вторник, 20 юни 2017 г.

Там в далечината

Разходи се по брега след залез слънце, когато включат светлините и морето  усили шума на вълните си...разходи се...остани сам с мислите си...усети момента...и мен.
Аз ще седя на скалите на другия край на брега и ще те чакам...тихо...ще ти подаря спокойствие и любов и ще изчезна в далечината, докато не отвориш вратата подсвирквайки и търсейки усмивката ми.
Двете чаши горещо кафе ще бъдат готови ... ще бъда и там...и навсякъде, където ме поискат очите ти.
Адски много липсваш...празно ми е...нямам обяснение защо толкова ми е празно в душата...просто ми се мълчи.
Знам, че е лудост, но това си е моята лудост и аз си я искам.
Леко поизгорял от слънцето, с бяла разкопчана риза и навити крачоли на дънките...разходи се и ме усети под краката си...и ме запази...

Най-хубавата година с най-хубавото лято /2012/
Dianne

Няма коментари:

Публикуване на коментар