излязат извън контрол. Тя слага спирачки на амигдалата. При жените е по-голяма, при тинейджърките съзрява по-рано, отколкото при тинейджърите.

3. Инсула: центърът на интуицията. При жените е по-голям и по-активен.

4. Хипоталамус: диригентът на хормоналната симфония; активизира половите жлези. Включва се в действие през пубертета - при жените по-рано, отколкото при мъжете.

5. Амигдала: скритият див звяр, ядрото на инстинктите, единственият му укротител е ПФК. При мъжете е по-голяма.

6. Хипофиза: произвежда хормоните на плодовитостта, кърменето и грижовното поведение. Подпомага включването към мамешки мозък.

7. Хипокампус: слонът, който никога не забравя враждата, романтичната среща или вълнуващия миг, нито пък ще ви остави да го забравите. При жените е по-голям и по-активен.

Източник: Женският мозък - Луан Бризендайн

Субективната реалност

ТВОЯТА РЕАЛНОСТ МОЖЕ ДА Е НАПЪЛНО РАЗЛИЧНА ОТ ТАЗИ НА ЧОВЕКА ДО ТЕБ – И НИКОГА НЯМА ДА УЗНАЕШ КОЛКО ТОЧНО

В един епизод на подкаста „Art of Charm”, невробиологът Дейвид Игълман (David Eagleman) предложи на водещия Джордан Харбингър (Jordan Harbinger) да си представи свят, в който всички – освен Harbinger – са родени слепи.

„Та, притежаваш зрение и можеш да виждаш неща от разстояние и казваш: О, виж, нещо идва насам през хълма.”

„И всички в света ще бъдат абсолютно зашеметени от това и ще смятат, че притежаваш магически сили, и ще си мислят: Как така Джордан знаеше, че нещо идва откъм хълма, който се намира на една миля оттук, докато ние трябваше да чакаме нещото да се приближи, за да го чуем и след това да го пипнем?”

С други думи, останалите хора нямаше да знаят, че са слепи. За тях „реалността” щеше да бъде ограничена до това, което могат да чуят, подушат, вкусят или докоснат.

Това, което Игълман се опитва да изтъкне е, че реалността на всеки е субективна. Всеки от нас е хванат в капана на собствения си мозък, но същевременно е смешно уверен, че изживява света такъв, какъвто той в действителност е.

Учените използват термина „umwelt” (умвелт) – немската дума за заобикалящия ни свят – за да опишат индивидуалното преживяване на реалността. Както Игълман обяснява по време на участието си в TED Talk през 2015, умвелтът на даден човек е „частицата от неговата екосистема, която може да забележи”.

Игълман казва, че дори като човек, който изучава и е впечатлен от сензорните възприятия, той също си мисли, че неговият умвелт е обективна реалност.

„Това е много труден за преодоляване психологически филтър. Това е едно от най-базовите, фундаментални неща, за които науката търси отговор: Какви са тези психологически илюзии, които имаме и как можем да ги заобиколим, за да изучим този феномен?”

Игълман е един от многото учени, които в момента разработват технология, която да позволява на глухи хора да „чуват” и на слепи – да „виждат”.

Но както отбелязва Хербингер, за повечето хора това относително незнание може да бъде благословия: „Може би това осигурява здравословен начин на живот. Съществува илюзията, че може би ние сме наясно с всичко, което е пред нас и го разбираме, и това е всичко, което има за възприемане. Така че живеем с илюзията, че пред очите ни няма илюзия.”

Никой не би искал да изпада в отчаяние, заради всички преживявания, които пропуска. Възприемайте своя умвелт като пашкула, който ви позволява да оцелеете и да живеете добре.

Ако се постараете понякога да поспрете и да се замислите какво преживява някой друг, вероятно това би било достатъчно.

Превод: Росица Ташкова
Източник: Business Insider

Житейските трудности на високоинтелигентните хора

6 житейски трудности, с които се борят високоинтелигентните хора

Високият интелект е незаменимо оръжие за справяне с всевъзможни проблеми, но в житейските ситации най-интелигентните хора страдат не по-малко от всички останали, а понякога повече. Защото в крайна сметка всеки, колкото и да се отличава с умствените си способности, е просто човек.
Житейските трудности, пред които са изправени най-интелигентните хора често обаче са специфични. Ако вие сте един от тези хора, липсата на разбиране, която срещате в лицето на околните, може да ви накара да се чувствате самотни. LifeHack изброява някои от тези ежедневни борби, които често се водят незабелязани.

1. Дребните приказки ви изтощават
Може би сте забелязали, че ви е трудно да участвате във всекидневни разговори за най-обикновени неща. Темите, които ви занимават, вероятно са по-скоро в областта на науката, изкуството, философията и т.н. - които рядко намират място в подобен разговор. Това ви кара да чувствате как си губите времето, приклещени в един задушаващ и монотонен поток от социално приемливи фрази. Всичко, от което имате нужда е да намерите съмишленик, с който да обменяте идеи за важните за вас неща.

2. Мислите повече, отколкото говорите
Тъй като умът ви е настроен да търси всички възможни решения на един проблем, вероятно ви трябва повече време, за да дадете мнението си по даден проблем и да направите заключение. Още повече, ако не сте напълно сигурни, че разполагате с правилния отговор или брилянтната идея, няма да говорите изобщо. Повечето хора около вас вероятно нямат представа как работи вашия мисловен процес и смятат, че сте странна птица – затворен, незаинтересован, надменен или стеснителен човек.

3. Работата ви лесно ви отегчава
Непрестанната ви нужда от нови предизвикателства, идеи и проекти, може да превърне някога вълнуващата работа в обикновена и досадна – след като изразходите всички възможни творчески подходи. Това може да се превърне във всекидневна борба да завършвате задачите си. И като допълнение, в повечето случаи шефът ви не може да прояви съчувствие към вашите копнежи и просто иска работата да се свърши.

4. Понякога сте като парализирани, когато трябва да действате
Трудно е да бъдеш мислещ човек в свят пълен с прагматици, които ценят действието повече от идеите. Ако сте прекалено погълнати от различни идеи, може понякога да ви липсва импулса за действие. За съжаление хората са склонни да бъркат тази черта с мързел, което може да ви кара да се чувствате неоценени. 

5. Чувствате се неловко с околните
Ако всичко това не е достатъчно, следващата стъпка е резултат от предишните. Ако дребните приказки ви уморяват, ако не обичате да говорите, ако не сте напълно убедени, ако не се вдъхновявате от рутинната работа или се чувствате по-комфортно да генерирате идеи, отколкото да ги изпълнявате, това само ви кара да се чувствате още по-неловко с околните като цяло.

6. Трудно се влюбвате
И накрая, може би сте малко по-взискателни в любовта от повечето хора. Тъй като като цяло сте по-предпазливи, често могат да ви сметнат за студени и капризни. Освен това на моменти ви липсва спонтанност, което може да накара отсрещната страна да изгуби интерес.
Но колкото и трудни да изглеждат тези всекидневни битки, не е нужда да им позволявате да ви попречат да израствате. Можете да работите върху това да сте по-открити към другите, така че по-добре да разберат вашите нужди и тревоги и да откриете достатъчно много допирни точки.

www.obekti.bg

Помощ! Тя ще ме побърка.

Кое поведение не е нормално за една връзка Мария Господинова | 29 окт 2012 Помощ! Тя ще ме побърка!
Жените са мили и нежни същества. Да, така учат момченцата от малки техните майки и бащи. Има някои фактори обаче, които могат да превърнат всяка фина дама в истински звяр или по-лошо... в психопат. Това може да се дължи на комплекси, неудовлетвореност или проблемно детство. Може да е всичко! А ето и 8 знака, че си имате работа с жена-психопат.

1. Тя е прекалено ревнива
Тази жена непрестанно се страхува да не ви загуби. Тя е готова на всичко само и само да сте с нея. Иска непрекъснато да демонстрирате верността си към нея и може да ви отрови живота с подозренията си. Каквото и да правите, тя вечно се съмнява и се чувства застрашена. Не ви дава да имате жени приятелки, а когато заговорите за бившите си, направо изпада в истерия.

2. Тя контролира живота ви
Помните ли кога за последно имахте собствено мнение? Кога взехте някакво решение, което бе ваше? Кога не се е налагало да обяснявате какво правите, защо го правите? Не! Това е, защото животът ви е контролиран и то не от вас. Тази жена е тип психо, което умее да манипулира и смущава мъжа, карайки го да вярва, че той е отговорен за това, че тя е ядосана или разстроена.
Контролиращите жени убеждават мъжа, че те знаят по-добре от него какво му трябва и дори започват да избират дрехите от гардероба му, с които се облича. Ако сте навън с приятели, тя ще ви звънне поне 15 пъти, за да е в течение какво се случва с вас и за да ви инструктира кога трябва да се приберете.
Този тип жена няма да ви крещи, тя спокойно ще усуче така разговора, че вие сам ще искате да ѝ се отчитате, сякаш сте ученик на разпит пред директора.
Още по темата
Защо не можете да го преживеете?
Как да се справите с ПМС – ръководство за мъже

3. Тя прави параноични предположения
Ако някоя друга жена ви потърси, дори това да е шефката ви или ваша роднина, тя ви удря един разпит и никога не е доволна от това, което чува. Може да сте закъснели с 2-3 минути, но за нея няма значение и ви посреща с репликата: „Трябваше да си тук преди 3 минути". Ядосва се всеки път, когато в радиус от 10 метра има някаква жена и така и не се отказа да ви пита „Какво я зяпаш?", въпреки че вие дори гледате в другата посока.

4. Опитва се да се нарани или да се самоубие
Когато психото усети, че вие не сте щастлив и търсите начин да се отскубнете от оковите на връзката ви (които в нейните очи не са никакви окови), тя започва да заплашва, като в началото това са само думи от сорта на: „Ако си тръгнеш, ще се самоубия".
При някои жени това са само думи, но други са напълно способно да си режат вените и да пият хапчета.

5. Тя спори не с думи, а с бой
Агресията е друга форма на някакво отклонение. Има жени, които в скандала се палят до такава степен, че дори звучният шамар не ги разтоварва, а налитат на мъжете си с юмруци, ритници, хвърлят предмети или вадят ножове и пистолети. Ако попаднете в подобно бойно поле, бягайте бързо от тази връзка.

Източник: Tialoto.bg

Контролиращите личности

http://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/4362-kak-kontrolirashtite-lichnosti-vi-paralizirat.html

НЕ Е ПРОСИЯ
val - Валентина Цвяткова
На никого, за нищо няма да се моля.
За обич, за целувки, или за любов.
Дори душата ми да е кълбо от болка.
И в нея да бушува вятърът суров.
Каква любов е, ако трябва да я прося?
Ще ме разкъсва на парчета и боли.
И като камък във сърцето ще я нося.
Очите ми ще пълни със сълзи.
Тя - любовта, приятелю, е божи дар.
Молитва е, но никога просия.
В сърцето ти е църква и олтар.
Миро от Бога е - да го изпиеш...