За основите на аналитичната психология - К. Г. Юнг

Юнг започва да изследва тайните на душевните заболявания.

Опитите му довеждат до неочаквани резултати с огромно значение.

Сред най-значителните от тях бе откриването на автономната природа на несъзнаваното.

Чрез прецизното разработване на асоциативния експеримент, Юнг потвърждава хипотезата, че има душевна дейност извън съзнанието, а с установяването на чувствените комплекси той доказва теорията на Фройд за потискането.

Констатацията му, че душата и тялото реагират като едно цяло, прави Юнг първия клиницист, осъзнал значението на психологическите явления, придружаващи емоциите, познати днес на всички като психосоматични феномени.

Юнг прави разграничение между афект и чувства. Открива метод за измерване на емоции, респективно от физиологическа гледна точка, и това е психо-галваничният експеримент.

Той се основава на факта, че електрическото съпротивление на кожата се понижава под влияние на емоциите.

При наличие на чувство то не се понижава.

Друго негово твърдение касае маниакално-депресивното разстройство.

В подобен случай може да се установи, че в маниакалната фаза доминира една функция, а в депресивната-друга. Тези хора, които в маниакалната фаза са жизнени, сангвинични, мили и любезни и не мислят много, в депресивно състояние могат изведнъж да бъдат изпълнени от множество мисли; после имат натрапливи мисли - и обратно.

В депресивната фаза имат натрапливи чувства, биват завладявани от ужасни настроения- настроения, а не мисли.

В своята книга също така разгръща  темата за сънищата.

Той твърди, че сънищата са реакции на нашата осъзната нагласа подобно на тялото, което реагира, когато се храним твърде обилно и недостатъчно или се грижим зле за него в някакво отношение. Сънищата са естествена реакция на саморегулиращата се психична система. Тази формулировка се приближава най-много към онова, което може да каже теоретически за структурата и функцията на съня.

В една от лекциите побрани в книгата говори и за преноса.

Психологическият процес на пренасянето е специфична форма на по-общия процес на проецирането. Важно е да поставим тези понятия едно до друго, за да бъдем наясно, че пренасянето е частен случай на проецирането.

Проецирането е общ психологически механизъм, по който се пренасят субективни съдържания от какъвто и да било вид върху определен обект.

Механизмът на проециране, чрез който субективни съдържания  биват пренасяни върху обекта и изглеждат като присъщи му, никога не се базира на волеви акт, и пренасянето като специфична форма на проециране не прави изключение от това. Човек не може осъзнато и преднамерено да проецира, защото тогава всъщност винаги би знаел, че проецира свои собствени субективни съдържания; обаче в този случай не може да ги вложи в обекта, защото знае, че те принадлежат на самия него.

Проецирането винаги е един несъзнаван процес и затова той бива нарушаван от съзнанието или чрез осъзнато прозрение.

От емоциите не можеш да се освободиш както от мислите и идеите, защото те са идентични с дадени физиологични процеси, и поради това се коренят дълбоко в материята на тялото ни. Затова свързаните с проецираните съдържания емоции винаги образуват една връзка, един вид динамично отношение между субект и обект, и това е пренасянето.

Изхождайки от опита си, Юнг смята, че не е вярно, че се проецират предимно еротични съдържания или преживявания от детството. В нещо може да бъде проецирано всичко, всяко нещо, а еротичното пренасяне е само една от многото форми. В човешкото несъзнавано има много други съдържания, които също са с висока емоционална наситеност, и те могат да бъдат проецирани също така успешно, както и сексуалността. Всички активирани съдържания на несъзнаваното биха могли да се появят като проекции. Дори е правило, че едно констелирано несъзнавано съдържание се появява първо в проекция.

Всеки активиран архетип може да се появи като проекция или във външна ситуация, или в човек, или пък в обстоятелства и ситуации- накратко казано, във всякакъв вид обекти. Има пренасяния дори върху животни и предмети.

Последната тема, която разгръща е темата за неврозата.

Неврозата е дисоциация на личността, причина за която е съществуването на комплекси. Да имаш комплекси само по себе си е нормално, обаче когато те станат взаимноизключващи се, онази част от личността, която до голяма степен  се противопоставя на осъзнаваната част, се отцепва. Ако отцепването достигне органичната структура, дисоциацията се превръща в психоза, в шизофренно състояние, както се вижда от названието.

Тогава всеки комплекс има свой собствен живот и вече няма личност, която да ги обединява.

Всяка несъвместимост в характера може да предизвика дисоциация; например едно прекалено силно разцепване между функциите мислене и чувстване вече е лека невроза.

Всеки пациент поставя пред лекаря нови проблеми и може да бъде излекуван от своята невроза само ако му се помогне да намери  свой собствен път за разрешаването на своите конфликти.

Със своя принос, Юнг възстанови за нас усещането за ценностите, представата за човешка свобода в психологическото мислене, даде ни нови разбирания , които за мнозина от нас имат незаменима стойност, и преди всичко това, че изследването на човешката душа не свършва там, където се изчерпват средствата на естествените науки.

Конспект  - За основите на аналитичната психология - К. Г. Юнг
Изготвил : Диана Димитрова
Югозападен университет  "Неофит Рилски" - Благоевград 2017

Шест невротични мотива за сключване на брак

Шест невротични мотива за сключване на брак

Някои мъже и жени, обременени от личностни проблеми,  пристъпват към брака единствено с надеждата, че промяната в личния им живот ще ги направи щастливи. В резултат ги очаква силно разочарование, та нали своето щастие в семейството всеки носи със себе си – колкото си донесъл, толкова и ще имаш. Но мнозина мислят, че създаването на семейство е начин за решаване на личните проблеми. С какви точно проблеми се опитват да се справят някои, пристъпвайки към брака?

1. Отделяне от родителите. Целта е да се докаже на родителите: „Аз съм възрастен, защото мога да създам свое семейство”. Тази мотивация сама по себе си е показател за незрялост на личността, за емоционална зависимост от родителите. Правилната последователност на събитията е: „… ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат (двамата) една плът” (Бит. 2:24), а не обратното. Съпружеството, разбира се, променя формалния статус на „детето”, но не помага в борбата за емоционална независимост от „предците” и не спасява от необходимостта да се изграждат зрели отношения с родителите. Тук има и още един подводен камък: ако съпрузите най-сетне почувстват, че властта на родителите върху тях е започнала да намалява, този мотив престава да действа и целта, заради която са встъпили в брачен съюз, е постигната. Внезапно може да се окаже, че вече нищо, освен стремежа да се откъснат от родителското гнездо, не свързва мъжа и жената…

2. Намиране на „добър родител” и запълване на дефицита от внимание, грижа, сигурност и топлина. Или пък израз на желанието самият аз да стана за някого „добрият вълшебник”, да заменя „лошите” родители и да направя другия щастлив. Това е класически пример, когато отговорността за своето емоционално състояние се прехвърля върху партньора или, напротив, неговата отговорност се стоварва върху мен. И в единия, и в другия случай опитът е обречен на неуспех. „Дребосъче, ще ми станеш ли като родна майка?” – пита Карлсон своя приятел. Възрастните мъже и жени често молят за същото своя партньор. „Бих искала да ме носят на ръце” – е мечтата на много девойки. „За мен е важно тя да отгатва моите желания” – с тези думи описват своя идеал за жена много момчета, но и зрели мъже. Те, разбира се, ще намерят човека, който да въплъти тяхната мечта в живота, но след известно време, когато се „сгреят” и укрепнат, ще открият, че вече са надраснали детско-родителските отношения и са готови за партньорски. А съпругът невинаги е готов за такива промени.

По същия начин и онези, които са мечтали да ощастливят бъдещия съпруг, заемайки родителска позиция, могат да осъзнаят, че им е омръзнало да „коткат”, да спасяват, да носят на ръце, да “разбират без думи”, да хранят с лъжичка, а им се иска и за тях да се грижат, да им оказват подкрепа, да ги разбират. Съпружеските отношения се различават принципно, качествено от отношенията между родителите и децата, където родителите дават, а децата получават. Бракът е съюз между две равностойни зрели личности, основан върху любов и взаимност: взаимно уважение, взаимопомощ и взаимно разбиране. Това е „улица с двупосочно движение”. При това за удовлетворяването на основните лични емоционални и физически потребности, за своето настроение, за усещането за щастие и пълнота на живота всеки отговаря сам. Да, някога ще се наложи да признаем това.

3. Преодоляване на лична, професионална или духовна криза: смърт на близък, загуба на смисъл в живота, невъзможност да се реализираш в работата и др. В тези случаи човек е движен от илюзията, че сключването на брак ще утоли болката, ще даде нов смисъл. За известно време е възможно той да се разсее, да почувства облекчение и дори прилив на нови сили – все пак това е нов живот. Но рано или късно на пътя ще изникнат същите неразрешени въпроси, с които отново ще се наложи да се справя, и тогава ще бъде сложно да се избегнат претенциите и гнева, генериран към партньора, “несправил” се с възложената му мисия да стане „светлина в края на тунела”. Бракът като средство за изход от кризата може да не оправдае възложените върху него очаквания, тъй като встъпването в брак също е криза, която изисква големи емоционални и физически разходи. За да не погинем в разцвета на годините си под отломките на рухналите надежди, си струва да си изясним ситуацията в собствения си живот, като не очакваме, че някой ще направи това вместо нас.

4. Самоутвърждаване/компенсиране на чувството за непълноценност, вписване в социалните стандарти: да бъда „като всички нормални хора, които имат семейство”. Проблемът е в това, че поставяйки „отметка” срещу една точка от списъка с предявяваните от обществото очаквания, човек се оказва изправен пред следващите: може ли да има нормално семейство без дете (едно, две, три…), без голям апартамент, без кола, без къща извън града и т.н. Да удовлетвориш всички изисквания, все едно, няма да се получи – и не защото те са твърде много. Просто сред тях се срещат и някои взаимноизключващи се. Да работиш много и успешно, да градиш кариера, да бъдеш безупречна домакиня, идеална съпруга, прекрасна майка и грижовна дъщеря – съчетаването едновременно на всичко това не е по силите на никого. Битката с чувството за собствена непълноценност в подобна гонка за нормата или за идеала е предварително загубена – усещането, че „с мен нещо не е наред, аз не съм като другите” само ще нараства. Дори ако за известно време успеем да създадем правилната „фасада”, за нейното създаване и поддържане ще са необходими толкова много сили, че те вече няма да ни стигнат да изпитаме чувство на удовлетворение и радост. След няколко месеца/години (за колкото ни стигнат силите), ще открием, че „имаме” много, но не чувстваме нищо друго, освен умора и, най-страшното, изгубили сме себе си.

5. Отмъщение. Представете си, че момче се е разделило с момиче, което те двамата преживяват тежко.  BulkaТвърде скоро всеки от тях или единият от тях влиза в нови отношения, сключва брак, но не по любов, а за да облекчи душевните страдания, да преодолее болката от раздялата или за да докаже нещо на другия, да отмъсти. „Виждаш ли, омъжвам се. Значи, аз съм оценена, аз съм обичана. Сега ще разбереш кого си загубил!” Това са отзвуци от детската фантазия: „Ето, ще умра (ще погреба себе си в брака без любов), и тогава ще плачете, но вече ще бъде късно”. В случая с омъжването/женитбата подобна постъпка най-често води до това, че плаче именно „отмъстителят”. Да се живее в брак, изграден върху гняв и отмъщение, е тежко, особено след признаването на собствената отговорност за съгласието на такъв брак.

6. Проявяване на благородство, отблагодаряване, чувство на жалост. Благи намерения, водещи до печални последствия. Така ни се иска да припомним баналната фраза: „Искали го като по-доброто, а се получило както винаги”. На човек му се струва, че е движен от най-прекрасни подбуди, той иска да постъпи благородно: „След нощта, прекарана заедно, аз, като честен човек, бях длъжен да се оженя за нея. Обичах друга, но се наложи да пожертвам любовта заради честта”. Има жени, които се омъжват от съжаление, за да помогнат, да спасят: „Той никак не ми харесваше, изобщо не е по моя вкус, но беше сирак, сам в чуждия град, провали се в института, нямаше къде да живее, никому ненужен се скиташе по далечни роднини, започна да изпада в депресия, стана ми жал за него”. Още фрази от същата тоналност: „Не мога да го оставя, въпреки че не го обичам. Ако го изоставя, ще се пропие”.

А някои хора се женят от благодарност, за да се отплатят „за доброто с добро”: „Тя ми помогна толкова много, от такава пропаст ме изтръгна… Виждах, че ме обича, и не можах да призная, че самият аз не изпитвам към нея нищо, освен благодарност”. Но защо всички тези благородни пориви не могат да заменят любовта? Защото осъзнавайки, че с него живеят не по любов, а от някакви други, макар и най-благородни съображения, някой ден партньорът ще се почувства унизен и излъган.

Всички изброени по-горе мотиви за сключване на брак носят очевидно невротичен характер.
Най-надежден от психологична и духовна гледна точка е бракът по любов – дейна, зряла, изпълнена с приятелство и влечение, отговорна и радостна. За съжаление, делът на зрелите отношения, изградени върху любовта, е доста малък. Точно определение за „истинска любов” не съществува, има само различни описания на нейните черти и проявления. По-добре е описана и изучена зависимостта, която мнозина погрешно приемат за любов.

„Мъжът и жената: от АЗ до НИЕ. Как да изградим семейно щастие”
Андрей Лоргус
Олга Красникова

Съхраних се

Често излизам от зоната си на комфорт.
Това ми дава възможност да видя ситуациите по един различен начин, да извлека най-важното и да го използвам.
Не е удобно...и не е лесно, но осъзнавам, че страха се отдалечава все повече и повече от мен...от душата ми. Колкото по-често се изправям срещу страховете си, толкова повече се отдалечават, докато не изчезнат напълно.
Извървях труден път, много тихи вечери и тъмни нощи...изминах много километри в търсене на себе си по пътищата. Най-много обичах да шофирам вечер, когато настъпвах газта докрай и се състезавах с мислите си. Адреналина ми се покачваше, сетивата изостряха, а аз прескачах границите на "правилното".
И никога не съжалявах за това. Скоростта ме зареждаше, даваше ми сила и ме вдигаше.
Важното е, че с времето успях да си събера парчетиите и да продължа.
Сега се чувствам добре...намерих спокойствието в душата си...създадох го...извоювах си го...
Направих душата си още по-красива, още по-даваща и приемаща.
Всеки човек има и хубави и лоши моменти. Важното е кои ще избере за приоритетни и  наложи, утвърди и възприеме като начин на живот.

И Да! Щастлива съм! Защото имам всичко.
Имам себе си в чистата си форма... съхраних се...

22.08.2017г
D.Dimitroff

Научих се да живея с жена

НАУЧИХ СЕ ДА ЖИВЕЯ С ЖЕНА

Научих се да живея с жена. И се оказа, че не е така, както го описват в романите. Например, не знаех, че дългата женска коса е не само нещо красиво, женствено и чаровно, а и изисква особено внимание от моя страна. Та нали, когато тя лежи до мен, не трябва да забравям, че най-напред е нужно да й отместя косата от възглавницата, а чак след това да се притисна до нея. Но с времето това става навик.

Не знаех, че ако тя е в лошо настроение, веднага трябва да я прегърна, да изясня какъв е проблема и да я успокоя. При мен е съвсем различно - когато ми е гадно на душата, не обичам да ме разпитват за това и да ми се въвират в душичката; тези моменти ми е необходимо да си ги "преболедувам" сам.

Не знаех, че ако тя никога не ме моли за помощ, то винаги очаква сам да й я предложа. "Недей, ще го свърша сам!" "Мога и сама..." Не, не може! Или, по--точно, чака да настоявам на своето. За нея е важно да се чувства жена, а работен кон мога да бъда и аз. Та, ако не й се позволява да вдига нищо по--тежко от букет рози, то в най-скоро време ще се забележи, че тя все по-рядко е в лошо настроение, а усмивката е на лицето й все по-често.

Не знаех и това, че жената не е само любовница, с която споделяш леглото, ваната и кухненската маса, а и приятел, когото е необходимо да слушаш внимателно. И да чуваш, когато я слушаш, дори когато говори за дреболии. Жената не е загадка, не! И на всеки мой въпрос мога да получа отговор, ако съм малко по-внимателен. Тя винаги казва какво й е нужно. Винаги! Странно ми е, когато мъжете казват, че не знаят какво искат жените им. По-скоро, не им се иска да го знаят.

Не знаех, че отношенията в една връзка не опират само до мен, а и до "аз" на квадрат... Всеки трябва да прави своите крачки, докато двамата не докоснете устните си. Ако стоиш на едно място, а другият върви срещу теб, то е твърде вероятно да останеш зад гърба му. Всеки прави своите крачки. За безногите няма място на старта... А да паднеш в пропастта не е толкова страшно. От всяка пропаст можеш да се измъкнеш, стига да не отблъскваш ръката на този, който те е побутнал към нея. И - като хванеш ръката му - не чакай удобен момент, за да си го върнеш.

Да си връщате един на друг - това е като да пиете и двамата отрова от една чаша, дори и да знаете, че ще ви убие. Трябва да се излива всичко, което убива и вместо него да се налива това, което опиянява. Например, съветват, вместо отмъщение - което като ефект води само до афект - дори и да е хладно, "в отговор" да се дава нежност... Нежността при докосването опиянява повече, отколкото всяко прекрасно вино...

Не знаех, че чувствата не се намират под корема, а на връхчетата на пръстите, с които я докосваш. И - ако чуваш музиката - значи, можеш да свириш. Та нали пръстите ти не могат да се настройват. Или имаш талант, или нямаш..."

За меда в буркана

Не! Това не е от онези сладникави любовни разкази, които завършват по един носталгично клиширан начин.
Това е история, която е пропита с еротика, страст и екзотичност.
Харесва ми да си играя с думите, сякаш чертая с пръсти върху морския пясък ... и пиша разбъркано, объркващо, защото така ми харесва.
Потапям си пръстите в буркана с мед и след това ги облизвам, а капчици от него се стичат по брадичката ми...
Познато...много, много познато...
И далечно, защото не е осъществено...или е...
Не е въпрос на действие, по скоро е въпрос на усещане...
Нито е начало, нито е край, защото е кръговрат...момент от вечността, който оставя дълбоките си следи, за да напомня винаги за себе си.
И както с всяко друго нещо и с меда не трябва да се прекалява, за да не горчи накрая.
Не чакайте история....говорех за живота си, а той тепърва започва да се разгръща и да ме поема.
Изкачвам нива в моето съзнание, които не подозирах, че съществуват.
Засега мога чисто технически да предложа малка книжка с еротични неща, които се четат преди лягане. Препоръчват се предимно за жени, в помощ на мъжете и  предотвратяват главоболие ;)
А аз лично винаги съм предпочитала да лекувам главоболието си с оргазми,  вместо  да чета еротични истории.
Въпрос на избор.
Оставям ви, че пералнята изпра и отивам да простирам.
А меда все още е в буркана и си чака своето  време...

15.08.2017
D. Dimitroff

Тръгвала ли си е от теб такава жена

ТРЪГВАЛА ЛИ СИ Е ОТ ТЕБ ТАКАВА ЖЕНА

категория: Вдъхновение
Срещал ли си жена. Онази, която те поглъща целия. Тази, която е причината за тишината около теб, дори да се намираш в най-шумната тълпа. Същата, която ще накара сърцето ти да тупти на места, за които не си имал и представа, че е възможно да го усетиш. Ясно. Отчетливо. Категорично. И светът става различен. Въздухът става сладък, карамелен и има вкус на капучино с малко канела – хей така, за вкус. Гледаш как мехурчетата от пяната му лекичко припукват по ръбчетата на устните ѝ.

Да! точно това ъгълче искаш да целунеш първо, а после да обираш пяната... дълго, толкова дълго, че светът да забрави да се върти... или не... Ще се завърти шеметно като виенското колело от детството ти... Господи!

Беше отдавна! Сега се давиш насън в езерата на две очи, а косите имат аромат... на нея! Искаш да имат твоя аромат, да потъваш в този водопад... И нейният стон, когато я прегръщаш, да се слива с твоя. Насън. Поне насън. Имал ли си такава жена... От онези, които карат сетивата ти да сменят предназначението си. Виждаш я със сърцето си. И я чуваш с душата си. А тя пее със стъпките ѝ. Времето спира, защото няма власт над такава жена. Тя може да е в началото на зрелостта си и със същия успех би могла да е зряла. Няма значение.

Тя е сладка като онова капучино с канела... Изпивал си я. Помниш ли?! В онази нощ, когато Луната беше цяла, а есенните листа бяха дрехата на Земята... Или беше лято, горещо и знойно... като нея... Плакала ли е за теб такава жена. От онези, които знаят цената на сълзата. И могат да ти я изпратят в писмо... Думите плачат с теб и вместо теб. Заедно с нея. Заслушвал ли си се в прегръдката на такава жена. От онези, които чуват деня ти. Нейният ден е твоят ден, защото ти си в него. Нищо друго няма значение...

Само нощта, когато пръстите ѝ леко описват профила ти... спират се на устните ти... клепачите ти потрепват, а нейните очи са затворени... Защото тя вижда с ръцете си и знае със сърцето си... А устните ѝ... Устните ѝ са като вода, която се стича по цялото ти тяло... и по душата ти...

Тръгвала ли си е от теб такава Жена?! Кажи ми, тръгва ли си е... Не става въпрос за нея. Става въпрос за теб. За онзи момент, когато вървиш сам по улицата и нечий глас разчупва огледалото на тишината. Нейният глас... Господи! Не!... Прилича на нейния...

И си спомняш улицата, есенните листа, лекия бриз и ръката ѝ в твоята. Не си спомняш какво ти разказваше... Помниш ромона на думите... и колко беше щастлива... Вървиш обратно по стъпките на Времето... Там онова бижу на витрината толкова прилича на нейното. Ароматът на кафе... и нейният парфюм... Колко пъти е бил единственото ѝ облекло... И имаш отрязък от време, равен на остатъка от един живот, за да си спомняш... Усмихни се... Имал си я... И си е тръгнала...

автор: Жени Иванова, На Прага на Душата; източник: myvelikoturnovo.com