"- Мойта баба ме е учила кой е най-големият грях.
- Кой е?
- Да обречеш душата си да си споделя леглото и хляба с човек, който не ти дава обичта и почитта, които заслужаваш! От сутрин до вечер без обич и без капка уважение! Знаеш ли колко народ живее точно тъй? И тия развиват изключителната дарба да оправдават положението. Години! След време човекът дори започва да вярва, че си е жертвал живота правилно, даже е горд. Или приема, че е виновен. Заявява, че тая мъка е, щото имал дълг към децата и требело зарад' тях да търпи. Такъв човек може дълго да се пали и от девет кладенци вода да донесе, че да ти обясни колко е невъзможно да се промени положението. Ей туй е най-големият грях - да излъжеш собствената си душа, да предадеш нуждата й от обич и от радост. Такъв човек е най-болен."
из "СТОПАНКАТА НА ГОСПОД"

IQ

Концепцията за коефицента на интелигентност няма нищо общо с мъдростта; той е едно чисто техническо понятие. Така например Гьоринг е имал висок коефицент на интелигентност, но във всеки съществен смисъл е бил глупак. И съвсем положително е бил зъл човек. Ние не смятаме, че има вреда от обособяването на специфичното понятие за висок коефицент на интелигентност. Единствената беда е, че в една психология, която се ограничава по този начин, заради него биват пренебрегвани по-важните теми като мъдростта, познанието, самопознанието, разбирането, здравия смисъл, правилната преценка, защото формално  погледнато той е по-удобен. За хуманиста, разбира се, той е във висша степен дразнеща концепция.

Ейбрахам Маслоу

Париж

Париж е невероятен, балдахини, изкуство и Мулен Руж.
Вечерта беше обещаваща...наслаждаваше ми се, изучаваше всяка част от мен, от върха на червените ми токчета до топлия поглед.
Сякаш всичко ти беше важно, искаше да запечатиш всеки миг от вечерта и да крадеш от нежността и топлината ми.
Еротиката те побъркваше, харесваше ти лудостта ми...допълва се така прецизно с твоята.
Чакаше ме с нетърпение...вече бях при теб...напушена, леко замаяна от мартинито, секси и възбудена.
Седна на фотьойла и ме придърпа към себе си...това беше нашата вечер, която остави траен емоционален отпечатък в мен...в теб...
Беше различен, освободен и спокоен...за първи път видях това, което така дълбоко беше заключил в себе си...чакането си заслужаваше.
Така красиво ме любиш...всеки път, когато те погледна потъвам...искам някога да мога да ти напиша всичко това лично, за да запазя интимността на моментите.
Тази вечер ти беше това, което трябва да бъдеш във всеки един момент...истински...себе си...толкова щастлив...
Устните ти...обожавам ги...обожавам и силата, с която заставаш до мен...
Онази нощ на моменти бе леко агресивен, това ме възбужда, подчинява и прави крехка, оставяйки те да владееш ситуацията...
Музиката, страстта, съкровенната интимност...всичко това ще остане в нас като незаличим спомен.
Искам си ги тези моменти, наши са и си ги заслужаваме...
Обещай ми, че ръцете ти ще останат топли за мен дори да са далеч...
Не ти стига, това е като наркотик, искаш още и още, не можеш да се наситиш нито ти, нито аз.
Осъзнаваш ли, че отново минахме на друго ниво, което бърка още по-навътре в нас?
Искам да напишем нашата история с мастило, което не се заличава.
Искам да сме вдъхновение, пример за истинските отношения между двама, искам да сме обич и стимул.
Искам...
Позволи ми да искам...
Остави ме да искам...
И не мисли...наслаждавай се...и се усмихвай...
Обич...

12.07.2015г
Dianne Dimitroff

Обсесивно-компулсивно разстройство

Перфекционисти и абсолютно вторачени в детайлите-графици, правила, програми.
Много трудно вземат решения, защото се страхуват да не грешат.
Имат нарушени междуличностни взаимоотношения, защото изискват хората да правят нещата по техния начин.
Сериозни, формалисти, ригидни(много трудно се променят), пестеливи, пресметливи, свръх контрол.
Често се съчетава с други личностно разстройства-отбягването на взаимоотношения.

http://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/4004-ako-maykata-kara-svoya-sin-da-se-chuvstva-vinoven-za-neynata-samota-tya-uprazhnyava-emotsionalno-nasilie.html

Навярно едно от най-главните условия за достойно общуване е уважението към различията в хората. Към нееднаквостта, към другите вкусове, навици, интереси, възгледи...Ние не умеем да го правим добре. Освен това по някаква неволна презастраховка в нас преобладава стремежът да нагодим другия към своя мниер, да му натрапим своите стереотипи. Това натрапване е почти задължителен атрибут на ниската култура. Ние не разбираме, че именно различията придават ценност на това, в което има общност...Ние лишаваме отношенията от необходимото пространство на степените на свободата.

Владимир Леви

На 40 годишна възраст ноктите на орела стават прекалено гъвкави и дълги – и той не може да хваща с тях плячка. Неговият клюн става твърде извит и дълъг – и не му позволява да се храни. Перата на крилете и гърдите му стават прекалено тежки и гъсти – и му пречат да лети. При това положение орелът е изправен пред избор: или смъртта, или дълъг и болезнен период на промени, продължаващи 150 дни.
Той долита до гнездото си, намиращо се на върха на планината, и там започва дълго да удря с клюна си в една скала, докато клюнът не се разбие. Тогава орелът чака, докато му израсне нов клюн, с който изкълвава ноктите си. Когато му израснат нови нокти, орелът изскубва с тях твърде тежкото оперение на крилете и гърдите.
И тогава, след 5 дълги месеца на болки и мъки, с нов клюн, нокти и пера, орелът отново се възражда и може да живее още 30 години спокойно.
Много често, за да продължим да живеем, трябва да се променяме. Понякога тази промяна се придружава от страхове, болка, съмнения. Ние се избавяме от спомени, навици и остатъци от миналото. Само освобождаването от товара на миналото ще ни позволи да живеем и се наслаждаваме на настоящето и да се подготвим за бъдещето.

Правен уебсайт представя един интересен тест на Зигмунд Фройд

Крием се зад четири стени и стискаме палци, молим се и чакаме – щастието. Чакаме „по-доброто”, което няма да дойде. Чакаме „след време” да сме добре. „След време” всичко да бъде наред. Но няма. Нито щастието ще дойде, нито след време нещо ще бъде по-добре.
Цялата истина е, че сме безкрайно страхливи да признаем колко сме разбити, колко дупки има в душите ни и се крием зад маски. Крием се и лъжем толкова дълго, че забравяме кои сме наистина.
Всички ни учат... Да чакаме, за да дойде това по-добро време. Но истината е, че това щастие и това по-добро време е СЕГА. Няма после. Всичко е сега. И изтърваме моменти, изплъзва ни се щастие, губим себе си. Защото не правим нищо. Защото стоим като странични наблюдатели в собствения си живот.
И с времето е станало навик, постоянно всички да се правят на силни и всички говорят каква слабост са чувствата. Истината е, че трябва да си един безкрайно смел и силен човек, за да чувстваш и да показваш тези чувства. Изисква се кураж да оставиш маската вкъщи, дори да я изхвърлиш и да излезеш навън по душа. Да почувстваш всичко, което трябва и което е писано за теб... Човек ще усети щастието в мига, в който започне да бъде истинския себе си.
Няма утре. Всичко е сега. Точно в този миг. И ако сами не се борим за това, което искаме... Никога няма да бъдем щастливи.

''..Не можеш да спасиш един мъж, момиче. Колкото и да го обичаш, не можеш. Той сам трябва да пожелае да се спаси заради теб. Демоните са си негови. Само той може да ги победи. Ако не избере да се предаде пред тях. Тъмната му страна е само под негов контрол. Ти може да си ангелът му, но свободната воля му принадлежи. Не можеш да решаваш вместо него. Можеш да му покажеш нещо по-добро от това, което има. Можеш да го накараш да изживее нещо различно. И да го почувства. Можеш да му изброиш милион причини и да му дадеш хиляди възможности. Но не можеш да го спасиш. Той сам може да спаси себе си. Ако поиска...''

Искам

И така, докато си наливах вино в чашата осъзнах как минава живота ми...минава неусетно, а аз седя и просто го изчаквам да изтече между пръстите ми...без капка съпротива.
Толкова много хора живеят по този начин...чакайки...
Чакайки живота просто да свърши, превъртайки го на бързи обороти, сякаш нямат търпение да се отърват от него...
Седнах на леглото, отпих глътка от виното и си зададох въпроса: Къде по дяволите се намирам аз в него и защо така търпеливо и смирено го изчаквам да отмине?... Защо?
Чрез болката човек израства, а през какво трябва да преминем, за да се усетим живи, пълноценни и щастливи....да усетим истинският му вкус...и защо толкова много се страхуваме да отпием от него?...
Чувствам се адски уморена...изхабена...разпиляна
...толкова уморена...
нямам сили да ритам срещу всичко, най-вече срещу себе си...не мога повече...не искам...

Не искам да чакам...искам просто да живея...истинска, открита и себе си...

Тревожни разстройства

Тревожните разстройства са разпространена форма на психично заболяване, които често причиняват съществени страдания и увреждания, водещи до намаляване качеството на живот.

Тревожни разстройства - преглед

Тревожността е нормална реакция при стрес, безпокойство или заплаха, но когато е тежка, продължителна или не съответства на обстоятелствата се превръща в тревожно разстройство.

Има няколко различни вида тревожни разстройства: например, генерализирано тревожно разстройство, социално тревожно разстройство (социална фобия), паническо разстройство и обсесивно-компулсивно разстройство. Засягайки човешкото настроение, мисли и поведение, тревожното разстройство може да затрудни справянето с ежедневните дейности в къщи, на работа или в училище, както и общуването.

Точният причинител на тревожните разстройства не е известен. Все пак, доказано е че, определени изменения във функциите на мозъка предполагат различни тревожни разстройства. В допълнение, социалните условия и стреса могат да допринесат за риска от развитие на тревожно разстройство.

Симптоми

Въпреки че се различават при отделните хора, типичните симптоми на тревожно разстройство включват страх, вътрешна напрегнатост, раздразнителност и слаба концентрация, а също и физически симптоми като сухота в устата, замаяност, напрегнатост в мускулите, изпотяване и сърцебиене – всички те затрудняват ежедневните дейности. Човек може да страда едновременно от повече от едно тревожно разстройство, а понякога и в комбинация с други разстройства на настроението като депресията (т.нар. „съпътстващи заболявания”). Едновременното възникване на тревожно разстройство и депресия е много често.

Генерализираното тревожно разстройство (ГТР) включва необяснима тревожност, че може да се случи нещо лошо. Типичните симптоми са прекомерно и неконтролирано безпокойство, тревожност и напрегнатост, заедно с физически симптоми като сухота в устата, лепкави ръце, изпотяване и виене на свят.

Социалното тревожно разстройство (СТР) кара хората да се страхуват или избягват обществени изяви. Човек се страхува, че той или тя ще се представят по начин, който може да бъде унизителен или объркващ.
Паническото разстройство се характеризира с внезапен пристъп на паника, свързана със значителен страх или нервност. Паническото разстройство може също да включва физически симптоми като изпотяване, болки, главоболие, гадене, силно сърцебиене или сухота в устата.
Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) причинява повтарящи се, натрапчиви и нежелани мисли, които водят до безпричинни страхове (натрапливости), свързани с хигиената, телесните секрети или здравето, например. Като отговор на тези страхове пациентите извършват специални ритуали (непреодолими импулси), включващи непрекъснато пране, чистене, къпане, непрекъснато проверяване и пре-проверяване или спазването на строга диета.
Статистика

Установено е, че тревожните разстройства засягат между 5 и 7 % от цялото население и че до 29 % от хората страдат от тревожно разстройство поне веднъж в живота си.1 През 2004 година над 28 милиона души по света са имали обсесивно-компулсивно разстройство и над 30 милиона са преживели паническо разстройство.2

Диагноза и лечение

Налични са много форми на лечение за ефективно справяне с тревожните разстройства, като на всеки етап от лечението подкрепата на семейството и приятелите е много важна.

Тревожното разстройство се диагностицира от лекар, като по време на прегледа той задава въпроси за симптомите, ежедневието и фамилната обремененост на пациента. Може да има и преглед на физическото състояние, за да се изключи друго заболяване. Ако се потвърди диагнозата тревожно разстройство се обмислят възможностите за лечение, включваща медикаменти, консултации, социална подкрепа, упражнения, техники за релаксация и самопомощ.

Във всички случай е важно да се потърси професионален съвет.

Референции

1. Baldwin, D.S. and Hirschfeld, R. M. A. (2005). Fast Facts: Depression, 2nd edn. Health Press, Oxford, UK.
2. World Health Organization (2004). Prevalence for Selected Causes in WHO Regions, 2004. http://www.who.int/healthinfo/global_burden_disease/PREV6%202004.xls. Accessed 16/09/11.
3. World Health Organization (2004). The Global Burden of Disease. 2004 Update. www.who.int/healthinfo/global_burden_disease/2004_report_update/en/index.html. Accessed 16/09/11.