"Колкото повече материал от спомени предлага един пациент, без да може да произведе съответната съпротива, толкова по-недоверчиви трябва да бъдем ние.
Нашето основно правило гласи: Никакво тълкуване на смисъла, когато е необходимо тълкуване на съпротивата!
За да се отстрани съпротивата, трябва да се познава свързаният с нея и съдържащият се в нея несъзнаван материал е недостъпен, защото съпротивата го блокира.
Подобно на съня, всяка съпротива също има исторически смисъл / произход/ и актуално значение. Тогава този порочен кръг може да се разруши по такъв начин, че от актуалната ситуация, която е била наблюдавана в процеса на възникване, и от формата и средствата на съпротивата да се отгатне нейният актуален смисъл и цел, и чрез съответното тълкуване да се повлияе дотолкова, че да се прояви съответният инфантилен материал; едва с негова помощ съпротивата може да се преодолее напълно.
За откриване на съпротивите и отгатване на актуалния им смисъл, разбира се, няма правила; в преобладаващата си част това са интуитивни действия- тук започва аналитичното изкуство, което не може да бъде преподавано.
КОлкото по-нефрапиращи и по-потайни са съпротивите, толкова по-сигурни трябва да бъдат интуитивните действия на аналитика, за да ги овладее.
"Латентна съпротива" - това са нагласите на пациента, които не се проявяват непосредствено, като например под формата на съмнение, недоверие, закъсняване за сестиите, мълчание, упорство, липса на асоциации и т.н., а индиректно в начина на извършване на аналитичната работа; например прекаленото покорство или пълното отсъствие на манифестни съпротиви е указание за скрита и затова толкова опасна пасивна резистентност./ .../
При правилно протичащият анализ не минава много време, докато се появи първата голяма съпротива на преноса.
Чрез основното правило, което настояваме да се съблюдава, ние получаваме осъдителното, което е било оценено като неприемливо за Аза.
Рано или късно при пациента се задейства засилена защита на изтласканото; най-напред тя е насочена само срещу изтласканото, но пациентът не знае, че носи нещо осъдително в себе си, нито че се защитава от него.
Както посочи Фройд, самите съпротиви са несъзнавани.
Но съпротивата е афектен импулс, на който съответства повишен разход на енергия и затова не може да остане незабелязан.
Чрез преместване на защитата - от несъзнаваното върху лекаря, съответното съдържание на несъзнаваното също се промъква в съпротивата; съдържанието се проецира и върху лекаря.
Той, например, се превръща в злодей като бащата или любимото същество като майката.
Като смутител на спокойствието на невротичното равновесие аналитикът неизбежно се превръща във враг, независимо дали става дума за проецирани импулси на любов или на омраза, защото и в двата случая е налице защита, отблъскване.
Някои типични болестни причини, при които най-често може да се очаква латентна негативна съпротива са:
1. Прекалено изпълнителните, прекалено дружелюбните, много доверчивите, "добрите" пациенти; случаите, които винаги са с положителен пренос и никога не проявяват реакция на разочарование. / Най-често пасивно - фемининни характери или женски хистерии с нимфоманни тенденции/.
2. Винаги строго конвенционалните и коректните; това са обиковено натрапливи характери, които са превърнали цялата си омраза във "вежливост на всяка цена".
3. Пациентите с афективна парализа; подобно на коректните, те се отличават с особена сила, но блокирана агресивност. Това също са предимно натрапливи характери, но често и женските хистерии показват повърхностна афективна парализа.
4. Пациенти, които се оплакват от невъзможност за истински чувства и израз на чувства, тоест които страдат от деперсонализация.
За илюстрация ще приведем един схематичен пример: ако да речм един пациент първо е изпитвал любов към майка си, после е мразил баща си, а накрая от страх се е отказал от майката и е превърмал омразата си към бащата в пасивно-феминната любов към него, то при правилно проведен анализ на съпротивата най-напред в преноса той ще разкрие своята пасивно-фемининна нагласа, крайният резултат от развитието на неговото либидо.
Систематичен анализ на съпротивата, на второ място, ще разгърне скритата на заден план омраза към бащата и едва след нейната аналитична разработка ще последва нов катексис на майката, най-напред чрез пренос на любовта към нея върху аналитика.
Оттук по-късно тя може да се пренесе и върху реална жена.
Само в редки случаи се налага да потискаме бъро нахлуващия материал, например ако бъдат осъзнати прекалено рано и наведнъж несъзнавани перврзни фантазии или инцестни желания, преди Азът да е станал достатъчно силен, за да ги преработи.
Ако ту игнорирането се окаже недостатъчно, трябва да отклоним вниманието на пациента към друга тема.
Чрез правилно избиране на материала, който трябва да се тълкува, ние постигаме континиум в анализа, и тогава не само постоянно сме в течение на актуалната ситуация, но също така можем да проследим като червена нишка закономерността, на която се подчинява развитието на преноса.
По този начин съпротивите, които, разбира се, не са нищо друго освен отделни фрагменти от неврозата, се явяват един след друг, и то свързани в исторически обусловена закономерност, а това облекчава нашата работа и подготвя солидна основа за излекуването на пациента."
Източник: " Анализ на характера" - Вилхелм Райх
Нашето основно правило гласи: Никакво тълкуване на смисъла, когато е необходимо тълкуване на съпротивата!
За да се отстрани съпротивата, трябва да се познава свързаният с нея и съдържащият се в нея несъзнаван материал е недостъпен, защото съпротивата го блокира.
Подобно на съня, всяка съпротива също има исторически смисъл / произход/ и актуално значение. Тогава този порочен кръг може да се разруши по такъв начин, че от актуалната ситуация, която е била наблюдавана в процеса на възникване, и от формата и средствата на съпротивата да се отгатне нейният актуален смисъл и цел, и чрез съответното тълкуване да се повлияе дотолкова, че да се прояви съответният инфантилен материал; едва с негова помощ съпротивата може да се преодолее напълно.
За откриване на съпротивите и отгатване на актуалния им смисъл, разбира се, няма правила; в преобладаващата си част това са интуитивни действия- тук започва аналитичното изкуство, което не може да бъде преподавано.
КОлкото по-нефрапиращи и по-потайни са съпротивите, толкова по-сигурни трябва да бъдат интуитивните действия на аналитика, за да ги овладее.
"Латентна съпротива" - това са нагласите на пациента, които не се проявяват непосредствено, като например под формата на съмнение, недоверие, закъсняване за сестиите, мълчание, упорство, липса на асоциации и т.н., а индиректно в начина на извършване на аналитичната работа; например прекаленото покорство или пълното отсъствие на манифестни съпротиви е указание за скрита и затова толкова опасна пасивна резистентност./ .../
При правилно протичащият анализ не минава много време, докато се появи първата голяма съпротива на преноса.
Чрез основното правило, което настояваме да се съблюдава, ние получаваме осъдителното, което е било оценено като неприемливо за Аза.
Рано или късно при пациента се задейства засилена защита на изтласканото; най-напред тя е насочена само срещу изтласканото, но пациентът не знае, че носи нещо осъдително в себе си, нито че се защитава от него.
Както посочи Фройд, самите съпротиви са несъзнавани.
Но съпротивата е афектен импулс, на който съответства повишен разход на енергия и затова не може да остане незабелязан.
Чрез преместване на защитата - от несъзнаваното върху лекаря, съответното съдържание на несъзнаваното също се промъква в съпротивата; съдържанието се проецира и върху лекаря.
Той, например, се превръща в злодей като бащата или любимото същество като майката.
Като смутител на спокойствието на невротичното равновесие аналитикът неизбежно се превръща във враг, независимо дали става дума за проецирани импулси на любов или на омраза, защото и в двата случая е налице защита, отблъскване.
Някои типични болестни причини, при които най-често може да се очаква латентна негативна съпротива са:
1. Прекалено изпълнителните, прекалено дружелюбните, много доверчивите, "добрите" пациенти; случаите, които винаги са с положителен пренос и никога не проявяват реакция на разочарование. / Най-често пасивно - фемининни характери или женски хистерии с нимфоманни тенденции/.
2. Винаги строго конвенционалните и коректните; това са обиковено натрапливи характери, които са превърнали цялата си омраза във "вежливост на всяка цена".
3. Пациентите с афективна парализа; подобно на коректните, те се отличават с особена сила, но блокирана агресивност. Това също са предимно натрапливи характери, но често и женските хистерии показват повърхностна афективна парализа.
4. Пациенти, които се оплакват от невъзможност за истински чувства и израз на чувства, тоест които страдат от деперсонализация.
За илюстрация ще приведем един схематичен пример: ако да речм един пациент първо е изпитвал любов към майка си, после е мразил баща си, а накрая от страх се е отказал от майката и е превърмал омразата си към бащата в пасивно-феминната любов към него, то при правилно проведен анализ на съпротивата най-напред в преноса той ще разкрие своята пасивно-фемининна нагласа, крайният резултат от развитието на неговото либидо.
Систематичен анализ на съпротивата, на второ място, ще разгърне скритата на заден план омраза към бащата и едва след нейната аналитична разработка ще последва нов катексис на майката, най-напред чрез пренос на любовта към нея върху аналитика.
Оттук по-късно тя може да се пренесе и върху реална жена.
Само в редки случаи се налага да потискаме бъро нахлуващия материал, например ако бъдат осъзнати прекалено рано и наведнъж несъзнавани перврзни фантазии или инцестни желания, преди Азът да е станал достатъчно силен, за да ги преработи.
Ако ту игнорирането се окаже недостатъчно, трябва да отклоним вниманието на пациента към друга тема.
Чрез правилно избиране на материала, който трябва да се тълкува, ние постигаме континиум в анализа, и тогава не само постоянно сме в течение на актуалната ситуация, но също така можем да проследим като червена нишка закономерността, на която се подчинява развитието на преноса.
По този начин съпротивите, които, разбира се, не са нищо друго освен отделни фрагменти от неврозата, се явяват един след друг, и то свързани в исторически обусловена закономерност, а това облекчава нашата работа и подготвя солидна основа за излекуването на пациента."
Източник: " Анализ на характера" - Вилхелм Райх
