петък, 11 януари 2019 г.

Искам старомодна любов - Силвия Крумова

Искам старомодна любов.
Искам любов, в която мъжът прави първата крачка. В която можеш да си позволиш да се почувстваш дама – да бъдеш ухажвана. Да се правиш на недостъпна, на трудна за печелене, а това да не се мисли за надуто поведение, напротив да буди неговия интерес още повече. Да изкарва хищника в него, какъвто всъщност трябва да бъде изначално - по-силен.
Искам старомодна любов, в която най-важен е разговора и разходките. Дългите разходки, в които разкривате световете си. В които има закачка, в които има флирт. Които събуждат интереса в човека отсреща. Разпалват неговото желание да иска повече и повече. Искам любов, в която всичко се случва стъпка по стъпка – никога накуп и изведнъж. Искам търпелива любов – любов, която ти дава време, в което да разкриеш себе си. Бавна любов. Мързелива любов.
Искам старомодна любов, в която мъжът взима жената от вкъщи и я прибира отново там. Без да очаква тя да му се „разплати“ за това. Нямам нужда от романтична любов – от вечери в скъпи ресторанти, цветя и големи подаръци. Не бих знаела как да реагирам на тях. Искам любов в ъгъла на забутано заведение. Пареща любов. Притаяваща дъха любов.
Любов без маски, без въпросителни, без престореност. Чиста, невинна, проста. Старомодна любов. С внимание, с чувственост, със страст, с елегантност, с нежност. С мирис на вино, звук на джаз. На свещи. Плавно, бавно, старомодно – пласт, след пласт.
След пласт...  <3
Силвия Крумова

четвъртък, 27 декември 2018 г.

"- Плашиш мъжете, знаеш ли?

- Така ли? - повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка - И с какво?

- С "прекалената" си искреност.
С прямотата и честността си.
Те са свикнали с маските, разбираш ли?
И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима.
И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо).
И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават. Загубили са способността си да я различават.
А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях.
Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта,
която сипваш в тях.
Боли ги ... Усещат се разкрити и слаби.
Не са свикнали да бъдат слаби пред жена.
Плашат се и бягат,
осъзнали че си Дявол от Рая,
който не могат да заблудят,
нито да вкарат в безчувственото си легло,
нито да те натикат в златната си клетка
или да те проиграят на карти.
Плаши ги това, че си лека,
но не от онези платени жени,
а по душа, присъствие и усмивка.
И стъпваш леееко в душите им.
Почти без да усетят ...
И хем си лека като перце,
хем си трудна - за тях си като сейф ... Комбинациите, които могат да пробват
са хиляди, но ...
само една отключва сърцето ти.

Плашиш ги, момиче.
Оставяш им избор и бягат.
Защото днес е модерно
да "оковеш" някой за себе си,
да го контролираш, лъжеш и манипулираш..
Ти не го правиш,
даваш им избор и свобода ...
И те бягат, защото не знаят
какво е да ги обичат безкористно.
Не знаят какво да правят с такава любов.
Не знаят и как да я задържат ...
Абсурдно ... като целия Свят.

Но има едни мъже,
които са се научили на оставане.
Те знаят как да спечелят
устат Дявол като теб.
Научили са се на разгадаване на мълчания;
на обичане на истини;
на посрещане на мълнии;
на ценене на честност;
на овладяване на женски бури;
на диалог с очи;
на неизречени, но спазени обещания
и да не влюбват жените в своя маска,
а в истинските тях.
Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции
и да ти върнат усмивката
по възможно най-простичкия начин.
Такъв мъж си заслужава
да не спираш да търсиш.
Да търсиш ... да търсиш ...
Докато не ти останат сили
от пълното ти с необременена любов сърце.
И когато го намериш ...
Да потънеш в очите му ...
(да са ти звездите)
в ръцете му ...
(да са ти дом)
в сърцето му ...
(да ти е Вечерница)
във всяка частичка от Него ....
(да ти е Вселена)
И да знаеш - на сигурно място си.

А всички други преди Него са ...
урок по обичане ...
на Себе си."

неделя, 23 декември 2018 г.

За онази истинската

"Ако я обичаш, ще преобърнеш живота й по най-неочакваният начин. И твоят също. Ще искаш да знаеш кое е любимото й цвете, как си пие кафето, какво прави сутрин, когато се събуди. Ще искаш да знаеш всяка нейна мисъл. Ще следиш погледа й и ще искаш и тя да следва твоят. Ще се чудиш какво е правила преди теб. Какво детство е имала? Какви са мечтите й? Попитай я, сама ли е закърпяла сърцето си!? И на ум сритай всички задници, които са я наранили. Ще искаш да я виждаш без грим, без рокли, бижута, без маски и етикети. Ще я искаш естествена, странна, луда, рошава, в настроение или без, здрава, болна, всякаква, но да е тя. Твоята.
И ще я пазиш като единственото чудо на земята, чудото на света ти.
Ако я обичаш, нищо друго няма да има значение. Колко е вироглава, какво голямо дете е, нито смотаните ви различия.
Ще искаш да си нейният мачо, мъжът на живота й, бащата на децата й, царят на смеха й, нейното всичко.
Няма да има значение кой е прав и кой не е. Ще искаш просто да я имаш и тя да те има, да я правиш щастлива, защото е твоето щастие. И ще й го показваш с очите си, с това колко силно я прегръщаш, как я хващаш за ръката....как я завиваш....
Ние жените забелязваме малките жестове, а не големите думи.
Ако я обичаш, тя ще знае. Ако не я обичаш, също.   "                              

- Любомира Димов

И да не искаш ги помниш

"Ще ви кажа кои мъже ме привличат, кои ме впечатляват. Тия дето не ги е срам да покажат любовта си, желанието си, похота си към една жена - да я галят с поглед и ръце. Да целуват, да щипят, да я хванат изведнъж без причина, така че дъхът ѝ да спре за секунда, ей така от любов. Да не ги е страх да бъдат себе си, да не ги е страх от нея, да не мислят „какво ще кажат хората”. Уверени, удобни в дрехите си, в кожата си, в душата си. Такъв мъж прегръща най-топло и да не искаш го помниш. Ей тия мъже карат сърцето ми да бие най-силно - като лудо. Стоплят ме цялата. "

К.В.

четвъртък, 13 декември 2018 г.

Казват : Времето лекува! Лекува ли наистина?


Беше си обещала никога повече да не се връща там.Бяха изминали две години оттогава...една Съботна сутрин се събуди и усети празнота в гърдите си...нещо липсваше...една малка част, която не можеше никой и нищо да запълни.Стана от леглото, облече се и излезе...качи се в колата си и потегли...пътува дълго...наоколо беше пусто....само тя и мислите й...беше объркана...чувстваше се сякаш предава себе си...принципите си...обещанията си...спря колата и слезе от нея...пред погледа й се намираше къща на един етаж, просторна с огромна веранда и ............позабравена.
Запъти се към нея...извади ключа от чантата си и отключи входната врата...вътре беше тихо и прохладно...часовника на стената беше спрял на 15:30ч...спомените в главата й започнаха да се връщат, да си играят със съзнанието й, най-странното е, че имаше чувството, че нищо не се е променило....всичко беше както преди.
- "Възможно ли е това?" , помисли си тя и затвори очи.
След няколко секунди се обърна и се запъти към малката масичка до прозореца....погледа й се спря върху снимката под тоновете прах...взе я и остана неподвижна , вперила поглед в нея.
Толкова много й липсваше......изгубената част...онази уж забравена...усети една огромна тежест в гърдите си...нищо не беше се променило. До снимката имаше кутия. Беше я кръстила "Кутия за спомени"...отвори я , последното нещо, което беше оставила там бе една опаковка от шоколадов десерт....беше й го дал докато говореха нещо при последната им среща. Интересно беше как такава ситуация може да усили вкуса на най-обикновен десерт, който може да бъде купен от всеки един магазин, будка или от всяка една бензиностанция.
-"Господи, трябва да продължа напред! Не мога повече да продължавам така." , помисли си тя и тичайки излезе от стаята. Заключи бързо входната врата и се качи в колата си. На седалката до нея остави чантата си, от която се подаваше снимката....онази същата под тоновете прах...
11.01.2015г. /
Dianne Dimitroff/


За какво ни е?


-"Какво е волята, какво е силата, за какво са ми по дяволите?
Не ми трябват....няма да ми донесат щастие, нито спокойствие, нито удовлетвореност, защото са в разрез със всичко което искам аз...всичко, от което се нуждая..."
Отпи поредната глътка кафе, затвори очи и си обеща : "Тази година ще рискувам повече, ще се раздавам повече, ще обичам без да си го забранявам...ще бъда по-нежна и по-чувствена... Обещавам си да позволя да бъда себе си....докрая !"
03.01.2015г. /
Dianne Dimitroff/


Трансформация


Обожавам Живота си,

обожавам трансформациите си,
обожавам начина ,по който обичам
по който усещам,по който се раздавам.......
Всяка глътка въздух е оргазъм за душата ми....
Тези кафяви очи искат да поемат от живота всичко,
всичко,докато имат възможност, а когато тази възможност си отиде
пак ще живея на друго място,в друго време,под друга форма,
взела със себе си най-важното нещо........сетивата си......
Добро утро обичан Живот.

23.03.2013г. (Dianne Dimitroff)


Отношение


"Ти заслужаваш скъпо в платоничен смисъл удоволствие ,защото инак скъпо .. не би ни/ ми било хубаво…..ти от до...последния си жест мимика дума.. провокираш именно това у мен.
Желаейки да направя нещо за теб ми се притъпяват време, средства,път,усилия, мислене , планове..
всичко се минимизира като сила,целенасочен съм към теб единствена…..харесва ми едно у теб,нещо открояващо те като истинска жена..нещо непознато ми до момента преди да те срещна..
до сега.. възбуда... страст... аз и девойка…..нямало е момент в който да се спрем пред нещо..
хлапешката илюзия.. възбуда.
Ти си силна..спомням си онзи миг.. пак и пак ..на онова място .... в една от най възбудените ми форми.. откакто ме познаваш в такова отношение..
усети ме .. .. …събра цялата енергия у себе си .. качи се отпред и каза:” Тръгвай !”..
До момента двустранно с девойка не сме се отказвали пред нищо заради секса.
Ти го правиш..... наясно си със себе си кога може ,кога не... кога си към края.. кога може да си позволиш.. кога ...точно тогава..бях възбуден.. в тиха фаза.. леко... естествено.. просто това е състоянието ми в близост до теб.Не е първична възбуда...но е такава при която едно действие миг... поглед... от твоя моя страна.. би ни изстрелял в онзи свят,притъпяващ всичко заобикалящо ни .. очертаващ мен и теб като основни действащи и съществуващи лица.
Съня ми ..разказах ти го ..отворих очи.. 3ч и 18 мин точно време...огледах се..чудех се сънувал ли съм или не ,много реално беше...събудих се почти отвит...нещо пулсираше под завивката..бях по боксерки,
пуснах ръка и леко го опънах .......беше горещ...не бях хипер много възбуден но.. от теб... всяка възбуда.. е максимална……""


вторник, 4 декември 2018 г.

Питаш как съм.

Питаш как съм.
Добре съм.
Не спирам да мисля за теб.
Искам да се кача на колата и да дойда да те видя.
Да карам бързо, за да имаме повече време,
да ме чакаш усмихната на прага на вратата ти, да те целуна,
да те прегърна,
да изслушам какво си правила днес,
да си сготвим,
да ти разкажа история, която не съм разказвал на никого,
да задремя в ръцете ти, докато ме гледаш и не казваш нищо,
да ти направя чай, да разбъркам меда и да махна лъжицата,
да ме научиш на някоя нова игра, която никога не съм играл,
да наглася лаптопа и да пусна сериала,
да си говорим толкова много, че да загубим представа за времето,
да стане твърде късно, че да си ходя и да не ме пуснеш да си тръгна,
да ме пръскаш с вода, докато си мием зъбите,
да си легнем един до друг,
да правим любов,
да си лежим и просто да се гледаме,
да не ми даваш да заспя, за да си поговорим само още малко,
да се наместваш пет минути, за да ни е удобно и на двамата, но на мен да не ми е,
да не помръдна доста дълго, въпреки това,
да те притискам до себе си, сякаш съм дошъл за последно,
да преплетеш пръстите си силно в моите и да не знам къде свършва моята и къде започва твоята ръка,
да ти призная, че съм влюбен, без да се скрия зад шега,
да се събудя до теб.
Стоп.
Изтривам всичко.
Питаш как съм.
Добре съм.
Ти как си?

Автор: Димитър Калбуров

неделя, 2 декември 2018 г.

Образуване на импулсивен характер

Несублимирано либидо в оргазма

" Регулирането на сексуалната енергия зависи от оргазмената потентност, т.е. от способността на организма напълно да понесе клоничните контракции и подеми на оргазмения рефлекс. Бронираният оргазъм не допуска тези оргазмени контракции и експанзии.
Така биологичната възбуда се възпрепятства от мускулните напрежения на различни места в тялото."

"Анализ на характера" : Райх В.

понеделник, 19 ноември 2018 г.

Откъде произлизат съпротивите на характера.

"Разликата между неврозата на характера и симптомните неврози е само тази, че при последните невротичният характер е продуцирал също и симптоми, и така да се каже, се е концентрирал в тях.

Ако признаем факта, че основата на симптомната невроза винаги е невротичният характер, то е ясно, че при всеки анализ ще имаме работа с характерово-невротични съпротиви; отделните анализи ще се различават само по различното значение като трябва да се придаде на анализа на характера в отделния случай .

От гледна точка на анализа на характера разликата между хроничните неврози, тоест тези, които възникват още в детството и острите неврози, които се появяват късно, няма никакво значение , защото дали симптомите са се появили рано или късно не е толкова важно, колкото това, че невротичният характер , реактивната база за симптомната невроза, се е формирал, най-малкото в главните си черти, още със завършването на Едиповата фаза.

Макар да не е абсолютно надежден критерий, липсващото съзнание за болест е съществен признак  за неврозата на характера.
Невротичният симптом се усеща като чуждо тяло и създава чувство за болест.
Напротив, невротичната черта на характера, подобно на прекомерното чувство за ред при натрапливия характер или тревожната плахост при хистеричния характер е органично вградена в личността.
Някой може би се оплаква, че  е плах, но от това не се чувства болен.
Едва когато характерологичната плахост се засили до болестно изчервяване или натрапливо-невротичното чувство за ред- до натраплив церемониал, тоест когато невротичният характер симптоматично се обостри, той се чувства болен.

И така - теоретично - от всеки симптом може да се развие характерологичната  реактивна база.
Симптомът непосредствено се обуславя само от ограничен брой несъзнавани нагласи; например хистеричното повръщане има в основата си изтласкано желание за фелацио и орално желание за дете.
И двете се отразяват и върху характера, първото в известен инфантилизъм, второто в майчинска нагласа, но хистеричният характер, който обуславя хистеричния симптом ,се основава на множество - в голямата си част антагонистични - стремежи и най-често се  изразява в специфична нагласа или характер."

Източник: Анализ на характера - Вилхелм Райх

Вилхелм Райх: Емоционалната чума - втора част

Разлики между реакциите на гениталния характер, невротичния характер и носителя на емоционална чума:

В мисленето

Мисленето на човека с генитален характер се базира на обективните факти и процеси, то е способно да разграничи важното от маловажното и се стреми да определи и отстрани ирационалните и емоционалните смущения. По своята природа то е функционално – не механистично или мистично, съждението се явява пряк резултат от размисъл. Рационалното мислене е достъпно за фактически аргументи, доколкото без фактически контрааргументи то е неспособно да функционира.

Вярно е, че и при невротичния характер мисленето се опитва да се ориентира спрямо обективните процеси и факти. Въпреки това, доколкото в периферията на рационалното мислене действа сексуален застой, то се ориентира едновременно към принципа на избягване на удоволствието. Тоест процесът на мислене, водещ към достигането на удоволствие, например при компулсивна невроза, ще се игнорира до такава степен, че рационалната цел ще стане напълно недостъпна. Пример: всички се стремят към мир. Но доколкото мисловният процес се случва в рамките на невротичните структури на характера, дотолкова съществува като следстие стахът от свободата и страхът от отговорността (или страхът от получаване на удоволствие), въпросите за мира и свободата се обсъждат формално, а не фактически. Най-простите и очевидни факти в живота, явяващи се природни основи на мира и свободата сякаш нарочно се избягват, а важни връзки не се вземат под внимание. Така например, добре известните факти, че политиката е разрушителна, а човечеството е болно в психиатричен смисъл, по никакъв начин не се свързват със съзнателна потребност за построяване на удобен, самоуправляващ се социален ред. По такъв начин два повече или по-малко значими факта съществуват без всякаква връзка помежду им. 
Причината е следната: свързването на тези факти незабавно изисква практически промени във всекидневния живот. Невротичният характер е готов да приеме подобни промени идеологически, но практически се страхува от тях. Бронята на характера няма да му позволи да смени обичайния си начин на живот. Така той ще се съгласи с критиката на ирационалност на обществото и науката, но практически няба да се стреми към промени в себе си, нито в общестовото в съответствие със своята критика. Следователно той няма да организира социалния център от необходими реформи. Дори често се случва теоретичното съгласие на практика да се превърне в яростна съпротива на онова, което действително носи промени. В този случай границите между невротичния характер и чумния индивид губят яснота.
Индивидът, който страда от емоционалната чума, не е удовлетворен от пасивното отношение към проблема. Той се отличава от невротичния характер повече или по-малко по жизнеразрушаващата социална активност. Неговото мислене е размито от ирационални концепции и определено ирационални емоции. Вярно е, че както и при гениталния характер неговото мислене напълно отговаря на неговите действия (за разлика от невротичния характер, където мисленето и действието са разделени); но при емоционалната чува изводите винаги са готови още преди завършването на мисловния процес; мисленето не служи като средство за постигане на вярното решение, както в рационалния свят, то е необходимо по-скоро за това да се потвърди вече съществуващото ирационално решение и да се рационализира.
Това най-често се нарича предразсъдък, но обикновено не се отчита фактът, че предразсъдъкът има социални последици с голяма сила, че той е широко разпространен и на практиа е синоним на явленията, наречени инерция и традиция. Той е нетърпящ, т.е. не търпи рационалното мислене, което може да свърши с него, следователно мисленето на емоционалната чума е недостъпно с аргументи. То има свои собствени методи в своя собствен свят, своя собствена логика и именно по тази причина прави впечатление на рационалност, без да е рационално. Строгият, авторитарен възпитател, например вярно и справедливо ще посочи съществуващата неуправляемост на децата.
В дадените тесни рамки неговото заключение изглежда вярно. Ако рационално мислещият човек обясни че тази неуправляемост е резултат именно от рационалното мислене във възпитанието, то ще доведе естествено до блокиране на мисловния процес. Точно в това се вижда ирационалният характер на чумата.
Друг пример. Морализаторското потискане на сексуалността създава вторични стимули, а вторичните стимули правят моралаторското потискане необходимо. Всяко заключение тук е логично. Ако на защитника на необходимостта от потискане се предложи да отнеме вторичните стимули чрез естественото удовлетворяване, това ще бъде нахвулане в системата на мислене на чумния индивид, на което той ще отреагира с типичния за него начин – не с инсайт или корекция, а с ирационални аргументи, мълчание или дори ненавист. За него е емоционално важно потискането, както и вторичните стимули да продължат да съществуват. Колкото и парадоксално да изглежда това, но причината е проста: той се страхува от естествените импулси. Този страх действа подобно на ирационален мотор, който привежда в движение цялата система на мислене, който е рационален, доколкото е възможно. И именно този страх го подбужда към действие, ако неговата социална система е заплашена от сериозна опасност.

В действието

При гениталния характер мотивът, целта и действието се намират в хармония. Мотивите и целите имат рационална, т.е. социална цел. Мотивите и целите, на базата на тяхната преди всичко биологическа природа, се стермят към подобряване условията на живот, както на своите, така и на други хора. Това се нарича социално постижение.
При невротичния характер способността за действие е силно редуцирана, защото мотивите са лишени от афект или са противоречиви. И понеже невротикът обикновено силно потиска своята ирационалност, му се налага бостоянно да се бори с нея.
Именно това редуцира неговата способност за действие. Той се страхува да си позволи да действа, защото се страхува, че в него могат да се проявят садистични или някакви други патологични импулси. Обикновено той страда, осъзнавайки своята неспособност към пълноценно функциониране, но не проявява завист към здравите индивиди. Неговата гледна точка е следната: Не ми провървя в живота, и моите деца трябва да живеят по-добре отколкото аз. Подобно отношение го прави съчувстващ, но безплоден наблюдател на живота. Той не пречи на прогреса.
Що се отнася до индивидите, поразени от емоционалната чума, то ситуацията тук е друга. Мотивът за действие винаги е измислен, провъзгласеният мотив никога не отговаря на истинския и не е важно дали истинският мотив е съзнателен или несъзнателен. Също не са идентични провъзгласената и реалната цел. Германският фашизъм например провъзгласил целта си “за запазване на световната германска нация”, но реалната цел – на базата на структурата на характера, е империалистическата война, прекрояване на света и нищо повече. Базовата характеристика на индивида, обхванат от чумата, е неговата искрена и честна вяра в провъзгласяването на целта и мотива. Искам да подчертая, че не е възможно да се разбере структурата на характера на индивида, обхванат от чумата, без сериозно разбиране на факта, че той действа под влияние на структурната компулсивност. Не е важно доколко добри могат да бъдат неговите намерения, той може да действа само чрез метод, определен от емоционалната чума. Действие от подобен род е толкова естествено за него, като потребността от любов за гениталния характер, но индвидът, обхванат от чумата, зад защитата на своето субективно убеждение не страда от разбирането за вредността на своите действия. Мъжът може да поиска опека над своето дете, като го отдели от майката, своята жена, която му е била невярна и която той ненавижда. Постъпвайки така, той честно вярва, че действа в интерес на детето. Той не може да промени своята гледна точка, дори ако детето, страдащо по майката, се разболее. Този поразен от чумата баща ще създаде цяла система от рационални доводи, които ще му позволят да поддържа собственото убеждение, че той действа изключително в интерес на детето. Той не може да бъде убеден в това, че истинският мотив на неговата постъпка е садистичното наказание на майката.
Индивидът, обхванат от чума, за разлика от невротика често изпитва чувство на завист и смъртоносна ненавист към всичко здраво. Старата мома, страдаща от невроза на характера, живее в самота и не се намесва в любовния живот на други жени. Старата мома, обхваната от чумата, напротив, не понася когато други жени са щастливи в любовта. Като възпитател тя ще направи всичко, което е по силите й, за да бъдат лишени подопечните й от възможността да имат щастливи любовни отношения. Това се отнася към всички жизнени ситуации. Чумният характер при всякакви обстоятелства и с всякакви средтва ще се старае да промени своето обкръжение така, че то да не пречи на неговия начин на живот. Той възприема всичко, което не отговаря на неговите представи, като провокация и съответно се бори с това и го ненавижда. Особено добре тази черта се вижда у аскетите. Тяхната представа за живота е следната: Другите не трябва да бъдат по-щастливи от мен, те трябва да страдат така, както страдам аз. Това основно отношение във всеки отделен случай е добре замаскирано под идеология или теория, които сами по себе си са много логични и трябва голям опит и продължителни размисли, за да се определи истинското положение на нещата. Трябва да се каже, че европейското възпитание напълно следва такъв образец.

В сексуалността

За гениталния характер сексуалният живот се определя от основните закони на биологическата енергия. За гениталния характер е естествено да изпитва радост при вида на щастието на други хора в любовта, както и да остане равнодушен към порнографията и да изпитва отвращение към извращенията. Гениталният характер лесно се открива по лекотата, с която той установява контакт със здрави деца. За неговата структура е естествено разбирането на това, че интересът на децата и подрастващите в голямата си част е сексуален и че изискванията, които са резултат от този биологичен факт, трябва да бъдат удовлетворени. Подобно отношение е спонтанно и не зависи от наличието на знания. В съвременния социален живот именно такива бащи и майки, ако само те не живеят в благоприятна, поддържаща ги обстановка, се подлагат на опасността да бъдат заподозрени в престъпни намерения. Те заслужават противоположно отношение – максимална социална защита. Те образуват такива центрове в обществото, от които един ден ще излязат рационално действащи възпитатели и лекари, основата на техния живот е усещаното от тях щастие в любовта. Но днес родителите, които позволяват децата им да живеят по естествени, здрави закони, се подлагат на риска да бъдат привлечени към съдебна отговорност от някой влиятелен аскет и да загубят своето дете.
Невротичният характер живее в сексуално въздържание или тайно се подлага на извращения. Неговото оргастично безсилие съществува със стремеж към любов. Той е равнодушен към това дали са щастливи другите хора. При сблъсъка със сексуален проблем неговата реакция ще бъде по-скоро безпокойство отколкото ненавист. Неговата броня има отношение само към неговата собствена сексуалност, а не към сексуалността на другите. Неговите оргастични стремежи често се вплитат в културни и религиозни идеали, като не носят нито вреда, нито полза за здравето на обществото. Той обикновено е активен в кръгове или групи, които имат голямосоциално влияние.
Много представители на тези групи имат безусловно културна ценност, но те не могат да повлияят по някакъв начин на менталната хигиена на масите, доколкото масите се отнасят към въпроса за естествения любовен живот по-конкретно и праволинейно, отколкото те.
Току-що описаната позиция на сексуално безопасния невротичен характер може при определени външни обстоятелства по всяко време да заема формата на емоционална чума. Обикновено става следното: вторичните стимули, сдържаните културни и религиозни идеали излизат навън. Индивидът, обхванат от чума, винаги е склонен в сексуалността към садизъм и порнография. За него са характерни похотливостта (заради неспособността да получи сексуално удовлетворение) и садистично морализаторство едновременно. Това е заложено в структурата му, той не може да се промени дори при наличието на знания и инсайт. На основата на тази структура той не може да бъде друг, освен порнографски похотлив и садистично морализаторстващ едновременно.
Това е ядро на структурата на характера на човека, обхванат от емоционалната чума. Всеки процес, който предизвиква оргастични стремежи и следователно страх от оргазъм, предизвиква у него силна ненавист. Изискването на аскетизма е насочено не само против самия себе си, но и садистично против естествения любовен живот на другите хора. Движените от чумата индивиди са склонни да се организират в социални кръгове. Подобни кръгове се превръщат в центрове на общественото мнение, за които е характерно крайно нетърпимото отношение към въпросите на естествения любовен живот. Подобни центрове съществуват винаги и са добре известни. Те сурово преследват всяка проява на естествения любовен живот, прикривайки се с думи “за културата” и “морала”. С течение на времето те са изработили специална техника на дискредитация.
Клиничното изследване не оставя съмнение, че за тези кръгове, обединяващи обхванатите от чумата хора, сплетните и клеветата са извратен начин за сексуално удовлетворение. Така сексуалното удовлетворение се постига при изключване на естествената генитална функция. Хомосексуалността, половите актове с животни и други извращения особено често се срещат в тези кръгове. Садистичното осъждане е насочено срещу естествената, а не срещу извратената сексуалност на други хора. В особено жестока форма то е насочено към естествената сексуалност на децата и подрастващите. В същото време то е сляпо към проявите на извратена сексуалност. Върху съвестта нахората, които извършват таен съд над сексуалността на други, лежат много човешки животи. 

В работата

Човек с генитален характер активно следва развитието на работния процес. На работния процес му се предоставя възможност да се развива самостоятелно. Интересът е насочен към самия процес на труда. Резултатът от труда идва без особено усилие, спонтанно. Продукът, който е резултат от работния процес, е важна характеристика на биологичната радост от труда. Осъзнаването на подобни факти и престави предизвиква силна критика по адрес на всички съществуващи днес методи за ранно възпитание, при които дейността на детето е предопределена от по-рано очаквания резултат от неговия труд. Преднамереното отношение към резултата и твърдата детерминираност на самия процес на труда губи въображението, а следователно и неговата продуктивност. Биологичната радост от работата се съчетава със способността да изпитва ентусиазъм. Компулсивното морализаторство не внася истински ентусиазъм, а само мистичен екстаз. Детето, което трябва да построи вече зададената сграда от дадени блокове по посочения начин не може да използва своето въображение и следователно да развие ентусизма си. Не е трудно да се досетим, че тази основна черта на авторитарното възпитание съществува поради страха от възрастните от получаването на удоволствие. Тя винаги потиска детската радост в работата. Гениталният характер винаги насочва другите в работата със своя пример, а не с обвъзрване на крайния резултат и методите за постигането му. Това предполага вегетативна подвижност и способност да си позволим да действаме.
Човек с невротичен характер повече или по-малко е ограничен в работата си. Неговата биологична енергия основно се използва за защита от извратени фантазии. Неговите проблеми идват заради неправилното използване на биологичната енергия. Работата, изпълнявана от невротичен характер, обикновено се прави автоматично и е лишена от радост. И понеже невротичният характер не е способен да изпита истински ентусиазъм, той възприема детската способност за това като “неправилно”. По този начин той се стреми в невротично-компулсивен стил да определя работата на другите.
Индивидът, който страда от чума, ненавижда работата, възприема я като бреме. Той избягва всякаква отговорност, а особено работа, свързана с търпелива настойчивост. Той може да мечтае да напише важна книга, да нарисува картина, да работи във ферма, но понеже не е способен да работи, избягва постепенното органично развитие, присъщо на всеки работен процес. По тази причина той се стреми да стане идеолог, мистик или политик, с други думи, той се стреми към дейност, която не изисква търпение и органично развитие, той може да стане и празен скитник. Вътре в себе си той създава готова картина на жвота, изтъкана от невротични фантазии. Понеже сам не е способен да се труди, той иска да накара околните да се трудят над създаването на тази патологична картина на живота. Онзи, когото американците наричат бос в отрицателния смисъл на думата, е продукт на подобен стремеж. Гениталният характер, насочващ колективния трудов процес, спонтанно дава пример на другите: работи повече от тях. Индивидът, обхванат от чумата, обратното, се стреми да работи по-малко от другите. Колкото е по-малка способността му към труд, толкова по-малка е увереността му в себе си, толкова повече се стреми да показва на другите как да работят.
По силата на необходимостта посоченото разделение е схематично. В реалния живот всеки генитален характер носи в себе си чертите на невротичния характер и неговите чумни реакции. Също така всеки индивид, обхванат от чума, има възможност за генитален характер. Опитът на оргонотерапията не оставя извън съмнение факта, че индивидът, който страда от емоционална чума, попадащ в категорията "moral insanity", не само по принцип е лечим, но и е способен да развива забележителни способности в областта на интелекта, работата и сексуалността. Това още веднъж потвърждава, че терминът емоционална чума не означава някакво унижение."

Източник: http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=509234&df=46&dflid=3

събота, 10 ноември 2018 г.

Здравей! Аз съм жената, която ще ти вземе мъжа.

"Здрасти, искаш ли да си говорим на “Ти”? Всъщност не ми пука, така и така вече започнах. Позволи ми да се представя. Аз имам много имена и много лица. Мога да бъда Нора, колежката от офиса. Или пък Лили, продавачката на фрешове. А защо не и Антония, онази добра приятелка от детството.
Тук имената, професиите и статусът не са толкова важни. Важното е едно – тук съм, за да ти взема момчето и ще го направя съвсем несъзнателно, без да го искам. Защото аз не съм лошо момиче, не съм кучка, не съм зла жена, която краде съпрузи и гаджета.
Но аз ще направя възможно най-лошото нещо на твоя човек – ще му взема ума. Не, аз няма да спя с него, дори няма да го целуна. Но той ще ме сънува. И ще си мисли за мен, докато целува теб. Ще се чуди какъв е вкусът на устните ми и ще изтръпва всеки път, когато долови аромата на парфюма ми.
Аз може и да не го докосна никога, може дори да не си стиснем ръцете, но ще докосна душата му. Със звънливия смях, с начина, по който небрежно развявам косите си, с непохватната ми същност, с наперената ми походка, с начина, по който сбръчквам нос, когато не съм доволна от нещо.
Той ще започне да забелязва всички тези малки неща у мен. Ще види онази луничка над дясната ми вежда и срамежливата трапчинка, която се появява на бузата ми, само ако нещо е много, много забавно. Ще търси все по-близък контакт с мен, ще ме мисли, ще очаква да ме види с трепета на влюбен седмокласник.
Знаеш ли, аз дори няма да знам, че това се случва. Аз просто ще върша ежедневните си задължения, ще дишам и издишам, в повечето случаи ще минавам покрай него, без дори да го забелязвам. И така неусетно ще ти го взема, мислите му ще бъдат мои, макар и да не сме си разменили повече от 20-30 думи.
И вината ще бъде само и единствено твоя. Мъжете започват да се заглеждат в чуждото по две причини – просто са свине или им липсва нещо в настоящата връзка. Ти си знаеш, че момчето ти не е свиня, така че оставаме с една опция – не му даваш всичко, от което има нужда.
Признай, ти го прие за даденост и не се бориш за любовта му, не се стараеш да го печелиш всеки ден, отново и отново. Често обвиняваме, че мъжете престават да се стараят, когато получат момичето, но дали и ние не сме виновни за същото?
Кога беше последният път, когато направи нещо мило за него? Когато си купи ново секси и супер непрактично бельо? Когато му приготви любимата вечеря? Или просто му направи комплимент?
Имаше време, в което само ти беше в мислите му, само ти му беше интересна. Но сега аз съм на твоето място в главата му и вината за това може би е твоя. Имаш още малко време да го спасиш. 1…2…3…"
източник: edna.bg

четвъртък, 8 ноември 2018 г.

"Откакто те има" - Силвия Крумова

"Благодаря ти, че си тук и те има. Благодаря на съдбата, кармата, глобалното затопляне, бившите ти гаджета. Много мразя думата „гадже“, но за това някой друг път. Та, благодаря им на въпросните, че те обичаха, мразеха, грижеха се, нараниха те, за да може всяко едно такова и подобно на това действие да те води към мен. Искам да ти се извиня, че няма да ти обещая.... Нищо няма да ти обещая.

На първо място няма да ти обещая вечност. Няма да ти обещая утре. Извинявай, ама наистина извинявай, но няма как да ти кажа „ще съм с теб завинаги и след това“, след като и двамата не знаем това „завинаги“ какво ни е подготвило. Но пък мога да ти предложа своето днес. Не е много, но в тия неща не харесвам лакомията.  Разполагам единсвено и само с него.

Извинявай, че не си ми първият. Няма защо да си кривим душиците, но ти си обичал, както и аз (не само). Събуждал си се, не един път и си виждал целия смисъл в нечии очи. Мечтал си за определена усмивка. Представял си си живота с човек, който сега е останал някога преди. Аз също. Това, което мога да ти кажа е, че си единствен сега и не искам горе споменатите неща да те карат да си мислиш, че не си. Първият си ми. В това обичане. Първият си ми, в този ден. Болката променя, знаеш от опит. Няма нужда да ти припомням и да те връщам към нея. Аз съм различна. Тоест любовта ми се е променила. Начинът, по който мога да обичам не е същият. Ти си си ти, а това е толкова красиво.

Спомняш ли си момента, след поредния нож забит в гърба ти, в който проклинаше живота и се питаше „защо на теб и все на теб“, мразеше жените, влюбените двойки и блуса? А сега стоиш тук и не знаеш дали е истина, питаш ме дали е реално, дали можем да си го позволим? Ами, ако сънуваме? Може и така да е. Просто не се буди. Просто се отпусни.

И понеже сме хора на първо място, не ме карай да ти обещавам, че никога няма да те предам, че няма да те разочаровам, че няма да се променя. Аз не мога да обещая пред мен това. Разочаровала съм себе си толкова безброй милиони пъти, че как да ти кажа, че при нас няма да се получи така? Защо ти е да слагаш вериги на нещо красиво? Защо ти е да правиш рани, да стягаш там, където има нужда от свобода? Има нужда единсвено от днес. Не си забравил, че ти обещах днес, нали?

Зная, че не винаги си бил такъв отличник, колкото пред мен (не възгордявай, но е така). С някои жени си се държал, като пълен двойкар. Бил си хулиган. Наранявал си. Дори да не е било преднамерено, дори да е било неволно, не можеш да ме излъжеш, че не си. Няма как да накараш човек да се влюби насила в теб, както и ти да направиш същото. Нормално е, че в някои ситуации ти ще си лошия. Без да го искаш. Някоя жена, някъде, някога е мразела себе си, заради това, че си е позволила лукса да ти се довери, докато на теб ти е било все тая. И това не те прави лош човек. Прави те човек. Изтъкан от грешки, изтъкан от лоши черти, от добри черти.

Наясно съм, че времето преди срещата ни си живял без мен. Не те познавам (все още). Не те познавам по начинът, по който ти познаваш себе си, но не бързам. Виждам това лице, тези очи... сърцето ти, такова каквото е сега и ги харесвам. Тук си нали?

И понеже вярвам в свободата на човешкият избор, единсвеното нещо, за което ще те помоля, е да не взимаш моето право да имам такъв... Да избера теб! Не е нужно да ме предупреждаваш, да ми казваш как да бягам и накъде. Не желая да го правя. Днес не ми се бяга. Днес искам да се отпусна. Да се усетя въздушна, лека, жива. Преродена.

Не искам да те плаша, но искам да ти кажа, че понякога се чувствам като пеперуда. Усещам я как пропуква пъшкула си и излиза. Крилата й са еферни, а полета красив, широк и необятен.Откакто те има, не познавам друго усещане, освен това.  Откакто те има се научих да летя."

Автор: Силвия Крумова