сряда, 28 юни 2017 г.

Цяла вечност

Вечерта беше гореща, като пясъка под краката ни...беше ме хванал за ръка ...гледаше ме блаженно...с другата си ръка оправяше разпилените от вятъра ми коси...усмихвах ти се...усещах те...толкова щастлива ме правиш.
Изгорели от слънцето и влюбени...много влюбени...придърпа ме към себе си и ме целуна...бях с дълга бяла рокля и с голи, изгорели от слънцето рамене...с онзи хубавия шоколадов тен...миришех на любов...цялата на теб...
Слънцето почти беше залязло...спря, седна на плажа и ме настани пред теб...толкова красива ме правиш...облегнах се цялата на теб...целуваше ме нежно по бузата...усещах любовта ти...времето беше спряло там, където бяхме ние...излъчвахме спокойствие...гледахме залеза пред нас и се сляхме с Вселената.
Шума на вълните придаваше очарование и съвършенство...усетих възбудата ти...застана пред мен и започна да ме целуваш страстно...необуздано...хвана ме за врата...обожавам да усещам силата ти...нежността ти...другата си ръка плъзна под ефирната рокля, нагоре по горещите ми бедра ...подлуди ме...люби ме там на плажа...без задръжки ...и с много любов...с много страст...и все по-дълбоко.
Играеше си със съзнанието ми...изостри до краен предел сетивата ми...гледах те с любов...
Цяла вечност те чаках...заслужаваше си...
И вече липсваш...

06.2017
Dianne

вторник, 27 юни 2017 г.

Какво се случва, когато преодолеем страха

Какво се случва, когато преодолеем страха си

Страхът влошава качеството ни на живот. Страхът блокира желанието ни да действаме, когато усетим, че искаме да направим нещо, независимо малко или голямо е то - да шофираме, да общуваме, да говорим пред повече хора, да пътуваме със самолет, да постигаме бизнес успехи... Страхът ни пречи да се отпуснем и да се наслаждаваме на живота. Страхът е бариера пред успешната реализация и в личен, и в професионален план. Страхът ни кара съвсем неосъзнато, дори от позицията, че им правим добро, да ограничаваме и другите, особено децата и хората в обкръжението ни, които са по-податливи на външни влияния. А това създава живеещи в страхове и ограничения хора поколение след поколение. Страхът е онази тъмна част в човека, с изключение на защитните страхове, която извадена на светло, ни показва какво всъщност губим, докато го изживяваме и се водим от него. Страхът е сянката, зад която крием потенциала си.

Ето едно малко упражнение, с помощта на което можете да осъзнаете както страховете си, така и възможностите и преживяванията, които се крият зад тях:

Затворете очи и се отпуснете. Влезте в страха, Изживейте го! Вижте се какъв сте, какви са преживяванията ви, какви действия предприемате и какви резултати постигате! 
Представете си сега, че сте се освободили от този страх! Вижте се как изглеждате, какво правите, как се чувствате, какво постигате!
Когато приключите, осъзнайте онова, което сте, което можете, което правите, когато живеете в страха и това, което можете да бъдете, правите, имате, преживявате, постигате, когато сте свободни от страха.
В този момент направете своя избор!

От къде зная всичко това?
Когато бях дете, често ми говореха, че съм страхлива . Казваха ми също, че съм срамежлива и не мога да общувам. Една бариера, която родителите ми бяха създали съвсем неосъзнато в мен, в моменти, когато са се опитвали да ме предпазят от „опасностите“ на живота. Така ме ограничаваха в общуването, в предприемането на действия и премерени рискове, когато имах определени желания да направя нещо градивно или да постигна това, към което се стремя.
Този модел ме преследваше години наред. Буквално го живеех. Дори да имах идея, нито знаех как, нито можех да предприема действия, за реализирането й. Страхът от шофиране, ме спираше дори да се запиша на курс, за да се науча да карам кола. Страхът от общуване и от говорене пред хора ми пречеше да споделям нещата, които знам и, с които бих могла да съм полезна и на други хора. Страхът, че не мога да се справя сама с живота ме държеше години наред в един безумен брак, който не само нямаше развитие, но и бавно и сигурно ме убиваше.
Осъзнавах, че има нещо, което ми пречи да живея пълноценно, но нито знаех какво е, нито пък как да се справя с него.
Едва, когато изучих НЛП и се зарових дълбоко в себе си, осъзнах страховете си. Тогава започнах да се освобождавам от тях...   Продължава тук:  https://maria-nlptherapy.blogspot.bg/2017/06/blog-post.html

Автор: Мария Демирева

неделя, 25 юни 2017 г.

Системна десенситизация

"Обикновено тази ъехника се прилага, когато пациентът има способността да отговори адекватно на определен ситуация, но реагира с тревожност, страх или избягване.
По същество системната десенситизация е техника за намаляване на тревожността.
Идеята е пациентите да се научат да релаксират и тогава, докато са в релаксирано състояние, да се въведе постепенно усилваща се поредица от предизвикващи тревожноат стимули.
В крайна сметка пациентът се десенситизира към предизвикващите страх стимули по силата на това, че ги преживява в релаксирано състояние.
Доказано е, че системната десенситизация е ефикасна при фобиите от животни, тревожността от говоренето пред аудитория и социалната тревожност."

Източник: Олинична психология - Тимоти Тръл

Човек без любов познава единствено себе си

Човекът без любов познава единствено себе си

Заради болката от любовта милиони хора живеят живот без любов. Те страдат прекалено много и тяхното страдание е напразно. Да страдаш, обичайки, не е да страдаш напразно. Да страдаш, обичайки, е творческо, извисява те до по-високи нива на съзнание. Да страдаш без любов, е напълно безсмислено, не те води никъде, продължава да те върти в същия дяволски кръг.

Човекът без любов е нарцистичен, затворен е. Познава единствено себе си. А до колко можеш да опознаеш себе си, ако не познаваш другия, защото само другият може да служи за огледало?

Никога няма да познаеш себе си, без да познаваш другия. Човекът, който не е опознал другия в дълбока любов, в силна страст, в пълен екстаз, не е в състояние да познае себе си, защото няма пред очите си огледало, с помощта на което да види отражението си.

Връзката е огледало и колкото по-чиста е любовта, колкото по-извисена е тя, толкова по-добро е огледалото, отражението, толкова по-чисто е то. Но по-извисената любов изисква и да си отворен. По-извисената любов изисква уязвимост.

Трябва да свалиш бронята си, а това е болезнено. Трябва непрекъснато да си бдителен. Трябва да пуснеш пресмятащия ум. Трябва да рискуваш. Трябва да живееш опасно. Другият може да те нарани, това е страхът от това, да бъдеш уязвим. Другият може да те отхвърли, това е страхът от това, да бъдеш влюбен.

Отражението, което ще откриеш, може да бъде грозно, това е потиснат страх. Избегни огледалото. Но избягвайки огледалото, няма да станеш красив. Избягвайки ситуацията, няма и да израснеш. Трябва да се приеме предизвикателството.

Човек трябва да се влюби. Това е първата стъпка към божественото, а тя не може да бъде пропусната. Тези, които се опитват да пропуснат стъпката на любовта, няма да го достигнат. Това е абсолютно необходимо, защото трябва да станеш осъзнат за своята цялост, само когато си провокиран чрез присъствието на другия, когато твоето присъствие е усилено от присъствието на другия, когато си изкаран от нарцистичния си, затворен свят под небето.

Любовта е отворено небе. Да си влюбен, е да летиш. Но със сигурност безкрайното небе предизвиква страх.

Ошо

Превод: Ивелина Тинева

събота, 24 юни 2017 г.

Анализ на сънищата

"Свързана техника е анализът на сънищата. Сънищата се смятат за разкриващи природата на безсъзнателното, защото се разглеждат като тежко натоварени с безсъзнателни желания, макар и в символна форма.
Сънищата се възприемат като символно изпълнение на желанията, което често осигурява-подобно на асоциациите-важни насоки за детските желания и чувства.
По време на съня обичайните защити на човека са свалени и на повърхността може да излезе символният материал.
Разбира се, цензурата на егото не е напълно елиминирана по време на съня; в противен случай материалът от Ид би станал прекалено заплашителен и човек много бързо би се събудил. В известен смисъл сънищата са начин хората едновременно да направят така, че и вълкът да е сит, и агнето да е цяло.
Материалът от съня е достатъчно важен, за да осигури известно задоволяване на Ид, но обикновено не е толкова заплашителен, че да тероризира егото.
В някои случаи обаче сценарият не е приложим и се появяват травматизиращи сънища.
Проявеното съдържание на съня е това, което в действителност се случва в него.
Например проявеното съдържание на съня може да е, че човекът е изправен пред две големи, вкусно изглеждащи фунии със сладолед.
Латентното съдържание на съня е неговото символно значение.
В дадения пример може би присъства послание за потребност от орално задоволяване или копнеж за връщане към гърдата на майката.
За да стигне до латентното съдържание, пациентът често е насърчаван да се отдаде на свободни асоциации за съня с надеждата да постигне инсайт за смисъла му. Обикновено проявеното съдържание е амалгама от изместване, кондензация, заместване, символизация или липса на логика.
Не е лесно да се премине през всичко това и да се открие латентното съдържание.
Свободните асоциации ще помогнат в това търсене, но смисълът на отделния сън невинаги е видим.
Реалното значение на съня в живота на човека може да стане видимо само от анализата на цяла поредица от сънища.
Друг проблем е, че пациентите често изкривяват проявеното съдържание на съня, докато го разказват по време на аналитичната сесия.
Следователно аналитикът не само трябва да се потопи дълбоко, за да открие символното значение, но и присъства допълнителното бремена защитите на пациента в будно състояние, които се стремят да осуетят разбирането.
За много аналитици сънищата не осигуряват неизбежни, окончателни знаци за динамиката на пациента, а по-скоро са насоки, помагащи им да формулират хипотези, които може да се валидизират или отхвърлят след постъпването на допълнителна информация."

Източник: Клинична психология - Тимоти Тръл

Тревожност

"Обстоятелствата, които пораждат формирането на егото и по-късно на суперегото, пораждат болезненото афективно преживяване тревожност.
Прекомерните реакции на сърцето, дробовете и другите вътрешни органи се възприемат и преживяват като тревожност. Има три основни класа тревожност. Първият е тревожността от реалността, която се базира на реална опасност от външния свят. Невротичната тревожност произтича от страха, че импулсите на собственото То ще се изразят безконтролно и следователно ще доведат до неприятности в средата.
Нравствената тревожност възниква от страха, че човек няма да отговори на стандартите на съвестта.
Това, което идентифицира и дефинира тези видове тревожност, е източникът, а не качеството на тревожното преживяване.
Същностната функция на тревожността е да служи като предупредителен сигнал за егото, че определени стъпки трябва да се приемат, за да се разсее опасността и така да се предпази организмът."

Източник: Клинична психология- Тимоти Трил

четвъртък, 22 юни 2017 г.

Ключа към изцелението в три изречения.

"Всеки път, когато се сблъскваме със симптоми, ние можем да направим заключението, че при болния са налице определени несъзнавани процеси, в които се съдържа смисълът на симптома. Но за да се образува симптомът, е необходимо също така смисълът да бъде несъзнаван. Симптоми не се образуват от съзнателните процеси. Веднага след като съответните несъзнавани процеси станат съзнателни, симптомът трябва да изчезне. Вие веднага долавяте тук пътя към терапията, пътя към унищожаването на симптома."
З. Фройд
"Неврозите"
(Произход и лекуване)

сряда, 21 юни 2017 г.

Благодаря и на себе си

Когато вземеш всичко набързо, забравяш...пропускаш да се насладиш на взетото.
Претупваш чувства, емоции...същината...и се задоволяваш с това, приемаш го за нормално и продължаваш...
Усещам щастие в себе си...и смирение...от това, което поддържа съзнанието ти будно и не те залъгва с илюзии.
Често съм мълчалива, тиха и непредсказуема, но съм постоянна в чувствата си...
Сега ми се мълчи, защото ми липсваш...просто съм такава, не мога да се престврувам на щастлива, когато не съм и обратното.
Искрена съм и спонтанна и раздаваща ти  се...малко ми е времето с теб, за да ти дам още..много, много повече от това.
Не се оплаквам, не го приемай така, просто това е резултат от силните емоции.
Жените обичат да чуват..да четат дребни, мили Неща, които ще са горивото, от което те се нуждаят, за да "запалят автомобила".
Промяната е голяма и е нужно време...зная.
Преминах много за краткото време, осъзнах много и се промених...и продължавам да го правя...и ти благодаря.
Благодаря и на себе си...

Dianne
21.06.2017

вторник, 20 юни 2017 г.

Тантрически

"Когато сексът стане правене или изпълнение, точно тогава той губи стойността си. Бъдете взаимни. Викайте. Бъдете тромави. Вдигайте шум, после бъдете тихи, после пак вдигайте врява. Хапете, драскайте, бутайте, дърпайте, задържайте, доверявайте се. Отстранете натиска от момента. Влюбете се в мига, Прегърнете го. Радвайте се на тялото си, радвайте се на тялото на партньора си. Потете се, бъдете естествени, примамете сетивата, отдайте се на удоволствието. Чукнете си главите, пропуснете целта, докато се целувате и се посмейте на това. Изричайте думи, говорете с тялото си, говорете на душата на другия. Докоснете кожата му, целунете настръхналия мъх по нея и си поиграйте с косата му. Крещете, молете, стенете, въздишайте, нека се сплетат пръстите на краката ви, загубете се... Гонете дъха си, оставете светлините запалени, наблюдавайте устните на партньора си, докато избухва. Забравете притесненията за отпуснатата кожа, за размери, части и неща, които нямат значение. Спестете си очакванията и вземете всяка секунда такава, каквато идва. Размажете грима си, разрошете косите си, отървете се от идеята за мъжествеността си, загубете егото си. И се взривете заедно, тръпнете заедно, разлейте се се един в друг. " ॐ ♥

Corissa Marie
Sageword

Там в далечината

Разходи се по брега след залез слънце, когато включат светлините и морето  усили шума на вълните си...разходи се...остани сам с мислите си...усети момента...и мен.
Аз ще седя на скалите на другия край на брега и ще те чакам...тихо...ще ти подаря спокойствие и любов и ще изчезна в далечината, докато не отвориш вратата подсвирквайки и търсейки усмивката ми.
Двете чаши горещо кафе ще бъдат готови ... ще бъда и там...и навсякъде, където ме поискат очите ти.
Адски много липсваш...празно ми е...нямам обяснение защо толкова ми е празно в душата...просто ми се мълчи.
Знам, че е лудост, но това си е моята лудост и аз си я искам.
Леко поизгорял от слънцето, с бяла разкопчана риза и навити крачоли на дънките...разходи се и ме усети под краката си...и ме запази...

Най-хубавата година с най-хубавото лято /2012/
Dianne

Скандалът в УНСС

Скандалът в УНСС и тъжната истина за българското образование

Оказа се, че за повечето преподаватели и студенти в този "водещ" български университет един фалшив изпит не е проблем. Проблемът е, че се е разчуло за него. Какво ни казва тази грозна история за българското образование?
За тези, които са пропуснали, да припомним с няколко думи. Изпит в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Професорката пристига с 30 минути закъснение, а пет минути по-късно предлага: който иска тройка, да си остави празните листове и студентската книжка и да напусне. 90 на сто от студентите се възползват от офертата. След още десет минути следва нова - който иска четворка, да напусне. Остават четирима. Малко по-късно двама от тях си казват нещо, което е възприето като опит за преписване. „Ако искате тройки, по-добре излезте“, им казва професорката и те излизат. Остават само двама. След още 30-40 минути е обявено, че изпитът е приключил (час по-рано от регламента). Минута след като са предали работите си, двамата научават, че са „разтягали локуми“ - и получават двойки. Единият от тях прави опит да потърси правата си в администрацията, където обаче му казват, че не могат да направят нищо. Предлагат му да подаде жалба до ръководителя на катедрата. Ръководител на катедрата обаче е професорката, от която той иска да се оплаче. Тогава студентът решава да разкаже цялата история във Фейсбук.
Изолирано явление?
Някои от прочелите я не му вярват, което е донякъде естествено - всичко е толкова абсурдно и даже смешно, че звучи като измислено, като виц. Но е истина - потвърждават го други участници в събитията. Както и резултатите от официалната проверка и последвалото (само)отстраняване на изпитващата.
От друга страна може да се допусне, че по изключение професорката точно в този ден е била изнервена, уморена или пък си е имала друга важна работа, тъй че фалшивият изпит е просто изолирано явление. Но едва ли - в социалната мрежа мнозина бивши студенти пишат, че, първо, тази „пародия на преподавател“ е „пословична“ с начина си на изпитване и че при нея „винаги е било така“. И, второ, че в същия този университет са се сблъсквали с много други подобни абсурди, които „отдавна са практика“. И припомнят разкритата преди години схема за уреждане на изпити срещу заплащане, каквито машинации впоследствие бяха разкрити и в други университети.
Възможно е, разбира се, нещата вече да са се променили. Някои даже твърдят, че въпросният университет се развивал много добре и че не бива да бъдем „черногледи“. Защото заради един фалшив изпит и една „пародия на преподавател“ не могат да се правят обобщаващи изводи за целия университет. Още по-малко пък за цялото българско висше образование.
Кой уронва престижа на университета?
Може би щяха да са прави, ако историята беше приключила дотук. Но най-потресаващото в нея тепърва предстоеше - реакцията на работещите и учещите в университета. Оказа се, че за всички тях фалшивият изпит не е проблем. Проблемът е, че се е разчуло за него. С изключение на оценените с двойки двама студенти, отказали да участват във фалшив изпит и след това проговорили пред телевизията, не се чу нито един глас на възмущение, осъждане или поне разграничаване от станалото.
Ръководството на университета, например, можеше да накаже провинилия се преподавател, да анулира изпита и да поощри изобличилите безобразието студенти. Нищо подобно. Преподавателката бе оставена да се пенсионира без последствия и сега вероятно ще продължи да „сее знания“ на хонорар в някой друг университет. Фалшивият изпит не е анулиран, понеже това щяло да създаде хаос. Както се казва, пито-платено. Провелата изпита професорка обясни, че така „помагала на децата“. А накрая с последно предупреждение за изключване бе наказана не тя, а разприказвалият се студент, понеже съобщавайки истината, бил „уронил престижа на учебното заведение“.
Но дори и това учебно заведение да е имало някакъв престиж, сега той е не просто уронен, а направо сринат. И то не от някого другиго, а от самата т.нар. академична общност. Първо, защото с напълно неадекватната си реакция даде основание за съмнението, че всичко в този университет може да е фалшива привидност - като непроведения, но зачетен изпит. И второ, с урока, който дава на своите възпитаници - че истината и справедливостта нямат значение, че когато се сблъскат с лъжата и несправедливостта, трябва да си мълчат, че няма нужда да се полагат много-много усилия в ученето, защото важни са бележките и подписите в книжките, а не знанията. Както и да се плащат навреме таксите, разбира се.
Урокът е научен
Ако се съди по преобладаващата реакция на „възпитаниците“, урокът е добре усвоен. Първо от онези 90 и повече процента, които с готовност са се включили в имитацията на изпит, получили са си тройките и четворките и сега си мълчат - какво толкова, важни са „взетите изпити“, не знанията. А тези, които не мислят така (ако има такива), са научили, че няма смисъл, а е и опасно да се противопоставят на системата.
Стигна се даже до алтернативен студентски протест в защита на „несправедливо“ обвинената преподавателка. Протестиращите смятат, че поведението на оплакалия се студент е „недостойно и целящо единствено лична облага с цел пиар". В телевизионен репортаж говорител на протеста бе попитан дали „проблемът е в оповестяването или в самия изпит". „Проблемът е в оповестяването“, отговори той, без дори да се замисли.
За много студенти е осъдително не поведението на преподавателката, а реакцията на изобличилия я студент. Преобладаващото мнение в интернет форумите гласи, че и той нямаше да каже нищо, ако не беше получил двойка. „Ако толкова много искаш качествено образование, избери си друг университет“, съветват го колегите му. Също като ректора на УНСС, който през 2013 година посъветва протестиращите студенти да емигрират, след като не им харесва в България. Съветът е излишен. И без това всеки, който иска сериозно образование и може да си го позволи, бяга от България. И само малцина се връщат.
„Ами сега след тия подигравки и кампания срещу университета - как децата ни ще си намерят работа“, пита по телевизията майка на студентка. Притеснението ѝ е излишно - работодателите и без това знаят много добре доколко могат да разчитат на новоизлюпените висшисти.
Разбира се, далеч не всички студенти и преподаватели в България са такива. И точно заради тях не бива да се мълчи. Защото техните усилия са обезсмислени и смазани от средата - имитация на изпити, имитация на университети, имитация на образование.

Ясен Бояджиев
dw.com