За него

Днес ми се иска да пия за онзи мъж,
който ме направи различна…
който предизвика яростта и кроткостта ми
и който, всяка вечер ме завива с облаци.
Ще пия за онзи мъж,
който пропука нощта ми,
разкъса звездите и ми подари Луната,
и който превърна сълзите ми във маргаритки…
Онзи мъж,
който дойде с дъжда и направи дъгата,
който ме нахрани с думи
и ме утоли със страстни устни,
и който разбърка живота ми в калейдоскоп.
Днес ще пия за Него,
Мъжът, горчив като тръпчиво вино,
страстен като демон, изгорил душа,
горещ като кафе, разливащо по вените
нежен като ангел, гушнал те в крила.
Наздраве!
Даниела Тодорова- Кабала

Тя

Нека го кажа така,
всеки в живота си има по една интересна жена.
Забавна, вълнуваща и леко объркана.
Тя е мистерия, непредвидимост, различна реалност.
Няма нищо общо с познатата логика.
Няколко демона са се вселили в душата и,
но въпреки това ангелите грижовно я пазят.
Трудно е да споделяш дните си с нея,
но е и невъзможно да не го правиш.
Дори главоболието става някак приятно,
когато тя ти го причинява.
Тази жена е залог, опасност, предизвикателство.
Носи пожари, бури, порои.
Тя е цигара, димяща и вредна.
Кара те да искаш още и още.
Тя е слабото ти място.
Причината за тупкането вляво.
И страхът.
С нея никога не знаеш, какво може да ти се случи.
Тя е сложна жена.
Оставя белези.
И боли.
Защото си заслужава.
Мия

"- Мойта баба ме е учила кой е най-големият грях.
- Кой е?
- Да обречеш душата си да си споделя леглото и хляба с човек, който не ти дава обичта и почитта, които заслужаваш! От сутрин до вечер без обич и без капка уважение! Знаеш ли колко народ живее точно тъй? И тия развиват изключителната дарба да оправдават положението. Години! След време човекът дори започва да вярва, че си е жертвал живота правилно, даже е горд. Или приема, че е виновен. Заявява, че тая мъка е, щото имал дълг към децата и требело зарад' тях да търпи. Такъв човек може дълго да се пали и от девет кладенци вода да донесе, че да ти обясни колко е невъзможно да се промени положението. Ей туй е най-големият грях - да излъжеш собствената си душа, да предадеш нуждата й от обич и от радост. Такъв човек е най-болен."
из "СТОПАНКАТА НА ГОСПОД"

IQ

Концепцията за коефицента на интелигентност няма нищо общо с мъдростта; той е едно чисто техническо понятие. Така например Гьоринг е имал висок коефицент на интелигентност, но във всеки съществен смисъл е бил глупак. И съвсем положително е бил зъл човек. Ние не смятаме, че има вреда от обособяването на специфичното понятие за висок коефицент на интелигентност. Единствената беда е, че в една психология, която се ограничава по този начин, заради него биват пренебрегвани по-важните теми като мъдростта, познанието, самопознанието, разбирането, здравия смисъл, правилната преценка, защото формално  погледнато той е по-удобен. За хуманиста, разбира се, той е във висша степен дразнеща концепция.

Ейбрахам Маслоу

Париж

Париж е невероятен, балдахини, изкуство и Мулен Руж.
Вечерта беше обещаваща...наслаждаваше ми се, изучаваше всяка част от мен, от върха на червените ми токчета до топлия поглед.
Сякаш всичко ти беше важно, искаше да запечатиш всеки миг от вечерта и да крадеш от нежността и топлината ми.
Еротиката те побъркваше, харесваше ти лудостта ми...допълва се така прецизно с твоята.
Чакаше ме с нетърпение...вече бях при теб...напушена, леко замаяна от мартинито, секси и възбудена.
Седна на фотьойла и ме придърпа към себе си...това беше нашата вечер, която остави траен емоционален отпечатък в мен...в теб...
Беше различен, освободен и спокоен...за първи път видях това, което така дълбоко беше заключил в себе си...чакането си заслужаваше.
Така красиво ме любиш...всеки път, когато те погледна потъвам...искам някога да мога да ти напиша всичко това лично, за да запазя интимността на моментите.
Тази вечер ти беше това, което трябва да бъдеш във всеки един момент...истински...себе си...толкова щастлив...
Устните ти...обожавам ги...обожавам и силата, с която заставаш до мен...
Онази нощ на моменти бе леко агресивен, това ме възбужда, подчинява и прави крехка, оставяйки те да владееш ситуацията...
Музиката, страстта, съкровенната интимност...всичко това ще остане в нас като незаличим спомен.
Искам си ги тези моменти, наши са и си ги заслужаваме...
Обещай ми, че ръцете ти ще останат топли за мен дори да са далеч...
Не ти стига, това е като наркотик, искаш още и още, не можеш да се наситиш нито ти, нито аз.
Осъзнаваш ли, че отново минахме на друго ниво, което бърка още по-навътре в нас?
Искам да напишем нашата история с мастило, което не се заличава.
Искам да сме вдъхновение, пример за истинските отношения между двама, искам да сме обич и стимул.
Искам...
Позволи ми да искам...
Остави ме да искам...
И не мисли...наслаждавай се...и се усмихвай...
Обич...

12.07.2015г
Dianne Dimitroff

Обсесивно-компулсивно разстройство

Перфекционисти и абсолютно вторачени в детайлите-графици, правила, програми.
Много трудно вземат решения, защото се страхуват да не грешат.
Имат нарушени междуличностни взаимоотношения, защото изискват хората да правят нещата по техния начин.
Сериозни, формалисти, ригидни(много трудно се променят), пестеливи, пресметливи, свръх контрол.
Често се съчетава с други личностно разстройства-отбягването на взаимоотношения.

http://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/4004-ako-maykata-kara-svoya-sin-da-se-chuvstva-vinoven-za-neynata-samota-tya-uprazhnyava-emotsionalno-nasilie.html

Навярно едно от най-главните условия за достойно общуване е уважението към различията в хората. Към нееднаквостта, към другите вкусове, навици, интереси, възгледи...Ние не умеем да го правим добре. Освен това по някаква неволна презастраховка в нас преобладава стремежът да нагодим другия към своя мниер, да му натрапим своите стереотипи. Това натрапване е почти задължителен атрибут на ниската култура. Ние не разбираме, че именно различията придават ценност на това, в което има общност...Ние лишаваме отношенията от необходимото пространство на степените на свободата.

Владимир Леви

На 40 годишна възраст ноктите на орела стават прекалено гъвкави и дълги – и той не може да хваща с тях плячка. Неговият клюн става твърде извит и дълъг – и не му позволява да се храни. Перата на крилете и гърдите му стават прекалено тежки и гъсти – и му пречат да лети. При това положение орелът е изправен пред избор: или смъртта, или дълъг и болезнен период на промени, продължаващи 150 дни.
Той долита до гнездото си, намиращо се на върха на планината, и там започва дълго да удря с клюна си в една скала, докато клюнът не се разбие. Тогава орелът чака, докато му израсне нов клюн, с който изкълвава ноктите си. Когато му израснат нови нокти, орелът изскубва с тях твърде тежкото оперение на крилете и гърдите.
И тогава, след 5 дълги месеца на болки и мъки, с нов клюн, нокти и пера, орелът отново се възражда и може да живее още 30 години спокойно.
Много често, за да продължим да живеем, трябва да се променяме. Понякога тази промяна се придружава от страхове, болка, съмнения. Ние се избавяме от спомени, навици и остатъци от миналото. Само освобождаването от товара на миналото ще ни позволи да живеем и се наслаждаваме на настоящето и да се подготвим за бъдещето.

Правен уебсайт представя един интересен тест на Зигмунд Фройд

Крием се зад четири стени и стискаме палци, молим се и чакаме – щастието. Чакаме „по-доброто”, което няма да дойде. Чакаме „след време” да сме добре. „След време” всичко да бъде наред. Но няма. Нито щастието ще дойде, нито след време нещо ще бъде по-добре.
Цялата истина е, че сме безкрайно страхливи да признаем колко сме разбити, колко дупки има в душите ни и се крием зад маски. Крием се и лъжем толкова дълго, че забравяме кои сме наистина.
Всички ни учат... Да чакаме, за да дойде това по-добро време. Но истината е, че това щастие и това по-добро време е СЕГА. Няма после. Всичко е сега. И изтърваме моменти, изплъзва ни се щастие, губим себе си. Защото не правим нищо. Защото стоим като странични наблюдатели в собствения си живот.
И с времето е станало навик, постоянно всички да се правят на силни и всички говорят каква слабост са чувствата. Истината е, че трябва да си един безкрайно смел и силен човек, за да чувстваш и да показваш тези чувства. Изисква се кураж да оставиш маската вкъщи, дори да я изхвърлиш и да излезеш навън по душа. Да почувстваш всичко, което трябва и което е писано за теб... Човек ще усети щастието в мига, в който започне да бъде истинския себе си.
Няма утре. Всичко е сега. Точно в този миг. И ако сами не се борим за това, което искаме... Никога няма да бъдем щастливи.

''..Не можеш да спасиш един мъж, момиче. Колкото и да го обичаш, не можеш. Той сам трябва да пожелае да се спаси заради теб. Демоните са си негови. Само той може да ги победи. Ако не избере да се предаде пред тях. Тъмната му страна е само под негов контрол. Ти може да си ангелът му, но свободната воля му принадлежи. Не можеш да решаваш вместо него. Можеш да му покажеш нещо по-добро от това, което има. Можеш да го накараш да изживее нещо различно. И да го почувства. Можеш да му изброиш милион причини и да му дадеш хиляди възможности. Но не можеш да го спасиш. Той сам може да спаси себе си. Ако поиска...''

Искам

И така, докато си наливах вино в чашата осъзнах как минава живота ми...минава неусетно, а аз седя и просто го изчаквам да изтече между пръстите ми...без капка съпротива.
Толкова много хора живеят по този начин...чакайки...
Чакайки живота просто да свърши, превъртайки го на бързи обороти, сякаш нямат търпение да се отърват от него...
Седнах на леглото, отпих глътка от виното и си зададох въпроса: Къде по дяволите се намирам аз в него и защо така търпеливо и смирено го изчаквам да отмине?... Защо?
Чрез болката човек израства, а през какво трябва да преминем, за да се усетим живи, пълноценни и щастливи....да усетим истинският му вкус...и защо толкова много се страхуваме да отпием от него?...
Чувствам се адски уморена...изхабена...разпиляна
...толкова уморена...
нямам сили да ритам срещу всичко, най-вече срещу себе си...не мога повече...не искам...

Не искам да чакам...искам просто да живея...истинска, открита и себе си...